№ 222
гр. Петрич, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100601 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т.
С." ЕАД, ЕИК *****, гр. С. ул.”Я.” № *** представлявано от изпълнителния
директор Ал. Ал. и председателя на УС Ив. Ив. Е., действащо чрез
процесуален представител Ф. И. срещу М. Г. Г., ЕГН ********** от село К.,
община П., ул.“Пл.“ № **.
Ищецът сочи, че на 15.05.2023 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 133956 срещу З.Г.Н. ЕГН
********** и М.Г. Г., ЕГН **********, при условията на разделна
отговорност при равни квоти по ½ за сумите: 3 738,18 /три хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева,
представляваща неплатена стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за периода
месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането; 435,31 /четиристотин
тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г.; 55,60 /петдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/ лева главница – суми за дялово разпределение,
дължими за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 година, ведно
1
със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 10,80 /десет лева и осемдесет стотинки/ лева лихва за
забава на главницата 5 от 55,60 лева, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023
г.
Сочи, че с разпореждане, постановено по горецитираното ч. гр. дело №
25977/2024 г. по описа на СРС е уважено подаденото от ищеца заявление и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Сочи, че заповедта е
връчена на длъжника Г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази връзка на
заявителя е указано - съобщение, получено на 28.02.2024 г., че може да
предяви установителен иск за вземанията си в едномесечен срок.
Твърди, че вземанията са дължими за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № *, находящ се в гр. С., община „П.“, жк „С. р.“, бл.*** ет.*, за
процесния период.
Ищецът се позовава на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.140, ал.1, т.2, чл.150, ал.1 ЗЕ,
чл.32 и чл.33 от ОУ, чл.139 ЗЕ.
Сочи, че собствениците в СЕС, в която се намира и процесният имот, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Т. с.“ ЕООД, във връзка с което за процесния имот са начислявани от
дружеството-ищец прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16 – 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Релевира подробни съображения за основателност и доказаност на
предявените искове.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 25977/2023 г.
по описа на Районен съд гр. С., а именно:
1 869.09 /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и девет стотинки/ лева,
представляваща ½ /една втора/ идеална част от дължима и неплатена стойност
на топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до
2
изплащане на задължението;
217,66 /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева,
представляваща ½ /една втора/ идеална част от дължима мораторна липхва за
забава на главницата, за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г.;
27,80 /двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща ½
/една втора/ идеална част от дължима и неплатена главница – суми за дялово
разпределение, дължими за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022
година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението,
5,40 /пет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща ½ /една втора/
идеална част от дължима и неплатена лихва за забава на главницата от 27,80
лева, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г. Ищецът претендира съдебни
разноски в заповедното и исково производства. Представя писмени
доказателства, препис от исковата молба и доказателствата за ответника.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез особен процесуален
представител, депозира писмен отговор. Оспорва всички твърдения, с които са
обосновани претенциите. Оспорва твърдението, че ответникът е собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, както и че е клиент/потребител на
услугите, предоставяни от ищеца. Оспорва вземането за лихви като
противоречащо на закона и морала. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихви.
Релевира възражение за недействителност на договора за Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т. С. ЕАД на потребители в
гр. С. и на Договора между „Т. С.“ ЕАД и „Т. с.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, поради
неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите. Оспорва
Договор № 1534/07.11.2001 г., сключен между „Т. с.“ ЕООД и етажната
собственост, както и Протокол от Общо събрание на етажните собственици,
като твърди, че същият няма дата, не е подписан от ответника. Оспорва
списъка на живущите по апартаменти в жилищната сграда. Релевира
възражение за недействителност на Договора като противоречащ на
императивни разпоредби на закона, като неподписан от ответника. Счита, че
недействителността на договора води до неоснователност на претенциите за
лихви. Оспорва истинността на Договора между СЕС и „Т. с.“ ЕООД,
3
Договора между „Т. С.“ и „Т. с.“ ЕООД, Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на потребители в гр. С..
Прави искане по реда на чл.212 от ГПК да се обявят за недействителни, а при
условията на евентуалност за нищожни – в цялост или отчасти, Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на
потребители в гр. С..
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. Уважено е и искането на ищеца за конституиране на основание
чл.220 ГПК на „Т. с.“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“Проф. Г. П.“ № * като трето лице-помагач на ищеца „Т. С." ЕАД, ЕИК
*****, гр. С. ул.”Я.” № **.
Към делото е приложено ч. гр. дело № 25977/2023 година по описа на
Районен съд гр. С., от което се установява, че ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу: З. Г. Н. и М. Г.
Г., ЕГН ********** за сумите - предмет на предявения иск в обем по ½ /една
втора/ за всеки от длъжниците. Препис от заповедта е връчена на длъжника Н.
лично, като същата не е подала в законоустановения срок възражение по
чл.414 от ГПК. На длъжника Г. препис от заповедта е връчен при условията на
чл.47, ал.1 вр. ал.5 от ГПК, поради което след изтичане на срока за получаване
на съдебните книжа, на заявителя е указана възможността да предяви
установителен иск за вземанията си от длъжника Г.. В изпълнение на дадените
указания, в законоустановения срок дружеството-заявителя е подал исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство
/първоначално като гр.д. № 16890/2024 г. по описа на Районен съд гр. С.,
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове и
сторените с исковата молба доказателствени искания. Оспорва като
неоснователни доводите и възраженията, с които ответникът обосновава
позицията си по делото. По същество пледира за уважаване на претенциите
като доказани и основателни. Представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
4
възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се от назначена от съда адвокат, който поддържа отговора на
исковата молба. По същество на делото пледира за отхвърляне на исковете
като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Третото лице –помагач не изпраща процесуален представител. Не изразява
становище по предявените искове, по позицията на ответника, по проекта на
доклад по делото. Представя писмени доказателства, същите са приобщени
към доказателствената съвкупност по делото.
В хода на съдебното дирене по искане на ищеца са назначени съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица са изслушани в
съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствата по
делото. Събрани са представените от страните писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните фактическа и правни изводи:
Установи се, че на 15.05.2023 г. „Т. С.“ ЕАД е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 133956 срещу
З.Г.Н. ЕГН ********** и М.Г. Г., ЕГН **********, при условията на разделна
отговорност при равни квоти по ½ за сумите: 3 738,18 /три хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева,
представляваща неплатена стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за периода
месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г., за топлоснабден имот с адрес гр. С., общ.
П. жк „С. р.“, бл.***, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането; 435,31 /четиристотин
тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г.; 55,60 /петдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/ лева главница – суми за дялово разпределение,
дължими за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 година, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 10,80 /десет лева и осемдесет стотинки/ лева лихва за
забава на главницата от 55,60 лева, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
Заповедният съд е уважил заявлението като е издал Заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение с № 15048 от 29.05.2023 година за
горепосочените суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника З. Г. Н.
5
лично. Същата не е оспорила съществуването на вземането, поради което в
изпълнение на съдебно разпореждане, срещу Н. е издаден изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. Г. Г. при условията на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на заявителя е указана възможността да
предяви установителен иск за вземанията си срещу длъжника Г., която
процесуална възможност заявителят е реализирал като е подал в
законоустановения срок исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
Съгласно представения по делото Протокол от 2001 година на Общото
събрание на етажните собственици на обекти в сграда с адрес гр. С., общ. П.
жк „С. р.“, бл.***, за топлинен счетоводител е избрано „Т. с.“ ЕООД, като в
списъка към протокола се е подписал като собственик за ап.* Н. С. Г..
По делото е представен и Договор от 07.11.2001 година между Етажната
собственост – сграда с адрес гр.С., община П., жк „С. р.“, бл.*** и „Т. с.“
ЕООД, за извършване на услугата „дялово разпределение.
По делото е събрана Данъчна декларация вх. № 46650 от 31.05.1998 година
по описа на Столична община, отдел „ОП –П.“, подадена от Н.. С. Г. с ЕГН
**********, за притежаван от декларатора недвижим имот с административен
адрес гр.С., жк „С.р.“, община П., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*. Видно от
записването в декларацията Н. Г. е съсобственик на имота, а останалите
съсобственици са З.Г.Н. ЕГН ********** и М.Г. Г., ЕГН **********, при
квоти в съсобствеността по 1/3 идеална част за всеки.
Не се спори по делото, че М. Г. Г., ЕГН ********** от село К., община П.,
ул.“Пл.“ № ** е дъщеря на Н.. С. Г., ЕГН **********, починала на **.**.*****
г. Установи се, че починалата Г. е оставила още един наследник по закон –
З.Г.Н. дъщеря.
По делото не се спори, а събраните доказателства не опровергават
обстоятелството, че дъщерите на Н.. С. Г., ЕГН **********, починала на
**.**.***** г. са приели наследството, оставено от последната. В този смисъл
несъмнено е, че имуществото в наследствената маса на Г. е преминало по
наследство в имуществото на нейните дъщери в обем по ½ идеална част за
всеки от наследниците.
Съгласно съдебно-техническото заключение, което съдът изцяло кредитира
с доверие като обективно, компетентно, неоспорено от страните и необорено
6
от доказателствата по делото, се установи, че :
СЕС на адрес гр.С., жк „С.р., община П., бл.***, вх.* се обслужва от два
общи топломера на две Абонатни станции за долен и горен отоплителен кръг,
чрез които се измерва количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда. Общите топломери за долен и горен отоплителен
кръг като средство за търговско измерване са освидетелствани по съответния
ред през 2018 г., 2021 г., 2023 г., за което са издадени Свидетелства за
метрологична проверка.
За процесния период /01.10.2022 г. – 30.04.2022 г./ отчетените показания от
двата общи топломера ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред в счетоводството на „Т. С.. За всеки месец от процесния период отчитането
показанията на двата общи топломера е извършвано ежемесечно
дистанционно по електронен път. Електронно снетите показания към нула
часа на първо число на съответния месец са отразявани в базата данни, въз
основа на които е определян ежемесечния брутен разход на топлоенергия в
СЕС.
На фирмата за дялово разпределение – третото лице –помагач, е подавана за
разпределение топлоенергия с приспаднати от брутната топлоенергия
изчислените технологични разходи на двете абонатни станции, т.е. нетната
топлоенергия, която общо по отчетни периоди 01.05.2020 г.- 30.04.2021 г. и
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. съвпада с отразената в изравнителните сметки.
Експертът сочи категорично, че за процесния период в процесната СЕС,
включително в процесния недвижим имот е потребявана топлоенергия
единствено за отопление.
За процесния период третото лице-помагач е разпределяла топлоенергията в
съответствие със Закона за енергетиката и с Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба NE – РД – 04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като е
начислявала на абоната по партида ежемесечно по време на отоплителните
периоди прогнозна топлоенергия единствено за отопление - помещения
кухня, хол, спалня и баня в процесния имот. След всеки отчетен период
прогнозната топлоенергия, начислявана на абоната по партида, е изравнявана
с разпределената по изчислителен път – отдадена от СИ и по отчет на ИР –
отдадена от четири броя отоплителни тела в жилищни помещения кухня, хол,
спалня и баня в процесния имот, което е отразявано в изравнителните сметки.
7
Експертът сочи, че размерът на общото задължение на абоната по партида
/главница с включен ДДС/ за процесния период, за разпределена топлоенергия
само за отопление, отдадена от СИ и от четири броя отоплителни тела в
жилищни помещения кухня, хол, спалня и баня в процесния имот, съгласно
изравнителни сметки, издадени на 01.07.2021 г., 27.08.2021 г. за отчетен
период 01.05.20220 г. – 30.04.2021 г., както и изравнителна сметка, издадена на
23.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и вноските
за дялово разпределение са както следва: сума за отопление 3 591,77 лева,
начислена за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2022 година; 61,06 лева корекционна
сметка, начислена за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г.; 55,60 лева вноски за
дялово разпределение, начислена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., или
общо сумата от 3 708,43 лева.
Съгласно съдебно-счетоводното заключение, което съдът изцяло кредитира
с доверие като логично, обосновано и необорено от останалите доказателства
по делото, за процесния период 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., задълженията за
топлоенергия за процесния имот, са в общ размер 3 793,78 лева, от която
3 738,18 лева сума за отопление и 55,60 лева цена за дялово разпределение,
които не са погасени чрез изпълнение до датата на изготвяне на заключението.
Съгласно експертното становище мораторното обезщетение за забава на
главницата, за период 05.2020 г. до 03.05.2023 г. е в общ размер на 446,11 лева,
от която 435,31 лева лихва за забава на главницата за предоставена топлинна
енергия и 10,80 лева лихва за забава на главницата, представляваща сума за
дялово разпределение.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
За основателността на предявените искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. с чл.79 , ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните релевантни обстоятелства: наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответника по доставка на топлинна енергия
през процесния период; че ответникът е потребител /собственик или ползвател
на топлоснабдения имот/ на услугите за обект, находящ се в гр. С., жк „С.р.“,
община П., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*. че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
8
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т. С. ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Общите
условия регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
обосновава претенциите си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл.150, ал.1 ЗЕ / в същия см. Решение № 38/28.02.2014 г. по гр.д. №
7471/2013 г. ВКС, 4 г.о./. Общите условия следва да бъдат публикувани в един
централен и в един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр. 2 ЗЕ,
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото няма спор, че ищецът като енергийно предприятие – доставчик
на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездие от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост.
Не се спори по делото относно публикуването на Общите условия в един
национален и един местен ежедневник. Изложеното води до извода, че е
спазена изискуемата то закона процедура по приемането и публикуването на
общите условия за продажба на топлинна енергия.
Не се спори по делото, че наследодателят на ответника, както и останалите
съсосбственици – наследниците по закон на първия, не са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на
9
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к "Новинар" и в-к "Демокрация" на 23.05.2002 г. в сила от 22.06.2002 г.;
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
067/12.12.2005 г., публикувани във в-к "Пари" на 23.12.2005 г. в сила от
22.01.2006 г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на 14.01.2008 г. в
сила от 13.02.2008 г.; в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." ЕАД на клиенти
гр. С., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к „19 минути" и в-к „24 - часа" на 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.
Безспорно се установи, че след смъртта на Н. Г. през 2015 г., правото й на
собственост върху процесния имот е преминало в имуществото на другите
двама съсобственици – ответникът Г. и сестра й Н. по наследяване, като двете
са придобили съсобствеността на имота в обем по ½ идеална част.
По делото не се твърди, нито се събраха доказателства, че Н. и Г. са се
разпоредили с имота, поради което съдът приема, че до настоящият момент
същите са собственици и ползватели на имота. С оглед на това съдът счита, че
спрямо тях са влезли в сила и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД , одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ – 1/22.06.2016 г., съгласно които абонатите на ищцовото дружество са
длъжни да заплащат месечните си сметки в 45 –дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася /чл.33, ал.1/, а съгласно чл.33, ал.2 вр. с чл.32, ал.3
от същите ОУ, срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дни
от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл.22, ал.2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплаща
чрез ищеца. Съгласно чл.33, ал.3 вр. с чл.32, ал.3 ОУ при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
10
ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – в случая третото лице –помагач на ищеца, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.
68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки. Сумите за топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
С оглед на горното съдът приема за несъмнено установено, че ответникът Г.
и нейната сестра Н. са клиенти на топлинна енергия, доставяна от ищеца, за
процесния недвижим имот, през процесния период, т.е. Г. и Н. от една страна
и дружеството – ищец от друга са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди – чл.150, ал.1 ЗЕ, по силата на което облигационно правоотношение
ответникът отговаря в обем на 1/2 за задълженията към ищеца за потребената
в имота топлинна енергия през процесния период, а именно сумите в размер
на: 1 869.09 лева, представляваща ½ идеална част от дължимата и неплатена
стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за процесния топлоснабден имот, за
периода месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното погасяване чрез изплащане на задължението, както и 27,80
лева, представляваща ½ идеална част от дължимата и неплатена главница –
суми за дялово разпределение, дължими за периода от месец май 2020 г. до
месец април 2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното погасяване
чрез изплащане на задължението.
11
Съдът за неоснователни релевираните от особения представител на
ответника възражения: че ответникът не е потребител на топлинна енергия в
качеството си на съсобственик на процесния имот, предоставяне от ищеца;
възражение за недействителност на договора за Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от Т. С. ЕАД на потребители в гр. С. и
на Договора между „Т. С.“ ЕАД и „Т. с.“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, по изложените по-горе
съображение.
Несъстоятелни съдът приема и възраженията на ответника за
неравноправност на клаузите на Договор № 1534/07.11.2001 г., сключен между
„Т. с.“ ЕООД и етажната собственост, оспорването на Протокол от Общо
събрание на етажните собственици, Списъка на живущите по апартаменти в
жилищната сграда. Доколкото тези възражения са заявени общо, без
конкретни правни доводи, съдът намира че изложените по-горе съображения
са достатъчни, за да обосноват извода за неоснователност.
Възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по
давност съдът намира за неоснователно, доколкото се установи по несъмнен
начин, че най-старото вземане – предявено за защита със заявлението по
чл.410 ГПК е с падеж месец октомври 2020 г., а заявлението е подадено на
16.05.2023 година, т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок.
Предвид основателността на главните искове, доказани по основание, и по
размер - с оглед на съдебно-счетоводната експертиза, са и акцесорните такива
за сумите както следва: 217,66 лева, представляваща ½ идеална част от
дължимата мораторна лихва за забава на главницата от дължима и неплатена
стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за процесния топлоснабден имот, за
периода месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г., която лихва е начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г.; 5,40 лева, представляваща ½ идеална
част от дължимата и неплатена лихва за забава на главницата, представляваща
суми за дялово разпределение, дължими за периода от месец май 2020 г. до
месец април 2022 година, която лихва е начислена за периода от 16.07.2020 г.
до 03.05.2023 г. В този смисъл акцесорните претенции също следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
12
ответника са сторените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производства, а именно сумите:
1 734, 36 лева, от които 182,36 лева платена държавна такса, 840 лева
заплатени възнаграждения на вещи лица и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, съобразно фактическата и правна
сложност на делото;
67,41 лева разноски в заповедното производство - частно гражданско дело
№ 25977/2023 година по описа на Районен съд - гр. С..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Т. С." ЕАД,
ЕИК *****, гр. С. ул.”Я.” № *** представлявано от изпълнителния директор
Ал. Ал. и председателя на УС Ив. Ив. Е., от М. Г. Г., ЕГН ********** от село
К., община П., ул.“Пл.“ № ** за сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 25977/2023 г. по описа на Районен
съд град С., а именно:
1 869.09 /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и девет стотинки/ лева,
представляваща ½ /една втора/ идеална част от дължима и неплатена стойност
на топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 10.2020 г. до месец 04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до
изплащане на задължението;
217,66 /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева,
представляваща ½ /една втора/ идеална част от дължима мораторна липхва за
забава на главницата, за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г.;
27,80 /двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща ½
/една втора/ идеална част от дължима и неплатена главница – суми за дялово
разпределение, дължими за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022
година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението,
5,40 /пет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща ½ /една втора/
идеална част от дължима и неплатена лихва за забава на главницата от 27,80
лева, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
13
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** от село К., община П., ул.“Пл.“ № **
да заплати на „Т. С." ЕАД, ЕИК *****, гр. С. ул.”Я.” № *** съдебни разноски
както следва:
сумата от 1734,36 /хиляда седемстотин тридесет и четири лева и тридесет и
шест стотинки/ лева съдебни разноски в исковото производство;
сумата от 67,41 /шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/
лева съдебни разноски в заповедното производство /частно гражданско дело
№ 25977/2023 година по описа на Районен съд град С./.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, седалище и адрес
на управление гр. С., ул.“Проф. Г. П.“ № * като трето лице-помагач на ищеца
„Т. С." ЕАД, ЕИК *****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
14