№ 358
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204998 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Д. С. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Р. Д. - БАК, против Наказателно постановление № 535/20.11.2023 г.,
издадено от Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от
Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД и на основание чл.
84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, лишен е от право да ловува за
срок от три години и е отнет в полза на държавата предметът на нарушението - ловно
оръжие, успоредка, с неустановена марка, модел № Р9626 и два броя патрони 16-ти калибър.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение. Твърди се, че описанието
в АУАН и НП е непълно и не отговаря на фактите по случая, което пък затруднява
жалбоподателя да упражни правото си на защита. Счита се, че не е посочено точно мястото
на нарушението, както и че не е индивидуализирано оръжието, което се твърди, че е
използвано. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Р. Д. – БАК, който поддържа
жалбата. Акцентира, че не е била изготвена експертиза на иззетото оръжие, поради което и
не е доказано, че се касае за ловна пушка. Посочва, че е допуснато нарушение, доколкото
има разминаване между съставомерните факти в констативния протокол, АУАН и НП,
1
поради което и моли за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт С.ова, която оспорва
жалбата. Посочва, че административното нарушение е безспорно установенo, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения, поради
което и пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 13 - НП е връчено
на 23.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 05.12.2023 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Няколко дни пред 25.10.2023 г. св. * – гл. специалист в ЮИДП-Сливен получил
информация за лице, което системно ловува в нарушение на закона в района на с. Веселие.
С оглед установяване на лицето на 25.10.2023 г. свидетелят заедно със св. С. Т. и Г. И. се
разположили в ДГС „Ропотамо“, землището на село Веселие, отдел 311. Около 13.00 часа св.
Т. видял човек, с ловна пушка, който преминава през гората. Свидетелят, заедно с колегата
си И. спрели лицето, легитимирали се и установили, че това е жалбоподателят С..
Установили също така, че той носи със себе си в сглобено положение и извън калъф - ловна
пушка от неустановен модел, в която имало поставени два броя ловни патрони калибър 16.
Свидетелите казали на С. да извади патроните, за да не стане инцидент, което последният
изпълнил. На място дошъл и св. *, който попитал жалбоподателя дали има билет за лов или
разрешително и какво прави в гората с пушка. С. отговорил, че няма в себе си никакви
документи и започнал да се държи предизвикателно с проверяващите. Опитал се да се
отдалечи от мястото и провел разговори по телефона си с роднини и адвокат. Св. * поискал
съдействие от служителите на РУ-Приморско, както и от РДГ-Бургас. На място пристигнал
св. Т. – гл. инспектор в РДГ-Бургас, който се запознал с фактическата обстановка. Попитал
жалбоподателя защо носи пушка със себе си, на което той отговорил, че се разхожда и
понеже в района има много мигрнти, е взел пушката „за кураж“. На място св. Т. съставил
срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 0107630, в който описал, че С. ловува без писмено
разрешително за лов, което квалифицирал като нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от ЗЛОД.
Актът бил предявен на С., който го подписал и получил препис от него. В графата за
възражения собственоръчно записал това, което казал на св. Т., а именно - че бил на
разходка в района на язовир Веселие и „…си носих оръжието за кураж, защото има много
емигранти“.
Оръжието било иззето от пристигналите на място полицейски служители, които
образували за случая бързо производство № 224/2023 г. по описа на РУ-Приморско, пор. №
2722/2023 г. по описа на РП-Бургас за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В хода на
разследването на процесната пушка и патрони била назначена балистична експертиза, която
излязла със заключение, че се касае за ловна пушка марка „ИЖ-58“ сериен номер № Р9626,
2
която е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годна е да произведе изстрел и с нея е
стреляно след последното й почистване. Патроните били ловни патрони, калибър 16, годни
за стрелба. В хода на разследването С. променил версията си и лансирал тезата, че е намерил
случайно пушката докато се разхожда и я е взел със себе си с намерението да я предаде в
кметството. Наблюдаващият прокурор приел, че се доказвало безспорно, че С. е държал в
себе си огнестрелно оръжие и боеприпаси, за което не е имал издадено разрешително, но
дал вяра на обясненията му, приемайки, че целта е била тези вещи да бъдат транспортирани
и предадени на органите на реда, поради което и с оглед малкото време, през което той
държал оръжието, то и преценил, че не се касае за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и с
постановление от 11.03.2024 г. прекратил наказателното производство по случая.
Междувременно след връчване на АУАН на 20.11.2023 г.
административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал
фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на
жалбоподателя, като нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 1 ЗЛОД, поради което и на
основание чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от същия закон, му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, лишил го право да ловува за срок
от три години и отнел в полза на държавата предмета на нарушението - ловно оръжие,
успоредка, с неустановена марка, модел № Р9626 и два броя патрони 16-ти калибър.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателствени материали. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, като оценя показанията им като логични, последователни и подкрепени от
останалите доказателствени материали. Съдът кредитира и всички приобщени писмени
доказателства, които са изготвени по съответния ред и не са оборени от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице - Директор
на РДГ-Бургас, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД –
49-199/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните, а АУАН е съставен от
компетентно лице, съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЛОД – инспектор в РДГ-Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като
наказанието е правилно индивидуализирано.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че на
посочената в НП дата - жалбоподателят се е намирал извън населено място (на черен горски
3
път в землището на село Веселие - т.нар. „око“ на отдел 311 на ДЛС „Ропотамо“).
Установява се безспорно и че със себе си той е носил сглобена и извън калъф - ловна
пушка, снаражена (заредена) с два броя патрони калибър „16“ – т.е. „ловувал“ е по смисъла
на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД /Ловуване е и престой или движение на лица извън населените
места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не/,
както и че не е има разрешително за лов /съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЛОД - правото на ловуване
се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за
съответната календарна година, както и разрешително за лов/. Същевременно съгласно
чл. 84, ал. 1 ЗЛОД - който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с
билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
При това положение съдът счита, че правилно АНО е преценил, че се касае именно за
нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗЛОД. В случая е без правно значение дали С. реално е уловил
дивеч или не, както и дали пушката, която е носил, е била законно притежавана или не, дали
е била намерена или лично негова и т.н. Законът не прави разлика в тази насока. Важното е,
че жалбоподателят се е движил извън населеното място с пушка, която не е била разглобена
и поставена в калъф, което според цитираната разпоредба се приравнява на „ловуване“ по
смисъла на закона. Няма спор и че в конкретния случай С. не е имал писмено разрешително
за лов, издадено по образец и съдържащо съответните реквизити, придружавано от
документ за заплатена такса /чл. 23, ал. 2 и 57, ал. 1 ЗЛОД/, макар и да е притежавал ловен
билет, поради което и е извършил цитираното нарушение.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, за
това, че в АУАН и НП не е посочено точното място на нарушението. Тъкмо напротив –
изрично е посочено в землището на кое село е установен С. и в кой отдел на ДЛС
„Ропотамо“ (от АНО дори е представена и карта на ловното стопанство с нанесени отдели
на нея). В случая, доколкото се касае за място извън урбанизираната територия –
посочването на землището на селото и отдела, съгласно номенклатурата на ловното
стопанство, е повече от достатъчно и по никакъв начин не препятства жалбоподателя да
разбере къде точно се твърди да е извършил нарушението. По-голяма прецизност /примерно
с географски координати/ в случая е ненужна, доколкото от една страна – законът не
задължава контролните органи да посочват координатите, а от друга - фактът, че безспорно
се касае за място извън урбанизираната територия е достатъчен за квалифициране на
деянието като нарушение, без да има практическо значение къде точно извън населеното
място е бил заловен С..
Съдът не възприема и възражението, че има неяснота между фактите отразени в
АУАН, НП и констативния протокол. На първо място следва да се посочи, че в общия
случай административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН
(чл. 36, ал. 1 ЗАНН), поради което и всички документи, съставени преди това, нямат пряко
отношение към процедурата. На второ място – в случая - и в констативния протокол, и в
АУАН, и в НП изрично е посочено, че „ловуването“ е извършено без разрешително за лов,
4
което е и съставомерният признак, за който се ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Вярно е, че в АУАН не е посочено, че той е имал билет за лов, но доколкото отговорността
му не се търси за липсата на такъв билет, а за това, че не е имал разрешително за лов, то и
посочването само на тези факти е напълно достатъчно. Между АУАН и НП няма
разминаване относно тези обстоятелства, поради което и съдът не съзира съществен порок в
този смисъл.
Настоящият състав не споделя и доводите, че е останало недоказано дали пушката, с
която е бил установен С., е огнестрелно ловно оръжие или не. Именно с цел установяване на
това обстоятелство е било образувано досъдебно производство от органите на МВР и е била
назначена балистична експертиза. Видно от заключението на тази експертиза, приобщено в
настоящето производство – става дума за годно огнестрелно оръжие, ведно с два годни
ловни патрона кал. 16. Самата пушка не е имала означение за марка, поради което и във
всички документи по преписката, тя е описана по серийния си номер, но това не може да се
третира като пропуск, още повече съществен. Нещо повече – в обясненията си, вписан в
АУАН – самият жалбоподател е потвърдил, че това е оръжие, което е взел, за да се пази от
мигранти. Именно поради това, съдът счита, че фактът, че се касае за годно ловно
огнестрелно оръжие, е напълно доказан в процеса и не възприема възраженията в обратна
посока.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че административното нарушение е
доказано по несъмнен начин. Наказанието „Глоба“ е индивидуализирано от АНО в размер,
близък до минималния и много под средния, очевидно отчитайки липата на доказателства за
предишни противоправни прояви на жалбоподателя, поради което и се намира от настоящия
състав за справедлива и законосъобразна. С оглед доказаното извършване на нарушение по
чл. 84 ЗЛОД съвсем правилно и на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД нарушителят е лишен от
право да ловува за фиксирания в закона срок от три години, а съобразно чл. 95, ал. 1 ЗЛОД –
в полза на държавата е отнето и процесното ловно оръжие.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като
деянието не може да се квалифицира като „маловажно”. Маловажен случай е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А
според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите
на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице
5
предпоставките за квалифициране на нарушението, като маловажно. Процесният случай не
се отличава от останалите типични такива, като не следва да се пренебрегва, че
обществените отношения, свързани с устойчиво развитие на дивечовите ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на
дивеча, съществено се накърняват от нарушаване на забраните за ловуване.
Поради горните причини, съдът счита, че в случая извършването на нарушението и
авторството в лицето на жалбоподателя се доказва по несъмнен начин, като в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанията са справедливо и
законосъобразно определени, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
На последно място съдът счита и че следва служебно да се изпрати копие от
настоящето решение на ОП-Бургас, с оглед преценка за евентуално упражняване на
правомощията по реда на чл. 46, ал. 4 (чл. 200) НПК по отношение на постановление на РП-
Бургас за прекратяване на досъдебно производство № 224/2023 г. по описа на РУ-
Приморско, пор. № 2722/2023 г. по описа на РП-Бургас. Това е така доколкото видно от
мотивите на постановлението – наблюдаващият прокурор от РП-Бургас е приел, че се касае
за намиране на оръжие и държането (прибирането) му с цел предаване на органите на реда,
което е преценил, че не е престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Не личи прокурорът да е
обсъдил въобще разпоредбата на чл. 339, ал. 5 НК, респективно да е дал отговор на въпроса,
защо при фактите, които е приел, не намира за осъществен този престъпен състав. С оглед
горното и на основание чл. 205, ал. 2 НПК настоящият състав счита, че следва да сезира
служебно ОП-Бургас.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 535/20.11.2023 г., издадено от
Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от Закона за лова и
опазване на дивеча, вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД и на основание чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и
чл. 95, ал. 1 от същия закон, на Г. Д. С. с ЕГН: ********** е наложено административно
6
наказание „Глоба” в размер на 100 лева, лишен е от право да ловува за срок от три години и
е отнет в полза на държавата предметът на нарушението - ловно оръжие, успоредка, с
неустановена марка, модел № Р9626 и два броя патрони 16-ти калибър.
УКАЗВА препис от решението на основание чл. 205, ал. 2 НПК да се изпрати на
вниманието на ОП-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7