№ 51
гр. гр.Несебър, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I*-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100470 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс Ш. „****“ с адрес в гр. *****,
местност „******“, представлявано от управителя М.А., с която са предявени искове с
правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответниците
В.В.Л., БУЛСТАТ ****, Е.С.Л., БУЛСТАТ *******, двамата лично и като законни
представители на М.Е.Л., БУЛСТАТ ******, и срещу Т.Н.К., БУЛСТАТ ********, да
бъдат осъдени да заплатят поравно в полза на ищеца сумата от общо 2741.52 евро,
представляваща дължима такса поддръжка за 2017г. и 2018г. включително, за
собственият им имот- апартамент **** с идентификатор *******, находящ се в
комплекс Ш. „****“, находящ се в гр. *****, местност „******“, на площ от 114.23
кв.м., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 950.12 евро- мораторна лихва, от
които 544.56 евро върху дължимата главница за 2017г. за периода 02.04.2017г.-
01.03.2021г., и 405.56 евро върху дължимата главница за 2018г. за периода
02.04.2018г.- 01.03.2021г. Ищецът твърди, че на 28.10.2013г. ответниците придобили
собствеността върху апартамент **** в процесната сграда. Излага, че етажната
собственост осигурява качествена поддръжка и управление на общите части,
включително по-интензивно през релевантния период. Сочи се, че с решения на
общото събрание на етажната собственост е определен размер на такса за управление и
поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответниците таксата е по 1370.76
евро годишно. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до 01.04 за текущата година
1
до 2020г., когато след проведеното общо събрание на 15.06.2020г. е определен срок до
31.12 на предходната година- за следващата. Твърди се, че таксите са определени с
решение от 17.06.2016г., като с решение от 15.06.2020г. тези решения са потвърдени.
Сочи се, че ответниците не били заплатили изцяло таксите за 2017г. и 2018г., въпреки
многобройните опити и покани. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на
ответниците, с който се навеждат доводи за разделяне на производството четири части
съобразно броя на ответниците. Сочи се недопустимост на исковете поради
необвързаност на ответниците със сочените от ищеца решения на Общо събрание на
ЕС. Това било така, тъй като към момента на провеждане на събранието от 17.06.2016
г. ответниците не били собственици на апартамента. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на проведеното събрание, както и за недоказаност на твърденията
за изпълнение на задълженията за поддръжка и управление на общите части. С тези
доводи се моли да бъдат отхвърлени претенциите.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Преди да се разгледа спора по същество съдът дължи произнасяне по наведените
доводи за недопустимост, които намира за неоснователни. Видно от изложеното в
исковата молба, правопораждащия факт, на който се основава всяка една от претенците
против всеки един от ответниците, е един и същ. Твърденията, обосноваващи
дължимостта в исковата молба, също се припокриват за всеки от ответниците, предвид
посочването, че същите са съобственици на един имот. В този случай не е налице
противоречие на интереси между ответниците, което позволява на същите да бъде
назначен един особен представител. Обстоятелството, че М.Л. е малолетна, не променя
соченото в предходното изречение. Претенцията срещу нея е насочена срещу нейните
законни представители- В.Л. и Е.Л., които са и самостоятелни страни по делото. В този
смисъл не е било необходимо производството да се разделя на четири отделни такива.
Останалите доводи касаят същността на спора, отговор на които съдът ще даде в
изложението си по- долу.
Не се спори по делото, че ответниците са собственици на Апартамент № **** в
комплекс Ш. „****“, находящ се в гр. *****, местност „******“, който се намира в
режим на етажна собственост. Това се установява от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 28.10.2016 г. на
нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК с район на действие РС- Несебър.
От материалите по делото се установява, че на 17.06.2016 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на сграда комплекс Ш. „****“. По т. 6 от дневният
ред, общото събрание на етажната собственост е взело решение да се определи такса от
2
12 евро на кв.м. площ с вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се
заплаща ежегодно до 01.04.
Видно от представените в съдебно заседание писмени доказателства, решенията
на проведеното на 17.06.2016 г. общо събрание са били обжалвани пред Районен съд-
Несебър, по повод на което е било образувано гр.д. № 1075/2019 г. Със същото е било
отменено единствено решението по т.6, но по повод въззивно обжалване, Окръжен
съд- Бургас е обезсилил така постановеното решение и прекратил производството. В
този смисъл така взетите решения на провелото се общо събрание на ЕС на 17.06.2016
г. следва да се считат за влезли в сила и съгласно трайната и последователна практика
на ВКС същите са станали задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им, както и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Всички
наведени с отговора възражения досежно законосъобразността на така приетите
решения на общото събрание, не следва да се разглеждат, тъй като същите могат да
бъдат предмет само на производство по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, каквото не е настоящото.
Редът за оспорване законосъобразността на общото събрание и взетите на него
решения /включително тяхната нищожност/ е само този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е
недопустимо същите да бъдат оспорвани в друго производство. На основание влезлите
в сила решения, за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
заплащат приетите от общото събрание вноски. Така за 2017 г. и 2018 г. по силата на
цитираното решение на ОС за собствениците са възникнали задължения да заплащат
по 12 евро годишно на кв.м. от притежавания имот. Сумите се дължат на основание
именно това решение, а не в зависимост от конкретната поддръжка, извършена на
място, поради което възраженията на ответниците за недоказаност извършването на
реална поддръжка са неоснователни. Тук е моментът да се посочи, че поддръжката
следва да се осъществи в зависимост от събраните суми и при липса на плащане от
страна на определени собственици е логично тя да не може да се извърши в пълен
обем, но това няма как да освободи съответните собственици от задълженията ми.
Ответниците са собственици на Апартамент **** със застроена площ от 98.47 кв.м., с
прилещажи части 15.76 кв.м. ид.ч., или общо 114.23 кв.м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото. Съгласно приетото решение на
общото събрание от 2016 г., падежът на задължението за 2017 г. е настъпил на
01.04.2017 г., а на това за 2018 г.- на 01.04.2018 г. Следователно за всяка от годините
2017 г. и 2018 г. за всеки от тях е възникнало задължение поравно да заплащат по
1370.76 евро годишно към етажната собственост.
Предвид на изложеното по- горе съдът намира предявените претенции за
основателни, поради което следва да бъдат уважени. Основателността на главната
претенция води след себе си основателност и на акцесорните такива за лихви. Установи
се, че ответниците дължат сочените такси до 01.04. на всяка година. Такива не са били
3
заплатени, поради което и предвид определения с решението на ОС конкретен падеж,
същите са изпаднали в забава считано от 01.04.2017 г.- за вноската за 2017 г., и считано
от 01.04.2018 г.- за вноската за 2018 г., и лихвата за забавено плащане е дължима до
окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски от страна на ищеца. В тази връзка и съобразно приложените доказателства и
списък, на ЕС следва да бъде присъдена сумата от 1388.53 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се приема за основателно.
Касае се за предявени няколко кумулативни претенции срещу четирима ответници,
поради което адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Н.К., гражданка на Руска Федерация, БУЛСТАТ ********, В.В.Л.,
гражданка на Руска Федерация, родена на 02.04.1981 г., БУЛСТАТ ****, Е.С.Л.,
гражданин на Руска Федерация, роден на 26.04.1982 г., БУЛСТАТ *******,
последните двама лично и като законни представители на М.Е.Л., гражданка на Руска
Федерация, БУЛСТАТ ******, всички с адрес в РБългария: гр. *****, местност
„******“, комплекс Ш. „****“, да заплатят на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс Ш. „****“ с адрес в гр. *****, местност „******“,
представлявано от управителя М.А., поравно сумата от 2741.52 евро, представляваща
сбор от незаплатени такси за поддръжка към Етажната собственост за 2017 г. и 2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 26.03.2021 г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Н.К., гражданка на Руска Федерация, БУЛСТАТ ********, В.В.Л.,
гражданка на Руска Федерация, родена на 02.04.1981 г., БУЛСТАТ ****, Е.С.Л.,
гражданин на Руска Федерация, роден на 26.04.1982 г., БУЛСТАТ *******,
последните двама лично и като законни представители на М.Е.Л., гражданка на Руска
Федерация, БУЛСТАТ ******, всички с адрес в РБългария: гр. *****, местност
„******“, комплекс Ш. „****“, да заплатят на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс Ш. „****“ с адрес в гр. *****, местност „******“,
представлявано от управителя М.А., поравно сумата от 544.56 евро, представляваща
лихва за забава върху дължимата главница за 2017 г. за периода от 02.04.2017 г. до
26.03.2021 г., както и сумата от 405.56 евро, представляваща лихва за забава върху
дължимата главница за 2018 г. за периода от 02.04.2018 г. до 26.03.2021 г.
ОСЪЖДА Т.Н.К., гражданка на Руска Федерация, БУЛСТАТ ********, В.В.Л.,
гражданка на Руска Федерация, родена на 02.04.1981 г., БУЛСТАТ ****, Е.С.Л.,
4
гражданин на Руска Федерация, роден на 26.04.1982 г., БУЛСТАТ *******,
последните двама лично и като законни представители на М.Е.Л., гражданка на Руска
Федерация, БУЛСТАТ ******, всички с адрес в РБългария: гр. *****, местност
„******“, комплекс Ш. „****“, да заплатят на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс Ш. „****“ с адрес в гр. *****, местност „******“,
представлявано от управителя М.А., поравно сумата от 1388.53 лв., представляваща
разноски.
На адвокат А.А. да се заплати сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение
за положения труд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5