РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000531 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.
613а, ал.1 от ТЗ.
Обжалвано е решение № 228, постановено на 10.07.2023 г. по т.д.
510/2022 г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлена молбата на „Л.о.“ООД-
гр.С.З. за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч..
Жалбоподателят „Л.о.“ООД-гр.С.З. моли решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от
26.07.2023 г., и да бъде постановено решение, с което да бъде уважена
молбата за откриване на производство по несъстоятелност за ответното
търговско дружество. Като молител в производството пред първата инстанция
подава на 21.11.2022 г. до съда съгласно чл.625 във вр. с чл. 607а,ал.1 и чл.
630,ал.1 от ТЗ молба за откриване на производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност на „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч. с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2021 г. Претендира за присъждане на разноски
1
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в подадения на 29.08.2023 г.
писмен отговор. Като ответник в производството пред окръжния съд не е взел
становище по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Твърдението на дружеството-жалбоподател „Л.о.“ООД-гр.С.З. като
молител в производството по чл.625 от ТЗ, посочено в неговата молба до
окръжния съд от 21.11.2022 г., е, че то е кредитор на ответното търговско
дружество с вземане, дължимо от търговски взаимоотношения, за сумата
37 686,45 лв., представляваща цена на доставена стока (дизелово гориво)
съгласно фактури № 610/2.09.2022 г., № 611/2.09.2022 г., № 630/29.09.2022 г.
и № 631/30.09.2022 г. Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен
търговец, тъй като е налице хипотеза на чл.608,ал.3 от ТЗ, защото от страна
на длъжника няма извършени плащания към молителя, както и тъй като от
обявените в ТР отчети на дружеството е видно, че то е в недобро финансово
съгласие. Заявява, че ако тези обстоятелства се установят в хода на делото,
може да се направи обоснован извод, че публикуваният баланс на длъжника
за финансовата 2021 г. не дава реална представа за финансовото и
имуществено съгласие на длъжника, като коефициентът на обща ликвидност
и тези на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност ще са под минималните
размери и следователно длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност.
Счита, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност, тъй като не е в
съгласие да плати изискуемо парично задължение по търговска сделка
съгласно хипотезата на чл. 608,ал.1 от ТЗ и е спрял плащанията съгласно
хипотезата на чл. 608,ал.3 от ТЗ. Като начална дата на
неплатежоспособността посочва 2.09.2022 г., която е датата на спиране на
плащанията по сключените от молителя с ответника търговски сделки. В хода
на производството променя твърдението си относно началната дата на
неплатежоспособността, като посочва за такава дата 31.12.2021 г.
2
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че
финансовото съгласие на ответното дружество се установява въз основа на
заключенията на СИЕ, но без да се взимат предвид констатациите от
допълнителното заключение от 22.05.2023 г. относно изчисляването на
коефициентите на ликвидност, както и на коефициентите на финансова
автономност и финансова задлъжнялост след извършени корекции в
счетоводните баланси на ответното дружество от страна на експерта,
изразяващи се в изключване на вземанията, касовата наличност,
материалните запаси и производствената база, тъй като въпросите към
експерта са хипотетично зададени от молителя, без да са съобразени със
събраните по делото доказателства. Преценявайки събраните по делото
доказателства, окръжният съд приема, че в случая не са налице изискванията
на чл.608 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособност и откриване на
производство по несъстоятелност за ответното дружество. Съдът преценява,
че от данните по делото и при изследване на цялостното и обективно
финансово-икономическо съгласие на ответника не е установено по
категоричен начин трайно и необратимо влошаване на икономическото
съгласие на търговеца, което да е основание за откриване на производство по
несъстоятелност. Съдът приема, че по отношение на ищеца са налице данни
за наличие на задължения на ответника по процесните 4 броя фактури,
свързани със закупуване на гориво, но няма пречка тези задължения да бъдат
установени по общия исков ред и наличието им не води до категоричен извод
за съгласие на неплатежоспособност. Съдът приема, че с оглед данните по
делото ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите му.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че по делото е установено,
че той като молител в производството има качеството на кредитор на
ответното дружество за изискуемо вземане по търговска сделка. Заявено е, че
изготвеното заключение на СИЕ е оспорено в съдебното заседание на
9.02.2023 г. относно посочените размери на задълженията и на вземанията,
посочени в баланса на дружеството, като е поискано ответното дружество да
бъде задължено да представи посочени документи. Заявено е, че от
представеното по делото първоначално експертно заключение на СИЕ е
видно, че коефициентите на обща и бърза ликвидност са с такива показатели
единствено поради обстоятелството, че са налице краткотрайни активи,
3
вземания от клиенти и доставчици, при което високата стойност на
коефициентите на обща и бърза ликвидност се дължи на високия размер на
осчетоводените вземания на ответника, стокови и материални запаси и касова
наличност. Заявено е, че длъжникът е бил задължен да представи документи
по делото, но въпреки това те не са представени, като на длъжника е било
изрично указано, че в случай на непредставяне на документите съдът ще
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, като в тази връзка се счита, че
началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2021 г., но въпреки това
съдът не обсъжда този факт в своите мотиви и изцяло игнорира това
обстоятелство. Посочено е, че от представените по делото писмени
доказателства, както и от допълнителното заключение на вещото лице е
видно, че базата, която притежава длъжникът в гр. Ч., е продадена на
16.03.2023 г., като в допълнителната експертиза е посочено, че продажба на
складовата база и съоръженията в нея лишава ответника от основните
ресурси (ДМА), необходими му за осъществяване на основната му търговска
дейност търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, което ще
доведе и до прекратяване на регистрацията в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход към МИИ, респективно и до прекратяване на основната
търговска дейност, което обстоятелство е изцяло игнорирано от съда.
Посочено е, че в съдебното заседание на 9.02.2023 г. след изготвяне на
първоначалната експертиза вещото лице е заявило, че според него е налице
несъответствие в баланси и отчети за приходи и разходи, редовно водено е
счетоводство, тъй като има регистри, но не отразяват вярно стопанските
операции. Заявено е, че по счетоводни записвания дружеството има
краткотрайни активи материални запаси, но към датата на проверката в
счетоводството не са установени данни относно вида и количеството на
водените стоки, не е ясно къде същите се съхраняват и какво е съгласието им
към момента, респективно каква е актуалната им пазарна стойност, в баланса
на длъжника се водят и парични средства- касова наличност, но няма никакви
данни къде се съхраняват сумите и е невъзможно да се установи дали същите
са на разположение на дружеството. Счита се, че е от събраните по делото
доказателства се установява, че е налице разминаване в счетоводните
записвания на дружеството – вписаните краткотрайни активи и
4
действителното фактическо положение, доколкото вещото лице не е
установило ликвидност на същите. Твърди се, че за целия изследван период
краткотрайните активи се състоят почти изцяло от вземания, които не могат
да се индивидуализират и за които няма данни за събираемостта им,
напротив, предвид датата на възникването им съществува вероятност същите
да са погасени по давност, доколкото не са налични данни за реализиране на
действия по събирането им, както и че следва да се вземе предвид
неустановеността на падежната дата на вземанията поради липсата на
представени от ответника данни. Заявено е и че е аналогично съгласието на
ответника и по отношение на останалата част на водените в счетоводството
краткотрайни материални запаси – същите не са налични, а представляват
само балансова стойност. Твърди, че затова трябва да се направи
преизчисление на коефициентите, като вещото лице изключи от състава на
краткотрайните активи несъбираемите вземания и неустановените
материални запаси и касова наличност, и преценката за наличие или липса на
съгласие на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на
действителното фактическо съгласие на търговеца, а не единствено на база
изготвените от същия баланси. Твърди се, че от допълнителното заключение
на ССЕ се установява, че след преизчисляването коефициентите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2021 г. са нула, при която
ситуация (нулево салдо на активите) предприятието е изцяло
декапитализирано и в невъзможност да посреща задълженията си. Заявено е,
че съгласно заключението коефициентът на финансова автономност е 0,47037
и че е налице превишаване на задълженията спрямо собствения капитал,
както и че независимостта на предприятието от външни източници на
средства е доста голям. Заявено е, че продажбата на складовата база и
съоръженията в нея лишава ответника от основните му ресурси (ДМА),
необходими за осъществяване на основната му търговска дейност, което
респективно води и до прекратяване на основната му търговска дейност.
Заявено е, че анализът на показателите за ликвидност показва, че
дружеството не е в съгласие да заплати изискуемите си задължения – към
доставчици в общ размер на 783 000 лв., както и данъчните и осигурителни
задължения в размер на 36 843,56 лв., - които задължения показват
свръхзадълженост, тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно, за
да покрие задълженията, които то има. Твърди се, че дружеството е спряло
5
плащанията на задълженията си към своите кредитори, т.е. изпаднало е в
неплатежоспособност, както и е в невъзможност да продължи дейността си и
се намира във висока степен на задлъжнялост, която тенденция е трайна и
необратима. Твърди се, че е установено, че ответното дружество не е в
съгласие да изпълни задълженията си по сключената между страните
търговска сделка, не притежава свободни парични средства, нито възможност
да набави такива, съгласието му е необратимо съобразно анализа на вещото
лице и направените преизчисления на коефициентите за ликвидност, като
дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, нито
краткотрайни активи, достатъчни за покриване на задълженията към
кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността, предвид липсата на
данни за източници на средства за финансиране на дейността, поради което са
налице условията на чл. 608,ал.1 и ал.2 от ТЗ е и налице обективно съгласие
на неплатежоспособност на ответното дружество. Заявено е, че при анализа
на цялостната дейност на ответника и финансовото му съгласие е безспорно,
че той не отчита приходи от оперативна дейност, като не е в съгласие да
покрива задълженията си с текущите са приходи, и всъщност е лишен от
основните ресурси, необходими за осъществяване на основната си търговска
дейност, което води и до прекратяване на тази дейност.
С отговора на въззивната жалба от страна на ответното дружество се
заявява по делото е установено, че и след 31.12.2021 г. дружеството развива
дейност, като въпреки неблагоприятната социално-икономическа обстановка,
дължаща се на ограниченията от Ковид-епидемията, войната в Украйна и
липсата на ритмичност е предвидимост на търговските операции, продължава
да обслужва поетите договорни задължения. Заявено е, че е невярно
твърдението на жалбоподателя, че ответното дружество не отчита приходи от
оперативна дейност. Заявено е, че за 2022 г. дружеството е отчело 1 915 000
лв. приходи от дейността си, а за 2023 г. до момента приходите са 760 000 лв.
Заявено е, че дружеството работи и намалява задълженията си, като те към
момента са редуцирани до 220 000 лв. към доставчици и публични
задължения. Заявено е, че вземанията на дружеството са 476 000 лв., но не са
предприети действия за обявяване на длъжниците в несъстоятелност, тъй като
се отчита обективният характер на затрудненията. Заявено е, дружеството
няма кредити от банки и финансови институции, каквито и не могат да бъдат
отпуснати за да се удовлетворят вземанията на молителя, което се дължи на
6
молбата за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност. Твърди се, че липсват законовите предпоставки за
обявяване на дружеството в неплатежоспособност и откриване на
производство по несъстоятелност, което освен това би застрашило
оперативната дейност и може да застраши кредиторите, включително
молителя по делото. Посочва се, че дружеството не е спирало плащанията,
като за 2022 г. са извършвани плащания на 2 250 000 лв. към различни
доставчици (включително и 105 000 лв. към молителя) и за 2023 г. са
извършени плащания на 950 000 лв. Заявено е, че дружеството притежава и
активи на стойност 120 000 лв., което сочи, че спрямо дружеството не е
налице и хипотеза на свръхзадлъжнялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Съгласно нормата на чл. 608, ал.1,т.т.1 и 2 от ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в съгласие да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от търговска сделка, включително нейното неизпълнение, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност. Съгласно чл. 608,ал.3 от ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. Молителят „Л.о.“ООД-гр.С.З. е заявил в
молбата от 21.11.2022 г. твърдение, че длъжникът е неплатежоспособен
търговец при наличие на хипотези по чл. 608,ал.1 и ал.3 от ТЗ – не е в
съгласие да плати изискуемо парично задължение по търговска сделка и е
спрял плащанията. Молителят следва да установи, че ответното търговско
дружество има спрямо него изискуемо парично задължение, породено от
търговска сделка, което ответникът да не е в съгласие да изпълни.
В случая молителят твърди, че има спрямо ответника парични вземания,
дължими по търговски взаимоотношения, обективирани в представените с
молбата четири броя фактури – две от 2.09.2022 г. , една от 29.09.2022 г. и
една от 30.09.2022 г., общо за сумата 37 686,45 лв. Видно от заключението от
1.02.2023 г. на ССЕ, изготвено от вещото лице С. С., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 10.02.2023 г., и от заключението от 27.03.2023
г. на ССЕ, изготвено също от вещото лице С. С., прието в съдебното
7
заседание на окръжния съд на 5.04.2023 г., дружеството-молител е продало на
ответното дружество дизелово гориво, за което е издало 4 броя фактури общо
за сумата 37 736,95 лв. - № 610/2.09.2022 г. за сумата 25 188,33 лв., №
611/2.09.2022 г. за сумата 6 444,50 лв., № 630/29.09.2022 г. за сумата 3 051,60
лв. и № 631/30.09.2022 г. за сумата 3 052,52 лв., - извършени са плащания на
сумата 2 850,50 лв., остава незаплатена сума в размер на 34 886,45 лв.,
процесните фактури са осчетоводени и в счетоводството на ответното
дружество, съгласно справка от НАП те са отразени в справка-декларация по
ЗДДС за съответния данъчен период с право на пълен данъчен кредит, т.е.
дружеството се е възползвало от правото на приспадане на данъчен кредит за
получените доставки. Установява се следователно, че е налице изискуемо и
ликвидно парично вземане на молителя спрямо ответника по търговска
сделка, която безспорно ответното дружество не е изпълнило. Видно от
заключението на в.л. С. от 1.02.2023 г., съгласно обявените в ТРРЮЛНЦ
годишни финансови отчети (ГФО) за 2021 г., 2020 г., 2017 г. и 2016 г. и
изчислените от вещото лице коефициенти на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, ответното дружеството е в съгласие да изплаща
текущите си задължения, общото финансово съгласие на длъжника по
баланси не показва да е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. да е в съгласие
да не може да изпълни изискуемото парично задължение по търговска сделка,
но реално не е извършил плащане, анализирайки обявените ГФО ответникът
не би следвало да има финансовите затруднения и е в съгласие да покрива
краткосрочните си задължения, ответникът е водил двустранно счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч. и националните счетоводни
стандарти. Видно от заключението на в.л. С. от 27.03.2023 г., коефициентите
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2021 г.,
31.12.2020 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. (през 2019 г. и 2018 г. дружеството
е икономически неактивно, за което са подадени декларации по чл.38,ал.9,т.2
от ЗСч.) са много добри, което означава, че дружеството разполага с повече
краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата, при тази
ситуация степента на риска предприятието да изпадне в съгласие на
невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка, но е спорно
доколко посочените вземания са събираеми и неразпределената печалба е
налична, коефициентите на обща и бърза ликвидност за този момент дават
твърде условна оценка за платежоспособността на дружеството, защото в
8
техните елементи има вероятност да са включени много бавноликвидни или
даже трудноликвидни активи (залежали материали, непродаваеми продукция
или стоки, трудносъбираеми вземания, краткосрочни инвестиции със
забавена ликвидност и други), ответникът е с блокирана банкова сметка в
„У.Б.“АД, от предоставената от НАП данъчно-осигурителна информация
относно ответното дружество е видно, че към дата 16.03.2023 г. то има
задължение по изпълнително дело на публичния изпълнител за данъчни и
осигурителни вноски за сумата 25 943,05 лв., както и лихви по главниците в
размер на 7 302,22 лв. или общо сума в размер на 33 245,27 лв., задълженията,
които подлежат на разпределение от публичен изпълнител за данъчни и
осигурителни вноски са сума в размер на 3 558,94 лв., както и лихви по
главниците в размер на 39,35 лв. или общо сума в размер на 3 598,29 лв., или
общо задълженията към НАП са 36 843,56 лв., на 23.09.2022 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот на ответника по дело на ЧСИ и имотът е
обявен за публична продан, евентуална продажба на складовата база и
съоръженията в нея лишава ответника от основните ресурси (ДМА),
необходими му за осъществяване на основната търговска дейност „търговия
на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“, което ще доведе и до
прекратяване на регистрацията в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейност, свързани с нефт и продукти с нефтен произход към
МИИ, няма икономическа и финансова логика ответното дружество да не
предприеме действия да договори/разплати частично текущите си задължения
при декларирана касова наличност в размер на 272 000 лв. към 31.12.2021 г.,
вероятно дружеството не разполага с такива финансови ресурси, отделно от
това дружеството е декларирало и 320 000 лв. неразпределена печалба от
минали години към 31.12.2021 г., целта на финансовите отчети е да се
представи вярна и честна информация за финансовото съгласие, резултатите
от дейността и паричните потоци на даденото дружество, в случая
отговорността за изготвянето на ГФО и информацията, съдържаща се в тях, е
на едноличния собственик на капитала, анализът на показателите за
ликвидност показва, че дружеството е в съгласие да изплати изискуемите си
задължения, данъчните и осигурителни задължения на дружеството, които са
в размер на 36 843,56 лв., не представляват сериозен риск за ЕООД,
дружеството е спряло плащанията на задълженията си към своите кредитори,
в частност към молителя „Л.о.“ООД, като до момента е обслужвало частично
9
само публични задължения, т.е. е изпаднало в неплатежоспособност, най-
старото задължение по главницата за осигурителни вноски е от дата
25.05.2022 г. и е в размер на 11,31 лв., последната постъпила сума (плащане)
по сметката за принудително изпълнение е в размер на 1 040 лв. от дата
6.02.2023 г. Видно от изготвеното съобразно искането на молителя
заключение на ССЕ от вещото лице С. от 22.05.2023 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 1.06.2023 г., при изключване на вземанията,
касовата наличност, материалните запаси и производствената база
коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към
31.12.2021 биха били нулеви, предприятието е изцяло декапитилазирано и е в
съгласие на невъзможност да посреща задълженията си. Следва да се посочи
обаче, че тези изчисления са теоретично направени с оглед заявеното от
молителя искане, без те да са базирани на реални обстоятелства относно
имуществото на ответното ЕООД или на надлежни счетоводни записвания,
поради което те не установяват имущественото съгласие на дружеството и
затова не следва да се приемат като доказателство при преценката относно
неговата платежоспособност, както правилно е преценил и окръжният съд с
обжалваното решение. Видно от същото заключение, вещото лице е
установило и обективни обстоятелства, които са от значение за
производството поделото, а именно че имотът на дружеството е продаден на
публична продан от ЧСИ, че задълженията към доставчици са в общ размер
783 000 лв. и данъчните и осигурителни задължения на дружеството са в
размер на 36 843,56 лв. Видно от заключението на вещото лице С. от
22.11.2023 г., изготвено в производството пред апелативния съд за изясняване
на актуалното имуществено съгласие на ответното ЕООД след извършена
проверка в счетоводството, прието в съдебното заседание на 29.11.2023 г.,
задълженията на ответното ЕООД към 31.10.2023 г. без лихви в лева са общо
в размер на 278 388,94 лв. (по сметка 401 „Доставчици“ 250 583,01 лв., по
сметка 421 „Персонал“ 1 225,05 лв., по сметка 453 „ДДС (за внасяне)“
5 119,18 лв., по сметка 454 „Разчети за данъци върху доходи на физически
лица“ 478,05 лв., по сметка 461 „Разчети с НОИ“ 11 960,50 лв., по сметка 462
„Разчети за доброволно социално осигуряване“ 3 031,96 лв. и по сметка 463
„Разчети за здравно осигуряване“ 5 991,19 лв.), като от тях тези към НАП са
общо в размер на 26 580,88 лв. (по сметките 453,454,461,462 и 463),
ответникът е водил двустранно счетоводно отчитане в съответствие с
10
изискванията на ЗСч. и националните счетоводни стандарти, видно от
обявените актове в ТРРЮЛНЦ, в частност публикувани ГФО за 2022 г., 2021
г. и 2020 г., както и оборотни ведомости за посочените финансови години,
аналитични и други справки и съставен баланс и отчет за приходите и
разходите към 31.1-.2023 г., дружеството има посочена от вещото лице
структура на собствения капитал и на пасивите по счетоводни баланси, при
което вещото лице е изчислило коефициентите на ликвидност, както следва:
коефициент на обща ликвидност към 31.10.2023 г. 5,0933, към 31.12.2022 г.
3,98649, към 31.12.2021 г. 6,63855 и към 31.12.2020 г. 8,70874, коефициенти
на бърза и незабавна ликвидност към 31.10.2023 г. 4,20667, към 31.12.2022 г.
3,39189, към 31.12.2021 г. 5,83735 и към 31.12.2020 г. 7,35922, коефициент на
абсолютна ликвидност към 31.10.2023 г. 0,32667, към 31.12.2022 г. 1,04054,
към 31.12.2021 г. 1,63855 и към 31.12.2020 г. 2,20388, в случая всички
коефициенти (показателите) са много добри, което означава, че дружеството
разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата
дата, при тази ситуация степента на риска ЕООД да изпадне в съгласие на
невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка, но е спорно
доколко посочените вземания са събираеми, дружеството не разполага с
бързоликвидни активи, коефициентите на обща и бърза ликвидност за този
момент дават твърде условна оценка за платежоспособността на дружеството,
защото в техните елементи има вероятност да са включени много
бавноликвидни или даже трудноликвидни активи (залежали материали,
непродаваеми продукция или стоки, трудносъбираеми вземания,
краткорсочни инвестиции със забавена ликвидност и други)., коефициентът
на финансова автономност към 31.10.2023 г. е 1,74820, към 31.12.2022 г. е
0,85824, към 31.12.2021 г. е 0,47037 и към 31.12.2020 г. е 0,48872, а
коефициентът на финансова задлъжнялост към 31.10.2023 г. е 0,57202, към
31.12.2022 г. е 1,16518, към 31.12.2021 г. е 2,12598 и към 31.12.2020 г. е
2,04615, коефициент на финансова автономност над единица показва степента
на финансова независимост от ползването на чужди средства, коефициентът
на задлъжнялост изразява степента на зависимост на дружеството от своите
кредитори за уреждане на задълженията си, обикновено той е под единица и
показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал, колкото
коефициентът е по-голям от единица толкова независимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-малка, при така
11
изчислените стойности на показателите за ликвидност, независимо че дават
една по-обща представа за възможностите на дружеството, то е в съгласие да
посреща изискуемите си задължения навреме и с определена сигурност.
Видно от същото заключение, ответното ЕООД е сключило договор за наем с
новия собственик на петролната база на 1.03.2023 г. и към момента
(13.10.2023 г.) е платило 8 наема на обща стойност 1 920 лв. Видно от същото
заключение, през 2023 г. до 31.10.2023 г. от търговско дейност „Г.-К.“ЕООД е
реализирало приходи от продажби общо в размер на 992 943,82 лв., като за
периода 16.03.2023 г.-31.10.2023 г. приходите от продажби на петролни
продукти са в размер на 791 742,26 лв. Видно от същото заключение,
същевременно дружеството е намалило задълженията си към свои кредитори
(доставчици) с 49%, от 491 040,51 лв. на 250 583,01 лв., т.е. разплатило и суми
в общ размер на 240 457,50 лв., отделно от това на 24.03.2023 г. е разплатена
сума в размер на 14 942 лв. към НАП. Видно от същото заключение, от
задълженията към НАП общо в размер на 26 580,88 лв. текущите „ДДС за
внасяне“ са в размер на 5 119,18 лв. и следва да се внесат до 14.11.2023 г.
Видно от същото заключение, по счетоводни данни – дебитно салдо по
счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ дружеството е намалило драстично
касовата си наличност от 230 230,24 лв. на 49 497,12 лв. вероятно поради
изплащане на задължения към доставчици, разплащателните сметки са с
нулеви салда. Видно от същото заключение, към 31.10.2023 г. и към датата на
изготвяне на заключението по счетоводни данни дружеството разполага с
ликвидно имущество, посочени са вземания в размер на 582 146,27 лв., стоки
за 132 623,09 лв., както и оборотни финансови ресурси 49 497,12 лв., т.е.
дружеството е в съгласие да обслужва задълженията си, спорно е кои активи
могат да бъдат продадени, по-скоро дружеството не разполага с такива,
заприходена е „стока“ за 109 363,50 лв. („пръст с перлит“), дружеството не
разполага с ДМА. Видно от същото заключение, от ежемесечните
осчетоводявания е видно, че дружеството не е прекратило дейността си, по
счетоводни данни към настоящия момент то извършва търговска дейност –
търговия с претролни продукти, като за периода 1.01.2023 г.-31.10.2023 г. е
реализирало продажби общо в размер на 992 943,82 лв. и е в съгласие да се
разплаща с кредиторите си. Видно от същото заключение, с оглед
изчислените от вещото лице коефициенти на ликвидност и финансова
автономност, както и на показателите за обръщаемост на КМА, дружеството е
12
в добро финансово съгласие, независимо от сравнително ниската стойност на
показателя за финансова рентабилност, и е в съгласие да се разплаща със
своите кредитори. Установява се следователно от заключението на ССЕ от
22.11.2023 г., че дружеството въпреки продажбата на публична продан на
недвижимия имот-петролна база, в който осъществява дейността си, не е
прекратило работа и продължава да извършва дейността си там след сключен
договор за наемане на имота, а именно търговия с петролни продукти, като
във времето от 1.01.2023 г. до 31.10.2023 г. е реализирало продажби в размер
общо на 992 943,82 лв., в съгласие е да се разплаща с кредиторите си, като е
намалило задълженията си към своите кредитори с 49%, то е в съгласие да
посреща изискуемите си задължения навреме и с определена сигурност.
Относно ответното дружество не се установява и наличие на спиране на
плащанията, въпреки че не е платило задължението си към дружеството-
молител, тъй като от заключението е видно, че то е намалило своите
задължения към кредитори (доставчици) от 491 040,51 лв. на 250 583,01 лв.,
като е разплатило суми в общ размер на 240 457,50 лв. и отделно е платило и
сума 14 942 лв. към НАП. Установява се и че към 31.10.2023 г. дружеството
има задължения общо в размер на 278 388,94 лв., включая такива към
доставчици в размер общо на 250 583 лв. и към НАП в размер на 26 580,88
лв., но дружеството, освен че продължава да извършва плащания, според
показателите за ликвидност разполага и с повече краткотрайни активи от
задълженията му към балансова дата, макар и да не разполага с
бързоликвидни активи, като към 31.10.2023 г. по счетоводни данни разполага
с ликвидно имущество (посочени вземания в размер на 582 146,27 лв., стоки
за 132 623,09 лв. и оборотни финансови ресурси 49 497,12 лв.) и е в съгласие
да обслужва задълженията си. Наличието на задължения към доставчици само
по себе си не може да се приеме за обосноваващо съгласие на
неплатежоспособност, тъй като се касае за работещо дружество, което
реализира приходи от своята дейност и извършва разплащания, макар и не
към молителя в производството, като финансовите показатели сочат на добро
финансово съгласие на дружеството, както и че то е в съгласие да се
разплаща със своите кредитори, каквито плащания то и реално извършва. При
тези обстоятелства не се установява наличие на основания за приемане на
твърдяната от молителя неплатежоспособност на ответното търговско
дружество като обективно съгласие, при което то да не е в съгласие да
13
изпълни изискуемото вземане на молителя за посочената в молбата по чл. 625
от ТЗ парична сума, дължима съгласно договорната връзка между тях по
търговските сделки продажби на дизелово гориво, сключени на 2.09.2022 г.,
29.09.2022 г. и 30.09.2022 г. Няма основания да се направи сега извод,
различен от този, до който като краен резултат е достигнал окръжният съд, за
да постанови обжалваното съдебно решение за отхвърляне на подадената от
дружеството-жалбоподател по реда на чл. чл. 625 молба за откриване
съгласно чл. 630,ал.1 от ТЗ на производство за несъстоятелност за ответното
дружество. Установява се при тези обстоятелства, че подадената въззивна
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение – потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а,ал.1 от ТЗ настоящото решение
следва да бъде обявено в търговския регистър и то съгласно чл.
613а,ал.1,изр.2 от ТЗ може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването му в
търговския регистър, като съгласно чл. 613а,ал.1,изр.3 от ТЗ жалбите срещу
решението ще се считат връчени чрез обявяването на съобщение за
постъпването им в търговския регистър и всяка заинтересована страна ще
може да подаде отговор в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата
касационна жалба.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228, постановено на 10.07.2023 г. по т.д.
510/2022 г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлена молбата на „Л.о.“ООД-
гр.С.З. за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч..
Препис от настоящото решение незабавно да се изпрати за обявяване в
Търговския регистър съгласно чл. 613а,ал.1 от ТЗ относно „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч.,
ЕИК **********.
Решението съгласно чл. 613а,ал.1,изр.2 от ТЗ може да се обжалва от
страните пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в
14-дневен срок от обявяването му в търговския регистър.
14
Да се изпратят на страните незаверени копия от настоящото решение за
запознаване съгласно чл. 7,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15