О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НИКОЛА
ДОЙЧЕВ-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №599 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Етажна
собственост с административен адрес....чрез
управителя „Домоуправител България" ООД, ЕИК: *********, срещу
разпореждане №11458/11.03.2019г., постановено по гр. дело №3256/19г. по описа
на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на ЕС за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. В. Г. ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН **********, по силата на която да
бъдат изведени за срок от 3 години, на осн. чл. 46,
ал. 2 от ЗС от обитаваното от тях жилище, представляващо ап.7 в сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес....на основание на взето решение
на общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.12.2018
г. Според жалбоподателя, разпореждането е неправилно и незаконосъобразно по
следните съображения: Счита за неправилен изводът на ВРС, че протоколът за
проведеното ОС на ЕС не бил поставен на видно място. Твърди, че в съответствие
с разпоредбата на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС,
съобщение за изготвения протокол е
било поставено на информационното табло
във входа на ЕС в 18:30 на 17.12.2018 г. от управителя на ЕС и собственика на
ап.З, за което е изготвен и съответния
протокол. Счита, че изготвянето на
протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в
етажната собственост, а при поискване се предоставя и копие от протокола/ в
т.см. Решение №8/24.02.2015г. по гр.д.№4294/2014г. на ВКС, I г.о./. Оспорва и
извода на първоинстанционния съд, че предупреждението по чл. 45, ал.2 от ЗС не е
връчено редовно, тъй като лицата не са го получили лично, и в този случай е
трябвало да се приложи процедурата по реда на ГПК. Счита, че в случая предупреждението по чл. 45, ал.2 от ЗС от управителя до длъжниците
от 27.11.2018г. е било редовно връчено на последните чрез залепване на входната
врата на ап.7 на 27.11.2018 г., в присъствието на управителя и двама свидетели
- Калин Недев и Д. Христов, за което е съставен протокол също приложен към
заявлението по чл. 410 от ГПК. Излага, че няма друго изискване за формата и
реда на предупреждението освен тази посочена в разпоредбата на чл. 38, ал.3 от ЗУЕС. В този смисъл счита извода на ВРС, че
същото следва да е изпратено чрез нотариус с оглед разпоредбите на ГПК за
редовността на връчването за неоснователeн.
Оспорва и аргумента на ВРС, че посочването на две имена без ЕГН, прави
невъзможно установяването на лицата, като се има предвид, че в заявлението са
посочени три имена, ЕГН, адрес и телефон, а от друга страна се касае за решение
на ЕС спрямо ползвателите на ап. 7, като за етажната собственост няма
изисквания да посочва в актовете си три имена и ЕГН, още повече, когато липсва
обективна възможност за това. Всеки собственик ползвател или обитател е длъжен
да се впише в домовата книга, което обаче не е
сторено от ползвателите на ал.7. Същите категорично отказват да сторят това и
да посочат данните си. В случая се касае и за вътрешни отношения в ЕС, и за
установяването им е напълно достатъчно посочване на две имена и номера на
апартамента. Жалбоподателят излага, че съдът проверява заявлението по чл. 410
от ГПК за неговата редовност от външна страна, както и дали са налице
предпоставките на чл. 411 от ГПК. Допълнително изискване е прилагането на
писмено предупреждение по чл. 45, ал.2 от ЗС, което е сторено. Счита, че не
следва да се разглеждат въпроси за това дали същото е връчено или не, тъй като
такова изискване за редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК няма. Това е
въпрос по същество и следва да бъде разгледан и преценен в исковото
производство. Позовава се на т. 9 от TP № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, според изложеното в която "В производството по чл. 422, респ.чл.
415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес." Счита, че спазени всички условия за вземане на решението на ЕС за
изваждане на собствениците, с оглед на което моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане, а на негово място да бъде постановено връщане на делото на ВРС с
указания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като взе предвид
твърденията в частната жалба и след запознаване с доказателствата по делото, и
намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана
в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът
съобрази следното:
На 27.02.2019г. е постъпило заявление вх.№15093 от Етажна
собственост с административен адрес....чрез управителя „Домоуправител България“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Д. С. П. срещу Г. В. Г. ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН ********** с искане същите
да бъдат изведени за срок от 3 години, на осн. чл.
46, ал. 2 от ЗС от обитаваното от тях жилище, представляващо ап.7 в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес....на основание на взето
решение на общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.12.2018 г. В обстоятелствената част на заявлението се
излага, че ...., ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН ********** системно нарушават
Правилника за вътрешния ред и добрите нрави, не заплащат дължимите се от тях
такси за поддръжка на общите части на сградата. Твърдят, че длъжниците
били предупреди от управителя на етажната собственост да прекратят системните
си нарушения с Предупреждение, връчено им на 27.11.2018 г. връчено чрез
залепване на входната врата, тъй като при позвъняване на адреса на 27.11.2018
г. в 15:46 часа никой не е отворил вратата. За залепването на предупреждението
е бил съставен протокол от управителя на етажната собственост, подписан и от
един свидетел. Въпреки отправеното предупреждение същите продължили да
извършват визираните в предупреждението нарушения, поради което на общо
събрание на етажните собственици, проведено на 12.12.2018
г. било взето решение за изваждането на длъжниците от
сградата.
С обжалваното разпореждане,
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, като
е изложил няколко съображения за това:
Приел
е, че от текста на поставеното съобщение не става ясно дали такова копие от
протокола е било залепено на видно място съобразно разпоредбата на чл.16, ал.7 ЗУЕС, нито е посочено къде има такова на разположение. Предвид което е счел, че
към настоящия момент няма данни копие от протокола да е бил реално предоставен
на собствениците за запознаване, поради и което не е започнал срокът за
обжалване на въпросното решение на общо събрание и следователно то не е влязло
в сила.
На
следващо място е счел, че дори да се приеме, че решението на общото събрание е
влязло в сила, то липсват доказателства, че приложеното към заявлението предупреждение
по чл. 45, ал.2 от ЗС е било редовно връчено на длъжниците.
Изложил е съображения, че за редовно връчване може да се приеме връчване срещу
подпис лично на лицето или на друго живущо на адреса лице, или връчване чрез
залепване по реда на ГПК, от оправомощени лица,
каквито са съдебните изпълнители и нотариусите. Без такова надлежно връчване,
на осн. чл. 45, ал.2 от ЗС, не би могло и да се вземе
надлежно решение за изваждането на собственика, наемателя или обитателя,
съответно не би могъл да бъде издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение
срещу длъжниците.
Отделно от горното е счел, че
лицата, до които е отправено предупреждението са посочени само с две имена, без
посочване на ЕГН, което прави невъзможно установяването им.
Настоящият
състав, като се запозна с подаденото заявление и представените към него
доказателства, намира следното:
Съобразно нормата на чл.411
ал.2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България. Във всички останали случаи, когато
заявлението отговаря на изискванията по чл.410 ал.1 и 2 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение.
В разпоредба на чл. 38, ал.3
от ЗУЕС, която се явява специална по отношение на общата, цитирана по-горе е
разписано, че за издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик,
ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото
искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл.
45, ал. 2 от Закона за собствеността.
Настоящият състав намира,
че доколкото за връчване на предупреждението липсва специална процедура,
увредена в ЗУЕС или ЗС, то същото трябва да бъде връчено лично на лицето от
управителя на ЕС, а ако това не може да бъде осъществено, то тогава връчването
следва да се извърши по друг начин, уреден в закона.
В тази връзка напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице редовно връчване на
предупреждението по следните съображения:
Предупреждението по см. на
чл. 45, ал.2 ЗС има характер на покана за прекратяване на нарушението,
извършвано от собственик на обект в ЕС. Следователно, по отношение на него са
приложими разпоредбите, касаещи връчване на писмена покана-например като
поканата за определяне на срок за изпълнение при безсрочни задължения /чл. 84,
ал. 2 ЗЗД/, или предупреждението за разваляне на предварителен договор, когато
последният е сключен в писмена форма /чл. 87, ал.1 ЗЗД/.
Във всички изброени случай,
се е наложила трайна и последователна практика тези писмени съобщения да се
връчват чрез нотариална покана за да бъде удостоверено по такъв начин от
длъжностно лице, каквото е нотариуса, в рамките на неговата компетентност
надлежното връчване, съответно оформяна при отказ или ненамиране на лицето,
като по такъв начин се осигурява едно доказателствено
средство за този, който я е отправил в едни бъдещи отношения с поканеното лице
или в един бъдещ правен спор, какъвто очевидно би възникнал и в случая.
Доколкото предупреждението
до длъжниците е връчено чрез залепване на уведомление
на входната им врата, съдът намира, че
същото е ненадлежно извършено, тъй като от една страна не са спазени
изискванията за редовно връчване по тези ред, установени в чл. 47 ГПК, а от
друга- лицата, извършили залепването изобщо нямат правомощие, предоставено им
от закона да връчват по този начин
съобщения, тъй като им липсва качеството „връчител“
по см. на ГПК.
При липсата на
доказателства, че собствениците на ап. 7 са били предупредени писмено от
управителя, че ще бъдат извадени от имота за системни нарушения, то не са
налице основания за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК и на осн. чл. 46, ал.2 ЗС.
Предвид съвпадащите изводи
на двете инстанции, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №11458/11.03.2019г.,
постановено по гр. дело №3256/19г. по описа на ВРС, ХХХ-ти с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.