О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….
град Ловеч, 18.11.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.
дело № 627 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 1476 от 18.09.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 486
по описа за 2020 година, Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,п.к. № 1527, за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника Т.М.Д., с адрес ***.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД, чрез юрисконсулт И.К.Т., с която разпореждането
е обжалвано като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят счита изводите на
съда за неправилни, незаконосъобразни и противоречащи на целта на закона. Развива
подробни съображения за формалния характер на заповедното производство и целта
му- да се провери дали претендираното от заявителя- кредитор вземане е спорно,
както и да се даде възможност на длъжника да плати доброволно със съдействието
на съда и с малко разноски, без да се стига до принудително събиране на
вземането (чл.414а ГПК).
Изтъква, че до длъжникът е
изпратено писмо, с което се целѝ да се доведе до знанието му настъпилото
правоприемство между „Файненшъл България” ЕООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, т.е. кредиторът е положил нужните усилия да
уведоми длъжника, но по независещи от него причини съобщението не е получено.
Счита, че уведомяването на длъжника на този етап от правоотношението се явява
правно ирелевантно, тъй като заявителят черпи процесуална легитимация за
завеждане на производството от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 02.03.2020 г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него,
а не свеждането до знанието на длъжника за настъпилото прехвърляне.
На следващо място посочва, че
съдебната практика е приела ,че няма пречка длъжникът да бъде уведомен за
цедиране на вземането едва на етапа на евентуално развило се по реда на чл.422 ГПК исково производство, което по аргумент означава, че до този момент
длъжникът не е бил уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за цедиране на дълга му, а развилата
се процедура пред заповедния съд е шанс за откриване на длъжника и довеждане до
знанието му на инициираното от кредитора заповедно производство, което спестява
на длъжника средства от съдебни разноски и продължителен съдебен процес.
Моли, да бъде
отменено обжалваното разпореждане и вместо това да се постанови да се издаде
заповед по чл.410 от ГПК срещу задълженото лице.
Жалбоподателят е бил уведомен за
разпореждането на 22.10.2020 г., а частната жалба с вх.№ 3899/19.10.2020 г., е
подадена от легитимирано лице по куриер на 17.10.2020 г., с което е спазен
срокът по чл.418,ал.3 от ГПК и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и
ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото
доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено
до Тетевенския районен съд от „Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД,
гр.София за парично вземане в размер на: 500.00 лева главница; 48.34 лева
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) за периода от 12 септември
В т.12 в) заявителят е посочил,
че то произтича от Договор за паричен
заем № 3617464 от 29 август
Тетевенският районен съд е
оставил заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК и указал на
заявителя да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за
прехвърляне на вземането (цесията) по чл.99, ал.3 ЗЗД, от кого, по какъв начин
и на коя дата.
Заявителят е подал молба в
указания срок, в която е посочил, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление
за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, като видно от удостоверението за доставяне,
приложено към пратката, същата не е получена, тъй като адресатът е сменил своя
адрес, за което не е уведомил кредитора своевременно.
Жалбата е неоснователна.
Според чл.410, ал.1,
т.1,предл.първо от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния
съд.В ал.2 се съдържа изискването заявлението да съдържа искане за издаване на
изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1
и 2 ГПК. В чл.127,ал.1 ГПК законът посочва изчерпателно необходимото съдържание
на исковата молба, като в т.4 е визирано, че в нея трябва да са изложени
обстоятелствата, на които се основава искът.
При подаване на заявлението до Тетевенския
районен съд от „Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД е направило
изявление относно фактите и обстоятелствата във връзка с вземането- твърди , че
по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г. г. заявителят е станал цесионер и собственик
на вземанията на прехвърлителя „Файненшъл България”АД, към който длъжникът има
задължение произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне и това е условие за действието на цесията спрямо длъжника. Изпълнението на
това изискване определя материалноправната легитимация на новия кредитор спрямо длъжника. Изложението на тези факти и обстоятелства е наложително, предвид
възможността заповедното производство да се развие в исково, при което предмет
на установяване е съществуване на вземането в полза на заявителя, а неизлагането
на всички обстоятелства не дава възможност на длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение, като подаде възражение по чл.414 ГПК или
да не оспорва вземането.
В случая за длъжника не съществува
яснота относно начина на определяне размера на вземането и кредитора, на когото
следва да изпълни.
В заявлението е записана дата на
уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД- 10.03.2020 г. В молбата с вх.№ 3800/2020 от
16.09.2020 г. заявителят не е посочил от кого и кога длъжникът е уведомен за
цесията, но от приложеното Известие за доставяне се установява, че писмото е
изпратено от заявителя на длъжник с името
Йорданка М. Лазарова с адрес ***, а длъжник по настоящето заявление е Т.М.Д..
С оглед на това следва да се приеме, че уведомлението за извършената цесия не е
достигнало до знанието на длъжника. В тази връзка твърдението
в частната жалба, че промяната в титуляра на вземането по договора за заем е
извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, е невярно. Длъжникът трябва да
знае кому да престира, като в заповедното производство не следва да се
представя уведомителното писмо, но следва да се заяви по какъв начин, от кого,
и кога длъжникът е уведомен за цесията. Когато длъжникът не знае кому и колко да престира, то неговото
право на защита в рамките на това производство е нарушено.
С оглед горното съдът намира, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Достигайки до същия правен извод,
Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1476 от
18.09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 20204330100486 по описа за 2020
година на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: