РЕШЕНИЕ
№ 397
Гр..Пловдив 09.07.2018г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в публично заседание на
тридесети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
:РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при секретаря Боряна Костанева като
изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова търговско дело № 302/17г. и за да се произнесе взе предвид:
Субективно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ.
Предявен е иск „МТЛ Аско Сп.З о.о“ – дружество с ограничена
отговорност ,регистрирано съгласно законодателството на Република Полша против „17 Н“ЕООД ,С. Х.Т. ,Т.М.Т.
и М.Т.Т. са установяване ,че последните четирима дължат солидарно на ищеца
сумата от 81 500 евро ,частично дължима по запис на заповед ,издаден на
20.07.2016 г. в гр.С. ,по който „17Н“ЕООД е издател ,а останалите трима
ответници са поръчители,ведно със законна лихва ,считано от 31.01.2017 г. до
окончателното изплащане ,както и сумата от 6 812,20лв. сторени в
заповедното производство разноски ,за което вземане е била издадена
Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 03.02.2017 г. по ч.гр.д.195/2017
г. по описа на РС – Асеновград ,ГК ,II състав.По
съображения ,изложени в с.з. ищецът ,чрез неговия процесуален представител адв.Б.
моли искът да бъде уважен ,ведно с присъждане на разноски.
Ответниците „17 Н“ЕООД ,С.Х.Т. ,Т.М.Т. и М.Т.Т.,представлявани
от адв.Б. оспорват иска и молят по
съображения ,изложени в писмена зашита
същият да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноски.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на доказателствата намира за установено следното:
Със Заповед №
125 / 02.02.2017 г. ,издадена от РС – Асеновград на основание чл.417 от ГПК е
разпоредено длъжниците „17Н“ЕООД ,представляван от С.Х.Т. ,С. Х.Т. ,Т.М.Т. и М.Т.Т.
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 81 500 евро ,частично дължима по
запис на заповед ,издаден на 20.07.2016 г. в гр.С. ,по който „17Н“ЕООД е
издател ,а останалите трима ответници са поръчители,ведно със законна лихва
,считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане ,както и сумата от
6 812,20лв. сторени в заповедното производство разноски,въз основа на
която заповед за изпълнение на парично задължение е издаден изпълнителен
лист от 03.02.2017 г.Против заповедта са
постъпили възражения от ответниците ,които са в срока по чл.414 от ГПК ,поради
което е постъпил настоящия установителен
иск по чл.422 от ГПК ,който иск е постъпил в срока по чл.415 от ГПК и се явява
допустим.
Ищецът е
дружество с ограничена отговорност ,регистрирано съобразно законодателства на
Р.Полша .Същият е поемател по запис на заповед от дата 20.07.2016 г. ,издател
по който е ответника „17Н“ЕООД ,а останалите трима физически лица са
поръчители. Ищецът претендира сумата 81 500 евро ,частично от сумата
90 000 евро ,за която е издаден редовен
от външна страна запис на заповед ,останал неплатен на падежа 30.11.2016
г.
Ответниците
,които оспорват иска въвеждат в предмета
на делото твърдения за наличието на каузално отношение между ищеца и първия
ответник ,произтичащо от договор № 1/06/2016/DRW
от 30.06.2016 г.за производство и продажба на
5 броя вилични товарачи с висока проходимост НМТ /модел НМТ 70.36.060DR/и доставка на резервни части за тях,за
обезпечение на неустоичните задължения по който е издаден процесия запис на
заповед,във връзка с които твърдения няма спор между страните.
Следователно
предметът на делото е иск за установяване съществуването на солидарно
задължение ,произтичащо от запис на
заповед ,издаден за обезпечение изпълнението на неустични клаузи по договор за
изработка и продажба на движими вещи.Следователно налице са две правоотношение
– едното менителнично ,а другото договорно ,които са с международен елемент
,тъй като ищецът – поемател по записа на заповед ,и възложител и купувач по
договора е чуждестранно ЮЛ.В тази връзка съдът намира ,че е международно
компетентен да разгледа спора на основание чл.4 ал.1 т.1 от КМЧП.
По отношение
на приложимото право съдът намира ,че съобразявайки разпоредбите на Регламент
Рим 1 ,како и аналогичните такива на
КМЧП към договора е приложимо българското право като право на държавата ,с
която договорът е в най-тясна връзка.
По отношение
менителничното правоотношение ,доколкото същото е извън обхвата на Регламента
Рим 1 и на КМЧП съдът счита ,че също следва да се приложи българското право
,тъй като процесния запис на заповед и издаден в България ,същият е с местоизпълнение гр.С. ,и поемателят по него
–чуждестранно юридическо лице ,е
упражнил правата си по записа според разпоредбите на българското право.
Процесният
запис на заповед ,по който поемател е ищеца ,е издаден от първия ответник и е
авалиран от останалите трима ответници .Същият е редовен от външна страна
и като едностранна правна сделка е
самостоятелен източник на търговски права и задължения.Страните не спорят ,че същият е подписан в изпълнение
на уговорката в т.5.5.1 от договора и за обезпечение изпълнението на
неусточните клаузи по него в случай на неизпълнение.
По отношение
на записа на заповед ответнците възразяват ,че същият е невалиден поради
ненастъпило уговорено от страните условие ,а именно сключване от страна на
купувача на договор с Министерство на отбраната на Република Полша – Логистична
база 04-470 Варшава.Това възражение е неоснователно .Няма как задължението по
записа на заповед да е поето под отлагателно условие ,тъй като това противоречи на правната същност на
записа на заповед , с който се поема едностранно безусловно задължение за
плащане.От друга страна в договора ,сключен между ищеца и първия ответник на
30.06.2016 г. е уговорено следното : записите
на заповед са свързани единствено със
състоянието на тези членове / неустоичните клаузи/и влизането в сила ще се
счита за валидно от деня ,в който МТЛ АСко Сп.з.о.о ще подпише договор с
Министерство на отбраната на Република Полша – Регионална логистична база
04-470Варшава със същия предмет ,а ако такъв не се сключи записите на заповед
няма да се считат валидни ,а оригиналът на документа следва да се върне на
издателя в срок от една седмица ,считано от горната дата.По отношение на тази
уговорка следва да се установи каква е била действителната воля на
страните доколкото първо, валидността на записа на заповед не
зависи от волята на страните по друго правоотношение ,макар и във връзка с ефекта ,и второ – същият поражда
правни последици от момента на подписването му . В случая съдът счита ,че тази
уговорка касае само и единствено обезпечителната функция на записа на заповед
,която клауза е уговорена под условие ,а именно записът на заповед обезпечава
неустоичните клаузи само ако възложителят по него сключи казания там
договор.Липсват доказателства за това
възложителят – ищеца да е сключил такъв договор с Министерство на отбраната на
Р.Полша – Регионална логистична база 04-470 Варшава със същия
предмет.Представен е договор № 399 / 2016 г. ,сключен на 22.06.2016 г. – т-.е.
преди сключване на процесния такъв на 30.06.2016 г., между ищеца и 12 Военен
стопански Отдел в Торун ,ул.Окулна 37, който е структура ,различна от
Регионална логистична база 04-470 Варшава.
При това
положение съдът намира ,че липсва доказателства условието ,при което страните
са се съгласили записът на заповед да служи като обезпечение изпълнението на
неустоичните клаузи по договора да е
настъпило ,поради което дори и да е налице неизпълнение от страна на първия ответник ,то същото е без
значение и възложителят и поемател по записа на заповед не може да ползва
облекчението ,произтичащо от записа на заповед за уреждане последиците от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя ,явяващ се и
издател на ценната книга.
С оглед на
казаното съдът намира ,без да обсъжда налице ли е неизпълнение от страна на
изпълнителя – ответник ,че предявения против него иск се явява неоснователен поради ненастъпване на
условието ,при което страните са се съгласили записът на заповед да породи
своята обезпечителна функция.Поради това искът против първия ответник ще се
отхвърли.
Не така стоят
нещата по отношение на останалите ответници .Същите са авалисти по записа на
заповед без да са страни по каузалното правоотношение и поради самостоятелния
характер на авала,за разлика от поръчителството , те не могат да правят
възражения ,произтичащи от каузалното правоотношение, каквито са заявените в
настоящия казус.Единственото възражение ,свързано със записа на заповед касае
т.нар валидиране на същия ,по който въпрос съдът вече взе становище за неговата
неоснователност.
С оглед на
горното ,при редовен от външна страна запис на заповед ,авалиран правно валидно
от страна на ответниците физически лица,то съдът намира иска против тях за
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен така ,както е
предявен.
Ищецът е
заявил искане за установяване съществуването на вземане за разноски ,направени в заповедното
производство.Във връзка с ТР 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските в
заповедното производство не подлежат на установяване в производството по иска
по чл.422 от ГПК ,поради което в тази част производството ще се прекрати,а по
разноските в заповедното и в настоящето съдът ще се произнесе с решението.
Съобразно
изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
11 777,38 лв.- за настоящето и за заповедното производство ,а на ответника
- ЮЛ – 1 000лв. съобразно отхвърлената част .
Мотивиран от
горното ,съдът,
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на С.Х.Т. ЕГН ********** ,Т.М.Т. с ЕГН ********** и М.Т.Т. с ЕГН ********** ,тримата с адрес ***,че
същите дължат СОЛИДАРНО на „МТЛ Аско Сп. З о.о – дружество с ограничена
отговорност ,регистрирано в Република Полша сумата от 81 500 евро
,частично дължима по запис на заповед ,издаден на 20.07.2016 г. в гр.С. ,по
който първите трима са авалисти,ведно със законна лихва ,считано от 31.01.2017
г. до окончателното изплащане,за което вземане е била издадена Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
03.02.2017 г. по ч.гр.д.195/2017 г. по
описа на РС – Асеновград ,ГК ,II състав КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск по отношение на
„17Н“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград
,ул.“Кап.Андреев „ № 13.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. 02/ 2017 г. по описа на ПОС ,ТО ,13 състав по отношение
предявения иск по чл.422 от ГПК по отношение на разноските ,направени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С.Х.Т.
ЕГН ********** ,Т.М.Т. с ЕГН ********** и М.Т.Т. с ЕГН ********** ,тримата с адрес *** да заплатят на „МТЛ Аско Сп. З о.о –
дружество с ограничена отговорност ,регистрирано в Република Полша сумата от
11 777,38 лв.представляваща разноски в заповедното и в настоящето
производство съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА МТЛ
Аско Сп. З о.о – дружество с ограничена отговорност ,регистрирано в Република
Полша да заплати на „17Н“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград ,ул.“Кап.Андреев „ № 13 сумата от 1 000 лв.
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението е
обжалваемо с въззивна жалба в 2 седмичен
срок от съобщаването му на страните пред ПАС,а в частта ,в която производството е
прекратено – с частна жалба пред ПАС в 1 седмичен срок.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: