Решение по дело №229/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 47/31.01.2023г. по НАХД № 229/2023г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. *, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата И. Д. М., ЕГН: **********, *. в
гр. *, жив. гр. *, ж.к. „*", *, *, за това, че на 15.12.2021 г., в гр. *, ж.к. „*", по ул. „*", в
близост до автобусна спирка „Велека", в посока ул. „*", при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Поло» с per. № *, нарушила
правилата за движение, визирани в Закон за движението по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл. 116 от
ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора, при което допуснала пътно транспортно произшествие с
пресичащата отдясно наляво по посока на движение на автомобила пешеходка *, ЕГН:
********** от гр. *, като по непредпазливост й причинила средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на дисталната част на дясна подбедрица /двете кости-малък и
голям пищял/, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за
срок от около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителен процес- престъпление по чл.
чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че всички признаци от състава на
престъплението са доказани по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната за
виновна и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно
наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв.
Защитникът на обвиняемата- адв. П. Н. от АК-*, поддържа, че на обвиняемата следва
да бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер, като изтъква изразеното добрите
й характеристични данни и смейното и положение.
В съдебно заседание, обвиняемата, редовно призована, не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата И. Д. М., ЕГН: **********, е *. в гр. *, жив. гр. *, ж.к. „*", *, *.
На 15.12.2021 год. около 09.00 ч. обвиняемата се придвижвала, управлявайки л.а.
„Фолксваген Поло", peг. № * по ул. „*" в посока магазин „Била" в ж.к. „*", гр. *, в прав
участък, след като преди това направила десен завой на кръстовището на ул. „*" с ул. „*".
М. се движила с 50 км/ч.
По същото време, намирайки се приблизително до спирка „Велека", пешеходката *
1

преминала през затревения участък от скейт парк „*" в посока Търговски център „Велека".
В този район не е имало очертана пешеходна пътека. Тя забелязала идващия откъм ляватата
й страна лек автомобил, управляван от * и решила да пресече пътното платно, като се
надявала да стори това преди лекият автомобил да достигне до нея. * навлязла в платното за
движение, когато л.а. „Фолксваген Поло", peг. № * бил на 27,5 метра, а когато стъпила на
платното, автомобилът вече бил на 21 метра от нея. Още докато * била на 27,5 метра,
обвиняемата предприела действия за избягване на ПТП. Навлизайки в платното за
движение, * забелязала, че автомобилът се намира близо до нея и решила да притича, като
направила две кракчи. В този момент обвиняемата * решила да заобиколи пешеходката от
дясната страна на платното. * променила решението си, спряла и тръгнала назад. Тогава и
водачът М. променила маневрата и завила наляво, за да заобиколи пешеходката от лявата
страна. Не успяла да стори това, при което последвал удар с предна дясна част на
автомобила, като тялото на пешеходката се отхвърлило леко напред и паднало на асфалта.
В резултат на удара, * е получила фрактура на дисталната част на десен долен
крайник /малък и голям пищял/, според заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, квалифицирани като трайно затруднение движението на
десен долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен хода на оздравителния процес.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на * (л. 14-15, том 1 и л. 6-7, том 2 от ДП), * (л. 27, том 1 и
л. 8, том 2 от ДП), * (л. 19, том 1 и л. 9, том 2 от ДП), * (л. 18, том 1 и л. 10, том 2 от ДП), *
(л. 26, том 1 и л. 11, том 2 от ДП), * (л. 17, том 1 от ДП), * (л. 20, том 1 от ДП), протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 7-9, том1 от ДП), автотехнически експертизи / л. 68-85, том
1 и л. 13-26 и л. 64-67, том 2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза (л. 61-62, том 1 от ДП),
техническа експертиза (л. 48-52, том 1 от ДП), както и от останалите приобщени по
досъдебното производство писмени и веществени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По отношение на изгледания в съдебно заседание запис следва да се отбележи, че
липсват данни за манипулация на същия.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемата не е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което й е
повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
Вмененото във вина на обвиняемата престъпление предвижда наказание за лице,
което при управление на МПС наруши правилата за движение причини по непредпазливост
средна телесна повреда.
От обективна страна е налице управление от страна на М. на лек автомобил марка
«Фолксваген», модел «Поло» с per. № *, като същият безспорно представлява моторно
превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата.
Безспорно е и че е налице и пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар. 6, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, съгласно която
разпоредба "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Това е така, тъй като при контакт между управляваното от обвиняемата МПС и
пострадалата *, на последната е причинена фрактура на дисталната част на дясна
подбедрица /двете кости-малък и голям пищял/, което е довело до трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок от около 4-5 месеца, при обичаен ход на
оздравителен процес, което телесно увреждане по своите медико-биологични
характерестики съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
НК.
На следващо място, за съставомерността на извършеното е необходимо водачът на
МПС да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и съставомерните последици- телесното увреждане (в този
смисъл е и съдебната практика- Р. 1247-70-III, Р. 366-92-III и др.). Съставът намира, че
именно този признак от обективна страна не е налице, като не се установява обвиняемата М.
да е допуснала нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, както и на
което и да е друго правило за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) се сочи, че в чл. 20 ЗДвП се
съдържат две хипотези: първата предвижда задължение на водачите за движение със
скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други
3

обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението; това е примерно
изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на
съобразена скорост за движението; величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори; колкото повече и по-неблагоприятни са те в
пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение
с максимално предвидените такива; втората хипотеза съдържа задължение на водачите за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато
възникне опасност за движението; намаляването на скоростта е в зависимост от характера и
степента на опасността.
Първият съществен момент по делото е да се определи моментът на възникване на
опасността. Моментът на възникване на опасността, от който водачът е длъжен да вземе
предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на
скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие. От правна гледна точка
моментът на възникване на опасността не би трябвало да се търси по-рано от възможността
реално да бъде възприето пътното препятствие. Това е така, защото този момент се
преценява фактически от водача, но той всякога представлява един обективен елемент от
пътната обстановка, който трябва да бъде възприет и на който трябва да се реагира
незабавно с предвиденото в закона поведение. Поначало, когато се касае за поведене на
пешеходци опасността за движението възниква за водача на моторното превозно средство,
когато един пешеходец навлезе в лентата за движение от платното за движение. Възможно е
обаче тя е възникнала още когато се извършва движение по тротоара или банкета на пътя,
ако това движение предварително ясно посочва, че няма да се преустанови, а ще продължи и
по платното за движение. Така например съдебната практика (Р.1432-74-III, Р.269-83-III,
Р.65-85-ВК, Р.134-85-III, Р.482-86-III, Р.76-89-III, Р.1476-90-III) приема, че ако се отнася до
движение на пешеходец, който, без да възприема наближаването на моторното превозно
средство, се затича да пресича пътя дори и да е извън тротоара или банкета на пътя, следва
да се приеме, че опасността за движението е създадена извън обхвата на пътя и водачът няма
никакво основание да изчаква да вземе мерки за безопасност едва когато той навлезе и
извършва движение по платното за движение.
В конкретния случай обаче, съставът намира, че опасността за движението обеткивно
е възникнала в момента, в който св. * е навлязла в платното за движение, когато
управляваният от обвиняемата автомобил се е намирал на 27,5 метра съгласно отговора на
седма задача на на експертизата на л. 81, том 1 от ДП. Тук може да се уточни, че макар да не
е казано изрично в експертизата, от същата следва, че вещото лице прави разлика между
момента на навлизане на платното на пешеходеца и момента на стъпването на платното
(който момент също е наречен такъв на навлизане). В отговора на четвъртата задача на л. 78,
том 1 от ДП е посочено, че разстоянието между * и автомобила, когато пешеходецът е
навлязъл в платното е 21 метра. Към тази задача е посочена снимка, на която се вижда, че в
момента на стъпване часовникът показва 09.10.54.733. В отговора на седма задача, където
отново се говори за навлизане в платното е посочена снимка на която се вижда, че
часовникът показва 09.10.54.183, т.е. по-ранен момент. В този смисъл, напълно логично за
момент на възникване на опасността да се говори тогава, когато пешеходецът е тръгнал да
навлиза в платното, а не тогава, когато вече е стъпил на него. По-същественото е обаче, че
не се установява опасността за движението да е възникнала в по-ранен момент. Съгласно
отговора на трета задача на допълнителната експертиза на л. 19, том 2 от ДП, обвиняемата е
имала пряка видимост към св. * на 30 метра от мястото на удара, т.е. това поначало би бил
обективно най-ранният момент, в който поведението на * да бъда оценено като опасност.
Съставът обаче намира, че към този момент не би могло да се приеме, че поведението на
4

пострадалата е могло да бъде оценено по този начин. От видеозаписа става ясно, че св. * се
движи през цялото време до навлизането в платното, от което следва, че когато разстоянието
е било 30 метра, то св. * се е намирала на малко разстояние от тротоара. Същата обаче не е
тичала към платното, от което да може да се заключи, че ще навлезе в него. Нещо повече, от
записа става ясно, че малко преди навлизане на пътното платно, св. * се оглежда, което е
напълно нормално да създаде представа у водача, че същата е видяла приближаващия
автомобил и няма да предприеме пресичане. Затова и моменнтът, в който * е тръгнала да
навлиза в платното, когато автомобилът е бил на 27, 5 метра от мястото на удара е
обективно моментът, който може да се определи като възникване на опасността. Следва да
се посочи още един момент. Съгласно заключението на вещото лице, обвиняемата се е
движила със скорост 14 м/сек. От тук следва, че разстоянието от 2,5 метра (между момента,
в който е имала видимост към * и момента на навлизане на последната на платното) е
изминато за 0,18 сек. Като се вземе предвид, че * се е движила през цялото време, както и че
съгласно отговора на пета задача на експертизата на л. 20, том 2 от ДП скоростта й на
придвижване е 1,05 м/сек (или 3,8 км/ч), при умножение на двете величини се получава
приблизително 0,20, което сочи, че когато обвиняемата е могла да възприеме * на 30 метра
от мястото на удара, самата пострадала е била само на около 20 сантиметра от платното. За
това кратко разстояние и кратко време не се установява да са налице някакви обстоятелства,
от които да може да се счете от страна на М., че пешеходката ще предприеме навлизане на
платното, преди действителното й навлизане.
В обобщение на въпроса за момента на възникване на опасността, съдът счита, че
това обективно е моментът, в който св. * е предпиела навлизане в платното, когато
обвиняемата се е намирала на 27,5 метра от мястото на удара.
Вторият съществен момент по делото е да се определи дали скоростта на движение
на обвиняемата е била съобразена. Видно от заключението на експертизата, обвиняемата се
е движила със скорост 50 км/ч, която е била разрешената за съответния участък предвид
разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, която предвижда именно тази скорост на движение в
населено място. По мнение на съда не се установяват фактори, които да сочат, че М. е
следвало да избере скорост на движение, по-ниска от разрешената за пътния участък. Видно
от изгледания в съдебно заседание запис, преди инцидента тя се е намирала на значително
разстояние от автобусните спирки на обществения транспорт, на които е нямало спрели или
потеглящи превозни средства, вдясно от нея на тротоара е имало поставени метални
заграждения, липсвал е интензивен трафик, а времето е било ясно. Не може да се приеме, че
фактор за избиране на по-ниска скорост се явява обстоятелството, че наблизо имало
жилищни сгради и парк (както е посочено в заключителното мнение на л. 90, том 2 от ДП),
тъй като това се подразбира от обстоятелството, че се касае за движение в населено място.
Отделен в въпросът, че не се установява наличие на такива в наистина непосредствена
близост до пътя. Не се касае и за движение в жилищна зона съгласно чл. 61 и чл. 62 от
ЗДвП. Също така, не може да се сподели изложеното в заключителното мнение, че някои от
свидетелите посочват, че на това място редовно неправомерно пресичали пешеходци и тъй
като обвиняемата всеки ден минавала оттам, била наясно с това и следвало да се движи с по-
ниска скорост. На първо място, не се касае за обстоятелство, което обективно да може да
бъде възприето от всички минаващи по този маршрут, например наличие на дупка на пътя,
като е напълно възможно обвиняемата никога дотогава да не е ставала свидетел на
неправомерно пресичащ пешеходец. На второ място, потенциалното неправомерно
пресичане на пешеходци, може да се случи навсякъде и се предполага, че е обстоятелство,
което е отчетено от законодателя при определяне на максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 50 км/ч. При това положение, съдът намира, че няма
5

основание да се приеме, че М. се е движила със скорост, която не е била съобразена с
пътните условия, а се е движила правомерно с разрешената скорост от 50 км/ч. Впрочем,
изрично в отговора на втора задача на допълнителната експертиза на л. 67, том 2 от ДП
вещото лице е посочило, че никъде не е ставало въпрос за това, че М. се е движила с
несъобразена скорост. Единствено е посочено, че произшествието е могло да бъде избегнато
при конкретната ситуация при движение с 40 км/ч. Тук следва да се направи уточнението, че
съобразената скорост и скоростта, при която би се избегнало произшествието са различни
велични. Така е напълно възможно едно лице да се е движило със съобразена с пътните
условия скорост от 20 км/ч и въпреки това, поради внезапността на възникналата опасност
да не е могло да предотврати ПТП, като очевидно предотвратяването му да е могло да стане
при по-ниска скорост, например 5 км/ч, без обаче последната да може да се квалифицира
като съобразена. С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
По мнение на съда не е налице и нарушение на чл. 116 от ЗДвП, съгласно който
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора. Всъщност, наличието на посочените в тази разпоредба субекти е
обстоятелство, което следва да бъде съобразено при избиране на режимана скоростта. От
тук следва, че за да бъде съобразено от водачите, това обстоятелство трябва обективно да
съществува и да е могло да бъде възприето. В конкретния случай, единствената хипотеза,
която би могла да бъде отнесена към св. * е хипотезата на престарял човек. Липсват някакви
критерии, които да определят кой човек е престарял, като за това по мнение на съда не би
могло да служи възрастта, а се касае по-скоро за преценка за наличие на съвкупност от
външни белези, които да сочат на престарялост- видимо голяма възраст, затруднено
движение, използване на помощни средства при движение, затруднения в слуха и зрението
и т.н. На първо място, такива белези липсват касателно пострадалата, като на видеозаписа се
вижда, че същата не се движи с видими затруднения. На следващо място, самата обвиняема
е нямало как да сметне, че се касае за престарял човек, тъй като както бе посочено по-горе в
мотивите, когато М. за първи път е можела да възприеме пешеходката, тя се е намирала на
30 метра от нея, при което няма как да се направи преценка за възрастта й. Също така, вече
бе посочено, че в този момент * се е намирала на около 20 сантиметра от ръба на тротоара и
за по-малко от половин секунда се е придвижила до ръба, като не е демонстрирала никакво
затруднение в движението си. В този смисъл изобщо не може да се говори, че М. е можела
да прецени в по-ранен момент от навлизането на * на платното, че на тротоара се намира
престарял човек, което да бъде взето предвид от нея при избиране на скоростта на движение.
С оглед изложеното за скоростта на движение, следва изводът, че М. се е движила с
правомерно с разрешената скорост от 50 км/ч. Съгласно отговора на трета задача на
експертизата на л. 78, том 1 от ДП опасната зона за спиране на автомобила е била 28,7
метра. Следователно, в момента на възникване на опасността, т.е. момента на навлизане на
платното на разстояние 27,5 метра, св. * се е намирала в опасната зона на спиране на
автомобила, при което обвиняемата не е имала възможност да предотврати настъпването на
произшествието. От това следва, че липсва неправомерно поведение на обвиняемата, което
да е в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици, като
произшествието се дължи на единствено на действията на пострадалия пешеходец. След
като липсва допуснато нарушение на правилата за движение, което да е причнило
увреждането на пешеходеца, то поведението на обвиняемата се явява несъставомерно от
обективна страна, поради което и съдът я оправда.
6

Само за пълнота следва да се отбележи, че липсата на обективна съставомерност на
деянието обезсмисля обсъждането на субективната му страна, тъй като за вина може да се
говори само когато са налице всички признаци от обективната страна на едно престъпление.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че обвиняемиата бе призната за невиновна в извършване на
вмененото й престъпление, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото
разноски в размер на 1707,15 лева остават за сметка на държавата.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	47
Дата:	31 януари 2023 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20232120200229
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 януари 2023 г.

Решение по дело №229/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите