Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1573 от 13.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1812 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.П. Митрев, ЕГН ********** в качеството на ЕТ „Лимнос – Г.П.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Царево, ул. „Странджа“ № 6 и служебен адрес и адрес за призоваване и съобщение гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, чрез адв. И.И. против Решение № 119/03.08.2020 г., постановено по НАХД № 192/2020 г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0302-000091/25.06.2020 г., издадено от Началник РУ Царево към ОДМВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като разгледа спора по същество и отмени атакуваното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И.И. от БАК, който поддържа жалбата и прави изявление, че няма претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – Началник РУ Царево към ОД МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Ангажира писмено становище по оспорването, като поддържа тезата, че касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по жалба на Г.П. Митрев, в качеството на ЕТ „Лимнос – Г.П.“ против Наказателно постановление № № 20-0302-000091/25.06.2020 г., издадено от Началник РУ Царево към ОДМВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция.
Решението на Районен
съд - Царево е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В конкретния случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно заявеното оплакване относно неизясняване на фактическата обстановка във връзка с установеното нарушение в хода на съдебното дирене, изразяващо се в неуточнена дата на нарушението и непосочване на мястото на нарушението. Така заявеното твърдение изцяло се оборва от приложеното по делото наказателно постановление, видно от което в същото безпротиворечиво се установява датата – 30.04.2020 год. около 16.19 часа, както и мястото – ВП ІІ-99 на КПП „Лукойл“ в посока към село Лозенец.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за установяване липсата на сключена застраховка гражданска отговорност към момента на извършената проверка на касатора. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличието на подобна валидна застраховка. Не се ангажират никакви доказателства от страна на Пейчев, в качеството му на едноличен търговец, доказващи тезата му, че посочената дата на извършеното нарушение е определена неправилно от административнонаказващия орган. Независимо от твърденията в касационната жалба, видно от мотивната част на оспореното наказателно постановление, безпротиворечиво е описано и мястото на извършване на административното нарушение – второстепенен път ІІ-99 на КПП Лукойл в посока към село Лозенец.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е релевирал оплакване, че Пейчев не е бил в състояние да закупи валидна застраховка поради действието на Закона за мерките и действия при извънредно положение, който е в сила от 13.03.2020 г. Уточнява се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от този закон, сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, поради което Пейчев не е бил в състояние да заплати необходимата вноска в полза на застрахователя. Видно от приложената на л. 5 от първоинстанционното дело застрахователна полица, срокът за заплащане на втората вноска е бил 12.03.2020 г., а посоченият закон влиза в сила от 13.03.2020 г., поради което не е налице пречка за заплащане на паричната вноска.
Предвид обществените отношения, които се регламентират и които се охраняват чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че в случая чл. 28 от ЗАНН е неприложим и не е налице маловажност на деянието, поради което изложените оплаквания в касационната жалба в тази връзка са неоснователни.
Касационната инстанция намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/03.08.2020 г., постановено по НАХД № 192/2020 г. на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.