Определение по дело №1808/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.159 АПК и е образувано по жалба на Ч.Г.М.,***, депозирана срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за констатира закононарушения по ЗУТ.

Жалбоподателят сочи, че е собственик на ПИ 423, по плана на местност „Акчелар”, целия с площ от 2125 кв.м., при граници ПИ 442, 441, 424, 422 и път. От 2012г. до 2023г. е депозирал множество жалби до различни съдебни институции във връзка с различни дейности в съседни имоти – ПИ 1045 и ПИ 398.

Моли съда да приеме твърденията, му че към настоящия момент в парцелите се извършват нерегламентирани дейности, в нарушение на ЗУТ и Наредбите на ОС – Варна. Теренът е с голяма денивелация, като в съседните имоти се извършват изкопни и строителни дейности, не по законоустановения ред, които създават опасност от свличане на земни маси, както и на самия имот на жалбоподателя.

Моли съда да укаже на административния орган да се произнесе по всичките му искания като издаде заповед за спиране на незаконно строителство в съседните имоти.

Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази представените с жалбата и уточняващата молба писмени доказателства и тези от административния орган, нормативните актове регламентиращи процесните отношения, като приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

На 11.07.23г. Ч.М. е депозирал жалба до Кмета на Община Варна, в която сочи, че в ПИ 1045 и ПИ 398 има множество незаконни изкопни дейности;

Иска да се извърши проверка като се установи, че в посочените ПИ се извършва производствена и търговска дейност със строителни материали, без необходимите документи за това, както и че шумът не отговаря на нормативните изисквания. С жалбата прави искане да се извърши проверка от длъжностни лица при Община Варна, при която да се установят нарушенията, да се съставят констативни актове, след което в изпълнение на дадените правомощия и компетентност да се предприемат действия за преустановяване незаконните дейности в съседните обекти.

От приложените по делото доказателства – констативни актове, протоколи, заповеди, кореспонденция между жалбоподателя, РДНСК,МРРБ и др. институции е видно, че по повод предходни жалби депозирани от М., е съставен констативен акт № 18/2012 год., а в последствие е издадена заповед № 2872/2012 год. с която е наредено да се демонтира павилион за търговска дейност – дървена постройка върху плоча, изградена в ПИ 398. От писмо на ДНСК адресирано до жалбоподателя е видно, че във връзка с негови жалби са издадени три заповеди за премахване на незаконни строежи в съседни ПИ, което е коментирано в адм.д.№ 65/2014г. на АС Варна.

Предмет на настоящото производство е оспорването на мълчалив отказ по подаден сигнал като се укаже на административния орган да се произнесе по всичките му искания и издаде заповед за спиране на незаконно строителство в съседните имоти.

Отказът за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени обстоятелства в хипотезата на определена законова норма за административния орган възниква задължение да издаде акт с определено съдържание, т.е. когато по искането на жалбоподателя за овластения от закона административен орган се вменява задължение да издаде индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 224а от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа на строежи или части от строежи от ІV до VІ категория, с нарушения по смисъла на чл. 224 ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225 а от ЗУТ кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал.2 или части от тях. Съгласно чл. 57а от ЗУТ обекти по чл. 56 ал.1 и чл. 57 ал.1 от ЗУТ се премахват когато са поставени без разрешение, в противоречие с издадено разрешение, когато са поставени в чужд имот без правно основания, когато не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията, като това става със заповед на кмета на общината.

Премахването на незаконни строежи от кмета на общината или упълномощено от него лице се извършва в изпълнение на правомощията му визирани в чл. 222 ал.2 т.1 до 9 от ЗУТ, ако са налице основанията за това. Кметът на общината е орган за административен контрол по устройство на територията, с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. При упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ, както и по чл. 57 а от ЗУТ Кметът на Общината или упълномощено от него длъжностно лице не са обвързани от наличието или липсата на жалба или сигнал за незаконно строителство или наличие на поставен преместваем обект без разрешение,тъй като действат служебно. Поради това те не са задължени да издават по искане на съсобственици, респ. други физически или юридически лица акт за премахване на строеж, за демонтиране на преместваме обект, който им пречи да упражняват правото си на собственост. То подлежи на защита по общия исков ред. Съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Систематичното място на разпоредбата в текста на чл. 214 ЗУТ и изчерпателното изброяване на актовете, сочени от закона като индивидуални административни такива, налага извода, че отказите, изрични или мълчаливи за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи не представляват подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ актове.

Кметът на общината при констатиране на незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, съобразно правомощията си, които съгласно чл. 214 т.3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове и подлежат на обжалване. При констатиране на обекти поставени в нарушение на чл. 57 т.1 до 7 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за демонтирането им. Нормата на чл. 214 от ЗУТ е специална и не предвижда обжалване на отказите за издаване на такива актове. Общите норми на АПК, са неприложими при наличието на специална разпоредба на ЗУТ. Кметът на Общината не е правораздавателен орган и непосредствената цел за защитата на права на граждани или юридически лица е възложена на съдебната власт. Затова органите на общинската администрация не са задължени да издават по тяхно искане актове за спиране или премахване на строежи, за демонтиране на преместваеми обекти, евентуално пречещи им да упражняват правото си на собственост за в бъдеще. Отделно от това в конкретното ревизирано производство не е предвидено участието на заинтересовани лица, тъй като административното правоотношение се развива между административния орган и извършителят на незаконния строеж или лицето поставило преместваемия обект. В тази връзка административния орган в изпълнение на правомощията си е извършил проверка, събрал е относимите доказателства, като е преценил, че не са налице условията за провеждане на процедура по демонтаж на обекти в трите поземлени имота.

В правомощията на административен орган е да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от ІV до VІ категория, заповед за демонтаж на преместваме обект, но отказа да се издаде такъв акт, както и да продължи производството по констатиран незаконен строеж или поставен преместваме обект без основание за това не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол чрез обжалване, поради което жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Всички строителни и производствени дейности в съседните имоти са изследвани през годините от много и различни институции - както общински, така и държавни, вкл. ДНСК, Министерски съвет, РП- Варна и др., и са извършвани многократни проверки, за резултатите, от които, както жалбоподателят, така и всички институции, винаги са запознавани своевременно.

По делото са представени доказателства за множество жалби от г-н Ч.М. в период от повече от десет години до всички институции в страната, в които се изнасят едни и същи факти и обстоятелства, и които многократно са изследвани през тези години, на основание чл. 124, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, районната администрация е прекратила разглеждането на всички бъдещи молби, жалби и сигнали, подадени от г-н Ч.Г.М., които не предоставят нови факти и обстоятелства. За това решение на районната администрация са уведомени, както всички институции, извършвали проверки по жалбите на г-н М., така и самият жалбоподател.

Във връзка с горното, са приложени като доказателство копие на Писма с peг. №№ РД12005366ВН-044ПР-001ПР-001ПР-001ПР-004ПР/ 23.09.2021 г., РД12005366ВН- 044ПР-001ПР-001ПР-001ПР/ 06.08.2021 г., РД12005366ВН-037ВН-001ПР-001ПР/

25.06.2021 г. и УСКОР2Ю00338ПР-001ПР/ 18.02.2021 г., на Кмета на Район „Приморски" - Община Варна, които са част от преписките, водени през годините, за сведение.

С Писмо с peг. № РД14011872ВН- 005ВН-001ПР/ 30.08.2023 г. на Директор Дирекция ПНО при Община Варна, на 01.09.2023г. служители на Район „Приморски" са извършили оглед на място с цел евентуално наличие на нови обстоятелства, неописани в жалбата на г-н Ч.М., които да са основание за предприемане на административнонаказателни действия от страна на районната администрация. По време на огледа такива не са установени. По делото е приложено копие от Констативен протокол № 189/ 01.09.2023г. и преписка по Разрешение за поставяне № 63/ 11.05.2023 г.

Във връзка с твърденията на г-н Ч.Г.М. за наличие на вибрации, шум и запрашаване, вследствие на извършвана дейност в съседен имот, е приложено Писмо /отговор/ с peг. № РД12005366ВН-044ПР- 001ПР-001ПР_003ПР/ 26.08.2021 г. на Директора на РЗИ - Варна. От същото е видно, че г-н М. не оказва съдействие на органите на здравната инспекция, като не предоставя достъп до вътрешността на своя имот за извършване на проверка и замерване на нивата на шум. Също така е приложено копие на последното актуално замерване на шум от 27.03.2023 г., извършвано периодично от фирмата, осъществяваща дейност в ПИ 10135.2522.1045 и 1046. Същото е извършено от акредитирана лаборатория по възлагане на „Дончевски" ООД.

Ответната страна посочва, че към момента резултатите от всички извършени проверки, никога не са били и понастоящем не са в полза на жалбоподателя. По тази причина районната администрация няма основание за предприемане на административнонаказателни мерки във връзка с чл. 223 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

По наведения довод от жалбоподателя, че оспорва бездействието на административния орган, състоящи се в отказ да бъдат предприети законови действия при наличие на нарушения по чл. 224 от ЗУТ съдът прецени, че на обжалване пред съда подлежи неизвършването на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона. Като тези задължения следва да са само за фактически действия, не са предмет на защита задълженията за волеизявление за издаване на административен акт. А относно подаването на сигнали до административния орган по въпроси, по които има решение, не се разглеждат, освен ако се основават на нови факти и обстоятелства - чл.124 АПК

А повод издаването на искания от жалбоподателя административен акт в случая е налице приложението на специалния закон – ЗУТ.

Съдът служебно следи за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание 159, т.1 от АПК, вр. чл.213 от ЗУТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ч.Г.М.,***, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за констатира закононарушения по ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1808 по описа за 2023г. на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

	Съдия: