П
Р О Т
О К О
Л № 260104
гр.
Пловдив, 05.11.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
КРАСИМИР КОЛАРОВ
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 526 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 11,10 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста - Пазарджик се намира исканото
лице Т.Е.Г. в изпълнение
разпореждане на
съдията-докладчик, издадено въз основа
на Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на
наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
Л..
За А.п.П. се явява прокурор ПАПАРИЗОВ.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – Валентина Нончева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се частният
протест на О.п.П. против определението на Окръжен съд Пазарджик, постановено по
ч.н.д.№ 478/2020 г. по описа на ОС Пазарджик.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам протеста.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Л.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ Г.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
частния протест на ОП Пазарджик. Окръжен съд Пазарджик е издал един прибързан
акт във времето, което го прави необоснован и незаконосъобразен. Продължително
е било издирването по ЕЗА на исканото лице и на 09.10.2020 г., окръжният съд е
постановил мярка за неотклонение Задържане под стража. След това в съдебно
заседание, поради заявено негово желание, на 19 октомври, съдът е поискал
гаранцията, която се изисква от искащата държава по отношение изпълнение на
наказанието. Сами знаем, че това е един
формален акт, но технологично 10 дни време е един невъзможен срок. По-важното в
случая е, че това е повлияло върху незаконосъобразния начин за изменение на мярката
за неотклонение.
На трето място, достатъчно дисциплиниращи са
сроковете в ЗЕЕЗА, за да може и
задържането под стража в рамките на тези срокове да е законосъобразно, защото
максималният срок за произнасяне с решение по същество е 60-дневен. След това
законът е ясен. Но ние сме далеч от този срок. На искащата държава не е даден
достатъчен срок да изпълни обязаностите, произтичащи от Конвенцията.
На следващо място, че той дал съгласие за
предаване.
Ако приемем, че това е автоматичен аргумент за
изменение на мярката за неотклонение, според мен ще създадем опасен прецедент,
който е неприемлив от процесуална гл.т. - заявяваме едно съгласие, след това
изчезваме от органите, които трябва да изпълнят съответния акт.
Освен това по силата на чл. 45 и чл. 19 от
закона това има съвсем други процесуални последици. На обвиняемия и на неговия
защитник се разясняват последиците от
това съгласие, той има 3-дневен срок да се откаже и най-вече, оттам нататък в
процедурата по същество съдът е длъжен пак в 3-дневен срок да се произнесе.
Т.е. ние предаваме съгласилия се доброволно. Т.е. съвсем други процесуални
последици има това изявено съгласие.
Иначе всички други предпоставки са налице,
самото съгласие на подсъдимия означава знание и съгласие, и няма никакъв спор,
че са престъпления. Считам, че актът на един съд, който на 9 октомври е
преценил, че всички основания за задържане са налице и след това 20 дни
по-късно да вземе друго решение, прави актът незаконосъобразен.
Адв.
Л.: Уважаеми апелативни
съдии, аз оспорвам частния протест, който считам за неоснователен.
Определението на ОС Пазарджик, с което беше изменена мярката на подзащитния ми
от задържане под стража в домашен арест считам за правилно, обосновано и
законосъобразно. Действително се намираме в процедурата при даване на съгласие,
което е отклонение от общия ред, беше отложено делото за искане и получаване на
гаранции от искащата Р Ф., в срок да бъдат представени.Делото беше отложено за представяне на гаранции от
искащата страна и такива не бяха представени. Нямаме гаранции, извинявайте за
тавтологията, че такива гаранции ще бъдат представени в следващото съдебно
заседание в понеделник, но така или иначе съдът прецени, че мярката за
неотклонение следва да бъде променяна в по-леката, която всъщност се явява също
тежка, нейното изпълнение се контролира от органите на МВР периодично, и
считам, че в конкретния случай тази мярка домашен арест до предаване на
подзащитния ми на Ф. би могла да изиграе ролята и да постигне целите на мерките
за неотклонение такива, каквито ги предвижда закона, а именно да му се попречи той да се укрие или да
извърши престъпление, за което беше взета първоначално най-тежката мярка за
неотклонение. Предстои заминаване на подзащитния ми във Ф. при представени
естествено гаранции. Самото пребиваване
в неговия му дом за няколко дни до заминаването му ще му позволи да се
подготви за това заминаване за Ф. и семейството си и всичко останало, каквото в
битово отношение също, независимо, че закона не съобразява такива
обстоятелства, аз ги поставям на вашето внимание. Не отговаря на
действителността и е подвеждащо е твърдението от страна на прокуратурата, че
бил издирван дълго време. Действително той пребива в Г., където осъществява
търговска дейност и при пристигането си в България е всъщност задържан без да
се е укривал и без да е създавал проблем по разглеждане на
производството по ЕЗА. Моля да потвърдите определението.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ Г. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Всичко е във ваши ръце, каквото решите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г.: Моля за домашен арест, за да се видя с близки и
роднини.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.43, ал.7 от ЗЕЕЗА вр. чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е
по частен протест на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик срещу протоколно
определение от 29.10.2020г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 478/2020г. по описа на същия съд, с
което мярката за неотклонение на Т.Е.Г., искано лице по ЕЗА, издадена от
компетентните френски власти, е изменена от „задържане под стража” в „домашен
арест”.
Съдебният акт
се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Прави се искане за неговата
отмяна и оставяне без уважение на искането за изменение на мярката за
неотклонение на исканото лице от
„задържане под стража” в по-лека.
В съдебно
заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста
и излага допълнителни съображения.
Исканото лице
Г. и неговият защитник намират, че протестът е неоснователен и като такъв
следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен, като законосъобразен и
обоснован, да се потвърди. Поддържат тезата, че целите на чл.57 от НПК могат да
се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под
стража” - „домашен арест”.
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в протеста и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частният
протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в
процеса. Разгледан по същество е основателен.
За да
постанови определението си Окръжен съд гр.Пазарджик е приел, че с оглед
даденото от исканото лице съгласие за предаване на издаващата държава и
непредставянето на поисканите гаранции от компетентните френски власти, мярката
за неотклонение на исканото лице Г.
следва да се измени от „задържане под стража” в „домашен арест”.
Този извод не
се споделя от въззивния съд.
И към
настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Компетентните френски
власти са издали европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно
преследване срещу българския гражданин Т.Е.Г. за няколко престъпления, свързани
с участие в организирана престъпна група
и незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, осъществени във Ф. и
И., за които се предвижда наказание 10 години лишаване от свобода. Европейската
заповед за арест е издадена въз основа на заповед за задържане на исканото
лице. Видно от същата Г. има адрес и пребивава и във Г..
Като се имат предвид
престъпните деяния, за които се води разследването във Ф., мястото им на
извършване, предвидената за тях санкция, може да се направи извод, че
съществува реална опасност исканото лице да извърши престъпление. Налице е и
такава да се укрие с оглед мобилността му в пределите на Европейския съюз.
Даването на
съгласие за предаване на френските власти е ирелевантно. Касае се за процедура,
от която Г. се е възползвал.
Непредставянето
на поисканите гаранции от компетентните френски власти също не е основание за
промяна на мярката му за неотклонение. Исканото лице е задържано на
07.10.2020г., т.е. тази мярка на процесуална принуда не е придобила репресивен
характер.
Първоинстанционният
съд е поискал допълнителна информация от издаващата държава членка по чл.41 от ЗЕЕЗА, която да му бъде предоставена на български език. Писмото му е изпратено
по електронен път на 21.10.2020г. в 16,52 ч. Към 29.10.20202г., датата на
следващото съдебно заседание на Окръжен съд гр.Пазарджик, изисканите гаранции
не са получени. Касае се за кратък срок, от който не може да се заключи, че
компетентният френски орган се е дезинтересирал от предаването на Г..
Първоинстанционният съд по силата на служебното начало следва да бъде
последователен при изискване на допълнителната информация, като изпраща
напомнителни писма на издаващата
държава, което не е сторил.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че определението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва
да се отмени, а частният протест, като основателен, да се уважи.
Поради горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 29.10.2020г. на Окръжен съд гр.Пазарджик,
постановено по ЧНД № 478/2020г. по описа
на същия съд, с което мярката за неотклонение на Т.Е.Г., искано лице по ЕЗА,
издадена от компетентните френски власти, е изменена от „задържане под стража”
в „домашен арест”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета
спрямо Т.Е.Г., искано лице по ЕЗА, издадена от компетентните френски власти, в
по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,23 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: