Присъда по дело №1332/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 4
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20221000601332
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
и прокурора Л. Тр. К.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000601332 по описа за 2022 година
ОТМЕНЯВА присъда от 12.11.2021г. по НОХД № 5023/17г., по описа на
СГС, НО, 14 с-в, в частта, в която подсъдимият С. И. В. /с установена по делото
самоличност/ е признат за ВИНОВЕН по повдигнатите срещу него обвинения за
извършени престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК, като, както и
в частта относно приложението на чл. 23 от НК, като на основание чл. 334, т. 2, вр. чл.
336, ал. 1, т. 3 от НПК и вместо нея

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият С. И. В., роден на **********г. в гр.***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН
********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.01.2016г., в гр.***, кв. „***“, ул. „***“ №
***, е държал, без да има за това надлежно разрешение, боеприпаси за огнестрелни
оръжия, както следва:
13 /тринадесет/ броя 16-ти калибър ловни патрона „стандартни ловни
боеприпаси“, предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие;
1
3 /три/ броя пистолетни огнестрелни боеприпаси 9x19 мм, тип „9 mm
LUGER“, предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие, поради което и
на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият С. И. В., роден на **********г. в гр.***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 05.01.2016г., в гр.***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, държал
повече от три, а именно петнадесет, археологически обекта по смисъла на чл.52, т.1 и
чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство/ЗКН/, които не са идентифицирани и
регистрирани по реда на раздел II, глава VI от ЗКН и на Наредба № Н - 3/03.12.2009г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности, издадена на основание чл.107 от ЗКН, както следва:
1. Бронзова фибула, тип „коленчата”, масивен лък и висок иглодържател - II век, на
стойност 15.00 лева;



2. Бронзов предмет - сферична глава, стеснена шия и плоска поставка - III - IV век,
на стойност 8.00 лева;
3. Бронзов декоративен накрайник с форма на „пешка” - II - III век, на стойност
12.00 лева;
4. Два броя бронзови пръстена, запазени, като по-големият е с кръгла плочка и
врязана, подобна на пентаграм украса, а по-малкият е правоъгълна плочка, с
отнети ъгли и врязана линеарна и „X” - видна украса - IX - X век, всеки на
стойност 5.00 лв.;
5. Два броя монети, бронз на император Валенс /364-378/, всяка една на стойност
15.00 лева;
6. Един брой монета, бронз на император Грациан /367-383/, на стойност 15.00 лева;
7. Един брой монета, бронз на император Констанс /337-350/, на стойност 15.00
лева;
8. Един брой монета, бронз на император Константин I /306-337/, на стойност 15.00
лева;
9. Един брой монета, бронз на император Валентиниан /367-375/, на стойност 15.00
лева;
10. Един брой монета - фуре на император Лициний /308-324/, на стойност 15.00
лева;
11. Един брой монета, бронз на град Филипопол, император Септимий Север /193-
211/, на стойност 15.00 лева;
12. Един брой монета хемидрахма на Тракийски Херсонес от типа „протоме на лъв -
вдлъбнат квадрат и символи” 6-5 в. Пр. Хр., на стойност 180.00;
13. Един брой монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/, на стойност 15 лева,
или всичко на обща стойност 360.00 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
вр. чл. 9, ал. 2 от НК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК.
2

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



МОТИВИ ПО ВНОХД №1332/2022Г. НА САС, НО,
4 ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ


Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.11.2021г. по НОХД № 5023/17г., СГС, НО, 14 с-в е
признал подсъдимия С. И. В. за виновен по повдигнатите срещу него
обвинения за извършени престъпления по чл. 278, ал. 6, пр.3 от НК и по чл.
339, ал. 1 от НК и му е наложил наказания съответно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в размер на 3000 лева
и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Определено е едно
общо най-тежко наказание, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в
размер на 3000 лева. Изпълнението на така определеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът е възложил разноските в тежест на подсъдимия,
като е отнел в полза на държавата инкриминираните вещи

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимия В., чрез защитника му адв. М.. В жалбата и допълнението към
нея са развити подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излагат се доводи както
относно възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така
и касателно извършения доказателствен анализ. Твърди се на първо място, че
не се установява да е налице осъществен състав на престъпление, тъй като
остават неизяснени елементите от състава на престъплението, свързани с
начина на намиране на част от вещите, за да бъдат същите квалифицирани
като „археологически обекти“. Твърди се още, че не е ясен периодът на
придобиване на вещите с оглед едногодишния срок за регистрация. Що се
отнася до престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, защитникът излага доводи,
че действията на подсъдимия са несъставомерни както от обективна, така и от
субективна страна. Сочи се, че дори и формално да са налице признаците на
състав на престъпление, обществената му опасност е незначителна, с оглед
личността на дееца и обстоятелството, че той има разрешение за носене на
оръжие. Моли се за отмяната на присъдата и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият В. бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите срещу него обвинения.
В разпоредително заседание на 13.12.2022г. и в съдебно заседание на
1
21.02.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.

С съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия
В., адв. М., редовно призована, се явява лично и поддържа подадената жалба
и доводите, развити в допълнението към нея. Счита, че по отношение на
подзащитния й са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, като деянието
му се явява явно малозначително. Що се отнася до престъплението по чл. 278,
ал. 6 от НК, защитникът изтъква ниската стойност на държаните обекти,
както що се отнася до материалния й израз, така и в научно – исторически
аспект и обстоятелството, че няма данни за незаконно придобиване на тези
обекти. Поради това счита, че с деянието на подсъдимия не са засегнати
съществено обществените интереси, свързани с опазване на културното
наследство. Сочи, че в принципен план, държането на такива обекти не е
забранено и не е оправдано да влиза в действие наказателната репресия
единствено поради неизпълнението на административното задължение по
идентификация, особено що се касае до обекти с ниска културна и
историческа стойност и няма данни тези обекти да се укриват с оглед
изнасянето им от страната. Сочи още, че подсъдимият е с добри
характеристични данни, неосъждан и срещу него не се водят незавършени
наказателни производства.
Що се отнася до престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, защитникът
също счита, че то покрива характеристиките на чл. 9, ал. 2 от НК и че за това
деяние В. е следвало да бъде санкциониран по административен ред. По
изложените съображения адв. М. моли въззивния съд да отмени
постановената присъда и да оправдае подзащитния й по повдигнатите
обвинения.
Подсъдимият С. В. се явява лично пред въззивния съд, като
поддържа изложеното от своя защитник. Акцентира, че има законно
разрешение за носене на оръжие и държане на боеприпаси. Що се отнася до
монетите, сочи, че в чужбина същите се предлагат в големи количества, тъй
като не са ценни. Твърди, че е оказал съдействие на органите на полицията.
В дадената последна дума, подсъдимият В. моли да бъде оправдан.
Представителят на САП счита, че присъдата на първоинстанционния
съд е правилна и законосъобразна, тъй като е постановена при спазване на
процесуалните правила и коректно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Излага доводи, че деянията на подсъдимия са доказани по
безсъмнен начин от събраните по делото доказателства и покриват
признаците от състава на вменените му престъпления. Поддържа още, че
дейността на В. не се отличава с незначителна обществена опасност и чистото
му съдебно минало следва да бъде разглеждано като смекчаващо
2
отговорността обстоятелства, но не може да обуслови хипотезата на чл. 9, ал.
2 от НК Поради това прокурорът моли за постановяване на решение, с което
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване изцяло
и постановяване на нова присъда поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при превратно
тълкуване на доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в
съответствие със закона и с правилата на логиката. Първата инстанция,
въпреки че е направила правилни изводи относно фактическата обстановка по
делото, е стигнала до правни изводи, които водят до неправилно приложение
на материалния закон.
При преценката на същите доказателства, които са били събрани по
време на съдебното следствие на първата инстанция, въззивния съд не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото и прие
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:


Подсъдимият С. И. В. е роден на ********** г. в гр. ***, област
***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан. Същият е с добри характеристични данни.
Подсъдимият В. е член на „Съюза на ловците и риболовците в
България“ и се води на отчет и контрол в КОС при 06 РУ - СДВР, като
притежава следните огнестрелни оръжия:
Ловна гладкоцевна пушка „Мосберг“, калибър 12, № L178115,
придобита през 1996г., с разрешение за носене и употреба, дубликат на обр.
/2/ - серия „АЛ“ № 014906, валидно от 31.01.2017г. За стрелба с това оръжие
се използват боеприпаси калибър 12;
Пистолет „ИЖ-71Н“, калибър 9 мм, № РОМ7304, закупен през 2003г. и
разрешение за носене и употреба серия „С“ № 0295092, валидно от
31.01.2017г. За стрелба с това оръжие се използват боеприпаси калибър 9x17
мм.
Разрешенията са били подновявани в законоустановените срокове
няколкократно, като не са установявани нарушения. .
3
В периода 2015-2016г., св. К. Р. работел като полицейски
служител в Сектор 06, Отдел „Криминална полиция“ към СДВР, като се
занимавал предимно с неправомерни действия, свързани с културно
историческото наследство. Част от работата му била лично или чрез други
негови колеги, сътрудничещи по тази линия, да следи интернет
пространството относно обяви, с които се предлагат за отчуждаване вещи,
които по изображение имат характеристиките на археологически обекти или
културни ценности. В края на 2015 г. св. Р. попаднал на обява в интернет
сайта „Аукцион.БГ“ за продажба на монета, която имала видимите белези на
археологически обект, като в описанието било записано: „сребро, Рим,
Византия“. Обявата била публикувана от потребителски профил: ага 1711.
Била образувана проверка след съответния доклад до началника на сектора и
започнали действия за установяване на лицето, обявило монетата за
продажба. Същото било установено по електронния му адрес като подс. С. В.,
който бил приканен да се яви в СДВР. На 05.01.2016 г. подсъдимият се явил в
СДВР и казал на св. Р., че ще съдейства. Подсъдимият обяснил, че
действително той е обявил в интернет за продажба въпросната монета и
според него е фалшива, като допълнително посочил, че притежава и няколко
други монети, които са бронзови или медни, със съответната патина, и
заявил, че ще предаде на св. Р. всички монети доброволно.
Същият ден, свидетелите Р. и З. били заведени от подсъдимия в
дома му, намиращ се в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, къща, за да вземат
монетите. Там била съпругата и една от дъщерите на В.. Подсъдимият
извадил от глобус, който се отварял, монети и две парчета от пръстени и ги
оставил върху холната маса, като заявил, че това са монетите, с които
разполага. Независимо, че имало разминаване между описанията, дадени
предварително от подсъдимия и констатираното на място, след съвещание с
началника си, св. Р. прибрал монетите и частите от пръстен в джоба на якето
си без да ги провери обстойно. След това, заедно с подсъдимия и св. З. се
върнали в сградата на СДВР, за да може подсъдимият да ги предаде с
протокол за доброволно предаване. Когато пристигнали, св. Р. и констатирал,
че липсва монетата, която била обявена за продажба в интернет. След
проведен разговор със съпругата на подсъдимия, В. започнал да обвинява св.
Р., че му е взел монетата и я е скрил, изгубил или откраднал. Свидетелят
докладвал случилото се на началника на сектора П.. На място бил съставен
протокол за доброволно предаване от 05.01.2016 г., съгласно който подс. В.
предал на св. К. Р. самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо три
броя монети от сиво-бял метал, с различни размери, изображения и надписи
от двете им страни и самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо
два броя предмети от метал - части от пръстени с плочки с изобразени на тях
геометрични шарки и остатъци от кръга, с различна големина и цвят.
След това св. Р. оставил монетите в касата си на съхранение и
заедно с подс. В. и св. З. се върнали в къщата на подсъдимия, но не намерили
липсващата монета. Докато я търсили, св. Р. забелязал на един перваз патрони
4
и попитал В. дали има оръжие, на което подсъдимият отвърнал, че отказвал
да съдейства повече на полицейските служители. Св. Р. отново докладвал на
началника на сектора П., който му казал да задържи подсъдимия и че изпраща
дежурна оперативна група с разследващ полицай, които да започнат
съответните процесуални действия. Св. Р. съобщил на подсъдимия, че е
задържан, за което впоследствие св. Т. изготвил заповед за задържане.
След като пристигнала дежурна оперативна група, под
ръководството на разследващ полицай, в присъствието на специалист -
технически помощник, две поемни лица, подс. С. В. и съпругата му Л. В.,
започнали процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в
къщата. Бил съставен протокол за претърсване и изземване, съгласно който на
05.01.2016г., за времето от 16:30 часа до 21:30 часа, били намерени и иззети
следните вещи:
Три броя боеприпаси от тъмно кафеникав метал с надпис 9мм, с дължина
19 мм и диаметър 9мм;
Метална монета със зеленикаво-кафеникав цвят с диаметър 3 см, с
неправилна форма; от двете страни монетата се намерила с неясни
изображения;
Кутия, съдържаща деветнадесет броя боеприпаса, от които: седемнадесет
със светлосива предна част с надпис „Nike sport trap 7 1/2” и жълта
метална основа с надпис „12“; един с тъмно сива предна част с надпис
„7“ и жълта метална основа с надпис „SAGA 12“; един с червена предна
част с надпис „SE 3 type“n жълта метална основа с надпис „ARMUSA
12“. Боеприпасите са били с дължина 5,5 см и диаметър 2 см;
Два броя преносими компютъра марка „Sony Vaio“;
Двадесет и девет броя боеприпаса, жълти на цвят, с червено оцветяване
на капсулата, с дължина 18 мм и диаметър 9мм;
Тринадесет броя боеприпаса с червена предна част с надпис „SAGA,
16/70, 28д“ и жълта метална основа с надпис „16“;
Осем броя монети от метал с лик на човек с неясни образи и различни
размери с кафеникаво-зеленикав цвят;
Един брой метален елемент с „Г“ образна форма;
Два броя метални елемента от метал с неправилна форма.
Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с
определение от 06.01.2016 г„ постановено по н.ч.д. № 33/2016 г. по описа на
СТС, НО, 22-ри състав.
Установява се от изготвените както на фазата на досъдебното
производство, така и от допуснатата в хода на провеждащото се съдебно
следствие пред първоинстанционния съд експертни заключения, че обектите
са автентични археологически обекти и културни ценности, както следва:
бронзовата фибула - тип „коленчета“, масивен лък и висок
5
иглодържател, пружинен механизъм на иглата, който заедно с нея
отсъства е автентичен археологически обект и културна ценност от II
век, но не е национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева.;
бронзов предмет - сферична глава, стеснена шия и плоска поставка, по
сферичната част три поясна линеарна украса, долната част на поставката
- грубо шлайфана, което напомня за нелицева принадлежност, неясно
предназначение - от III - IV век е автентичен археологически обект и
културна ценност, но не е национално богатство. Стойността й възлиза
на 8 лева;
Бронзов декоративен накрайник с форма на „пешка” - II - III век,
благородна патина, в долната му част личи железен шплент за монтиране към
дървена основа е автентичен археологически обект и културна ценност, но не
е национално богатство. Стойността й възлиза на 12 лева;
Два броя бронзови пръстена, запазени плочките, с част от
ринговете, като по-големият е с кръгла плочка и врязана, подобна на
пентаграм украса, а по-малкият с правоъгълна плочка, с отнети ъгли и врязана
линеарна и „X” - видна украса - IX - X век са автентични археологически
обекти и културна ценност, но не са национално богатство. Същите са
оценени от вещите лица на по 5 лева.;
Два броя монети, бронз на император Валенс /364-378/ са
автентични културни ценности и движими археологически обекти, но не са
национално богатство. Всяка от тях е на стойност 15 лева.;
Един брой монета, бронз на император Грациан /367-383/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева;
Един брой монета, бронз на император Констанс /337-350/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева;
Един брой монета, бронз на император Константин I /306-337/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева;
Един брой монета, бронз на император Валентиниан /367-375/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева;
Един брой монета - фуре на император Лициний /308-324/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева;
Един брой монета, бронз на град Филипопол, император
Септимий Север /193-211/ е автентична културна ценност и движим
археологически обект, но не е национално богатство. Стойността й възлиза на
6
15 лева;
Един брой монета хемидрахма на Тракийски Херсонес от типа
„протоме на лъв - вдлъбнат квадрат и символи” 6-5 в. Пр. Хр. е автентична
културна ценност и движим археологически обект, но не е национално
богатство. Същата е оценена на 180 лева.;
Един брой монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/ е
автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е
национално богатство. Стойността й възлиза на 15 лева.;
Изготвените по делото балистични експертизи по отношение на
намерените в дома на подсъдимия боеприпаси, установяват следното. Част от
същите са такива, които се отнасят към оръжията, за които на подсъдимия са
издадени разрешителни. По отношение на останалите, същите представляват:
13 броя патрона - стандартни ловни боеприпаси - ловни патрони 16-ти
калибър, годни са за стрелба и са предназначени за стрелба с подходящо за
калибъра оръжие;
3 броя патрона - стандартни пистолетни огнестрелни боеприпаси калибър
9x19 мм тип ,,9mm LUGER“, годни са за стрелба и са предназначени за
стрелба с подходящо за калибъра оръжие.
Вещите лица сочат, че със законно притежавания от подсъдимия
пистолет не може да се използват патрони 9x19 мм, тъй като, макар и от един
калибър – 9 мм, същите са с различна дължина и не съвпадат с устройството
на пистолета. С притежаваната на законно основание пушка „Мосберг“,
калибър 12, № L178115, не могат да бъдат изстрелвани патрони с калибър
16. Това е възможно единствено чрез използване на адаптор.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:


Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимия С. И. В.
показанията на разпитаните свидетели К. Р., дадени в съдебно
заседание и тези дадени на фазата на ДП, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, В. З., прочетени на осн. чл.
281, ал. 1, т. 4 от НПК и С. Т.;
приетите по делото експертизи, както следва: съдебна компютърно-
техническа експертиза по протокол № 2016/КСМ-115, археологическа и
нумизматична експертиза (л. 75-80 от ДП), дактилоскопна експертиза по
протокол № 24- Д/2016 г. (л. 84 от ДП), балистична експертиза по протокол №
97-Е/2016 г. (л. 88-90 от ДП), техническа експертиза по протокол № 64-
Ф/2017 г. (л. 123-128 от ДП), балистична експертиза по протокол № 19/БАЛ-9
(л. 141- 148 от съд. пр.), съдебно-оценителна експертиза на археологически и
нумизматични предмети (л. 290-306 от съд. д.), съдебно-оценителна
7
експертиза на един брой монета - културно наследство /л. 307-311 от съд.пр/;
писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
доброволно предаване от 05.01.2016 г. (л. 19 от ДП), протокол за обиск и
изземване от 05.01.2016 г. (л. 21 от ДП), протокол за претърсване и изземване
в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 05.01.2016 г. (л. 25-
26 от ДП), заповед за задържане на лице от 05.01.2016 г. (л. 34 от ДП), писмо
с per. № РД-43- 11/13.01.2016 г. на Национален исторически музей (л. 50 от
ДП), писмо с per. № 1-47/13.01.2016 г. на Национален военноисторически
музей (л. 52 от ДП), писмо с изх. № 19/13.01.2016 г. на Национален
археологически институт с музей (л. 54 от ДП), писмо с изх. № 7/19.01.2016 г.
от „Близу“ АД (л. 56 от ДП), писмо с per. № С1043/25.01.2016 г. от „БТК“
ЕАД (л. 60 от ДП), писмо с per. № ЗМ1/16/22.01.2016 г. от Отдел „ОП“ -
СДВР с приложена справка (л. 99-100 от ДП), писмо с per. № ЗМ
1/16/11.03.2016 г. на Отдел „ОП“ - СДВР с приложена справка (л. 102-103 от
ДП), справка за съдимост на поде. С. В. (л. 104, 131 от ДП), писмо от
04.04.2016 г. от „Аукцион.БГ“ ООД с приложена справка (л. 109-110 от ДП),
писмо с per. № ЗМ 1/16/29.07.2016 г. на Отдел „ОП“ - СДВР (л. 119 от ДП),
ксерокопие от приложение към разрешение № 20600286017/20.12.2016 г. (л.
126 от съд. д.), ксерокопие от интернет магазин на фирма МОСБЕРГ (л. 118-
125 от съд. д.), ксерокопие от интернет извлечение за адаптор (л. 150-151 от
съд. д.);
веществени доказателства и доказателствени средства: иззети от
огледите вещи, подробно описани в протокол за претърсване и изземване;
един брой оптичен носител с надпис „Снимки приложение нумизматична
експертиза тройна“.
Тези доказателства позволяват да се приеме описаната по-горе
фактическа обстановка. Следва изначално да се посочи, че между страните не
е налице спор относно установената фактическа обстановка, като
възраженията на защитата са на първо място относно нейната
съставомерност, а на второ – относно обществената опасност на извършеното
от подсъдимия В., респективно, наличието или не на предпоставките по чл. 9,
ал. 2 от НК. Следва също така да се уточни, че този въззивен състав на
практика споделя фактическите изводи на първоинстанционния такъв, които
са основани на детайлен и прецизен доказателствен анализ.
Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил противоречията в
доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани
изводи относно приетата фактическа обстановка. Въззивният съд не намира
основания да я ревизира, като различията се коренят в правното
квалифициране на извършеното от подсъдимия и обстоятелството, че същото
покрива признаците за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че правилно
от страна на първоинстанционния съд са кредитирани показанията на
разпитаните по делото свидетели като логични, непротиворечиви и почиващи
8
на лични и непосредствени впечатления за осъществилата се фактическа
обстановка. Свидетелите, в голямата си част полицейски служители,
участвали в извършване на проверката по отношение на подсъдимия В.,
добросъвестно са разкрили пред съда обстоятелствата, които са възприели
лично в длъжностното си качество и за съда не е налице основание да подлага
под съмнение изложеното от тях. В показанията им не се констатират
съществени противоречия, които да бъдат обект на самостоятелна преценка, с
оглед кредитируемостта им. Същите намират пълна опора и в приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, отразяващи
извършените процесуално следствени действия. С оглед липсата на практика
на констатирани съществени противоречия, както и предвид
безпротиворечивостта на установената фактическа обстановка, съдът намира,
че е безпредметно по-детайлното им обсъждане в настоящото изложение.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и приетите по делото
експертни заключения, като обективни и компетентно изготвени. Същите на
практика не са оспорени от страните и отразяват безспорни по делото
обстоятелства, свързани с естеството на инкриминираните вещи и тяхната
стойност. По делото са приети две заключения, свързани с предметите, обект
на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, като подробно са анализирани
характеристиките на отделните обекти и тяхната културна и художествена
стойност. На практика в двете заключения няма противоречие относно
подлежащите на установяване фактически обстоятелства, поради което съдът
ги възприе с доверие и ги постави в основата на възприетата фактическа
обстановка. Същото се отнася и до заключенията на двете приети по делото
балистични експертизи. Вещото лице подробно и компетентно е изследвало
естеството на инкриминираните боеприпаси, като ги е съотнесло към
оръжията, за които на подсъдимия В. е издадено разрешение по надлежния
ред. За съда не е налице основание да не кредитира фактическите изводи на
експерта, като следва да се посочи също така, че възраженията на
подсъдимия, обективирани в съдебно заседание при разглеждане на
заключенията, имат по-скоро правно, а не фактическо естество. Същите са
свързани с възможността, чрез различни приспособления, оръжието, за което
има разрешение, да може да бъде използвано с патрони от друг калибър,
както и в принципен план относно действието на разрешителното за оръжие
към отделните видове боеприпаси. Доколкото тези възражения не се отнасят
на практика към фактическите изводи на експерта и по тях съдът дължи
произнасяне с акта си по същество, приетите по делото експертни заключения
следва да бъдат кредитирани като обективни и компетентно изготвени.
Следва да бъдат кредитирани и писмените доказателства по делото
като относими към предмета на доказване по делото.

При така описаната фактическа обстановка, този въззивен състав
намира, че мака и формално да покриват признаците на съставите на
9
престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 278, ал. 6 от НК, по отношение на
деянията на подсъдимия В. е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и
обществената им опасност се явява явно незначителна, поради което и
същите не са престъпни, съгласно дефиницията на цитираната разпоредба.
Поради това и не могат да бъдат споделени правните изводи на
първоинстанционния съд, че подсъдимият с действията си е извършил
вменените му престъпления.
На първо място, този съдебен състав се чувства длъжен да посочи,
че така описаното поведение на подсъдимия, в принципен план формално
покрива характеристиките на вменените му престъпления. Безспорно е на
първо място, че описаните по-горе обекти – монети, пръстени и др., държани
от подсъдимия, се явяват годни обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН
доколкото покриват всички елементи от определението, дадено в посочената
разпоредба. От това следва и относимият към тях правен режим по
идентификация и регистрация, регламентиран в нормите на Закона за
културното наследство, който режим безспорно не е спазен, поради което в
принципен план едно такова деяние покрива признаците на състава по чл.
278, ал. 6 от НК.
Същото, що се отнася до принципната съставомерност, се отнася и
до инкриминираните боеприпаси – предмет на престъплението по чл. 339, ал.
1 от НК. Безспорно е, че подсъдимият има законно издадени разрешения за
носене на оръжие - Ловна гладкоцевна пушка „Мосберг“, калибър 12, и
Пистолет „ИЖ-71Н“, калибър 9 мм, за които огнестрелни оръжия се
използват боеприпаси калибър 12 и калибър 9x17 мм. Не може да бъде
споделено становището на подсъдимия, релевирано основно пред
първоинстанционния съд, че разрешението за оръжие се отнася за всякакъв
вид боеприпаси, особено такива, които, макар и с друг калибър, използвайки
различни приспособления, могат да бъдат използвани със законно
притежаваното оръжие. Това становище не намира опора в нормите на
ЗОБВВПИ. В разрешението за всяко едно оръжие изрично е описан
калибърът на боеприпасите, с които същото може да се използва и това
разрешително важи за боеприпаси единствено от този калибър. Съответно,
възможността чрез описания адаптор, патроните с калибър 16 да се използват
с притежаваното от подсъдимия оръжие, е без значение. Отделно от това,
приетата по делото експертиза, установява невъзможността патроните с
калибър 9x19 мм да бъдат използвани с пистолета, собственост на
подсъдимия В.. От това следва и принципната съставомерност на поведението
на подсъдимия по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК.
Независимо от това, че формално покриват признаците на
цитираните престъпни състави, този съдебен състав счита, че при условията и
конкретиката на чл. 9, ал. 2 от НК, обществената опасност на деянията се
явява явно незначителна и в този смисъл същите не са престъпни. Намирайки
се в общата част на НК, безспорно е, че тази разпоредба, отнасяща се до
признаците на едно престъпно деяние, е относима към всички състави,
10
предвидени в специалната част на кодекса. Действително, колкото по-
общественоопасно и оттам по-тежко наказуемо е едно деяние, толкова по-
рядко и по-трудно спрямо него може на практика да бъде отнесена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Това обаче не означава, че същата се явява
принципно неприложима, което задължава решаващия съдебен състав да
обсъди нейното приложение на практика, без изначално и а-приори да
изключи приложението й спрямо определена група казуси.
В разглежданата хипотеза се установява, че обществената опасност
на деянията е далеч по-ниска от обичайната за този вид инкриминирани
деяния и е явно незначителна. В тази насока доводи се извеждат на първо
място от положителната характеристика на подсъдимия В., който е
неосъждан, без данни за досегашен досег с правосъдието. Следва да се посочи
също така, по отношение на подсъдимия има издадено разрешение за носене
на два броя огнестрелно оръжие, като съдът обръща внимание на това
обстоятелство не само от гледна точка конкретно на престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК, а и с оглед факта, че очевидно, за да бъде издадено и
многократно подновявано това разрешение, подсъдимият е минавал
съответните проверки за надеждност и психическа годност и контролните
органи не са открили проблемни зони. На следващо място, изводът за
наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК се извежда и от спецификата на
извършване на деянията. Що се отнася до престъплението по чл. 339, ал. 1 от
НК, става въпрос за малък брой държани боеприпаси от страна на лице, на
което има издадени разрешения за носене на две огнестрелни оръжия, което в
принципен план му позволява да държи боеприпаси и то в немалки
количества. Подсъдимият има тези разрешителни от продължителен период
от време и няма данни досега при него да са констатирани нарушения на
режима на съхраняване и боравене както с оръжията, така и с боеприпасите за
тях. Следва да се посочи, че обществената опасност на едно такова поведение
се снижава значително в случаите, при които лицето е минало необходимите
проверки от страна на контролните органи, гласувано му е доверие да
притежава оръжие и боеприпаси към него, но незначително се е отклонило от
законовия режим, в сравнение със случаите ,при които са открити боеприпаси
у лице, което няма разрешение за носене на оръжие изобщо. Не на последно
място, следва да се отбележи, че независимо, че подсъдимият няма
разрешително за такива боеприпаси, у него не е открито оръжие от
съответните калибри, поради което и няма как от това деяние да произтекат
някакви конкретни вредни последици. Независимо от самостоятелния
характер на държането на боеприпаси, липсата на оръжие, с което същите да
могат да бъдат използвани, снижава обществената опасност на деянието. От
всичко изложено дотук следва извода, че извършеното от подсъдимия, макар
и формално да покрива признаците на престъплението по чл.339, ал. 1 от НК,
обществената му опасност е явно незначителна, поради което същото не е
престъпно, което предполага постановяването на присъда, с която, на
основание чл. 304 от НПК, подсъдимият С. В. да бъде оправдан по така
11
повдигнатото обвинение. Степента на обществена опасност на деянието се
явява значително занижена, в сравнение с обичайната за този вид деяния,
поради което и прибягването до наказателната репресия в разглежданата
хипотеза се явява необосновано. По отношение на подсъдимия успешно е
могла да бъде приложена административнонаказателната отговорност по чл.
190 или 212 от ЗОБВВПИ, доколкото елементите от състава на
престъплението по чл. 339 и административното нарушение от обективна
страна са идентични, разграничението между тях се извършва въз основа на
възприетата степен на обществена опасност на конкретно констатираното
поведение на лицето. В разглежданата хипотеза, степента на обществена
опасност не дефинира деянието като престъпление, а като административно
нарушение, но тъй към настоящия момент са изтекли всички възможни
срокове за ангажирането й, съдът се спира на това обстоятелство единствено
с оглед правната прецизност, без да разполага с възможност да се произнесе
обвързващо в тази насока и да наложи на подсъдимия съответното
административно наказание. В тази насока следва да се посочи също така, че
и нормата на чл. 305, ал. 6 от НПК е въведена през 2017г. и не може да бъде
приложена към деянието на подсъдимия, което е през 2016г.
Изложеното дотук в пълна степен важи и относно престъплението
по чл. 278, ал. 6 от НК. Освен че следва да бъде отчетена положителната
житейска характеристика на подсъдимия, за да приеме обществената
опасност на деянието за явно малозначителна, съдът отчита и ниската
стойност както материална, така и културна на държаните от подсъдимия
археологически обекти. Става въпрос за такива, които са с изключително
широко разпространение и не представляват национално богатство, макар и
да покриват критериите на културна ценност по смисъла на ЗКН. Видно от
заключението на вещите лица, става въпрос за монети, от които музеите имат
големи количества и които не представляват интерес за културните
институции. По принцип придобиването на такива вещи не е забранено
изцяло от закона, като в разглежданата хипотеза няма данни подсъдимият В.
да се е сдобил с тях по забранен от закона начин, например чрез извършване
на нерегламентирано търсене на археологически обекти. Ето защо съдът
намира, че независимо от обстоятелството, че поведението на В. формално
покрива елементите от състава на това вменено му престъпление,
обществената опасност на извършеното от него е явно незначителна и
деянието не се явява престъпно. И в разглежданата хипотеза е била
приложима административно наказателната разпоредба на чл. 228 В от ЗКН,
която процедура в по-голяма степен би отговаряла за ангажиране
отговорността на дееца с оглед конкретно установената обществена опасност
на деянието.
По изложените съображения съдът прие, че от доказателствата по
делото не се установи извършването от страна на подсъдимия на деяние,
които се явяват престъпления по смисъла на НК, поради което и на основание
чл. 304 от НПК същият беше оправдан по повдигнатите му обвинения за
12
извършени престъпления по чл. 278, ал. 6, пр.3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК
Респективно, постановената присъда на първоинстанционния съд, с която
същият е признат за виновен и са му наложени наказания съответно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в
размер на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
като е определено е едно общо най-тежко наказание, а именно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към което е
присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 3000 лева и на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, беше отменена и беше
постановена нова, с която подсъдимият бе оправдан изцяло.
Присъдата следва да бъде потвърдена в частта, в която
инкриминираните вещи и по двете обвинения са отнети в полза на държавата,
доколкото са налице всички основания за това и изводът относно наличието
на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК не променя характера на тези вещи
като археологически обекти, държани без да е спазен режимът по тяхната
идентификация, респективно, приложението на чл. 278, ал. 7 от НК. Същото
се отнася и до инкриминираните патрони, които правилно са отнети на
основание чл. 53, ал. 2, б. „Б“ от НК.

С оглед изхода на делото, направените разноски следва да останат за
сметка на държавата

С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята
присъда.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.


13
Съобщи за изтекли лични данни