О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92
……………………..гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав,
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Зъбова частно търговско дело № 58
по описа за
Производството по делото е образувано по
реда на чл.274, ал.1, вр. чл.396 от ГПК, по частната
жалба на „С“ О. , със седалище и адрес на управление:гр. Бургас, ул. „Г“ № 57,
с ЕИК *****, с управител В. К. , против определение
№1112/26.11.2018 г., постановено по ч.т.д. № 607 по описа на БОС за
Поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Навежда аргументи за неоснователността на бъдещия иск. Твърди, че добросъвестно изпълнява задълженията си по сключения между страните договор. Настоява, че не е ясно как е формирана цената на иска. Твърди, че не е налице обезпечителна нужда. Сочи, че запорът на банковата му сметка сериозно затруднява търговската му дейност. Моли за отмяна на обезпечението.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от „К“ ЕО. , ЕИК ****, чрез адв. Д. , в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че е налице недобросъвестно и некоректно поведение от страна на „С“О. , който търси доводи да не извърши дължимите по договора плащания. Твърди, че между страните е изготвен Акт образец 19, подписан от инвеститорския контрол инж. К. .
Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Апелативен съд Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частните жалби и отговорите към тях, и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл.396 ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК.
По същество тя е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба от „К“ ЕО. , ЕИК *****, чрез адв. Д. , за
обезпечение на бъдещите искове на дружеството срещу „С“ЕО. , с правно основание
на иска чл.79 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
50 964.41 лв. незаплатен остатък от стойността на извършени СМР на обект
„Производствено предприятие за месо и месни продукти, находящо
се в УПИ *span>I-516, кв.43, ПЗ Север, гр. Б., съгласно договор от
01.08.2017 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е допуснал исканото обезпечение, като е приел че са налице всички изисквани от закона предпоставки, включително са представени достатъчно писмени доказателства, водещи към извод за вероятната му основателност. Въпреки това съдът е допуснал налагането на обезпечението в условията на гаранция от 5 096 лв.
Настоящата инстанция споделя тези крайни изводи на Окръжен съд Бургас.
За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е вероятно основателен, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално решение за уважаване на иска, и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно.
С оглед въведените в молбата за обезпечение фактически твърдения на бъдещия ищец за спорното право, очертаващи предмета на исковете от субективна и обективна страна, настоящият съд ги преценява като допустими. Страната твърди реално изпълнение на СМР, за които е поела задължение по договор с бъдещия ответник и ще търси присъждане на дължимия остатък от възнаграждението, уговорено с възложителя в размер от 47894,01лв., както и плащането на сумата 3070,40 лв., представляваща извършени и неприети от ответника до момента СМР, остойностени по проформа фактура, т.е. общо 50 964,41лв. Законът урежда в чл.79 от ЗЗД нормативно заявените от бъдещия ищец субективни материални права, които при спор могат да бъдат защитени по съдебен ред с осъдителни искове.
Налице е и твърдяната от молителя
обезпечителна нужда, обосноваваща заявеното до съда искане по чл.389 и сл. от ГПК. В този смисъл настоящата инстанция съобразява преобладаващата практика на
Върховния съд, приемаща обезпечителната нужда при осъдителните парични искове
за доказана, когато липсват данни, които да я опровергаят( вж. например
определение № 447/01.06.
По отношение спорното право, което е предмет на бъдещото дело, съдът по обезпечението дължи единствено преценка за вероятна основателност, която в първа инстанция се изгражда само на база представените от бъдещия ищец доказателства, т.к. ответната страна не взема участие, а когато не се ангажират достатъчни за постигането на горното убеждение такива, липсата им се попълва с внасянето на гаранция, чийто размер да осигури обезщетението на ответника, ако обезпечението е било неоснователно. Изискването на закона за преценка само на вероятната основателност на бъдещия иск, отправено към правораздавателния орган не се променя и при въззивното разглеждане на жалбата на ответната страна, макар последната да има правото също да представи доказателства в подкрепа на възраженията си по съществото на спора. Затова и с оглед постигане целта на обезпечителното производство-за бързо гарантиране осъществяването на застрашени материални права, след евентуалното им съдебно признаване, въззивният съд счита, че не следва да навлиза в детайлно обсъждане на представените от въззивника–ответник писмени доказателства и в произнасяне по оспорването на представените от молителя такива. Пълното доказване на претенциите на ищеца се извършва в хода на производството по същество, където се вземат под внимание и съответните възражения на ответника.
Съдът приема представените в случая писмени доказателства за обосноваващи извод за вероятната основателност на бъдещия иск по чл.79 от ЗЗД, в частта, почиваща на твърденията за дължими по договора за СМР доплащания, предвид разписан протокол образец 19. В добавка съобразява, че обезпечението на иска е допуснато при условията на чл.391, ал.2 от ГПК, т.е. при плащането на парична гаранция, съблюдаваща баланса в отноше-нията на страните и осигуряваща обезщетяването на ответника при евен-туална неоснователност на заявения против него бъдещ иск. Претенцията за извършени, но неприети СМР, чиято стойност се дири съдът приема за обоснована изцяло чрез представената за тях парична гаранция, внесена в подкрепа на приложените писмени доказателства за възникването на дълга.
Освен това исканата и допусната от съда обезпечителна мярка- запор на банкова сметка в ПИБ-АД е напълно адекватна на защитимия правен интерес, т.к. бъдещото вземане е парично.
Предвид горното, апелативният съд намира за изцяло установени всички предвидени в закона предпоставки за допускането на поисканото от молителя по чл.390 и сл. от ГПК обезпечение на бъдещия му иск спрямо ответника. С оглед това съдът формира извод, че определението на първоинстанционния съд, с което това обезпечение е допуснато, е законосъобразно и правилно. Като такова то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд- Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1112/26.11.2018 г., постановено по ч.т.д. № 607 /2018 г.. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: