№ 703
гр. Пазарджик, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100132 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София срещу П. АЛ. П.,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, с цена на иска – 347.10 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
П. АЛ. П., в качеството си на ползвател на 1/2 ид. ч. от процесния
топлоснабден недвижим имот, придобил ограниченото вещно право на
ползване с правната сделка, обективирана в Нотариален акт № 150, том. I, per.
№ 5213, дело № 134/2001г. за дарение, заедно с А. П. А. са клиенти на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона
за енергетиката, съгласно която правна норма всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че досежно отговорността на А. П. А., в хода на
производството по ч.гр.дело № 14675 по описа на CPC, II ГО, 66-ти състав за
1
2021г. заповедният съд е уважил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на „Топлофикация София“ ЕАД, на 23.03.2021г. е издал такава
заповед и същата е влязла в законна сила. С оглед на гореизложеното
ищцовото дружество насочва исковата си претенция срещу П. АЛ. П., който,
в качеството му на ползвател на 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден
недвижим имот с административен адрес в гр. София, район М., жк.
„*********, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, доколкото съгласно Закона за енергетиката „битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Сочи се, че по силата на нормативните актове, ответниците са битови
клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. С тези Общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството, включително правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Сочи се, че за процесния период в сила са били Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. А в чл. 33, ал. 1 на Раздел IX „Заплащане на топлинната енергия и
2
услугата дялово разпределение“ от въпросните Общи условия е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, в т. ч. и ответника, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди се, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия за
аб. № 347679 през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и не е погасил
задължението си.
Сочи се, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Топлоснабдителна агенция - Енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД.
Сочи се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда ~ етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Топлоснабдителна агенция -
Енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни
сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване,
то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най - старото.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди П. АЛ. П. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата в
размер на 347,10 лв., от които 290,16 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2017г. до месец
04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и сумата в размер на 36,53 лв.,
представляваща лихва за периода от 15.09.2018г. до 09.03.2021г„ както и
3
сумата в размер на 17,26 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от месец 02.2018г. до месец 04.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането и сумата в размер на 3,15 лв. - лихва за периода от 31.03.2018г.
до 09.03.2021 г. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на
исковата молба. По делото е постъпила молба от ответника, с която представя
разписка № 0200015047234485/24.02.2022 г., издадена от „Изипей“ АД за
заплатена сума в размер на 347.10 лв., съгласно предявеният иск.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приетите по делото доказателства /вкл. Извлечение от сметки
за абонатен №347679; съобщение към фактура;нотариален акт; договори;
протокол от ОС на етажната собственост и др./ , се установява, че ищецът
Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-********* е насочил исковата си
претенция срещу ответника П. АЛ. П., в качеството му на ползвател на 1/2 ид.
ч. от процесния топлоснабден недвижим имот, придобил ограниченото вещно
право на ползване с правната сделка, обективирана в Нотариален акт № 150,
том. I, per. № 5213, дело № 134/2001г. за дарение, заедно с А. П. А. са клиенти
на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на
Закона за енергетиката, съгласно която правна норма всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
От приетата по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия за абонатен №347679 през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
Видно от материалите по ч.гр.дело №14675/2021г. по описа на СРС,
4
същото е било образувано по подадено заявление от ищцовото дружество
срещу А. П. А., което е било уважено от съда.
Между страните не е спорно обстоятелството, че в хода на производството по делото,
ответникът П. АЛ. П., ЕГН-********** е погасил задълженията си към ищцовото
дружество, като на 24.02.2022г. е заплатил по банков път дължимата сума от 347.10лв.
/Разписка № 0200015047234485/24.02.2022 г., издадена от „Изипей“ АД/.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, доколкото към датата на завеждане на исковата молба
претендираните от ищеца суми не са били погасени.
По отношение основателността на предявеният иск:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, вкл. Извлечение от сметки за
абонатен №347679; съобщение към фактура; нотариален акт; договори;
протокол от ОС на етажната собственост и др., съгласно които ответникът е
използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен
№347679 през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. Ответникът П. АЛ. П.,
в качеството му на ползвател на 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден
недвижим имот, придобил ограниченото вещно право на ползване с правната
сделка, обективирана в Нотариален акт № 150, том. I, per. № 5213, дело №
134/2001г. за дарение, заедно с А. П. А. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ)
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката,
съгласно която правна норма всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Същевременно, в хода на производството по делото, ответникът П. е
погасил задълженията си към ищцовото дружество, като е изпълнил
задълженията си към ищцовото дружество, като на 24.02.2022г. е заплатил по
банков път дължимата сума от 347.10лв. /Разписка
5
№0200015047234485/24.02.2022 г., издадена от „Изипей“ АД/
Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият
момент, претендираните от ищцовото дружество суми , за които се води
гр.дело №132/2022г. по описа на РС-Пазарджик, са били изцяло заплатени на
ищцовото дружество, предвид което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството,че дължимите суми са били
изплатени на ищеца не се оспорва дори от ищцовата страна, поради което
съдът не намира за необходимо да излага по-подробни съображения в тази
насока.
По разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил
изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело №132/2022г.
по описа на РС-Пазарджик / видно от приложените по делото документи,
ответникът е погасил напълно задълженията си към ищеца на 24.02.2022г., а
делото е било образувано с постъпване на исковата молба в съда на
02.09.2021г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответникът дължи
разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото.
Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след завеждане на
делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са
изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй
като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради
което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2
от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на
делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В
конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът
с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към
момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца,
поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцовото
дружество разноски.
6
В настоящото исково производство са направени разноски за
държавна такса в размер от 100,00 лв. , които следва да се присъдят на ищеца.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 100.00 лв. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до
360 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, не
е налице голям обем от процесуални действия, които да са били извършени от
страните, като същевременно цената на иска е относително ниска. Съдът като
съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва да се
определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00
лева.
От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който
следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 200.00 лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.79 ЗЗД, предявен от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.София срещу П. АЛ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул. „*********, обл.Пазарджик, с който се иска от съда да бъде осъден
ответникът П. АЛ. П., ЕГН-********** да заплати на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК-*********, сумата от 347.10 лева / триста четиридесет и
седем лева и десет стотинки /, от които 290,16 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2017г. до
7
месец 04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането и сумата в размер на 36,53 лв.,
представляваща лихва за периода от 15.09.2018г. до 09.03.2021г„ както и
сумата в размер на 17,26 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от месец 02.2018г. до месец 04.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането и сумата в размер на 3,15 лв. - лихва за периода от 31.03.2018г.
до 09.03.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. АЛ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.
„*********, обл.Пазарджик, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„*********, представлявано от А. А.- изп.директор , сумата от 200.00лв.
/двеста лева/, които представляват сторени от ищеца такси и разноски по
гражданско дело №132/2022г. по описа на РС-Пазарджик
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8