Решение по дело №754/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260193
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20204400100754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

р е ш е н и е

гр. Плевен, 17.12.2020 г.

 

в името на народа

 

         пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        Председател: Жанета Димитрова

 

при секретаря 

при прокурора

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 754 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 331 ГПК.

Иск за оспорване на произход от бащата по чл. 62 ал. 2 СК.

         Постъпила е искова молба от Р.С.Т. против Н.В.Т. и малолетното дете А.Н.Т., родено на *** ***, България, с която е предявен иск за оспорване на произхода на детето от първия ответник. В исковата молба се твърди, че майката на детето Р.С.Т. и първия ответник Н.В.Т. са сключили граждански брак през 2003 г., но от май месец 2018 година съпрузите са във фактическа раздяла. Ищцата твърди, че от месец ноември 2018 година живее на семейни начала с В.П.Т., от връзката си с който е родила детето А.Н.Т., като през този период, вкл. по време на зачеването на детето през м. декември 2019 г. ищцата и ответника Н.В.Т. не са имали интимни контакти помежду си. Твърди се, че тъй като детето е родено по време на брака на съпрузите за баща на същото е вписан съпруга й. Твърди се, че бракът й с ответника Н.Т. не е прекратен, но има висящо дело за развод – гр. дело №20204420100337 по описа на РС-Никопол.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.В.Т. чрез процесуалния му представител адвокат Т.А.. В отговора се признава изцяло предявения иск като се посочва, че обстоятелствата по иска, подаден от Р.Т. кореспондират с изложените от ответника Н.Т. в ИМ по чл. 49, ал.1 от СК до РС-Никопол. С отговора не се правят доказателствени искания.

         В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК назначения на детето А.Н.Т. особен представител адвокат Е.В.М. *** е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск. Заявява, че по основателността на иска ще вземе окончателно становище след събиране на всички доказателства, приключване на устните състезания и даване ход по същество. Не възразява да бъдат допуснати свидетелите. С отговора особеният представител не се противопоставя да бъдат вложени към доказателствата по делото представените с исковата молба писмени доказателства. С отговора не се правят доказателствени искания, особеният представител прави искане да му бъде дадена възможност да ангажира допълнителни доказателства на основание чл. 143 ГПК.

В с.з. ищцата лично и чрез служебния си адвокат П.К. от ПлАК поддържа предявения иск.

Ответникът Н.В.Т. се явява лично и чрез процесуалния си представител адвокат Т.А. от ПлАК изразява становище за основателност на иска. Счита, че биологичен баща на детето А. е В.П.Т..

В с.з. назначеният особен представител на малолетното дете адвокат Е.М. не оспорва иска. Изразява становище, че в интерес на детето е да се установи действителният му биологичен баща и счита, че такъв е В.П.Т..

         Заинтересованата страна Д „СП”, Отдел „Закрила на детето”, гр. Никопол не се представлява, но депозира социален доклад, съгласно който в интерес на детето е да се установи биологичният му произход.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         По допустимостта на иска:

         Съгласно чл. 62 ал. 2 СК искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен от майката на детето до изтичане на една година от раждането. Детето А.Т. е родено на *** г., а исковата молба е подадена на 29.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че искът е предявен в установения в чл. 62 ал. 2 СК едногодишен срок и като допустим следва да бъде разгледан по същество.

         По основателността на иска:

Не се спори между страните, че страните са сключили граждански брак на 09.03.2003 г., както и че към момента е налице брачно дело между тях за прекратяване на брака им пред НРС, спряно до приключване на настоящия спор.

Не се спори, а се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане на детето А.Н.Т., издадено на 28.08.2020 г. от Община Плевен, че детето А.Н.Т. е родено на *** ***, България от майка Р.С.Т., а като негов баща е вписан Н.В.Т..

Налице законова презумпция относно произхода на детето А.Т. от бащата Н.В.Т. по силата на чл. 61 ал. 1 СК, тъй като детето е родено по време на брака между страните по делото. 

В тежест на ищцата е да обори презумпцията и да докаже, че детето А.Т. не би могло да бъде заченато от Н.Т., поради което същият не е биологичен баща на детето.  

Установява се от представената по делото в заверен препис медицинска документация, че детето А.Т. е родено доносено, а терминът за раждане е бил на ***г..

Установява се от показанията на свидетелите, посочени от двете страни В.П.Т., А.С.В. и З.Г.З., които кореспондират помежду си и като безспристрастно дадени съдът кредитира, че ищцата и ответника Н.Т. са разделени от повече от две години, като през това време не са имали интимни отношения. От показанията на В.П.Т. и А.С.В. се установява, че В.Т. живее с ищцата от ноември месец 2018 година. Свидетелите сочат, че В.Т. и ищцата не са се разделяли, а пред месец декември 2019 година разбиртн, че тя е бременна. И двамата свидетели установяват, че В.Т. се счита за баща на детето А.Т. и полага грижи за него, а ответникът Н.Т. не е имал претенции към детето.

         Установява се от представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Никопол, че жилището на В.П., в което живеят Р.Т. и малолетното дете А.Т. е в добро техническо състояние и с всички вещи за обичайно потребление, осигурени са лични вещи на детето А.Т. съобразно възрастта и пола му. В доклада е посочено, че е налице емоционална привързаност на Р.Т. и В.П. към детето А., като В.П.Т. изразява желание детето да носи неговите имена и се счита за негов биологичен баща. Установява се, че пред социалните служители Н.Т. е заявил, че не е биологичен баща на детето и не желае то да носи неговите имена.  

Въз основа на събраните по делото доказателства, които кореспондират помежду си, съдът приема за безспорно установено по делото, че ответникът Н.В.Т. не е биологичен баща на детето А.Т., тъй като към момента на зачеването на детето през м. декември 2019 г. страните са били във фактическа раздяла повече от една година, а ищцата е живеела на семейни начала с В.П.Т.. Следователно презумпцията на чл. 61 ал. 1 СК се обори успешно от ищцата и съответно искът с правно основание чл. 62 ал. 2 СК следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 62 ал. 2 СК по отношение на страните Р.С.Т., ЕГН **********, Н.В.Т., ЕГН ********** и малолетното дете А.Н.Т., Егн **********, че Н.В.Т., ЕГН ********** *** не е биологичен баща на детето А.Н.Т., Егн **********, родено на *** *** от майка Р.С.Т., ЕГН ********** *** .

 

Препис от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Плевен за надлежна бележка съгласно ЗГР върху акта за раждане на детето А.Н.Т., като в същия се впише промяна на бащиното и фамилно име на детето съгласно чл. 15 ал. 1 от ЗГР.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

                                                                  Окръжен съдия: