Мотиви
към присъда № 21 от 23.06.2017 година, постановена по НОХД № 19 по описа за
2017 година на Окръжен съд – Габрово
Срещу подсъдимия П.Р.В. ***,
е внесен от Окръжна прокуратура Габрово обвинителен акт с обвинение в това, че
на 28.08.2014 година, около 03:00 часа, в с. Царева ливада, община Дряново,
след счупване на стъклена бутилка със запалителна течност, направил опит да
запали имущество със значителна стойност, намиращо се на тераса-ресторант
към хотел „Царева ливада”, в същото село, на ул. Първи май № 6, както следва: 3
бр. градински маси на стойност 243 лв., 6 бр. дървени градински пейки на
стойност 433 лв., 1 бр. хладилна витрина „Банкя” на стойност 540 лв., 24 бр.
възглавници за столове на стойност 108 лв., 7 бр. дървени маси за кафе на
стойност 504 лв., 1 бр. дървена маса за кафе със стъклена повърхност на
стойност 81 лв., 1 бр. кожена холова гарнитура на
стойност 1 260 лв., 1 бр. аудиосистема „Универсум”на
стойност 76 лв., 1 бр. касов апарат „Тремол” на
стойност 198 лв., 1 бр. компютърна конфигурация „Леново”
на стойност 398 лв., монитор „Ай Ди Ем” на стойност 95 лв., 1 бр. телевизор 32 инча „Лоеве” на стойност 261 лв., 1 бр. приемник „Булсатком” на стойност 16 лв., 1 бр. мокетна
настилка, тип изкуствена трева с размери 9,40/4,40 м. на стойност 128 лв., 1
бр. мокетна настилка, тип изкуствена трева с размери
13,40/9,60 м. на стойност 408 лв., 1 бр. дървена постройка/бар/
на стойност 819 лв., имущество на обща стойност 5 567 лв., собственост на
„Бългериан интернешинъл
бизнес” ООД – гр. Габрово, като пожара е
представлявал опасност за живота на настанените в хотела К.В.К.от
гр. Пловдив, П. В.Ч.от гр. Плевен, М.Ф.М. от гр.
Русе, С.Г.С.от гр. Разград, Е.К.Г.от
с. Плоски, обл. Благоевград, П.М.П.от
гр. Кубрат, Б.Н.А.от гр. Рудозем, М.Ф.М. от гр.
Смолян, П.Н.П. от гр. Варна и Д.С.Л. ***-престъпление по чл. 330, ал.2, т.1,
във вр. с ал.1 и във вр. с
чл. 18, ал.1 от НК.
Подсъдимият П.В. се явява
лично и с назначения му на досъдебното производство служебен защитник, адвокат К.Х.
***. Заявява, че разбира смисъла и характера на повдигнатото му обвинение и
желае да даде обяснения по изложените в обвинителния акт обстоятелства, като не
признава да е извършил деянието, предмет на обвинението.
Въз основа на част от
неговите обяснения, на показанията на разпитаните свидетели, на заключенията по
назначените експертизи, на приложените писмени и веществени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
На
27.08.2014 година, вечерта, подсъдимият В.,***, посетил терасата на ресторанта
към хотел „Царева ливада”, собственост на „Бългериан интернешинъл бизнес” ООД, със седалище ***, който се
намирал в същото село. Консумирал алкохол в компанията на свидетелите Д.П. и П.Р..
Под влияние на алкохола започнал да притеснява други клиенти на ресторанта,
поради което се намесил управителят на хотела, свидетелят К., като го помолил
да напусне заведението. Подсъдимият не се подчинил, отправил обиди и закани за
физическа саморазправа и се опитал да го удари. По тази причина му били
нанесени удари от управителя, намесили се и лица от охранителната фирма, като
бил принуден да напусне терасата, продължавайки да отправя закани към
управителя. След известно време се върнал отново на терасата на ресторанта,
като носел бухалка и потърсил свидетеля К.. Заявил, че ще го пребие и ще
потроши всичко. Отново бил изведен от служител на фирмата за охрана, при което
се заканил да се върне и да запали хотела. Тази закана потвърдил и пред
свидетеля Д.П., когото накарал да му закупи бензин от бензиностанция в гр.
Дряново. След полунощ налял от доставения му бензин три бутилки, като в гърловината на всяка от тях натъпкал парче плат.
Около 03:00 часа на 28.08.2014
година подсъдимият В., в изпълнение на заканата, отишъл до ресторанта към
хотела, запалил парцала на едната бутилка и я хвърлил на терасата. Бутилката се
счупила и се възпламенила, след което подсъдимият се отдалечил от сградата на
хотела. От шума на счупената бутилка се събудили гости на хотела, настанени в
стаи близо до терасата и загасили огъня, обхванал част от мокетената
настилка, тип изкуствена трева. На терасата, покрита с такава мокетена настилка, в непосредствена близост до мястото,
където попаднала бутилката, са се намирали дървена постройка/бар/,
три градински маси, шест дървени пейки, седем дървени маси за кафе, друга
такава със стъклена повъхност, кожена холова гарнитура, 24 възглавници за столове, хладилна
витрина, аудиосистема, компютърна конфигурация, монитор, касов апарат,
телевизор с приемник на „Булсатком”, вещи,
собственост на горепосоченото търговско дружество, на обща стойност 5 567
лева.
Тези обстоятелства се
установяват по един безсъмнен начин от показанията на
свидетелите, включително и дадените на досъдебното производство, проверени и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК: Д.К., управител на хотела, с когото
подсъдимият се сбил и е понесъл удари, след което е отправил закани; Н.М.,
служител към охранителната фирма, който се намесил в защита на К. и пред когото
подсъдимият заявил намерение да се върне и запали хотела; Д.Д., посетител в
същото заведение, пред когото, по-късно, пред дома си подсъдимият е заявил
отново намерението си; Д.П., който му доставил бензина и пред когото напълнил
бутилките и поставил парчета плат в гърловините им,
като му казал, че ще запали заведението, за да си отмъсти, че са го набили, а
на следващата сутрин споделил, че е изпълнил заканата си; Д.Л., който бил
настанен в стая до терасата, събудил се от шума на счупената бутилка и видял
през прозореца на стаята подсъдимият В. да се отдалечава от сградата на хотела
по посока главния път, възможност, потвърдена и от показанията на свидетелите К.,
М. и Ч./К./. Тези гласни доказателства се подкрепят и: от огледния
протокол и фотоснимките към него, предявени и на част от свидетелите, като
свидетелката Д.Ч./К./, работеща в търговското дружество, собственик на хотела,
потвърждава намиралите се на терасата движими вещи и дървен бар, непосредствено
до мястото на хвърлената бутилка със запаления бензин; от намерената и иззета
при огледа стъклена гърловина от бутилка с намиращо
се в отвора розово парче плат, приложена като веществено доказателство, което
при предявяването свидетелят Д.П. разпознава като част на една от бутилките, които подсъдимият е напълнил с бензин
пред него и е поставил такова по цвят парче плат; от заключението по физико-химическата
експертиза, в което е посочено, че при анализа на това доказателство са
установени следи от бензин и минерално масло, че при изследването на обтривката, иззета от дясната ръка на подсъдимия В.,
посредством памучен тампон, са установени следи от минерално масло/вискозна горима течност/,
както и че е налице сходство на установената горима течност/минерално масло/ между установените следи по гърловината от бутилка и обтривките
от дясната ръка на подсъдимия; от заключението по пожаро-техническата
експертиза, в което се посочва за умишлен палеж, с център на огнището
запалената /изгоряла част/ от настилката/балатума/,
като в съдебно заседание вещото лице К.Й. пояснява, че преките, непосредствени
обекти на пожара са били терасата и заведението/бара/,
с намиращите се на тях движими вещи; от
заключението по оценъчната експертиза, в частта относно пазарната стойност от
819 лева на дървената постройка върху терасата и от заключението по оценъчната
експертиза на намиращите се на терасата и в постройката/бара/
движими вещи, с пазарна стойност от общо 4748 лева.
Анализът и съпоставката на
тези доказателства обосновава извода за наличието на пряка причинна връзка
между действията на подсъдимия П.Р.В. и опита за палеж на имущество със
значителна стойност. Неговите обяснения, в които отрича да е извършил това
деяние и дава друга, различна оценка на събитията от вечерта, се опровергават
от събраните доказателства, а доводите
му за „постановка” срещу него, за замесени полицаи и други твърдения в тази
насока, като част от неговата защитна позиция, също не намират опора в
доказателствения материал и са неприемливи. Горният извод не може да бъде
разколебан и от обстоятелството, че в заключението на физико-химическата
експертиза не е посочена идентичност между установените следи от минерално
масло върху гърловината от бутилката и обтривката от ръката на подсъдимия, както и липсата на
следи от бензин в изследваните памучни тампони, като част от доводите на
служебния защитник за недоказаност на обвинението-сходството
на следите от минерално масло в достатъчна степен потвърждават
съприкосновението на дясната ръка на подсъдимия с хвърлената бутилка.
При така приетата за
установена фактология съдът намира, че подсъдимият П.Р.В. е осъществил
престъпния състав по чл. 330, ал.1, във вр. с чл. 18,
ал.1 от НК, като е направил умишлен опит за палеж на имущество със значителна
стойност. От обективна страна е налице довършен опит, като подсъдимият е
запалил напоения с бензин парцал/парче от плат/ в гърловината на бутилката, пълна със същата леснозапалима
течност, хвърлил я на терасата, върху изкуствената мокетена настилка,
по начин да се счупи, за да се разлее запаления бензин и тази топлинна енергия
да предивика пожар/стр.4/6 от експертното пожаротехническо заключение-л.36 от ДП/, изчакал е да се
възпламени и тогава се отдалечил от местопроизшествието. От субективна страна е
налице пряк умисъл-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на това свое деяние, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, като същите са били предотвратени от
други, намиращи се в хотелската част лица.
Въз основа на този правен
извод съдът призна подсъдимия П.Р.В. за виновен в това, че на 28.08.2014
година, около 03:00 часа, в с. Царева ливада, община Дряново, след счупване на
стъклена бутилка със запалителна течност, направил опит да запали имущество със
значителна стойност, намиращо се на тераса-ресторант
към хотел „Царева ливада”, в същото село, на ул. Първи май № 6, както следва: 3
бр. градински маси на стойност 243 лв., 6 бр. дървени градински пейки на
стойност 432 лв., хладилна витрина „Банкя” на стойност 540 лв., 24 бр.
възглавници за столове на стойност 108 лв., 7 бр. дървени маси за кафе на
стойност 504 лв., дървена маса за кафе със стъклена повърхност на стойност 81
лв., кожена холова гарнитура на стойност 1 260
лв., аудиосистема „Универсум”на стойност 76 лв.,
касов апарат „Тремол” на стойност 198 лв., компютърна
конфигурация „Леново” на стойност 398 лв., монитор
„Ай Ди Ем” на стойност 95
лв., телевизор „Лоеве”-32 инча на стойност 261 лв., приемник „Булсатком”
на стойност 16 лв., мокетна настилка, тип изкуствена
трева с размери 9,40/4,40 м. на стойност 128 лв., мокетна
настилка, тип изкуствена трева с размери 13,40/9,60 м. на стойност 408 лв. и дървена постройка/бар/ на
стойност 819 лв., имущество на обща стойност 5 567 лв., собственост на „Бългериан интернешинъл бизнес”
ООД – гр. Габрово.
Съдът не прие за установено в
конкретния случай наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 330, ал.2,
т.1 от НК-така предивиканият
пожар да е представлявал реална опасност за настанените в хотелската част лица,
посочени в обвинителния акт, въз основа на приложените в досъдебното
производство копия от адресни карти и ваучери, по следните съображения: в огледния протокол е посочено, че обгорялото
място на мокетната настилка е с размери 1,20 м
дължина и 0,70 м в най-широката му част; от посочените лица е разпитан като
свидетел само С.Л., който заявява, че като излязъл на терасата огнището е било потушено и не е
имало други последствия, не сочи да е имало задимяване, проникващо в хотелската
част; тези последствия са хипотетично представени при отговора на четвъртия
въпрос в заключението на пожаро-техническата
експертиза/стр.5/6 – л.37 от ДП/, като в съдебно заседание вещото лице К.Й.
уточнява, че: в началото са горели само изпаренията на бензина, а не самият
бензин; пожарът е потушен в самото начало; в конкретната обстановка не е имало
опасност за хората-такава би съществувала при свободно
развитие на пожара; няма данни за друга опасност за живота на посочените в
обвинителния акт лица, вследствие извършеното от подсъдимия В. престъпление.
Въз основа изложеното съдът призна подсъдимия П.Р.В. за невинен в това, пожарът да е представлявал опасност за живота на настанените в
хотела К.В.К.от гр. Пловдив, П. В.Ч.от
гр. Плевен, М.Ф.М. от гр. Русе, С.Г.С.от гр. Разград,
Е.К.Г.от с. Плоски, обл.
Благоевград, П.М.П.от гр. Кубрат, Б.Н.А.от
гр. Рудозем, М.Ф.М. от гр. Смолян, П.Н.П. от гр. Варна и Д.С.Л. ***, поради
което го оправда по повдигнатото му по-тежко обвинение за извършено
престъпление по чл.330, ал.2, т.1 от НК.
При определяне размера на
наказанието съдът прие наличието на предпоставките по чл. 58, б.”а” от НК, при
съобразяване на обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК и преди всичко степента
на осъществяване на намерението-подсъдимият е
приготвил три бутилки с бензин, но е запалил и хвърлил само една, т.е., ако е
имал намерение да изпълни изцяло заканите от предходната вечер, то не е имало
пречка да възпламени и останалите две бутилки в други части на сградата, както
и да възпламени бутилката на място, по-трудно достъпно. По тези съображения
съдът прие, че и минимално предвиденото от закона наказание от една година
лишаване от свобода би било несъразмерно тежко при този начин за опит да
извърши умишлено престъпление, поради което му наложи наказание от шест месеца
лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, което да изтърпи
при първоначален общ режим. Съдът намира така наложеното наказание за съответно
на извършеното престъпление, при съобразяване принципа за неотменимост на
наказанието за всяко извършено престъпление, както и за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Видно от актуалната справка
за съдимост подсъдимият П.Р.В. е осъден със споразумение от 05.03.2013 година,
одобрено по НОХД № 148/2012 година по описа на Районен съд – Дряново, на една
година лишаване от свобода и глоба от 2 500 лева, като изпълнението на
наказанието от една година лишаване от свобода е било отложено по чл.66, ал.1
от НК за срок от три години. Тъй като престъплението по чл. 330, ал.1 от НК
подсъдимият П.В. е извършил в този изпитателен срок, то на основание чл. 68,
ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение това наказание от една година лишаване
от свобода, което подсъдимият да изтърпи също при първоначален общ режим, тъй
като сборът на двете наказания не надвишава две години.
Съдът постанови приложените
веществени доказателства-парче от счупена бутилка/гърловина/ с намиращо се розово парче плат в отвора
и памучен тампон от взети обтривки от ръцете на
подсъдимия, да бъда унищожени след влизане на присъдата в сила.
Съдът възложи, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, на подсъдимия П.Р.В. направените по делото разноски, като
го осъди да заплати в полза на държавата и по сметка на ОДМВР-Габрово
направените на досъдебното производство в размер на 603,54 лева и по сметка на
окръжния съд-направените в съдебно заседание, в
размер на общо 201,06 лева, ведно с пет лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: