№ 5479
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214482 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Р. М., против издадено срещу нея наказателно
постановление № 24-4332-020592/29.08.2024 г., от началник Група в ОПП-СДВР, с
което за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно,
като се навеждат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и се посочват аргументи за това. На първо място твърди, че липсва надлежна
индивидуализация на свидетелите-очевидци, което е довело до лишаване на
засегнатото лице от правото му на защита чрез искане същите да бъдат разпитани в
хода на съдебното производство. На второ място сочи, че е дадено противоречиво
описание на административното нарушение в обстоятелствената част, което не
отговаря на фактическата истина. В тази връзка навежда твърдения, че не е налице
обективиран отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван. На трето място излага
съображенията, че чрез използване на помощни средства – белезници, проверяващите
са осуетили възможността на жалбоподателя да се придвижи до медицинското
заведение за изпълнение на връченото и предписание. По отношение на нарушената
разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП посочва, че не става ясно коя хипотеза от
посочената разпоредба е приета за нарушена от наказващия орган. Освен това се
претендира несъставомерност на деянието. С оглед подробно изложените в жалбата
аргументи, моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от
адв. Радослав Савов, който поддържа жалбата. В пледоарията си взема становище, че в
1
хода на производството не се доказа извършването на твърдяното от АНО
административно нарушение от жалбоподателя. Предвид недоказаността на деянието
и съществените нарушения на процесуалния и материалния закон, моли за отмяна на
процесното НП, с всички произтичащи от това законни последици. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. От името
на наказващия орган е взето становище за неоснователност на жалбата в депозирани
по делото писмени бележки от упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е принципно възражение
за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.07.2024 г., около 21.50 часа в гр. София жалбоподателят К. М.
управлявала личния си лек автомобил марка „************ с рег. № ********** в ж.к
„Люлин“ по ул. 3003, с посока на движение от бензиностанция ОМВ на бул. „Царица
Йоанна“ към бул. „Д-р П. Дертлиев“. Свидетелите Д. И. и А. К. - полицейски
служители в 09 РУ-СДВР, които по това време били назначени като автопатрул и
изпълнявали служебните си задължения, получили сигнал за жена, качваща се по
бордюрите с автомобила си, и предприели спиране на автомобила. След като спрели
автомобила по ул. 3003, свидетелите И. и К. установили, че негов водач е именно
жалбоподателят К. Р. М.. У полицейските служители от 09 РУ-СДВР възникнали
съмнения, че жалбоподателката е употребила алкохол, поради което поискали
съдействие от екип от 09 РУ-СДВР за изпробването и с техническо средство за
употреба на алкохол.
На място били изпратени свидетелят П. Д. Г. – старши полицай в отдел „Пътна
Полиция“ - СДВР, заедно с колегата си – СВ.С – мл. инспектор при отдел „Пътна
Полиция“ – СДВР. Около 22:25 часа на 19.07.2024 г. служителите на ОПП - СДВР
пристъпили към извършване на проверка на водача М., като при извършената проверка
на ул. 3003 пред магазин „Лабиринт“, същата категорично отказала да бъде тествана за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер
ARРM-0407. С оглед на това, на водачът е издаден талон за медицинско изследване
№288767, в който е удостоверен отказът и е насочен да даде кръвна проба за
изследване за употреба на алкохол в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София. Указано му било
да се яви в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София до 45 минути от връчване на талона, за да
даде биологичен материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или
наркотични вещества. Талонът бил връчен на жалб. М. в 23.45 часа на 19.07.2024 г.
Срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA №1248067/19.07.2024 г. за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. На същата дата е връчен препис от АУАН на
нарушителя М., която го подписала, като в графата за възраженията е отбелязано
единствено, че нарушителят има възражения, без да са посочени конкретно какви са
те. Не са подадени и писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното НП № 24-4332-020592/28.08.2024 г.
от началник на Група в ОПП-СДВР, в което нарушението е квалифицирани по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП. НП е връчено на жалб. М. на 09.09.2024 г., а жалбата против него е
2
подадена чрез ОПП-СДВР на 12.09.2024 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената фактическа
обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез
показанията на разпитаните свидетелите – П. Д. Г. /актосъставител/, А. Х. К. и Д. Д. И.
/полицаи в 09 РУ-СДВР/ и писмените доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН и НП,
жалб. М. е управлявала МПС и е действала в качеството на водач на МПС - л.а
„************ с рег. № **********, не са налице никакви противоречия. Този факт се
установява без каквито и да е противоречия от показанията на свидетелите А. Х. К. и
Д. Д. И., които лично и непосредствено са го възприели и възпроизвеждат в
показанията си. Актосъставителят Г., както и другите двамата свидетели – К. и И.,
потвърждават и това, че М. е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол.
Въз основа на показанията на свидетелите и с оглед липсата на приложена към
административнонаказателната преписка заповед за задържане, не може да бъде
направен категоричен извод, че на жалб. М. са били поставени белезници и е било
препятствано явяването й в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София за даване на биологичен
материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, каквито твърдения са наведени в жалбата, затова съдът намира
възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
С оглед на това, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, съдът кредитира с доверие, както гласните, така и писмените
доказателства, които по един категоричен и несъмнен начин изясняват приетата за
установена фактическа обстановка.
Съдът взе предвид и представените по делото Заповед № 8121К-13180 и
Заповед № 8121з-1632 като доказателство за компетентността на
административнонаказващия орган и актосъставителя.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12
от ЗДвП, във връзка с представените заповеди за заеманите длъжности от наказващия
орган и актосъставителя и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за оправомощаване. Издадени са в законоустановените в чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото
на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описано нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които същото е
извършено и установено и е посочена нарушената правна норма.
По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН и
3
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Отговорността на жалб. М. е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1
ЗДвП, а именно за това, че е отказала проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълнила предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване, като даде кръвна проба за
изследване и установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Относно приложението на материалния закон, въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. М. е осъществила от обективна и
субективна страна съставите на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което е
санкционирана.
В разглеждания случай от събраните доказателства се установи, че на
19.07.2024 г., около 21.50 часа жалбоподателят К. Р. М. е управлявала лек автомобил
марка „************ с рег. № ********** на територията на град София, ж.к
„Люлин“ по ул. 3003, с посока на движение от бензиностанция ОМВ на бул. „Царица
Йоанна“ към бул. „Д-р П. Дертлиев“. Около 22:00 часа на същата дата, след подаден
сигнал, същата е била установена от служители на 09 РУ-СДВР, които след като се
усъмнили, че М. управлява МПС след като е употребила алкохол поискали съдействие
от свои колеги от 09 РУ-СДВР, които след пристигането си на място, около 22:25 часа
пристъпили към извършване на проверка на водача М.. Същата отказала да бъде
тествана с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARРM-0407. Бил издаден талон за изследване № 288767/19.07.2024 г.,
съдържащ указание жалбоподателят да се яви за извършване на химическо
лабораторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 45 минути от връчване на талона,
но М. не се явила в медицинското заведение.
На първо място, жалб. М. е действала в качеството на водач на МПС, по времето
и на мястото, посочени в АУАН и НП. Този факт, както е станало в конкретния случай
е установен от контролния орган въз основа на показанията на други свидетели, които
се посочват в акта. В настоящия случай, в АУАН изрично е посочено, че факта на
управление на МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, и двамата,
разпитани в хода на съдебното следствие.
Като е възпрепятствала даването на валидна проба и по този начин е отказала да
й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и след това
не е изпълнила даденото предписание да се яви за извършване на химическо
лабораторно изследване, жалбоподателят М. е осъществила от обективна страна
състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да й бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а неявяването й в лечебното
заведение за извършване на лабораторно изследване се потвърждава от липсата по
преписката на представен протокол за химическо изследване, какъвто не е представен
и с жалбата.
За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на
допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал
МПС след употреба на алкохол, макар в случая да са били налице данни в този
смисъл, съгласно показанията на разпитаните свидетели.
Жалб. К. М. е осъществила нарушенеито при пряк умисъл като форма на вина,
като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е
4
целяла настъпването на общественоопасните му последици.
Неоснователни са и възраженията за наличие на обективна невъзможност
жалбоподателят да даде кръвна проба за извършване на химическо лабораторно
изследване в УМБАЛ „Света Анна“, доколкото от доказателствата по делото се
опровергава твърдението, че на М. са сложени белезници и е била задържана по
ЗМВР.
Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го определят като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Дори напротив -
макар, както вече беше посочено, за съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3
ЗДвП да не се изисква водачът да е употребил алкохол, в случая от гласните
доказателствени средства се установява, че жалбоподателят М. е проявила външни
признаци на такава употреба.
Съгласно чл. 174 ал. 3 ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева се наказва водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Именно в този размер са и
наложените от наказващия орган административни наказания. Доколкото кумулативно
предвидените в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП административни наказания
„глоба“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ са в
абсолютно определен размер, то е безпредметно да бъдат излагани съображения
относно тяхната индивидуализация.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че процесното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за
наказващия орган, на осн. чл.69д, ал.3 ЗАНН, но доколкото липсват доказателства за
направени такива, тъй като в хода на производството процесуално представителство
от юрисконсулт не е осъществено, а само са представени бланкетни писмени бележки,
съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
020592/29.08.2024 г., издадено от началник Група в ОПП-СДВР, с което на К.
Р. М., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
правилно и законосъобразно.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6