Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 06.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1939/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.М. ***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 180-33/10.09.2020г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1/изм./ от Закона за здравето/ЗЗ/ и на основание същата правна норма, на М. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява упълномощен юрисконсулт, който моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието предпоставки нарушението да бъде оценено като маловажен случай.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 13.03.2020 г. в Р.България била обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и обявена с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия по му чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г., временни противо-епидемични мерки на територията на Р.България. С цитираната заповед, считано от 0.00 ч. на 21.03.2020 г. били преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места (т.I.1), наредено било да бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове (т.II.2 и 3) и било забранено на лица до 60-годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето между 8.30 и 10.30 часа. Тези мерки, съобразно отразеното в заповедта били в сила до изричната им отмяна. Такава била постановена със Заповед № РД–01-263/14.05.2020 г. на Министър на здравеопазването.

          На 17.04.2020 г., около 22.00 ч., свид.Б.К. и Я. П. – полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред, като извършвали обход по ул.“Околчица“ в гр.Русе. Когато достигнали до бл.70, полицейските служители видели младеж да спортува сам на спортна площадка в междублоковото пространство. Приближили се до него, представили се и извършили проверка на самоличността му. Установили, че лицето е жалб.А.М.М..

          При така установеното, свид.Б.К. преценил, че М. е извършил нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, тъй като на 17.04.20г. в 22.10ч. нарушил въведена на територията на Р.България със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., т.I.1 временна противоепидемична мярка за преустановяване посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, за което му съставил АУАН. Жалбоподателя подписал акта, като саморъчно вписал, че няма възражения.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на А.М. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На първо място, както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на основание  чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН №180-ЗЗ/17.04.2020г. При това положение съставеният от свид.К. акт изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че АНО се позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а на АУАН №180-ЗЗ/17.04.2020г., сложил началото на административнонаказателно производство, което към този момент вече било прекратено по силата на  чл.33, ал.2 от ЗАНН. По този начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалб.А.М..

На второ място, при съпоставка между съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него /според административнонаказващия орган/ наказателно постановление става ясно, че в акта при описание на нарушението било посочено, че на 17.04.2020 г., около 22.10 ч. в гр. Русе, А.М. е  нарушил въведената на територията на Р.България с т.I.1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., временна противоепидемична мярка за преустановяване посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, докато в НП, административнонаказващият орган приел по неясни причини, че същото нарушение е извършено от жалбоподателя на 17.04.2020 г., около 14.15 ч. Така, по недопустим начин,  едва с НП било въведено ново съществено за обвинението обстоятелство – времето на извършване на нарушението.

В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо с наказателното постановление на нарушителя да се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи или съществено различаващи се от констатациите по акта.

Това процесуално нарушение е съществено, не само защото е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и по-конкретно на възможността му да разбере какво е нарушението /в частта му, касаеща времето на извършване/, което му е вменено във вина и правилно да организира защитата си, но опорочило изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.М. за това нарушение. Заедно с това, същественото различие в описанието на нарушението в АУАН и НП лишават Съда от възможността да извърши проверка на обстоятелствата, обосноваващи ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Поради това, само на тези основания, като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В контекста на изложените доводи за налични процесуални основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, Съдът не намира за необходимо да обсъжда същото от материалноправна страна, изследвайки въпросите извършено ли е деяние, съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като такъв анализ предпоставя наличие на законосъобразен акт, а процесния не е такъв. Единствено за пълнота, следва бъде отбелязано, че в конкретния случай, съществуват безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на материалния закон от АНО. Основанията за този извод са следните:

Бе установено от събраните по делото доказателства, че действително на 17.04.2020 г., около 22.10 ч., /а не както е посочено в НП/ жалб.М. е престоявал на спортна площадка до бл.70 в жк. “Здравец“, което от обективна страна действително е нарушение на въведената на територията на Р.България с т.I.1 на Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. временна противоепидемична мярка за преустановяване посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

В същото време, при изследване причините и последиците от извършеното от жалб.М., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, Съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая деянието на М. е осъществено на сравнително изолирано място, в тъмната част на денонощието и при отсъствие на други лица, при което очевидно не била създадена опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател (което пък се цели да се предотврати с процесната противоепидемична мярка).

На второ място, става ясно, че нарушението на противоепидемичната мярка е извършено от М. не поради някаква укорима цел, а за да спортува – занимание, водещо по правило до укрепване на здравето и организма на хората. Освен това, факта, че обсъжданата противоепидемична мярка била отменена със Заповед № РД–01-263/14.05.2020 г. на Министър на здравеопазването и не била въведена отново впоследствие, макар и при влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, налага извода за преоценка от страна на компетентните органи на необходимостта от някои от мерките, при които очевидно е налице дисбаланс между целените резултати и съпътстващия ефект на засягане на жизненоважни процеси у хората, обездвижване, натрупване на свръхтегло, затлъстяване и др.

На трето място, установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателя е студент на издръжка на родителите си и не реализира доходи, при което макара и наложена в минимален размер, глобата от 300 лв. освен, че е непосилна за него, но е и непропорционална на обществената опасност на деянието и дееца.

 И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на М. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на А.М. за извършено от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, поради което, и като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                         

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 180-33/10.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 /изм./ от Закона за здравето  и на основание същата правна норма, на А.М. ***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: