№ 13524
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124031 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. Т. П. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 349,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 09.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 87,99 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до
21.02.2023г., сумата от 19,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
09.03.2023г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,79 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.03.2020г. до
21.02.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, блок ... ет. 7, аб. № 192603 и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.03.2023г. по ч.гр.д. № 12675/2023г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът В. Т. П. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет
1
доставка на ТЕ. Поддържа, че не е собственик на процесния имот и не ползва същия.
Излага съображения, че в жилището живее надареният Й.М.П. със своето семейство от
над 10г. Твърди, че отоплението в цялата ЕС е изключено от 2012г., тръбите са
затапени и пломбирани с протокол на ФДР. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия Елвеко" ООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което
е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
2
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 109, том I, рег. № 2758, дело № 97/2013 г. по описа на
нотариус Дарин Трифонов, рег. № 187 в Нотариалната камара, се установява в
производството, че на 18.07.2013г. В. Т. П. и О.М.П. са прехвърлили собствените си
4/6 ид.ч. за В. Т. П. и 1/6 ид.ч. за О.М.П. от процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 41 находящ се в гр. София, ж.к. Люлин , бл. ... ет. 7, на Й.М.П..
Същевременно от горепосочения нотариален акт за дарение се установява също, че
прехвърлителят по сделката – за В. Т. П. си е запазила пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху прехвърлената по силата на договора за дарение 4/6 идеални
части от процесния недвижим имот. При запазено вещно право на ползване, правото
на собственост на приобретателя върху процесния имот/идеални части от него е
ограничено от вещното право на ползване на същия. Собствениците притежават т.нар.
„гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, те не биха
могли да упражняват правомощието да ползват вещта. С оглед на това и на основание
чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. От
страна на ответника не се твърди и установява вещното право на ползване да е
прекратено по някой от установените в нормата на чл. 59 ЗС способи и то в момент,
предхождащ исковия период.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период в имота на ответника топлата вода е била
прекъсната, а сградата е била без отопление. Вещото лице посочва, че поради
неосигурен достъп за сезон 2019/2020г., топлата вода е начислявана на база брой – 1
лице/потребители по 140 л/ден за един човек, съгласно чл. 69, ал. 2, т.2 от Наредба №
Е-РД-04-1, тъй като от ФДР са преценили, че е възможно топлата вода да е била
възстановена. През сезон 2020/2021г. при извършване на годишния отчет е
констатирано, че топлата вода е била прекъсната и не е начислявана ТЕ за БГВ. В
допълнение към това е отразено, че предвид обстоятелството, че сградата е била без
отопление, ТЕ отдадена от сградната инсталация не е начислявана. Дава заключение,
че дължимата за процесния период сума, съгласно изчисленията на ФДР е в размер на
3
524,35 лева.
Съдът приема, че за периода м.05.2019г. – м.04.2020г. неправилно е начислявана
ТЕ за БГВ на база служебен отчет поради неосигурен достъп. С представено по делото
писмо от СО – район „Люлин“ изх. № ЖН-94-1200/1/06.11.2012г. е констатирано, че са
налице законовите предпоставки за спиране на топлоснабдяването за отопление на
живущите в жк. „Люлин“, блок ..., предвид изразеното желание на собствениците на
две трети от собствеността на сградата ЕС. Същевременно видно от представен фиш за
единични монтажи на фирмата извършваща дялово разпределение (лист 68) се
установява, че по заявка с вх. № 184/01.07.2015г. в процесния имот - ап. 41, находящ се
в жк. „Люлин“, блок ... ет. 6, е извършено демонтиране и затапване на всички
радиатори, както и затапване и изолиране на щранг, като същевременно няма данни
няма данни да са били отново монтирани в периода 2019г. – 2020г. От приетия като
доказателство по делото формуляр за отчет на уредите от дружеството извършващо
дяловото разпределение (третото лице – помагач) – л. 88 от делото, се установява още,
че при направен отчет на 23.05.2021г. изводите за топла вода са затапени. При това
неправилно количеството ТЕ за БГВ за посочения период е изчислено на база съгласно
Наредба за топлоснабдяването 16-334. Посочената норма намира приложение, когато
до радиаторите е доставена ТЕ, но количеството й не може да се установи поради
неосигурен достъп за отчет или поради липса на монтирани уреди. Посочената
хипотеза не е налице, доколкото при липса на радиатори и изобщо на отопление в
цялата сграда, както и прекъсване на топлата вода в процесния имот, не е доставено
никакво количество ТЕ.
Предвид горното съдът приема, че в имота през процесния период не е била
доставяна топлинна енергия, поради което искът за главницата е неоснователен и
следва да се отхвърли. Това обуславя неоснователеност и на иска за акцесорното
вземане, който също следва да се отхвърли.
По иска за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение - чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно
чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на
партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от
цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача
- чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период.
По делото се установи, че в имота не е доставено количество топлинна енергия,
поради което не се дължи цена за извършена услуга дялово разпределение. От това
следва, че искът за главницата е неоснователен и следва да се отхвърли. Това обуславя
неоснователност и на иска за акцесорното вземане, който също следва да се
отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото само ответникът има право на разноски.
За настоящото исково производство се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на адв. К. Г. – Белчева, САК, съгласно договор за правна
4
защита и съдействие от 30.09.2024г., които следва да бъдат присъдени.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сумите 15,00 лева,
представляваща ДТ в производството по чл. 423 ГПК пред СГС, както и разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по чл. 423 ГПК по ч.гр.д. № 2001/2024г.
по описа на СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, срещу В. Т. П., ЕГН **********, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В. Т. П.
дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 349,57 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 87,99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 21.02.2023г., сумата от 19,83 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.02.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г. до изплащане на
вземането, и сумата от 3,79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.03.2020г. до 21.02.2023г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, блок ...
ет. 7, аб. № 192603 и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.03.2023г. по ч.гр.д. № 12675/2023г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Г. – Белчева, САК, сумата
400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. П., ЕГН **********, сумата 165 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството по чл. 423 ГПК пред СГС.
Решението е постановено при участието на "Далсия Елвеко" ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5