РЕШЕНИЕ№

гр.Пазарджик 30.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и осми октомври , през две хиляди и двадесета  година в състав:

Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря Д.Буюклиева, като разгледа докладваното от районния съдия  гр.д № 1354 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД  и във връзка с чл.258 от ЗЗД , както и  чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по подадена искова молба от  П.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. М.Н.,***, офис 3, против А.Б.А. ЕГН ********** *** с  цена на иска 480,00 лева, в която се твърди, че  на 25.05.2019 г. ищецът се бил договорил с ответницата по делото да изработи, достави и монтира РVС дограма - врати и прозорци, като общо договорената цена била в размер на 1660,00 лв. /хиляда шестотин и шестдесет  лева/. Твърди се, че за обезпечаване на вземането ответницата била подписала Запис на заповед на 26.05.2019 г., с краен срок на плащане 30.08.2019 г.  Твърди се, че ищецът бил изпълнил поетия ангажимент, като бил изработил, доставил и монтирал вратите и прозорците на ответницата, като ответницата приела без възражение извършената работа. Твърди се още, че на 26.05.2019 г.  ответницата била заплатила сума в размер на 300,00 лв. /триста лева/, на 26.06.2019 г. заплатила 100 лв./сто лева/, на 18.07.2019 г. заплатила 150 лв./сто и петдесет лева/, на 20.08.2019 г. заплатила 200 лв. /двеста лева/, на 14.09.2019 г. заплатила 130 лв. /сто и тридесет лева/, на 20.09.2019 г. заплатила 100 лв. /сто лева/, на 21.10.2019 г. заплатила 100 лв. /сто лева/, на 12.11.2019 г. заплатила 100 лв. /сто лева/ или общо 1 180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/, като извършените плащания били отбелязани на гърба на Записа на заповед.  Твърди се и, че след 12.11.2019 г. ответницата макар и да не отричала задължението си и многократните обещания, че щяла да си плати, към момента на подаване на исковата молба не била погасила задължението си към ищеца и, към същия този момент ответницата дължала на ищеца сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.  С оглед на горе изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Б.А. с ЕГН **********,*** да заплати на ищеца сума в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляващи остатък от 1 660,00 лв. договорена цена за изработка, доставка и монтаж на РУС дограма - прозорци и врати, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното плащане на ищеца П.П.Ч., с ЕГН **********,***. Претендират се разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В законно установения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, като в изпратеното до нея съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 28.10.2020 г. ответницата не се явява, редовно призована, като няма направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си, с писмена молба , е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата  са налице. Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответницата и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239 ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди  ответницата да заплати сумата от 480,00 лева, представляваща главница по сключен  на  26.05.2019 г. договор за изработка, доставка и монтаж на  РVС дограма - врати и прозорци, ведно със законна лихва върху главницата / така както е поискано в исковата молба и приложеното писмено становище / , считано от датата на постановяване на съдебното решение – 30.10.2020 г.   до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да излага подробни мотиви  за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските . На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.

               Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ОСЪЖДА А.Б.А. ЕГН ********** *** да заплати на П.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. М.Н.,***, офис 3 по предявените обективно съединени искове  с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД  и във връзка с чл.258 от ЗЗД , както и  чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет  лева/, представляващи остатък от 1660,00 лева договорена цена за изработка, доставка и монтаж на РVС дограма - прозорци и врати, ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението – 30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в размер на 50,00 лв. за внесена държавна такса.

Решението  е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК   не подлежи на обжалване. 

                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: