№ 376
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500804 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 26715/2.10.2019г от Б. Г. Б., и въззивна жалба вх.№ 27314/07.10.2019г от ВЛ. ЕМ. ТР.
срещу Разпределението, извършено на 1.07.2019 и предявено на страните на 30.09.2019 от
ЧСИ М., рег.№ 711, с район на действие ОС-Варна, на паричната сума от 78 724лв,
постъпила по изп.дело № 20157110400454, от публичната продан на недвижими имот.
С въззивна жалба вх.№ 26715/2.10.2019г Б. Г. Б.-взискател оспорва
разпределението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните норми.
Счита, че по отношение посочените в раздел I-ви-вземания по чл.136 т.1 ЗЗД за
такси и разноски за ЧСИ -851,90лв и за взискателя - - 2 995лв или общо 3 846,90лв, правната
норма, описана в Протокола, била неправилна, доколкото разпоредбата на чл.136 ЗЗД
съдържала няколко алинеи, а не само точки, което възпрепятствало ефективната защита на
взискателя и било пречка да се установи налице ли е правилно приложение на правна норма.
На сл.място. Ако се приеме, че приложимата правна норма била тази по чл.136 ал.1
т.1 ЗЗД, то ЧСИ не бил присъдил на взискателя вземанията за разноски по направеното
1
обезпечение.
По отношение на раздел II-ри за вземания по чл.136 т.5 ЗЗД нормата била
неправилно посочена, което възпрепятствало ефективната защита на вз-ля и било пречка да
се установи налице ли е правилно приложение на правна норма.
Привилегията по т.5 на чл.136 ал.1 ЗЗД била приложима само за трудови
възнаграждения, но не и за разноски и лихви.
Изчислявайки привилегията, включително с разноски и лихви, ЧСИ е разпределил
по-малка сума за вз-ля. Затова изчисленията били неточни. Сумата, която следвало да бъде
разпределена за вз-ля била значително занижена и неправилно изчислена.
Ето защо моли за отмяната на постановеното разпределение и за извършване на ново
при съобразяване на гореизложеното.
Срещу подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от длъжника ВЛ.
ЕМ. ТР., която счита за допустима, но неоснователна, като излага следното:
В жалбата бланкетно се твърди, че доколкото разпоредбата на чл.136 ЗЗД съдържала
няколко алинеи, а не само точки, то правната норма,посочена в Протокола, била неправилна.
Тъй като в правната норма на чл.136 ЗЗД има четири алинеи, но само ал.1 има точки,
то твърдението е изцяло голословно.
Счита за несъстоятелно и другото оплакване, наведено в т.1, че доколкото
приложима била нормата на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, то ЧСИ неправилно не бил присъдил
вземания за разноски по направеното обезпечение.
В жалбата по чл.463 ал.1 ГПК липсва уточнение каква конкретна сума не е била взета
предвид от ЧСИ и затова ВОС не би могъл да извърши проверка същото, доколкото е
ограничен от посоченото в жалбата по смисъла на чл.463 ал.1 ГПК.
В подадената от длъжника ВЛ. ЕМ. ТР. в качеството му на ЕТ“ЕЛ ЕС БИ СИ
ЛИМИТЕД“ въззивна жалба вх.№ 27314/07.10.2019г се излагат аргументи за
неправилното разпределение на сл.суми :
- сумата 851,90лв - такси по т.т.3, 4, 5 и т.31 – невнесени от взискателя и разноски в полза на
ЧСИ като привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, преди останалите привилегировани вземания
по чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД.
Счита, че посочената сума не попада сред привилегиите по т.1.
За неплатени авансови или прости такси ЧСИ не разполага с привилегията по чл.136
ал.1 т.1 ЗЗД, за да ги събере за себе си приоритетно преди всички останали вземания и преди
установените в закона привилегировани вземания.
Тази специална привилегия принадлежи само на взискатели в изп.производство,
каквото качество ЧСИ няма /освен ако не се е снабдил с ИЛ по установения в закона ред,
2
каквато не е настоящият случай.
Съгласно т.11 от ТР № 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС, както и според
съдебната практика, обективирана в Решение № 423/20.01.2016г по гр.д.№ 391/2015г на
ВКС, IV ГО „както ЧСИ, така и взискателят дължат активност за определяне и внасяне на
дължимата авансова такса за извършване на поискано изп.действие. Съгл.чл.80 от ЗЧСИ,
взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимата авансова такса, както и да
представи доказателства за това още с молбата си за поисканото изп.действие. Ако
взискателят не е внесъл дължимите такси, ЧСИ е бил длъжен и е следвало да му изпрати
съобщение и да изиска внасяне на таксата. При неизпълнение на разпореждането на ЧСИ за
представяне на доказателства за внасянето на дължимата авансова такса, ЧСИ не следва да
извършва поисканото изп. действие, както и да откаже извършването му.”
Предвид горното, разпределението на сумата от 851,90лв в полза на ЧСИ за такси и
разноски с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 и преди останалите привилегировани вземания по
т.5 е неправилно.
ЧСИ не разполага въобще с правото да участва в разпределението, а още по-малко да
участва дори и преди разпределянето на сумата по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.
В евентуалност, ако съдът приеме, че ЧСИ разполага с правото да се удовлетвори
привилегировано, то възразява, че след като ЧСИ не е конкретизирал какви по вид, размер и
правно основание такси се включват в сумата от 851,90лв, не може да се направи преценка
дали същите не се дублират с вече заплатени от взискателя.
Отделно счита, че таксите по т.4, т.31 от ТТЧСИ не са свързани с действия по
осъществяване на изп.способ по смисъла на чл.136 ал.1 т.1, като по никакъв начин нито е
доказано реалното извършване на допълнителните разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и не е
изпълнено условието на забележката към т.31, според която допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството,
каквито документи по делото липсват. Ето защо тези разноски не се ползват с привилегията
по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.
Доколкото обжалваният акт на ЧСИ е изцяло необоснован - липсва посочване кои
точно разноски на ЧСИ влизат в посочената сума и на какво основание се дължат, твърди,
че ЧСИ възпрепятства длъжника да направи информирана преценка относно правилността
на извършените от нея действия.
Счита за незаконосъобразно разпределението и в частта за сумата 2995лв - такси и
разноски в полза на взискателя Б.Б., поради неяснотата за кои разноски се отнася по размер
и основание. Ето защо жалбоподателят е поставен в невъзможност да провери кои от
таксите, влизащи в тези разноски, имат отношение за осъществения изп.способ и кои - не.
Не може да се направи преценка дали включените в привилегията по т.1 суми не се
дублират с вече включените в разпределението за ЧСИ суми.
Незаконосъобразното при разпределението на горните суми, води до
незаконосъобразност при разпределянето на основание чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД на вземанията на
3
взискателите, доколкото с категоричност не може да се установи дали именно оставащата за
разпределение сума е в размер на 74 877,10лв предвид неправилното разпределение на
горните суми за такси на ЧСИ и разноски.
При извършване на разпределението са допуснати нарушения на изискванията на
чл.462 ГПК във връзка с чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД.
Според т.2 от Разпределението вземането от 1 737,82лв на вз.Б.Б. се удовлетворява
частично до сумата от 160,50лв. Процесното вземане касае присъдени с решение №
468/23.12.2016г. по гр.д.№ 1443/2012г на PC - Силистра разноски по делото в размер на 1
120лв, които разноски не се ползват с привилегия по реда на чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД, т.к. не
представляват вземане за трудово възнаграждение.
Доколкото характерът на вземането се определя от материалното правоотношение, от
което произтича, то изцяло незаконосъобразно е разпределянето на сума по реда на чл.136
ал.1 т.5 ЗЗД за вземане взискателя за сумата от 1120лв, която представлява присъдени
разноски.
Отделно от това липсва яснота върху каква сума е определена таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ и дали същата включва размера на разноските, събрани в изп.производство, в
това число и начисленото в полза на взискателя адв.възнаграждение. Поради това счита, че
неправилно е била определена и начислена таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ. Преди извършване на
разпределението ЧСИ не е изпълнил и задължението си по чл.79 ЗЧСИ, като не е изготвил
сметка за размера на дълга, нито постановление за разноски.
Ето защо моли за отмяна обжалваното разпределение
В депозирания писмен отговор срещу подадената жалба взискателят Б.Б. оспорва
основателността на същата по сл.съображения:
1/ По твърдението на длъжника, че вз-лят следвало да плати авансово дължимите на
ЧСИ такси и разноски и затова ЧСИ не разполагал с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД да
ги събира приоритетно.
ИЛ в полза на Б.Б. е издаден въз основа на решение, с което са присъдени суми за
неизплатени трудови възнаграждения
Съгласно разпоредбите на ГПК взискателят по такива вземания не дължи авансово
заплащане на такси и разноски по изп.дело.
Що се отнася до оспорените от длъжника извършените от ЧСИ изп.действия на ЧСИ,
така и дължимите за тях разноски, същите са подробно документирани в изп.дело. Актът не
е необоснован. Описанието на всички действия и дължими за тях такси не е необходимо, а и
не се изисква съобразно разпоредбите на ГПК, тъй като длъжникът в качеството му на
страна по изп.дело може да ги провери и изчисли. В тази връзка не са наведени конкретни
оплаквания за неправилност на разпределението.ЧСИ следва да събере дължимите му по
изп.дело такси и разноски от длъжника, респ. при разпределението на постъпилите по
4
изп.дело суми.
Поради това счита оплакванията в тази част за неоснователни.
2/ Неоснователни са и твърденията за неправилност на разпределените суми в
останалите точки от жалбата. Как, какви и на какво основание са разпределени описаните в
жалбата суми е посочено подробно от ЧСИ. Посочени са и привилегиите при
разпределението.
Поради изложеното счита оплакванията и в тази част на жалбата за неоснователни и
затова моли за оставянето й без уважение изцяло
Присъединеният взискател по изп.д. Д. Д. Й., редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбите.
Постъпило е становище от ЧСИ Даниeла Петрова-Янкова, в който са изложени
подробни обяснения и становище за неоснователност на жалбата, тъй като всички действия
са извършени в рамките на закона.
СЪДЪТ, въз основа на данните по делото, пирема за установено от фактическа
страна :
Изп.дело № 20157110400454 при ЧСИ М. е образувано на 16.10.2015г въз основа на
изпратено на ЧСИ за продължаване на изп.действия изп. дело № 20113110408122 по описа
на СИС при ВРС.
Изп.дело 20113110408122 е образувано по молба на Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес
гр.Силистра, въз основа на ИЛ, издаден по в.гр.дело № 411/2007г на ОС-Варна против
длъжника ЕТ „ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТЕД-В.Т.” с адрес гр.Варна, който е осъден да заплати
неизплатени трудови възнаграждения, подробно описани в ИЛ.
В хода на производството по гражд.дело е допуснато обезпечение на исковете,
предявени от взискателя, чрез налагане на възбрана върху недв.имот, находящ се в
гр.Варна м-ст „Св.Никола” № 91 бл.2 ет.4 an.С-15.
По изп.дело са извършени справки относно притежаваното от длъжника като
физическо лице имущество. Наложени са запори върху притежаваните от длъжника Б.и
сметки.
Изпратените до длъжника като физическо лице и в качеството му на ЕТ призовки и
съобщения са върнати в цялост по делото.
ДСИ по молба на взискателя е предприел процедура по назначаване на особен
представител на длъжника. С определение от 06.04.2012г ВРС е отказал да назначи такъв на
длъжника по изп.дело.
По изп.дело е депозирана молба от адв.Бр.Балачев като пълномощник на длъжника,
5
чрез който са били връчени всички книжа по делото до него момент.
ПДИ до длъжника е връчена чрез адв.Балачев на 28.05.2012г.
С протокол от 28.05.2012г ДСИ е извършил опис на възбранения в полза на
взискателя недвижим имот. Изготвена е оценка на недв.имот, за което страните по
делото са били надлежно уведомени
По повод подадена от длъжника жалба срещу извършения опис на недв. с решение на
ВОС от 10.07.2012г същата е била оставена без уважение.
По делото е била насрочена публична продан на описания недвижим имот от 27.07.
до 27.08.2012г
По молба от длъжника за допускане на обезпечение чрез спиране на
изп.производство, същото е било спряно на 28.08.2012г, отменено впоследствие с
определение на ОС-Силистра.
На 21.12.2013г взискателят е депозирал молба за повторно насрочване на
публ.продан на недв.имот, описан по делото. С разпореждане от 13.02.2014г ДСИ е отказал
да насрочи ПП на имота, което постановление е отменено с решението на ВОС от
10.06.2014г
По искане на взискателя за продължаване на принудителното изпълнение срещу
описаното недвижимо имущество, е бил насрочен опис и оценка на възбранения недвижим
имот, които не са били извършени
Изп.дело е било изпратено за продължаване на изп.действия на ЧСИ М. на
16.10.2015г, за което ЧСИ е изпратила съобщение до страните за новия номер на изп.дело.
Изпратеното до длъжника съобщение на постоянния му и настоящ адрес в
гр.Силистра билое върнато в цялост.
По молба на взискателя бил насрочен опис на имота за 19.09.2016г. По повод това
ЧСИ установил, че с имота били извършвани разпоредителни сделки. Изпратено е
съобщение до новия собственик на имота М. Н. за насрочения опис, връчено на 29.08.2016.
Съобщенията до длъжника чрез адв.Балачев са върнати в цялост с отбелязване, че същият
вече не е пълномощник. За новата дата на описа за 2.12.2016 изпратеното до длъжника
съобщение на адресите в гр.Силистра и гр.Варна са върнати в цялост. Съобщението до
новия собственик на имота М. Н. също не е връчено.
На 25.11.2016г е постъпила молба от М. Н. за спиране на изп.производство въз основа
на обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№ 3103/2015 на ВОС. С постановление на ЧСИ
от същата дата производството по делото е спряно.
По делото са депозирани нови адв.пълномощни от длъжника за адв.М.Д. от АК-
гр.Пловдив, която е преупълномощила адв.Р.П. от АК-гр.Пловдив.
С молба от 25.05.2017г взискателят е представил влязло в сила определение ВнАпС
за отмяна на допуснатата по делото обезпечителна мярка спиране на изп.производство.
6
Насрочен е отново опис на възбранения недвижим имот за 22.08.2017г, за който до
дл.Вл.Т. е изпратено съобщение чрез адв.Р.П.. Последният е отказал да получи съобщението,
като е приложил уведомление от длъжника, с което му се оттеглят дадените пълномощия.
ПЧСИ Р.И. посетила адреса на имота и е констатирала, че няма достъп. Длъжникът не е
открит на адреса. Поради горното описът е отложен и пренасрочен за 28.09.2017г. Отново са
изпратени съобщения до длъжника на адресите в гр.Пловдив и гр.Силистра: съобщението
чрез адв.М.Д. е отказано да бъде получено с отбелязване, че адвокатът е в отпуск по
майчинство. По делото е постъпила молба от М. Н. описът да не бъде извършван, ако
длъжникът е нередовно призован. Към молбата няма приложено пълномощно въпреки, че в
нея е описано че се прилага. Молбата е изпратена от гр.Пловдив, а не от гр.Бургас, където е
адресът на М. Н. и същата редовно получава съобщенията си.
С протокол от 4.10.2017г описът е пренасрочен за 16.11.2017г. Съобщенията да
длъжника са изпратени на адреса на адвокатската кантара в гр.Пловдив чрез ЧСИ М.О. и на
постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр.Силистра чрез ЧСИ Г.Г.. ЧСИ М.О. е
констатирала, че на адреса в гр.Пловдив пълномощникът на длъжника е в отпуск по
майчинство и отново колегите й от адв.кантора са отказали да получат призовката с
обяснение, че нямат пълномощно по делото. Залепено е уведомление. ЧСИ Георгиев е
установил, че на адреса в гр.Силистра длъжникът не живее и също е залепено уведомление.
На 16.11.2017г ПЧСИ Р.И. е посетила възбранения по делото недвижим имот, където
било намерено трето лице наемател, който отказал достъп, за да бъде извършен опис.
Поради това описът отново не се състоял.
По делото е депозирано пълномощно от М. Н. чрез адв.Н.Б. да се запознае е
материалите по делото. Същият адвокат е преглеждал изп.дело на 17.11.2017г. и на
20.11.2017г.
Насрочен опис на имота за 16.02.2018г. Изпратените до страните съобщения не са
върнати по делото, за да се прецени редовността на връчването им. На 19.01.2018г е
постъпило уведомление от адв.П.Д. в качеството и на колега от кантората на адв.М.Д., с
която уведомява , че длъжникът „не е редовно уведомен за насрочения опис”. На адресите в
гр.Силистра длъжникът не е открит. Постъпила е отново „молба-уведомление”, че описът е
нередовно разгласен и не следва да бъде извършван. С молба от 15.02.2018г длъжникът е
оттеглил всички адвокатски пълномощни по делото.
С протокол от 16.02.2018г е извършен опис на възбранения по делото недвижим
имот. Достъп до имота е осигурен от трето лице, което е назначено за пазач.
На 23.02.2018г е приета оценката на вещото лице в размер на 109 200лв, срещу
която няма депозирани възражения /л.861,862 т IV, от изп.д./.
С постановление от 20.03.2018г е насрочена ПП на имота от 21.04.2018г до
21.05.2018г. Протоколът за разгласа на публичната продан е входиран във ВРС под №
633/20.04.2018г.
В хода на ПП са постъпили две наддавателни предложения, които с протокол на ЧСИ
7
от 22.05.2018 са обявени за невалидни и затова ПП е обявена за нестанала.
Депозирана е жалба от М. Н. Н. срещу действията на ЧСИ по изп.д.№
20157110400454, която е с решение на ВОС по в.гр.д.№ 2223/2018г е оставена без уважение.
По молба на взискателя е насрочена следваща по ред ПП от 14.10.2018г до
14.11.2018г на възбранения и описан по делото имот.
С Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач за
купувач на имота е обявен К.Н,.К. за сумата от 78 724лв, който е внесъл разликата между
предложената цена и внесения задатък и е изготвено Постановление за възлагане от
21.12.2018 /л.948, т.IV, от изп.д./. Същото е надлежно съобщено на всички страни по делото
и е влязло в законна сила, след като подадената срещу него от дл.В. Ем.Т. жалба е била
оставена без разглеждане с определение на ВОС по в.гр.д. № 173/2019. Постановлението за
възлагане е вписано в СлВп на 28.03.2019 /л.1021, т.IV от изп.д./.
С Разпореждането за присъединяване, изписано ръкописно върху молба вх.№
34168/20.12.2018г /л.941-943, т.IV, от изп.д./ по делото е присъединена като взискател Д.
Й. на 20.12.2018г за вземане срещу същия длъжник в размер на 208 616,36лв,
представляваща съгл.ИЛ неизплатено трудово възнаграждение за периода 20.06.1995-
29.06.1999г, както и мораторна лихва в размер на 487лв за периода 30.06.1999-12.11.2018,
такси по изп.дело в размер на 20 689,71лв. Неудовлетвореният остатък от вземането на
взискателката към момента на издаване на удостоверението е общо в размер на
698 637,78лв.
Насрочено е предявяване на разпределението на постъпила от ПП сума за дата
21.01.2019г, което е било отложено, тъй като към нея дата Постановлението за възлагане не
е било влязло в законна сила - на дл.Вл.Т. не е било връчено съобщението за
Постановлението за възлагане и насроченото разпределение. Съобщението е връчено на
24.01.2019г.
На 27.01.2019г по делото е постъпила молба от Т.Д. Т.а—майка на дл.Вл.Т. /л.995,
т.IV от изп.д./ с приложена обезпечителна заповед, изд. от Силистренски РС по гр.д.№
248/2019г за налагане запор върху вземането на взискателя Б.Б. до размера на сумата
от 11 673лв. Съобщението за наложения запор е връчено на Б.Б. на 26.03.2019г чрез
адв.Т.Д..
Насрочено е ново предявяване на разпределение на постъпилата от ПП сума за
25.04.2019г, за което съобщението е връчено на жалбоподателката на 4.04.2019г.
С протокол от 25.04.2019г.ЧСИ е отложил предявяването на разпределението поради
оспорване от страна на взискателя Б.Б. вземането на присъединения взискател Д. Й.
/л.1043, 1046, т.IV от изп.д./ и затова е даден е срок на Б.Б. да представи доказателство за
предявения иск. Такива са представени с молба от 27.05.2019 /л.1053, 1054, 1058 т.IV от
изп.д./
На 07.05.2019г е оставена без уважение молба на жалбоподателката за насрочване на
ново предявяване на разпределението по делото, тъй като към него момент не е бил изтекъл
8
срокът на вз.Б. да представи доказателство за предявен иск.
От представеното от длъжника на 19.03.2019 /л.1007,1008, т.IV от изп.д./
удостоверение, издадено от ТД на НАП-Силистра, е видно, че, същият няма задължения
към Държавата.
На 1.07.2019г е изготвено ново разпределение на постъпилата от ПП сума след
постъпване на справките за дължимите данъци от ТД на НАП и Община Варна от длъжника
Т. за 10.07.2019г, което е било отложено поради нередовното призоваване на настоящата
жалбоподателка за 14.08.2019г, а насроченото впоследствие за 14.08.2019г предявяване е
отложено поради нередовно призоваване на присъединения взискател Дел.Й. за друга дата за
30.09.2019г, за което е била редовно уведомена на 16.09.2019г.
В Протокол от З0.09.2019г е обективирано предявеното от ЧСИ на страните
разпределение от 1.09.2019г на постъпилата от ПП сума от 78 724лв, като е посочено:
Към дата 30.09.2019г страни по изп.дело са:
1/ Б. Г. Б. по ИЛ от 26.01.2011 по в.гр.д.№ 411/2007 на ВОС
с длъжници В.Т. в лично качество като физическо лице и като ЕТ с фирма“Ел Ес Би
Си Лимитед“ – ред за удовлетворяване – по чл.136 т.5 ЗЗД,
с размер на вземането към дата 1.07.2019г
- 16 717,86лв - главница по изп. лист;
- 25 523,11лв - законна лихва върху главница от 30.12.2005г до 1.07.2019г /датата на
разпределението/;
- 4 421,40лв - неолихвяема сума по ИЛ;
- 2 400лв – адв.възнаграждение по изп.д.;
- 445лв - разноски по изп.д.№ 8122/2011г на СИС при ВPC, преобразувано под №
20157110400454
- 150лв - разноски по изп.дело /хонорар в.лице/
ОБЩО: 49 657,37лв
2/ Б. Г. Б. - на основание удостоверение по чл.456 ГПК изх.№ 47612/ 28.11.2018г по
изп.д.№ 20173110406164 на СИС при ВPC, образувано въз основа на ИЛ по гр.д. №
1443/2012г на PC-Силистра /л.937, 938, т.IV, от изп.д./
с длъжник ВЛ. ЕМ. ТР.
с размер на вземането към 1.09.2019г
- 1 120лв - главница по ИЛ;
- 221,82лв - законна лихва върху главница от 18.07.2017г до 1.07. 2019г /към дата
извърш.разпределение, предявено на 30.09.2019г/;
- 336лв - неолихвяема сума по ИЛ;
9
- 60лв - авансово платени такси по т.11 от ТТРЗЧСИ
ОБЩО: 1 737,82лв
3/ Д. Д. Й. – на основание удостоверение по чл.456 ГПК изх.№ 18709/19.12.2018г по
изп.д. № 20187670401793 на ЧСИ Г.Г., образувано въз основа на ИЛ по ч.гр.д.№ 1610/2018г
на PC-Силистра, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.06.1995г - 29.06.1999г
длъжник - ВЛ. ЕМ. ТР.
с размер на вземането към 1.09.2019г
- 208 616,36лв - главница по ИЛ;
- 13 270,32лв - законна лихва върху главницата от 14.11.2018г до 1.07.2019г;
- 487 927,21лв - неолихвяема сума по ИЛ;
- 66лв - разноски по изп.д.№ 1793/2018г по описа на ЧСИ Г.Георгиев;
- 60лв-авансово платени такси по т.11 от ТТРЗЧСИ
ОБЩО; 709 939,89лв
4/ Неудовлетворени разноски в полза на ЧСИ
В размер на 851,90лв - обикновени такси по т.т. .3, 4, 5 и 31 от Тарифата за ЧСИ,
невнесени от взискателя
Посочено е от ЧСИ, че по реда на привилегиите подлежат на удовлетворяване, както
следва :
I. Вземания по чл.136 т.1 ЗЗД
1. Такси и разноски по принудителното изпълнение в полза на ЧСИ, невнесени от
взискателя в общ размер - 851,90лв- удовлетворяват се изцяло.
2. Такси и разноски по принудителното изпълнение по настоящото изп.дело в полза
на Б. Г. Б. – адв. възнаграждение по изп.дело, хонорар за вещо лице за изготвената оценка на
недв.имот, разноски по изп.д.№ 8122/2011г по описа на СИС при PC Варна, преобразувано
под № 20157110400454/ - 2 995лв — се удовлетворяват изцяло.
общо по т.1 - 3 846,90лв
II. Вземания по чл.136 т.5 ЗЗД
Оставаща сума за разпределяне в размер на 74 877,10лв
Общата сума на всички вземания, описани по-горе, след приспадането на
привилегированите вземания по т.1, възлиза на 758 340,08лв и това определя коефициент
0,0987381.
10
1. Вземането на вз.Б.Б. по настоящото изп.дело е в размер на 46 662,37лв, което се
удовлетворява частично до размера на сумата от 4275,33лв
1.1. съответната дължима такса в полза на ЧСИ по т.26 върху посочената сума
възлиза на 332,02лв
2. Вземанията на присъединения вз.Б.Б. за 1737,82лв се удовлетворяват частично до
размера от 160,50лв
2.1. съответната дължима такса в полза на ЧСИ по т.26 върху посочената сума е
равна на 11,09лв – удовлетворява се изцяло
3. Вземанията на присъединения взискател Д. Д.Й. в размер на 709 939,89лв се
удовлетворяват частично до размера от 68 094,96лв-ЧСИ
3.1 съответно дължимата такса по т.26 върху посочената сума е в размер на
2003,20лв
С удовлетворяване на посочените вземания в поредност и размер, съобразно
разпределението, сумата оп изп.дело е изчерпана
Предвид горното ЧСИ е разпоредил след влизане в сила на горното разпределение на
сумата от 78 724лв да се изплатят на:
Б. Г. Б.–7 430,83лв.
Отбелязано е, че върху вземането на взискателя има наложен запор с обезпечителна заповед
от 20.02.2019 в полза на Т. Дим.Т.а. Затова разпределената в негова полза сума да се
задържи по сметката на ЧСИ до представянето на ИЛ или отмяната на обезпечителната
заповед.
За Д. Д. Й. – 68 094,96лв
За ЧСИ – 3 198,21лв
ТД на НАП–ВАРНА и ОБЩИНА ВАРНА /Дирекция,,МДТ“/ не участват в
производството, тъй като не са се установява дл. Т. да има задължения към тях.
По делото е прието заключението на в.лице Б.Б., което не е оспорено от страните и е
прието като от съда като обективно и компетентно дадено.
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните
правни изводи:
За разлика от принудителните незаконосъобразни действия на СИ, които след отмяна
подлежат на повторно извършване, при това законосъобразно, разпределението
представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки от взискателите суми. В
производството по чл.460 ГПК предметът включва съпоставката между легитимацията на
11
всеки от кредиторите, размерът на техните вземания, последователността на
удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.460 ГПК предпоставките за извършване на разпределение
са : по делото да е събрана сума от СИ, да е налице повече от един взискател и събраната
сума да не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Когато последната е
недостатъчна, то ЧСИ следва да я разпредели съобразно правилата, установени в чл.136
ЗЗД.
В настоящия случай се установи, че освен първоначалният взискател Б.Б., към
изп.производство се е присъединил Б.Б. с вземане по друг ИЛ, което не произтича от
трудово възнаграждение, както и Д. Й. със вземане в размер на 208 616,36лв - главница по
ИЛ, произтичащо също от незаплатени трудови възнаграждения
Нормата на чл.136 ал.1 ЗЗД определя вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл.чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски;
2. (в редакцията след изменението и допълнение ДВ бр.103/1999 и бр.36/2006) вземанията на
Държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на
този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани
имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните
имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот,
то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за
издръжка;
6. вземанията на Държавата, освен тези за глоби;
Привилегиите биват общи и специални /особени/. Общите дават на кредитора право да се
удовлетвори от което и да е осребрено имущество на длъжника, а специалните се отнасят до
конкретни имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии, а
тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД - общи.
Така, към Първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/, съгласно задължителните
указания, дадени в т.6 от ТР на ОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013г, следва
да бъдат отнесени само направените разноски от първоначалния взискател във връзка с
изп.действие, в резултат на което е събрана процесната сума - обект на разпределение. Пак в
ТР е прието, че в този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния
взискател за образуване на изп.дело и за възнаграждение за един адвокат.
Заплатени от присъединения взискател такса за присъединяване с ДДС и за изготвяне и
12
връчване на съобщение за присъединяването не се ползват с привилегията по т.1 на чл.136
ЗЗД, тъй като не са свързани с осъществяването на изп.способ, паричните постъпления от
който се разпределят.
В настоящия случай събраната сума от 78 724лв е постъпила само от публичната
продан на собствения на длъжника недв.имот с индивидуализиращи белези към момента на
ПП - АПАРТАМЕНТ № С-15, намиращ се на адм.адрес в гр.Варна р-н“Приморски“ 21-ви
микрор-н, м-ст “Св.Никола“ № 66-Б бл.№ 2 ет.4, построен в ПИ с идентиф.№
10135.2563.363.2, върху който обект е била вписана възбрана като обезпечителна мярка по
висящ иск.
В рамките на изп.производство е било насрочено и извършено принудително
изпълнение само спрямо възбранения недв.имот и всички такси и разноски се отнасят само
до този способ.
Така ЧСИ правилно е определил, че вземанията следва да бъдат ранжирани по
посочения начин - като такива от първи ред, към които се отнасят особените привилегии по
чл.136 т.1 ЗЗД, и от втори ред, към които спадат общите привилегии по чл.136 т.5 ЗЗД.
I По оплакванията в жалбата на вз.Б.Б.
1/ С оглед изложеното по-горе неоснователно е оплакването на взискателя за
неправилно посочване на правната норма на вземанията в р-л I по чл.136 т.1 ЗЗД, т.к.
разпоредбата на чл.136 ЗЗД съдържала няколко алинеи, а не само точки и това било пречка
да се установи налице ли е правилно приложение на правна норма.
Оплакването е формално, тъй като от изготвеното разпределение става ясно кои суми
са били включени от ЧСИ в първи ред
2/ ЧСИ не бил присъдил на взискателя вземанията за разноски по направеното
обезпечение.
Върху продадения имот е била наложена обезпечителна мярка възбрана, за което по
силата на постановено от ВРС-IХс-в определение, въз основа на което е издадена
обезпечителна заповед по гр.д.№ 7/2006 за допускане на обезпечение по висящ иск, на
осн.чл.310 ал.2 ГПК /отм./, вписано в СлВп на 16.06.2006г /л.6, т.I от изп.д./. Производството
не е имало самостоятелен характер, и дори да по него да са били сторени разноски, то
същите е следвало да бъдат присъдени с окончателния съдебен акт – решението по делото,
послужило за изп.основание, въз основа на което е издаден ИЛ с посочените суми,
представен пред ЧСИ за образуване на изп.производство. В случай, че разноските, за които
не се сочи какви са били по размер, е било пропуснато да бъдат присъдени в исковото
производство, то този пропуск не може да бъде отстранен едва сега. Ето защо оплакването е
неоснователно.
3/ По отношение на р-л II-ри от Разпределението - за вземанията по чл.136 т.5 ЗЗД
нормата била неправилно посочена и това възпрепятствало ефективната защита на
13
взискателя и било пречка да се прецени дали била приложена правилно същата.
Оплакването е формално и е неоснователно.
4/ Привилегията по т.5 на чл.136 ал.1 ЗЗД била приложима само за трудовите
възнаграждения, но не и за разноски и лихви. Изчислявайки привилегията, включително с
разноски и лихви, ЧСИ бил разпределил по-малка сума за взискателя. Затова изчисленията
били неточни. Сумата, която следвало да бъде разпределена за вз-ля била значително
занижена и неправилно изчислена.
Оплакването е несъстоятелно. Както вземането на взискателя, така и на присъединения
такъв произтичат от трудови възнаграждения и затова попадат в реда по чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД,
тъй като са от категорията на общите привилегии.
Следва да се посочи, че ЧСИ правилно е определил коефициента, с който следва да се
погасят вземанията от един и същ ред, като ЧСИ е изчислил първо общата сума по всички
вземания, вкл. и присъединени, от този ред и след това определил с каква сума съразмерно
да се погаси всяко едно от тях.
Предвид изложеното жалбата на вз.Б.Б. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
II по оплакванията на дл.Вл.Т.
1/ че преди извършване на разпределението ЧСИ не бил изпълнил и задължението си
по чл.79 ЗЧСИ, като не бил изготвил сметка за размера на дълга, нито постановление за
разноски.
Същото е неоснователно, тъй като се опровергава от данните по изп.дело. Съгласно
ГПК ЧСИ е длъжен да издава постановление за всяка начислена такса и разноска, като
постановлението се съобщава на длъжника, който има срок да оспори приетите такси и
разноски по делото. От данните по изп.дело е видно, че за всяко свое действие ЧСИ е
съставял протокол и е изготвял постановление за разноските, свързани с всяко изп.действие,
за което длъжникът е бил уведомяван своевременно, без да е оспорил някое от
постановленията. За последното се съди и от това, че пълномощникът на длъжника се е
запознавал многократно с делото, вкл. и с постановленията за таксите и разноските.
2/ че сумата от 851,90лв /такси по т.т.3, 4, 5 и т.31/, невнесени от взискателя такси и
разноски в полза на ЧСИ, не попадат сред привилегиите по т.1 от чл.136 ЗЗД.
Макар и правилно длъжникът да се позовава на т.11 ТР № 2/26.06.2015г по тълк.д.№
2/2013г на ОСГТК на ВКС, неправилна е направената правна интерпретация на дадените
задължителни указания в т.11 от ТР. В нея е посочено, че „ако взискателят не е внесъл
авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгл.чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжникът
отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да
претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК, независимо от размера
на таксата. Изп.действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово
14
дължимата такса за него. Несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ“.
В настоящия случай следва да се посочи, че съобразно нормата на чл.83 ал.1 т.1 ГПК
взискателите по изп.дела, чиито вземания произтичат от трудови правоотношения, са
освободени от заплащане на такси и разноски и същите са за сметка на длъжника.
Само, когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира
плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК.Настоящият случай не е такъв.
Ето защо вз.Б. не дължи авансовото заплащане на таксите по изпълнението, но
същите подлежат на събиране направо от длъжника, с което не е отменен характерът им на
привилегировано вземане.
Що се отнася до размера на сумата от 851,90лв и какво било включено в нея.
Изрично е посочено от ЧСИ, че същата представлява сбор от дължимите и невнесени
то взискателя обикновени такси по т.т.3, 4, 5 и 31 от Тарифата за ЧСИ, а именно:
т.3. - за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса
5лв.
т.4. - за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира
такса 10лв
т.5. - за изготвяне и връчване от СИ/негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2
и 3 ГПК, се събира такса 20лв.
т.31. Съобразно разпоредбата допълнителните разноски са за сметка на длъжника за
извършени от СИ действия, изрично изброени в б.„а“ до „к“, когато за тях е бил издаден
документ по ЗСч.
В случая по изп.дело се съдържат доказателства за всички посочени по-долу такси и
разноски, което се установява и от заключението на в.лице на л.15-17 /л.88-90 от делото/,
подробно описани в табличен вид.
2/ Счита за незаконосъобразно разпределението и в частта за сумата 2995лв - такси и
разноски в полза на взискателя Б.Б. поради неяснотата за кои разноски се отнася по размер и
основание.
В Разпределението ЧСИ изрично е посочил, че сумата включва такси и разноски по
принудителното изпълнение по настоящото изп.дело в полза на взискателя, към които се
отнасят авансово заплатените разноски за адв.възнаграждение по изп.дело - 2400лв;
заплатен хонорар за в.лице за изготвената оценка на недв.имот - 150лв; разноските по изп.д.
№ 8122/2011г по описа на СИС при PC Варна, преобразувано под настоящия номер дело
454/2015г - 445лв или общо 2995лв.
Ето защо и това възражение е неоснователно.
3/ Що се отнася до оплакването на длъжника, че в Протокола не било посочено върху
15
каква стойност била определена таксата в по т.26 от ТТРЗЧСИ
Същото не кореспондира на съдържанието на протокола. Под всяка разпределена в
полза на взискателите сума е посочена и изчислената върху него такса, като общият им сбор
е равен на 2346,31лв /заедно с 851,90лв - невнесените авансови такси, дава общо сумата от 3
198,21лв, посочена като полагаща се на ЧСИ/.
В допълнение е необходимо да се посочи и следното
В трайната съдебна практика е прието, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ
представлява разноски по изпълнението и се ползва с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.
Това е така, защото се касае за привилегия на вземанията, а не на кредиторите, т.е. без
значение е на кого се дължат разноските по принудителното изпълнение – на взискателя по
делото или на ЧСИ.
Пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ се дължи от директно от длъжника при
успешно проведен изп.процес от събраната чрез съответния изп.способ сума, т.е. същата е
своеобразно възнаграждение на ЧСИ за успешно проведения способ на принудително
изпълнение, довел до осребряване имуществото на длъжника, чрез което взискателят и
присъединените кредитори да могат да се удовлетворят. Затова представлява разноска по
изпълнението, ползваща всички взискатели, на осн.чл.79 ал.2 ГПК във вр.чл.136 ал.1 т.1
ЗЗД, която следва да се постави в реда на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.
Общият размер на трите вземания възлиза на 761 335,08лв.
Събрана е сумата от 78 724лв.Таксата по т.26 следва да се определи по реда на т.26
ал.1 б.“д“ вр.Забележка, т.1 и т.4 от Тарифата към ЗЧСИ, т.е. като се определи за целия дълг
в размер на 760 965,08лв /от който са изключени авансово платените такси общо от 370лв
или 761 335,08лв–370лв=760 965,08лв/, като се събира само частта, съответстваща на
постъпилата парична сума от ПП. При това положение общият размер на таксата по т.26
б.“е“ от ТТРЗЧСИ за целия дълг възлиза на 18439,30лв.+ ДДС от 3687,86лв, равно на
22127,16лв
При оставаща сума за разпределяне в размер на 74 877,10лв /78724лв-3846,90лв/,
отнесена към общата сума на всички вземания, описани по-горе, след приспадането на тези
по т.1, или 761 335,08лв - 3 846,90лв = 757 488,18лв, се определя коефициент от 0,098849
или закръглено 0,09885.
Съответно частта от таксата по т.26 върху събраната сума следва да бъде 2190,60лв с
включено ДДС, която се полага на ЧСИ за извършеното изп.действие. Така посочената сума
следва да се разпредели върху всяко от вземанията съразмерно.
В процесния случай следва да се отбележи, че въпреки привилегироваността на
вземането на ЧСИ по т.26, което следва да бъде отнесено към първия ред, същото е отнесено
от ЧСИ към следващия ред, при това след вземанията на взискателя и присъединения
кредитор по т.5 на чл.136 ЗЗД, като го е поставил по този начин наред с общите привилегии.
С тези действия на практика ЧСИ не е ощетил взискателя, а тъкмо обратното,
16
заделяйки по-голяма сума за вз.Б.Б. по първия ред в размер на 2995лв, дори да е погрешно
изчислена, а също и по 2-я ред от останалия за разпределяне остатък от събраната сума. Ето
защо и съобразно принципа да не се влошава положението на обжалващия, полагащата се на
вз.Б. сума по ред 1-ви не следва да бъде редуцирана, дори и погрешно да е била изчислена.
Що се отнася до оплакванията на длъжника Вл.Т. за допуснати нарушения на
изискванията на чл.462 ГПК във връзка с чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД. Според т.2 от Разпределението
вземането от 1 737,82лв на вз.Б.Б. се удовлетворява частично до сумата от 160,50лв.
Процесното вземане касаело присъдени с решение № 468/23.12.2016г. по гр.д.№ 1443/2012г
на PC - Силистра разноски по делото в размер на 1120лв, които разноски не се ползват с
привилегия по реда на чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД, т.к. не представляват вземане за трудово
възнаграждение. Доколкото характерът на вземането се определял от материалното
правоотношение, от което произтича, то изцяло незаконосъобразно е разпределянето на
сума по реда на чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД за вземане взискателя за сумата от 1120лв, която
представлява присъдени разноски.
Макар да са верни правните доводи на длъжника, това не води и до съществена
промяна в ранжирането на вземанията, тъй като, освен основните вземания, произтичащи от
трудови възнаграждения, които се отнасят към общите привилегии и с тях се изчерпва редът
на привилегированите вземания, последван от хирографарните такива, към които се отнася
вземането за разноски на Б.Блаушев, получената от него сума не е значителна и като краен
резултат, не се накърняват права на длъжника. Това е така и така защото чрез това
възражение се търси защита на чужди права – такова право би могла да има другата
взискателка Д. Й., от която няма подадена жалба. Затова, дори да се приеме доводът за
основателен, като краен резултат това не се отразява върху обема на погасените задължения
на длъжника.
При липсата на подадена жалба от страна на вз.Д.Й., която единствено би могла да се
счита ощетена, и при налична жалба от вз.Б., съдът намира, че направеното от ЧСИ
разпределение в тази част следва да бъде коригирано само относно числовия израз на всяко
от вземанията и полагащата се такса по т.26 при запазване на определената
последователност, което придобива следното изражение:
1. Вземането на вз.Б.Б. по настоящото изп.дело остава в размер на 46 662,37лв /след
намаляването му с удовлетвореното привилегировано вземане от ред 1-ви - 2995лв/ се
удовлетворява пропорционално /с прилагането на горепосочения коеф. 0,09885/ до размера
от 4612,57лв, вместо посочения от ЧСИ - 4275,33лв
1.1. съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума
възлиза на 134,95лв вместо определената от ЧСИ сума от 332,02лв
2. Вземанията на присъединения вз.Б.Б. за 1737,82лв се удовлетворяват частично до
размера от 171,78лв, а не посоченият от ЧСИ размер от 160,50лв
2.1. съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума е
равна на 5,02лв, а не както е определена от ЧСИ в размер на 11,09лв
17
3. Вземанията на присъединения взискател Д. Д.Й. в размер на 709 939,89лв следва да
се удовлетворяват частично до размера от 70 177,56лв и съответната част от полагащата се
на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума следва да е в размер на 2053,11лв
В тази част, доколкото липсва подадена от вз.Д.Й. жалба, то заделените за нея суми
следва да останат в размерите, определени от ЧСИ, а именно: вземането й в размер на 68
094,96лв и съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума в
размер на 2003,20лв
Съобразно изложеното извършеното от ЧСИ разпределение следва да бъде изменено
частично.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпределението, извършено на 1.07.2019 и предявено на
страните на 30.09.2019 от ЧСИ М., рег.№ 711, с район на действие ОС-Варна, на паричната
сума от 78 724лв, постъпила по изп.дело № 20157110400454, от публичната продан на
недвижими имот, в частта му, с която са определени вземанията от ПЪРВИ РЕД - по чл.136
т.1 ЗЗД, както следва:
1. Такси и разноски по принудителното изпълнение в полза на ЧСИ, невнесени от
взискателя в общ размер - 851,90лв- удовлетворяват се изцяло.
2. Такси и разноски по принудителното изпълнение по настоящото изп.дело в полза
на Б. Г. Б. – адв. възнаграждение по изп.дело, хонорар за вещо лице за изготвената оценка на
недв.имот, разноски по изп.д.№ 8122/2011г по описа на СИС при PC Варна, преобразувано
под № 20157110400454/ - 2 995лв — се удовлетворяват изцяло.
или общо по т.1 - 3 846,90лв
ОТМЕНЯ Разпределението, извършено на 1.07.2019 и предявено на страните на
30.09.2019 в частта му, с която са определени вземанията от ВТОРИ РЕД - по чл.136 т.5
ЗЗД
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
РАЗПРЕДЕЛЯ остатъка от постъпилата сума в размер на 74877,10лв по следния
начин
1. Вземането на вз.Б.Б. по настоящото изп.дело остава в размер на 46 662,37лв /след
намаляването му с удовлетвореното привилегировано вземане от ред 1-ви - 2995лв/ се
удовлетворява пропорционално /с прилагането на горепосочения коеф. 0,09885/ до размера
от 4612,57лв.
18
1.1. съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума е
в размер на 134,95лв
2. Вземанията на присъединения вз.Б.Б. за 1737,82лв се удовлетворяват частично до
размера от 171,78лв
2.1. съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху посочената сума е
равна на 5,02лв
3. Вземанията на присъединения взискател Д. Д.Й. остават в размера, определен от
ЧСИ - 68 094,96лв и съответната част от полагащата се на ЧСИ такса по т.26 върху
посочената сума е в размер на 2003,20лв
Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в едноседмичен
срок от получаване на препис от него от страните.
След влизане на решението в сила, копие от същото да се изпрати на ЧСИ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19