№ 113
гр. Габрово, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20244210200436 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от М. И. К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, бул. „**********” № 9 – чрез адв. Р. Д. от ГАК, против Наказателно
постановление № 24-1752-000117/23.04.2024 година на Началника на РУ-
Габрово, с което на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени следните административни
наказания: “Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.
104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Р. Д. моли за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление поради обективна и субективна недоказаност на
материализираното в него нарушение. По - конкретно аргументира тезата, че
внезапното потегляне на управлявания от неговия доверител автомобил има
несъзнателен характер и се дължи на неволно натискане на педал поради
получена травма на крака, както и че има несъответствие между словесното и
цифрово описание на изследваното деяние. Претендира и присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят се явява лично и обяснява случая с противно на волята
му потегляне на автомобила.
1
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Савчева,
която в пледоарията си намира процесното нарушение за категорично
доказано от показанията на свидетелите – очевидци. Оспорва изцяло
възражението на жалбоподателя за случаен характер на извършеното. Въз
основа на това моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която съответният Началник на РУ е оправомощен да издава
Наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.
На 23.02.2024 г. около 18:21 ч. при изпълнение на своите зъдължения
полицейските служители и настоящи свидетели Р. И. и Д. Х. влезли в паркинга
на магазин „Лидл”, находящ се на ул. „Васил Неделчев” № 4 в гр. Габрово.
Точно пред входа на магазина двамата възприели неправилно престояващ лек
автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № ЕВ 32 72 ВМ. Ето защо свидетелят Р.
И. се прибилжил до водача и след като установил, че това жалбоподателят,
устно му разпоредил да премести амтомобила на надлежно обозначено
паркомясто. М. К. първоначално отказал с обяснението, че чака баща си, който
е в търговския обект. Това наложило свидетелят Р. И. да му даде повторно
същото разпореждане, при което жалбоподателят с висока скорост и шумно
форсиране на двигателя привел автомобила в движение, при което превъртял
предните му гуми, след което спрял на паркомясто в близост. Това му действие
било възприето от Р. И. и Д. Х., които отишли до жалбоподателя и започнали
проверка спрямо него, в хода на която пристигнал и баща му - свидетелят
Иван К.. Във връзка със своите констатации двамата полицейски служители
изготвили против М. К. АУАН серия GA, № 1249954/23.02.2024 г. за
2
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в използване на пътя за
други цели, несъобразени с тяхното предназначение. Въз основа на акта
впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно
връчено на М. К. на 30.05.2024 г., като на 11.06.2024 г. е депозирана и
настоящата жалба против него.
Категорична доказателствена опора така приетата от съда фактическа
обстановка намира в показанията на свидетелите – очевидци Р. И. и Д. Х.,
непосредствено възприели поведението на жалбоподателя на процесните дата,
час и място. Показанията им са изключително единодушни касателно
първоначално дадените две устни разпореждания от свидетеля Р. И. спрямо М.
К. да премести управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.
№ ЕВ 32 72 ВМ, престояваща неправилно непосредствено пред входа на
магазин „Лидл”, находящ се на ул. „Васил Неделчев” № 4 в гр. Габрово, на
23.02.2024 г. около 18:21 ч. И двамата свидетели също така бяха категорични,
че след второто устно разпореждане жалбоподателят с висока скорост и
шумно форсиране на двигателя е привел автомобила си в движение, при което
„превъртял” предните му гуми, а след това е спрял на паркомясто в
непосредствена близост.
Отсъстват основания да се сподели версията на жалбоподотеля за
„случаен”, респ. неумишлен характер на извършеното, обяснена от самия него
с неволно потегляне поради травма на крака. За настъпването и нейните
проявления не бяха представени каквито и да е доказателства, освен
бланкетното и изключително недостатъчно изявление на баща му Иван К.,
поради което и това твърдяно обстоятелство няма как да се приеме за
достоверно. Нещо повече, самият М. К. не го е споменал при развилата се
проверка, а и от логическа гледна точка е меко казано несъстоятелно дори и
налично увреждане на глезена да може да провокира несъзнателно потегляне с
висока скорост, шумно форсиране на двигателя и „превъртане” на предните
му гуми. Ето защо съдът не намира основания да квалифицира деянието като
„случайно” по смисъла на закона, напротив – показанията и на двамата
свидетели – очевидци недвусмислено говорят за изцяло умишлен характер на
извършеното.
Текстовото и цифрово описание на нарушението също така са коректни
и пълни, изцяло в синхрон с разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
3
Ясно и недвусмислено е посочено, че на процесните дата, час и място
жалбоподателят, чрез доказано осъществените свои действия, упоменати по-
горе, несъмнено е използвал отворения за обществено ползване път за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Това е достатъчно добре словесно очертано от АНО, като единствено в
описателната част на атакуваното Наказателно постановление липсва думата
„освен”, който обаче пропуск несъмнено има характер на несъществена
техническа грешка и не пречи на М. К. да е ясно какво точно деяние му се
вменява. На следващо място АНО коректно е запълнил бланкетната
разпоредба на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, с посочването, че жалбоподателят е
потеглил с висока скорост, шумно е форсирал двигателя и е „превъртял”
предните гуми на своя автомобил, несъмнено несъгласен с двукратно
даденото му устно разпореждане и с явна демонстративна цел, категорично
несъответстваща с предназначението на този отворен за обществено ползване
път за превоз на хора и товари. В случая чрез посочените действия е изразено
особено дръзко неглижиране на самите полицейски служители и на
осъществяваната от тях дейност по контрол на движението по пътищата, с
което освен всичко друго е създадена непосредствена опасност от възникване
на ПТП. Последното обстоятелство, макар и строго погледнато
извънсъставомерно, коректно е посочено от АНО в атакуваното Наказателно
постановление, а и се явява доказано с оглед показанията на свидетелите –
очевидци, които недвусмислено посочиха, че паркингът пред търговския
обект е бил пълен с хора в дадения пиков час, които е било възможно да бъдат
засегнати от демонстративното шофиране на М. К., реализирано единствено с
цел да покаже вътрешното му нежелание да се съобразява с дадени му по
надлежния ред разпореждания. Ето защо съдът констатира, че изследваното
деяние с неговите конкретни проявления е реализирано виновно именно от
жалбоподателя и не са налице никакви основания за отпадане на съответно
предвидената за това администартивнонаказателна отговорност.
На последно място съдът констатира липсата на правно значение
касателно събраните доказателства за добрите характеристични данни на
жалбоподателя, което не може да провокира приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото нарушенията по ЗДвП са изначално изключени от предметния
обхват на тази разпоредба с оглед текста на чл. 189з от ЗДвП. На последно
място М. К. правилно е санкциониран за осъщественото нарушение по чл.
4
104б, т.2 от ЗДвП с константно предвидените в чл. 175а, ал.1, предл.трето от
ЗДвП две административни наказания. Ето защо и по горните съборажения
атакуваното Наказателно постановление подлежи на цялостно потвърждаване.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН М. И. К.
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-1752-000117/23.04.2024 година на Началника на РУ-
Габрово, с което на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на М. И. К., с ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 9, са наложени следните
административни наказания: “Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН М. И. К., ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5