РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 03.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла И.
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 77 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Д.И. ***, чрез пълномощник адв. С.Т.-ЛАК, срещу решение № 57 от 27.02.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 687 по
описа за 2019 година на Ловешкият районен съд. С обжалваното решение втори състав на същият съд е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0906-000769 от 10.06.2019 година на Началник на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, с което на И. е наложено административно наказание глоба в размер 50,00 - петдесет
лева на основание чл.183 ал. 4 т.7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл.137А,
ал.1 от същия закон, като законосъобразно.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено при
неправилен анализ на събраните по делото доказателства относно номера на
автомобила, посоченото място на нарушението и направената проверка. Касационният жалбоподател счита решението на първоинстанционният съд за неправилно и незаконосъобразно с искане да бъде отменено с отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, чрез
процесуалният си представител подържа касационната жалба по изложените в нея
съображения.
Ответникът – ОД
на МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция”, чрез процесуалният си представител ю.к. Р., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че при изписване номера на автомобила се касае за техническа грешка, защото при самото
констатиране на нарушението е посочен правилния номер.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и правилен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване,
поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание
по чл. 348 ал. 1,т. 1 от НПК във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Административен съд - Ловеч, в настоящият състав, след
като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените
в жалбата касационни основания, намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 01.06.2019г., в 00.03 часа, в гр.Ловеч, ул. Осъмска, от служители на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч бил спрян за проверка движещият се лек
автомобил „Опел
Корса” с рег. № ******, собственост на И. и
управляван от жалбоподателката. При проверката
служителите на сектор
ПП установили, че водачът не
бил поставил обезопасителен колан, с който е оборудван лекия автомобил. За
горното на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 013616
от 01.06.2019г. за това, че на същата дата, в гр.Ловеч, ул.Осъмска, управлява
движещият се в посочената
посока лек автомобил, без
поставен обезопасителен колан на водача, с който МПС-тo е оборудвано.
Актосъставителят приел, че с горното деяние И. е
нарушила разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която подписала акта, без възражение. На същата дата 01.06.2019г. И. е получила
екземпляр от акта, като в предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44 ал. 1
от ЗАНН, не е подала писмено възражение срещу акта.
При тази фактическа установеност, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на
жалбоподателката, касатор в настоящото производство, административно нарушение
по ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските органи като очевидци на нарушението
са възприели И. като водач на лекия автомобил и последната управлявал МПС без
поставен предпазен колан. Решаващият състав аргументирано е обсъдил
възраженията на жалбоподателката, които приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително допуснатата техническа грешка при
изписване на номера, за мястото на нарушението и за проверката. С горните
мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателката за неоснователни,
а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
С разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за водачите да използват обезопасителни колани,
когато управляваните от тях МПС са в движение. Санкцията за неизпълнение на
това задължение е в чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от ЗДвП – глоба в размер на 50
лева. С горепосочената норма е регламентирано правило за поведение, което
следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на
това правило.
В случая се установява от събраните
доказателства, че на посочената дата жалбоподателката е управлявала в гр.Ловеч
лек автомобил без поставен предпазен колан, с който автомобилът е оборудван.
По
смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство. По делото е безспорно установено, че И. е управлявала лекия
автомобил, поради което е имала качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Лекият автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено
ползване. Качеството „водач” на лекия автомобил и управляването му на път за
обществено ползване задължава И. да постави обезопасителния си колан по време
на движение.
Касационният състав преценява
като обоснован изводът на решаващия съд, че за обстоятелствата при извършването на нарушението,
включително и за тези които пряко касаят съставомерните му признаци, е без
значение на кое точно място по протежението на улицата е била спряна И.. Обосновано
с доказателствата районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д. и И., като обективни, тъй като са последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви, дадени са под наказателна
отговорност и без данни за заинтересованост от изхода на спора. Свидетелят Д. ясно е възприел идващият по улицата
автомобил „Опел Корса”, както и че водачът не бил поставил предпазния колан,
поради което го е спрял за проверка и въпреки,
че е било в тъмната част на денонощието, мястото там е било достатъчно добре
осветено от уличното осветление, който факт освен от показанията на свидетелите
Д. и И. се
потвърждава и от писмо изх.№ 11-00-1908-1/12.12.2019 г. на Община Ловеч, с
приложената към него скица, установяваща, че точно
на завоя за паркинга има поставено улично осветление, такова има и на
отсрещната му страна, при това според писмото
на общината в периода 31.05. - 01.06.2019 г. не е имало регистрирани сигнали за
неработещо осветление в този участък.
В тази връзка са неоснователни
доводите в жалбата, че неправилно са анализирани доказателствата и че
извършената от пътните служители проверка е в нарушение на разпоредбите на Инструкция № 8121з-749
от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, издадена от МВР и в частност в нарушение на
нормите на чл.51, ал.6, чл.58, ал.1 и чл.62, ал.1, т.1, т.З и т.5 от същата. Основание затова дава и разпоредбата на чл.51, ал.6 от Инструкцията, която забранява осъществяване на дейност по пътен контрол
на платното за движение при намалена или ограничена видимост и хлъзгав път.
За установеното административно нарушение,
административно наказващия орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер административно
наказание.
Неоснователни са твърденията в жалбата относно номера на автомобила, мястото
на нарушението и проверката, като съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства не променят мотивите на районният съд, които са обосновани и се
споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането
на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на
чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд
остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на районният
съд за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От
касационната инстанция не бяха констатирани нарушения на съдо-производствените
правила, допуснати от първоинстанционния съд.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 27.02.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 687 по
описа за 2019 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.