Решение по дело №2136/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от Д.Р.М., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат С.Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 22 000 лв., от които:

- 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 06.12.2022 г. до 01.06.2023 г. (съобразно „Уточняваща молба“, представена с писмо вх. № 18484/21.09.2023 г.) при престоя му в Арест - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно: принуждаван е да се съблича при всяко свиждане на адвокат; липса на достатъчно жилищна площ; липса на достатъчна мебелировка; недостатъчна и лоша храна; липса на възможност за вентилация и свеж въздух – прозорецът в килията се отварял около 2 см.; лоши хигиенни условия в тоалетната - липса на вентилация, счупена мивка и плочки по стените; наличие на различни буболечки и хлебарки, дървеници; ищецът бил лишен от правото му на телефонен разговор с близките, не му позволявали да говори по телефона повече от две минути; баня в ареста била в ужасно състояние – изпочупени плочки, недостатъчно работещи душа, без прозорец, през зимата и пролетта било много студено, което било предпоставка за заболяване; влошено здравословно състояние – почти не бил преглеждан от лекар, давали им по един парацетамол;

- 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. (съобразно „Уточняваща молба“, представена с писмо вх. № 18484/21.09.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ; лоши хигиенни условия в килиите – влага по стените, без топла вода, спял върху скъсани дюшеци, които били пълни с дървеници, одеялата били скъсани; липса на крушки в тоалетната; наличие на хлебарки, дървеници и други насекоми, от които ищецът получавал обриви по тялото; трудно се поддържала хигиената в стаята – метлите и лопатите, които трябвало да ползват били изхабени и изпочупени; не му предоставяли препарати за лична хигиена и за пране на дрехите и постелачното бельо; лоши хигиенни условия в тоалетните поради липса на препарати за почистването й; лоша хигиенни условия в банята; лошо медицинско обслужване; не винаги му е осигурявана качествена храна и в достатъчно количество.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

IІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че Д.Р.М. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в периода от 06.12.2022 г. г. до 01.06.2023 г. и в Затвора Пловдив от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. (л. 62, 67).

6. От представените справки на Началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 30, 32, 62), се установява следното:

През юни месец 2009 г. е открит новият Арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив. Арестът представлява масивна двуетажна сграда с 2495 м2 РЗП. Разполага с 60 килии оборудвани както следва: две килии с по четири легла с размери 190/71 см, 56 килии с по три легла, 2 килии с по две легла, маса за хранене с размери 60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и постелъчен инвентар (дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи).

Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от мин. 4 м2 на задържано лице. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи (съгласно чл. 272 ППЗИНЗС).

Ищецът М. през процесния период е настанен в килии № 128 на ет. 1, които са с квадратура по 14,74 м2 като през повечето време е съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемата по стандарт.

На всяко задържано лице, настанено на територията на Арест Пловдив е осигурен престой на открито в размер на един астрономичен час всеки ден. Постелъчният инвентар в килията е възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.

Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив, изградена е модерна система за+ диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см. или 1.4 кв.м. Като от общата квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13.34 кв. м., разделено на броя на обитателите в нея реално всеки един от тях ползва 4.45 кв. м. жилищна площ. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, като продължителността е между 10-15 минути, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.

Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.

Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Съгласно щатното разписание на Арест Пловдив има назначени лекар-ординатор и медицински фелдшер. Въпросите, свързани с реда и начина на ползване на медицинска помощ от страна на задържаните лица са регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС. Ежедневно се прави обход сутринта от медицинско лице и дежурен служител от НОС на Арест Пловдив в режим на съвместна дейност и се правят запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество. При преценка и изразено желание се прави съответния преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост може да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

На задържаните по стража лица се осигурява ежедневно провеждането на телефонни разговори съгласно чл. 281 от ППЗИНЗС в рамките на работното време.

7. От Затвора - Пловдив са представени множество становища и справки, от които се установява следното:

7.1. Д.Р.М. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 01.06.2023 г. и е настанен в Стая „ОП-2", на Приемно отделение, където пребивава до 06.06.2023 г., съвместно с други лишени от свобода, както следва: на 01.06.2023 г. – 5 лишени от свобода; от 02.06.2023 г. до 05.06.2023 г. включително - по 4 лишени от свобода.

Стая „ОП-2" е с площ от 26,28 кв./м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м. По стените никога не е имало мухъл, плесен и други мръсотии. Мазилката не се рони.

Санитарният възел е с площ 2,7 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 м. х 1,18 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Вратата е здрава и функционираща.

Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление. Има добри възможности за вентилация.

Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма.

Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описвания период и с какви размери са били.

При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо.

Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се предоставят на лишените от свобода при поискване.

Храненето на лишените от свобода се извършва в „затворническа столова", където има създадени оптимални условия за това.

По време на престоя си в Приемно отделение л/св. М. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

7.2. От 06.06.2023 год. до 23.08.2023 год. вкл. е настанен в стая № 54 на пост V, с квадратурата 25,51 кв.м. с два отваряеми прозореца - 0.47 м. х 1.15 м. и 0.95 м. х 1.15 м. Има санитарен възел, който е обособено помещение с квадратура 2,42 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0.32 м. х 1.15 м.

От 06.06.23 г. до 08.06.23 г. в стая № 54 са били настанени 4 лица.

От 09.06.23 г. до 29.06.23 г. в стая № 54 са били настанени 5 лица.

От 30.06.23 г. до 06.07.23 г. в стая № 54 са били настанени 4 лица.

От 07.07.23 г. до 10.07.23 г. в стая № 54 са били настанени 5 лица.

От 11.07.23 г. до 17.07.23 г. в стая № 54 са били настанени 4 лица.

От 18.07.23 г. до 20.07.23 г. в стая № 54 са били настанени 5 лица.

От 21.07.23 г. до 03.08.23 г. в стая № 54 са били настанени 6 лица.

От 04.08.23 г. до 23.08.23 г. в стая № 54 са били настанени 5 лица.

7.3. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 х 180 см, дюшек и постелъчен инвентар. Шкафовете са с размери 45 х 50 см.

На всички настанени лица с осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група за ползване на банята, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден.

Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е но желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък па разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието).

Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми.

След ремонта на пост V са подменени изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

Спалните помещения, където е пребивавал л.св. в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени вътре. Няма проблем стаите да бъдат проветрявани, за да се избегне образуването на мухъл.

Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. През периода на изтърпяване на наказанието на л. св. Д.Р.М. в Затвора Пловдив, в една от килиите, в които е пребивавал са правени основни ремонти, които включват: изкъртване на стените, мазилка, шпакловка и боядисване, подмяна на ел. и ВиК инсталации и цялостна замазка на пода.

В останалите стаи, в които е бил, са извършвани текущи ремонти и поддръжка, като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела и други. Не се допуска да има и счупени прозорци /същите се подменят своевременно/.

С постъпването си в затвора на л.св. са осигурени комплект ново и чисто спално бельо и завивки. При желание от негова страна, домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива, в ротация със служебните.

На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6, представена по делото (л. 78).

Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода настанени в тях. Отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещението. В тази връзка се раздават препарати и консумативи съгласно утвърдена таблица № 6.

7.4. Представени са седмичните менюта и дневни листове за приготвяната храна за лишените от свобода, както и справка относно количеството на различните видове хранителни продукти и калориен състав. Уточнено е, че храната за задържаните в Арест Пловдив се осигурява от приготвените дневни менюта в Затвор Пловдив, поради тази причина представените дневни листове са еднакви и съвпадат по дати.

7.5. Посочено е от страна на ответника, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за дезинсекция и дератизация (ДД) обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Последната такава обработка от Фирма Фаворит Мениджмънт е през м.05/23 г., за което е представен протокол. Изрично е посочено още, че в периода от м.05/23 до м. 11/23 г. са обработени единствено затворническите столова, а за ДД обработките на спалните помещения на лишените от свобода се очаква сключването на нов договор от страна на ГД"ИН" гр. София.

7.6. По делото са представени също и Здравния картон на Д.М., Данни от прегледа при постъпването му в затвора от 02.06.2023 г., Пълни кръвни изследвания направени на М. на 12.06.2023 г., Амбулаторен лист № 23153В0541Е5 от 02.06.2023 г. за извършен на М. общ медицински преглед.

8. Като свидетели по делото са разпитани следните лица:

8.1. Б.Г.Н. – Същият заявява, че с Д. били заедно в ареста от 06.12.2022 г. до 10.04.2023 г. в една стая. Условията не били като условия за европейска държава. Условията били снизходителни. В стаята нямало вентилация, отопление, светлина. Имало всевъзможни буболечки и дървеници. Топлата вода ту я пускали, ту я спирали, нямало топла вода. Условията не били кой знае какви. В ареста били трима човека в стаята. В стаята имало три легла – едно единични, а другите две едно върху друго. В килията имало два стола, единия от които бил счупен. В ареста се хранели когато им донесели яденето. Трябвало, когато се хранят да се сменят, понеже счупеният стол не бил много удобен. Давали им около 10 минути да се нахранят, понеже след това им прибирали приборите. На обяд им давали леща или боб. Кисело мляко никога не им давали. За десерт ни давали ябълки, мармалад, халва. Всички пушели в килията. Прозореца в килията се отварял по-малко от 20 см. и не влизало никакъв въздух в килията. Вентилацията се пускала по за един час. Веднъж в деня имало топла вода в бойлера. Подът бил от мозайка, стените били на дупки и от тях излизали дървеници и буболечки. Д. получавал обриви когато го нахапвали. Всички били нахапвани и на всички излизали обриви, но него повече го тормозели. Имали достъп до телефонен апарат, който бил на коридора и чакали, за да говорят, защото началниците им били на главите. По време на разходка нямало телефони. Времето за телефон било допълнително, извън времето за разходки. Не им давали определено време за разговори по телефона. Само един телефон имало. На техния етаж тогава били около 60 човека. Пръскали за дървеници, но не помагало. Свидетелят заявява, че е бил в ареста 5 месеца и доколкото си спомня само веднъж пръскали.

8.2. Т.С.Т. – Същият заявява, че с Д. били заедно от 01.07.2023 г. до 23.08.2023 г. Не били в една стая, но били в един коридор. Д. бил настанен в съседната стая – 54. Тъй като целият отряд бил преходен, т.е. тук били тези, които все още нямали окончателни присъди и затова броят в стаите варирал непрекъснато от трима-четирима до пет-шест. Стая 54 била като неговата - 56. На стаите като цяло в този коридор имало извършени ремонтни дейности – поставен бил теракот и т.н. Стаите – по площ и височина били относително големи. Имало си и съответните забележки. Забележките основно идвали от появата на дървеници и хлебарки. Това нещо било неоспорим факт. Свидетелят заявява, че много пъти е казвал, че не са дошли тук на тризвезден и петзвезден хотел, и това което е предоставено, не мисли, че попада в античовешки условия. Това били нормални стаи, като стаи за затвор. В тоалетните имало осветление. В съответните помещения всеки си поддържал площта така, както намери за добре. Ако бил човек, привързан към хигиената, ще я поддържа. Препаратите, които употребявали обикновено се закупували от магазина, т. нар. лавка или с това, което било предоставено от ръководството на затвора. Свидетеля е получавал прах за пране и сапун. С препарат не разполагали. Имали лопатка и метла. Д. му споделял, че стоматологът не сменял някакви прибори като лъжичката за уста и там съответните други потребни материали, но свидетелят не е посещавал зъболекарския кабинет и рядко му се случвало да се качи до доктор. Доколкото знае в определен ден идвало такова медицинско лице – лекар, зъболекар и съответно прегледите се извършвали по график. Храненето се извършвало в столова, където се събирали всички в определен час и се хранели с това, което им сервирали. Храната не била по-различна от тази в ареста – една и съща била. Имало си седмично меню. Всеки си го знаел по принцип. Оплакванията спрямо храната били много. Категорично много оплаквания имало за недостиг на количество месо, за недостиг на храната като цяло, но такава била ситуацията предполага навсякъде. В смисъл това не е да си поръчваш по меню - каквото ти сервират, такова ще ядеш. В крайна сметка гладен стомах яде всичко. Храната била такава, каквато е навсякъде. Не можела да се сравнява с тази, която е вкъщи. Всеки ден им давали месо. В обедното меню присъствало винаги месо. В понеделник пилешко, във вторник свинско. Имало си специално назначено лице от затворниците, което се грижело за хигиената в столовата, но до каква степен се поддържала не може да каже. В столовата имало дървени столове и маси, на които си сервирали като тип закусвалня, отсервирали си и си заминавали. Свидетелят като потребител не се впечатлявал толкова от столовата. Сядал, хранел се, не може да каже чак толкова плюсове и минуси. Коте е виждал в столовата, но то влизало само по покана, като любимец. Плъхове не е виждал.

ІV. За правото:

9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Арест Пловдив и Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

При това положение, въз основа на описаните в т. 5 от настоящото решение данни, следва да се приеме, че в рамките на процесните периоди М. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане пода стража“ в Арест Пловдив от 06.12.2023 г. до 01.06.2023 г. вкл. и от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. в Затвора Пловдив.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно първия исков период, а именно от 06.12.2022 г. до 01.06.2023 г. включително, от Ареста – Пловдив са представени съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на М. в мястото за изпълнение на постановената по отношение на него мярка за неотклонение. Данните от тези справки, бяха подробно описани в т. 6 от настоящото решение. Тези данни, явно изключват възможността да бъдат приети за истинни, твърденията на М., че в последно посочения период, бидейки в Ареста - Пловдив за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е бил принуден да живее при липса на достатъчна мебелировка, неработещи климатици, без отдушник в тоалетната, кратък престой в банята и недостатъчна храна. През обсъждания период, обитаваната от ищеца и още две лица киля № 128 е била с квадратура 13,34 м² (14,74 м², със санитарния възел) тоест по 4,45 м² за всеки от тях и са били обзаведени с легла с размери 190/71 см., маса за хранене с размери 60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и постелъчен инвентар (дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи). Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел, който е разполагал с прозорец за естествена вентилация и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Наред с това задържаните под стража лице се извеждат до банята на Арест Пловдив по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, като продължителността е между 10-15 минути, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание. Условията за обитаване в Арест Пловдив са описани с детайли в цитираните справки. При това положение и при липсата на каквито и да е други заявени или установени данни по делото, ще следва да бъде прието, че те са истинни.

Действително, от показанията на свидетеля Н. и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези въпросното помещение е с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните под стража, които се грижат за почистването.

Настоящият съдебен състав не приема за доказано и твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания период от 06.12.2022 г. до 31.05.2023 г. вкл. в Арест Пловдив (на 01.06.2023 г. ищецът е преместен в Затвора Пловдив), доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ гр. Варна, с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на страната (л. 101). В тази връзка, са представени три фактури от 10.02.2023 г., 14.03.2023 г. и 17.05.2023 г. (л. 36 и сл.), издадени от посоченото дружество на ГДИН за извършени четири услуги по дезинсекции и дератизации „…по договор на ОСИН – Пловдив и подразделенията му“.

Този извод не се промяна от показанията на свидетеля Н., доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Изложеното до тук обосновава неоснователност на първия предявен иск.

14. Описаните данни в т. 7 от настоящото решение, касаещи престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл. – общо 84 дни, налагат извод за неоснователност на следните твърдения на ищеца:

14.1. Помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Както в Арест Пловдив, така и в в Затворите Пловдив, хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

14.2. По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през разглеждания период от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г., за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение.

От представения по делото Здравен картон на М., Амбулаторен лист за общ медицински преглед от 02.06.2023 г. и направените му кръвни изследвания, се установява, че същият в момента на настаняването му в Затвора Пловдив е бил клинично здрав като липсват дори твърдения в рамките на разглежданите 84 дни здравословното му състояние да е претърпяло някаква промяна.

14.3. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба, че спял на скъсани дюшеци, одеялата били скъсани, както и че не му предоставяли препарати за лична хигиена и пране. Напротив, от данните по делото се установява, че с постъпването си в затвора на лишените от свобода се осигуряват комплект ново и чисто спално бельо и завивки, като имат право да получават спално бельо и одеяла, и от своите близки. Все в тази насока, следва да се констатира, че на лишените от свобода ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 приложена по делото.

14.4. Никакви доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за лошото качество и количество на храната в Затвора Пловдив и в Арест Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника дневни листове (л. 80 и сл.) и седмични менюта (л. 183 и сл.), че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 (л. 188) и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории дневно.

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В тази разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

14.5. Изложеното до тук изцяло се потвърждава от показанията на свидетеля Т., възпроизведени по-горе, които като непротиворечиви и напълно съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, изцяло се възприемате от съда.

14.6. За процесния период, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 7. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

14.7. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе справки и становища.

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

15. Основателното обаче се явява твърдението на ищеца досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл. Изрично в тази насока е посочено от страна на администрацията на Затвора Пловдив, че в периода от м.05/23 до м. 11/23 г. са обработени единствено затворническите столова, а за ДД обработките на спалните помещения на лишените от свобода се очаква сключването на нов договор от страна на ГД"ИН" гр. София.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетеля Т..

Изложеното до тук е достатъчен, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през целия исков период, обхващащ 84 дни.

16. Приетото за установено в т. 15 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив - 84 дни през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл., администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че М. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание мярка за неотклонение „задържане под стража“ М. обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

17. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за посочения в т. 16 по-горе период, или общо за 84 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2022 г. е 710 лв., а през 2023 г. - 780 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 588 лева за престоя му в Затвора Пловдив през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2019 г. вкл. (общо 84 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 588 лв. до пълния му размер от 7000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо тези размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед приетото за установено в т. 13. от настоящото решение, като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 06.12.2022 г. до 01.06.2023 г., при престоя му в Ареста - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му под стража.

ІV. За разноските:

18. Относно претендираното адвокатско възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:

По делото е представен Договор за правна и защита и съдействие (л. 9) от 10.08.2023 г., в т. III от който е вписано „Договорено възнаграждение: pro bono лева“ (работа извършена доброволно и без заплащане). Нито от съдържанието на цитирания договор, нито от данните по делото се установява между страните да е уговорено, още по-малко да е заплатено адвокатско възнаграждение. Не се твърди и не се установява процесуалното представителство да е осъществено и на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

При това положение, искането на адвокат Х. за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Д.Р.М., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 588 лв., ведно със законната лихва считано от 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 01.06.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 588 лв. до пълния му размер от 7000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Р.М., с ЕГН **********, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата в размер от 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (23.08.2023 г.) до окончателното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив, в периода от 06.12.2022 г. до 01.06.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.Х. за присъждане на адвокатско възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: