Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр. д. № 12 003 по описа за 2016 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Ищецът „Промишлено Строителство - Х.” ЕАД твърди, че е
собственик на част от поземлен имот с идентификатор 68134.8275.550, заедно с
построените в него сгради. Изложени са твърдения, че с влязло в сила решение
262/02.04.2014 г., постановено по гр.д. 2547/2013 г. по описа на ВКС е признато
за установено спрямо ответника по делото „З.К.“ АД, че ищецът е собственик на
имот от 6 000 кв.м. и сградите в него, идентичен с имот № 44 по кадастрален
лист № Б-8-9-Б и Б—8-9-Г НПЗ Кремиковци, първа част, заснет като реална част от
имот с 68134.8275.550 по действащата
кадастрална карта. Твърди се, че по повод поискано от ищеца изменение на
кадастралните карта и регистри относно сочения поземлен имот бил внесен проект
за изменение, съгласно който ПИ с идентификатор 68134.8275.550 с площ от
24 087 кв.м., ведно с намиращите се в него сгради се нанася в ПИ с
проектен идентификатор 68134.8275.594 с площ от 18 126 кв.м. претендирания от
ищеца имот с проектен идентификатор 68134.8275.593 с площ от 5 961 кв.м. След
внасяне на искането за изменение, СГКК – София уведомила заинтересованите
страни като постъпило възражение от 03.08.2016 г. от „Х.“ ЕООД, в което се
твърдяло, че дружеството е собственик на целия имот с идентификатор
68134.8275.550, ведно с построените в него сгради. Към възражението били
представени и два нотариални акта за собственост на недвижими имоти.
В исковата молба са наведени твърдения, че по приложените
нотариални актове като продавач е вписано дружество „З.К.“ АД, по отношение на
който с решението на ВКС било установено, че не е собственик на същите. Отделно
от това се твърди, че същите удостоверявали право на собственост върху имоти,
различни от тези, предмет на претенцията на ищеца.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от предявяване на иска и иска от съда да признае за установено, че е собственик
на поземлен имот с площ от 6 000 кв.м. и сградите в него, описани в уточнителна молба от 25.11.2016 г., идентичен с имот № 44
по кадастрален лист № Б-8-9-Б и Б—8-9-Г
НПЗ Кремиковци, първа част, заснет като реална част от имот с 68134.8275.550 по действащата кадастрална карта. Претендират
се и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът „Х. С.
С.“ ЕООД, редовно уведомен, оспорва иска в срока по чл. 131 от ГПК. В отговора
са заявени подробни възражения досежно неоснователността
на ищцовата претенция. Релевирано
е и възражение за изтекла придобивна давност в полза
на ответника, считано от 12.04.2006 г. респ. твърдение, че същият е добросъвестен
владелец на спорния имот. Заявено е и възражение за изтекла придобивна
давност за недобросъвестно владение респ. изявление по чл. 82 от ЗС. Претендират
се разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано дружество „З.К.“ АД, редовно уведомено, не заявява
становище.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от юрк. Х., а впоследствие с оглед производство по
несъстоятелност на ищеца и от назначения му синдик – адв.
Г..
Възраженията на ответника се поддържат от адв. Ш. и адв. Ч..
Третото лице помагач на страната на ответника не
реализира процесуално присъствие в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, Първо ГО, 19 състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено
решение № 262/02.04.2014 г., постановено по гр.д. 2647/13 г. на Първо ГО на
ВКС. Със същото е признато за установено на основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР по
отношение на „З.К.“ АД, че „Промишлено строителство Х.“ ЕАД е собственик на
имот от 6 000 кв.м. и сградите в него, идентичен с имот № 44 по
кадастрален лист № Б-8-9-Б и Б—8-9-Г НПЗ Кремиковци, първа част, заснет като
реална част от имот с 68134.8275.550 по
действащата кадастрална карта. Приложено по настоящото дело е и предходно
развилото се производство в цялост.
Представен е отказ изх. №
20-37716-01.07.2016 г. на АГКК, от който се установява, че е отказано изменение
на одобрената кадастрална карта със заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на
АГКК – София, кадастрална карта и регистъра към нея на гр. София, район
„Кремиковци“ по отношение на ПИ с идентификатор 68134.8275.550 и изградените в
него сгради 68134.8275.550.11, 68134.8275.550.10, 68134.8275.550.9,
68134.8275.550.8, 68134.8275.550.7, 68134.8275.550.6, 68134.8275.550.5,
68134.8275.550.4, 68134.8275.550.3, 68134.8275.550.2, 68134.8275.550.1 по
заявление вх. № 01-257386-01.09.2015 г. от „ПСХ“ ЕАД.
По делото е представен
разделителен протокол между „М.К. Х.“ ЕАД и „З.К.“ АД, извършен по баланса към
31.12.1995 г., от който се установява, че от ДМА на „З.К.“ АД се прехвърлят на
„М.К.“ ЕАД земя 6 дка по приложена скица и 30 броя къщички по приложена скица.
По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижими имот № 169, том първи, рег. № 2144,
дело 156/06 г. на нотариус рег. № 041 – Д. Танев, от който се установява, че на
12.04.2006 г. „З.К.“ АД е продал на „Х. С. С.“ ЕООД следните недвижими имоти:
неурегулиран поземлен имот, представляващ застроен терен с площ от 187 000
кв.м., образуван от ПИ № 000213, представляващ производствен терен, находящ се в землището на Кремиковци, в местността „кв.
Кремиковци“, който имот е идентичен с част от поземлен имот № 2 с площ от
102 487 кв.м. и от ПИ № 005305 – за преработка на метал, находящ се в землището на Сеславци,
местност „кв. Сеславци“, който имот е идентичен с
част от поземлен имот № 2 с площ от 84 666 кв.м., заедно с всички
построени върху горе описаното място производствени обекти: 1. Административна
сграда на 4 етажа, с РЗП от 2 400 кв.м., 2. Столова, с площ от 324 кв.м.,
3. Главен корпус, заедно с производствен обект – нулева обработка, с площ от
45 540 кв.м., 4. Спомагателен корпус, с площ от 2 600 кв.м., 5.
главна подстанция, на два етажа с РЗП от 360 кв.м., 6. Подстанция № 1, с площ от 60 кв.м., 7.
Подстанция 2, на два етажа, с РЗП от 140 кв.м., 8. Подстанция 3 с площ от 70
кв.м, 9. Подстанция 4, на два етажа с РЗП от 140 кв.м., 10. Кислородна станция
с площ от 480 кв.м., 11. Помпена станция с площ от 480 кв.м., 12. Централен
инвентарен склад, с площ от 2 160 кв.м., 13. Складови сгради /помощни
сгради/ с площ от 1350 кв.м., 14. Мазутно стопанство
с площ от 50 кв.м., 15. Склад ГСМ с площ от 100 кв.м., заедно с всички машини,
съоръжения, техническо оборудване, мрежи и елементи от техническата
инфраструктура за сумата от 3 242 777,90 лв., платими на равни
годишни вноски за срок от 20 години.
Представен по делото е и
нотариален акт за спогодба за изменение и допълнение на нотариален акт № 185,
дело 538/2006 г. на нотариус с рег. № 041 – Д. *** действие – СРС, от който се
установява, че на 31.08.2006 г. „З.К.“ АД и „Х.С.С.“
ЕООД са се съгласили в нотариален акт за продажба на недвижим имот 169, дело
156/06 г. на нотариус Д. Т.след думите „едногодишен срок“ да се чете ново
изречение: „Правото на собственост върху всички недвижими имоти се прехвърля
при условията на чл. 25 от ЗЗД на четири равни идеални части, след заплащане на
дължимата част от посочената в акта цена за ДДС в размер на 602 000 лв. на
четири равни вноски от по 150 500 лв.
По делото е представен и
АДС 4013/15.01.1995 г. за имот, представляващ застроен терен с площ от
187 000 кв.м., който имот е предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“
ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4014/15.01.1995 г. за имот, представляващ административна сграда на четири
етажа с площ от 600 кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1976 г.,
който имот е предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4016/15.01.1995 г. за имот, представляващ складови сгради с площ от 1 350
кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1983 г., който имот е
предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4017/15.01.1995 г. за имот, представляващ столова с площ от 324 кв.м.,
масивна конструкция и година на построяване 1979 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4018/15.01.1995 г. за имот, представляващ мазутно
стопанство с площ от 50 кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1978
г., който имот е предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4019/15.01.1995 г. за имот, представляващ склад ГСМ с площ от 100 кв.м.,
масивна конструкция и година на построяване 1978 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4021/15.01.1995 г. за имот, представляващ главен корпус с площ от 45 540
кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е
предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4022/16.01.1995 г. за имот, представляващ спомагателен корпус с площ от 2
600 кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е
предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4024/16.01.1995 г. за имот, представляващ подстанция 1 с площ от 60 кв. м.,
масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4025/16.01.1995 г. за имот, представляващ подстанция 2 с площ от 70 кв.м.,
масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4026/16.01.1995 г. за имот, представляващ подстанция 3 с площ от 70 кв.м.,
масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4027/16.01.1995 г. за имот, представляващ подстанция 4 с площ от 70 кв.м.,
масивна конструкция и година на построяване 1982 г., който имот е предоставен
за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4028/16.01.1995 г. за имот, представляващ помпена станция с площ от 480
кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1978 г., който имот е
предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото е представен и
АДС 4029/16.01.1995 г. за имот, представляващ централен инв.
склад с площ от 2 160 кв.м., масивна конструкция и година на построяване 1987
г., който имот е предоставен за оперативно управление *** към „М.К.“ ЕАД.
По делото са представени
декларации по ЗМДТ касателно процесните
недвижими имоти.
Представена е фактура
422/31.08.2006 г. за „недвижим имот по нотариален акт“ на „З.К.“ АД за сумата
от 752 814, 47 лв. с ДДС.
Представено е и извлечение
от сметки на „Х.“ ЕООД, от което се установява превод на сума в размер на
150 562, 89 лв. в полза на „З.К.“ АД на 05.09.2006 г. по фактура 422.
Представена е фактура 440/11.09.2006
г. за „недвижим имот по нотариален акт“ на „З.К.“ АД за сумата от 752 814,
47 лв. с ДДС.
Представено е и извлечение
от сметки на „Х.“ ЕООД, от което се установяват два превода на сума в общ размер
на 145 500 лв. в полза на „З.К.“ АД на 11.10.2006 г. по фактура 440 респ.
един превод на сума в размер на 5 062, 89 лв. от 18.10.2006 г. – доплащане
по фактура 440.
Представена е фактура 476/29.09.2006
г. за „частично плащане за недвижим имот по нотариален акт“ на „З.К.“ АД за
сумата от 324 000 лв. с ДДС.
Представено е и извлечение
от сметки на „Х.“ ЕООД, от което се установява превод на сума в размер на
54 000 лв. в полза на „З.К.“ АД на 05.10.2006 г. по фактура 476.
Представена е фактура 482/02.10.2006 г. за „за недвижим имот по нотариален акт доплащане“ на „З.К.“ АД
за сумата от 428 814,47 лв. с ДДС.
Представено е и извлечение
от сметки на „Х.“ ЕООД, от което се установява превод на сума в размер на
96 562, 89 лв. в полза на „З.К.“ АД на 01.11.2006 г. по фактура 482.
Представена е фактура
484/03.10.2006 г. за „за недвижим имот по нотариален
акт“ на „З.К.“ АД за сумата от 752 814, 47 лв. с ДДС.
Представено е и извлечение
от сметки на „Х.“ ЕООД, от което се установява превод на сума в размер на
150 562, 89 лв. в полза на „З.К.“ АД на 07.11.2006 г. по фактура 484.
Представена е фактура
619/22.12.2006 г. за „земя съгласно нотариален акт“ на „З.К.“ АД за сумата от
231 520 лв.
По делото е представен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 114, дело 656/06 г. на нотариус
041 – Д. *** действие – СРС, от който се установява, че „Х.С.С.“ ЕООД е признат за собственик на недвижимите имоти,
описани в акта: неурегулиран поземлен имот, представляващ застроен терен с площ
от 187 000 кв.м., заедно с построените в имота 15 производствени обекта,
описани в нотариалния акт.
По делото е представен
договор за наем на недвижим имот, сключен на 05.10.2006 г. между „Х.С.С.“ ЕООД и „ЗУМК“ АД с предмет „ДМА“ и срок на действие – 1
година. С анекс от 29.12.2006 г. предметът на договора е описан като - неурегулиран
ПИ с площ от 187 153 кв.м. и описани недвижими сгради. С втори анекс към
същия договор от 27.04.2007 г. е променена уговорената наемна цена по договора.
По делото е представен
договор за наем на недвижим имот, сключен на 04.01.2009 г. между „Х.С.С.“ ЕООД и „ЗУМК“ АД с предмет неурегулиран ПИ с площ от
187 153 кв.м. и описани недвижими сгради, със срок до 31.12.2011 г.
По делото е допусната и
изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г.. В заключението си вещото
лице е обективирало извод, че е налице припокриване
между имота, предмет на отказа от 01.07.2016 г. на Началника на СГКК и този
описан в нотариален акт 169, рег. № 2144, дело 156/12.04.2006 г.
В съдебно заседание от
05.02.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Н.И.,
а в съдебно заседание от 28.05.2018 г. на свидетелите Т.М.З.и В. А.Б..
По делото е изслушана СГЕ,
изготвена от вещото лице Д.К.В., който е посочил в заключението си, че
подписът, положен от името на министър Д.К.за „одобрил“, в разделителния
протокол между „М.К. Х.“ ЕАД и „З.К.“ АД към баланса към 31.12.1995 г. е копие
на подпис, положен от министър Д.К.Посочено в заключението е, че подписът положен
от името на инж. О. Р.в „скица от неодобрен кадастрален план, изготвена на
14.03.1998 г. е копие на подпис, положен от О.М.Р..
По делото е изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице П.А.Д. – основно и допълнително
заключение.
При тези ангажирани от
страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Установителният иск за
собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от
страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е
неговият собственик. От своя страна искът за собственост, основан на
разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗКИР установява право на собственост към
определен момент – одобряването на кадастралната карта като цели отстраняване
на допуснати в същата грешки или непълноти респ. разрешаване на спорове по
повод принадлежност на материалното право.
В
настоящия случай ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на осъществено
правоприемство и включване на процесните
имоти в капитала на дружеството, а ответникът е противопоставил възражение, че е
собственик по силата на разпоредителна сделка – договор за покупко
продажба евентуално давностно владение. Ищецът се е
позовал и на влязло в сила съдебно решение на ВКС. Пределите на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения са
очертани в разпоредбата на чл. 298 от ГПК
т.е. задължителни са за страните по тях респ. техните наследници и
правоприемници. В предходното съдебно производство, соченият ответник в
настоящото такова не е взел участие респ. видно от доказателствата не е и
правоприемник на страна в това предходно производство, поради което решението
по него не може да му се противопостави. Видно от данните по делото, ответникът
в настоящото производство се легитимира като собственик на процесните
имоти към дата, предхождаща депозирането на исковата молба, с която е
инициирано предходното съдебно производство т.е. не са налице и процесуалните
предпоставки на чл. 226 ал.3 от ГПК, поради което така постановеното решение по
гр.д. 2647/2013 г. на Първо ГО на ВКС не може да го обвърже. Не могат да бъдат
споделени възраженията на ищеца, заявени в становище, депозирано на 02.02.2018 г., съгласно което обвързващото действие на
съдебното решение следва да се зачете с оглед на обстоятелството, че ответното
дружество в настоящото производство и ответникът в предходното се представляват
от едно и също физическо лице, доколкото се касае за различни дружества,
самостоятелни правни субекти, което различие не може да се преодолее със
заявените твърдения на ищеца.
Видно от представените по делото актове за
държавна собственост, процесните недвижими имоти са
били държавна собственост като са били предоставени за оперативно управление ***
към „М.К.“ ЕАД. Преобразуването на ДФ“М.К.“ в еднолично търговско
дружество е регистрирано с решение на СГС по гр.д. 788/1989 г. на 07.11.1994 г.
Впоследствие със заповед РД-ТД-37/07.10.1996 г. на Министъра на ТРС, “М.К.“ ЕАД
е преобразувано в „М.К. –Х.“ ЕАД. Заповедта на министъра е административен акт
с вещноправни последици по отношение на предоставения
капитал. Видно от представения по делото разделителен протокол, извършен въз
основа на баланса към 31.12.1995 г. между „М.К.-Х.“ АД и „З.К.“ АД към „М.К.“
ЕАД се прехвърлят земя 6 дка и 30 броя къщички, по приложена скица.
Разделителният протокол е подписан от законните представители на двете
дружества респ. одобрен е от съответния ресорен министър, което се установява и
от изслушаната по делото почеркова експертиза, по
повод наведено възражение на ответната страна. Идентичността на имотите е
установена от СТЕ.
При тази фактическа
обстановка и съобразно релевантната правна уредба, а именно ПМС 201/
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на ДП, правото на
собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били
предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала
на тези дружества,
освен ако в акта за тяхното
преобразуване е посочено друго.
Следва да се има
предвид, че записването на един недвижим имот
като ДМА в баланса на едно търговско
дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост
по смисъла на чл. 77 от ЗС. Това записване обаче е правно-релевантен
факт за придобиване
правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества, когато записването е доказателство, че посочения като
актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната
държавна фирма, поради което обстоятелство
и на основание цитираното ПМС 201 /93 г. респ.
17а от ЗППДОбП /отм./ имотът е собственост
на преобразуваното в търговски дружество държавно предприятие по силата на
самия акт за преобразуването / решение 200/29.06.2010 г. по
гр.д. 5293/08 г. на Второ ГО на ВКС, решение 152/14.01.2020 г. по гр.д.
1037/2019 г. на Второ ГО на ВКС, решение 987/06.01.2010 г. по гр.д. 3373/08 г.
на Първо ГО на ВКС и др./.
Съобразно
ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
собственик на процесните имоти е бил „М.К. – Х.“ ЕАД
с оглед кумулативното наличие на изискуемите предпоставки на релевантния
фактически състав, а впоследствие и предвид вливане на същото дружество в
„Промишлено Строителство - Х.“ ЕАД,
вписано с решение 30/25.04.2007 г. на СГС по ф.д. 14661/90 г. – настоящият
ищец. Следва да се има предвид, с оглед заявените възражения на ответника, че
„ЗУМК Кремиковци“ към датата, на сочения релевантен счетоводен баланс
/31.12.1995 г./ е било поделение на „МК“ ЕАД и не е притежавало правосубектност. „З.К.“ АД е вписано като търговско
дружество с решение 1/22.10.1996 г. на СГС по ф.д. 12072/96 г. и по повод изпълнение цитираната по-горе
заповед на Министъра на ТРС от 07.10.1996 г. като дъщерно дружество на „М.К. – Х.“
ЕАД. Извод в идентичен смисъл е обоснован и в ССчЕ.
При проведено
насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на
имота на основание разпоредителна сделка евентуално изтекла в негова полза придобивна давност.
Покупко-продажбата
дефинитивно е разпоредителен договор, поради което притежава характеристиката
на годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от
ЗС. Актът, от който ответникът черпи права е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което същият е действителен. За да се породи обаче
целения от страните по него вещно-транслативен ефект
следва продавачът – праводател да е собственик на
продаваната вещ, което в настоящия случай и по изложените по-горе съображения
не се установява. В патримониума на праводателя на ответника не се установява право на
собственост върху продаваната вещ, поради което същият не може да го прехвърли
на ответника, поради което и с оглед представения нотариален акт, същият не
легитимира ответника като собственик на вещта.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване
на право на собственост или друго вещно
право посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право
през период от време, определен
в закона. В настоящия
случай, ответникът противопоставя твърдение, че е добросъвестен владелец на
спорния имот респ. изявление, че присъединява владението на своя праводател по смисъла на чл. 82 от ЗС. Съобразно нормата на
чл. 70 ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик
или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Правно-релевантният момент за
преценка наличието на добросъвестност е възникване на правното основание като
по отношение наличието на същата е установена оборима
законова презумпция за нейното наличие по арг. на чл.
70 ал. 2 от ЗС. Ответното дружество е установило фактическа власт върху спорния
по делото имот на основание разпоредителна сделка, която както беше посочено е
годно придобивно основание. В нотариалния акт, обективиращ сключения договор за покупко-продажба е
посочено, че владението се предава в деня на сключване на договора /раздел
трети от нотариалния акт/ т.е. 12.04.2006 г. Няма данни по делото, които да
разколебават или опровергават посоченото отразяване в акта, поради което
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е придобил фактическа власт
върху имота като владелец на датата, сочена в нотариалния акт, легитимиращ го
като собственик. Ответникът се е позовал и на разпоредбата на чл. 82 от ЗС,
установяваща правна възможност за присъединяване владение на своя праводател. При данните по делото настоящият съдебен състав
намира, че праводателят на ответника е бил държател
на имота към датата на сключване на разпоредителната сделка. Същият е държал
имота за собственика „М.К.“ ЕАД впоследствие „М.К. Х.“ ЕАД с оглед
разделителния протокол от 1995 г., обективиран и в
скица от 14.03.1998 г., представената скица от 06.02.2002 г. /стр. 47 в делото/
и липсата на данни по делото за наличие на субективния елемент на владението /анимуса, намерението за своене/.
Държането на имота изключва приложение на нормата на чл. 82 от ЗС.
От своя страна,
ищецът е противопоставил възражения, касателно обстоятелството, че договорът е сключен от едно и
също физическо лице като представляващ и двете страни по сделката, с което се
разрушавала доказателствената сила на установената презумпция
за добросъвестност. Предвид данните по делото, настоящия съдебен състав споделя
това възражение доколкото осъществява хипотеза на § 1 ал.2 от ТЗ. Предвид
което, съдът в решаващия му състав намира, че ответникът е недобросъвестен
владелец на спорния имот. Съгласно нормата на чл.
79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, предвид изложените съображения за осъществявано недобросъвестно владение от страна
на ответника.
От друга страна необходимо е и фактическата власт в този срок да
се упражнява непрекъснато т.е. владението да не
е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок,
с оглед нормата на чл. 81 от
ЗС, явно и несмущавано, както и намерение у владелеца за своене
на вещта. Установената фактическа власт върху имота с оглед соченото основание обосновава намерение за своене.
Няма данни по делото, а и не се навеждани твърдения владението да е било отнето
или изгубено. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели
и на двете страни сочат, че е било явно и несмущавано. Съгласно чл. 116 от ЗЗД,
съответно приложим към института и на придобивната
давност по арг. на чл. 84 от ЗС давността се прекъсва
с признаване на вземането от длъжника,
с предявяване на иск или възражение
или с искане за почване на
помирително производство и
с предприемане на действия за принудително
изпълнение
/решение 376/12.03.2013 г. по гр.д. 260/2012 г. на Първо ГО на ВКС, решение
262/13.07.2012 г. по гр.д. 944/2011 г. на Първо ГО на ВКС, решение
115/07.11.2018 г. по гр.д. 3954/2017 г. на Първо ГО на ВКС и др./.
Доказателства по делото за осъществяване, на което и да е от сочените действия,
предприети от ищеца, в рамките на настоящото производство не са ангажирани. Не могат да бъдат споделени възраженията на ищеца, че предходно развилото
се производство между него и третото лице помагач в настоящото производство
прекъсва давността. Към датата на депозиране на исковата молба в съда по
предходното съдебно производство ответникът по него /трето лице помагач в
настоящото/ не е владелец на имота, тъй като такъв е бил ответникът в
настоящото производство, който не е изобщо конституиран като страна в
предходното производство. За да се прекъсне придобивната
давност, сочените по-горе действия следва да бъдат предприети именно срещу
него, за да бъде обвързан и от силата на пресъдено
нещо на иска за собственост. Противното би означавало прекъсване на придобивната
давност без да е предоставена възможност на материалноправно
легитимираната страна да се позове на последиците на изтекла придобивна давност, които се зачитат към минал момент –
изтичането на давностния срок, съгласно т.2 от ТР
4/2012 г на ОСГК на ВКС / решение 216/28.10.2016 г. по гр.д. 2182/2016 г. на
Първо ГО на ВКС/. Началото на придобивната давност в
полза на ответника, по вече изложените съображения е от 12.04.2006 г. и
съобразно правилата за броене на срокове изтича на 12.04.2016 г. Исковата молба
в съда е депозирана на 03.10.2016 г. т.е. след изтичане на предвидения давностен срок в нормата на чл. 79 от ЗС, което и с оглед
надлежното позоваване на същата от страна на ответника го легитимира като
собственик на основание давностно владение.
По тези съображения,
настоящият съдебен състав намира заявения от ищеца иск за неоснователен и
същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от
9 100 лв. – съдебни разноски. Наведеното възражение по смисъла на чл. 78
ал. 5 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение на
ответника при съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, цената на заявения иск и минималните
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен
състав намира за неоснователно.
Водим от
горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО
– Х.“ ЕАД/в несъст./, ЕИК *****, със съдебен адрес:***,
офис 1 – адв. Р.Г. срещу „Х.“ ЕООД, ЕИК *****, със
съдебен адрес:*** – АД „К.и съдружници“ за признаване
за установено, че на основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР „Промишлено Строителство е Х.“
ЕАД е собственик на поземлен имот с площ от 6 000 кв.м., идентичен с имот
№ 44 по кадастрален лист № Б-8-9-Б и
Б—8-9-Г НПЗ Кремиковци, първа част, заснет като реална част от имот с 68134.8275.550 по действащата кадастрална карта, ведно със
сградите в него с идентификатори 68134.8275.550.1, 68134.8275.550.2,
68134.8275.550.3, 68134.8275.550.4, 68134.8275.550.5, 68134.8275.550.6,
68134.8275.550.7, 68134.8275.550.8, 68134.8275.550.9 като неоснователни.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – Х.“
ЕАД/в несъст./, ЕИК *****, със съдебен адрес:***,
офис 1 – адв. Р.Г. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „Х.“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – АД „К.и съдружници“ сумата от 9 100 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – „З.К.“
Ад, ЕИК *****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за неговото изготвяне.
Съдия: