Р Е Ш Е Н И Е
№ 200/10. Март 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На дванадесети февруари 2020 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1271/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на Д.Ц.И. *** срещу ОД на МВР
- Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв. за
причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по НАХД № 286/2018г. по описа на Районен съд – Червен бряг,
завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № 62/03.09.2018г. на
Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на РС – Червен
бряг – 05.03.2019г.
Чрез адв. Г. С. от САК поддържа исковата молба и претендира
присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 310 лв. като представя списък с разноските.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен признава
предявения иск по основание, възразява срещу размера на исковата претенция.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази
становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Областна дирекция на МВР - Плевен, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен и
следователно е част от структурата на ответника.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 286/2018г. по описа на Районен съд – Червен
бряг е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 20 / 05.02.2019г.
по НАХД № 286/2018г. Районен съд – Червен
бряг е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП №
62/03.09.2018г. на Началника на РУ – Белене при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Ц.И.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
неправомерно обаждане на тел. 112. Съдебното решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 05.03.2019г. според отбелязването върху него.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателката е била защитавана от адв. Г. С. от АК – София, въз основа
представено писмено пълномощно по делото от 25.10.2018г. срещу договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия
по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните
съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на
административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло
при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка за платената от клиента сума.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл.
84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК към момента
на провеждане и приключване на съдебното производство не предвижда репариране на
направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин
както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за
учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в
случай, че наказателното постановление бъде потвърдено, затова и страните не са
могли да претендират присъждането им.
Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение
са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ,
защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
В случая размерът на наложената с отмененото НП глоба
е 500 лв. Съгласно Чл. 18 ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатският хонорар за една инстанция
по административно-наказателни дела при материален интерес до 1000 лв. е 300
лв. Делото е приключило на първа инстанция, като адвокатът се явил на две от
проведените общо три съдебни заседания, не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност или обем на материалите. Ето защо заплатеният от ищцата хонорар
от 400 лв. е завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и надвишава
определеното минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни
дела с оглед защитавания материален интерес.
Затова съдът счита за основателно възражението на
ответника и приема, че разумния, обоснован и справедлив размер на обезщетението
съобразно критериите на чл. 36 ал.2 от ЗАдв, който е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и следва да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от ответника непозволено увреждане,
без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството - е в размер на 300 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи за тази сума, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменено НП като незаконосъобразно – 05.03.2019г. до
окончателното й плащане, а за разликата до 400 лв. – да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 225 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Д.Ц.И. ***
обезщетение в размер на 300 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 286/2018г. по описа на
Районен съд – Червен бряг, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП №
62/03.09.2018г. на Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила
на решението на РС – Червен бряг – 05.03.2019г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска за разликата до 400 лв.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен да заплати на Д.Ц.И.
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 225 лв. и д.т. – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/