Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13451 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
187443 от 31.08.2020 г. по гр. д. № 88779/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в е
осъден З. „О.“ АД, ЕИК*******да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК*******, на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 4631,76 лв., представляваща
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 4616,76 лева за имуществени
вреди и 15,00 лева ликвидационни разноски по щета № 0300/17/777/505077, в качеството
му на застраховател по застраховка „Каско“ на увреден лек автомобил „Рено“, модел
„Флуанс“, рег.№ ******* от
пътно-транспортно произшествие, осъществено на 14.07.2017 г., в гр.София,
причинено виновно от водача на МПС, марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до изплащане на
вземането. За разликата над сумата 4631,76 лв. до пълния предявен размер
5379.80 лв. искът по чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ е бил отхвърлен като
неоснователен.
В срока по
чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“ АД срещу решението, в
частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над присъдената сума 4631,76
лв. до пълния предявен размер 5379.80 лв.
Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице увреждания по
кондензатора на увредения автомобил в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и неправилно е формирал извод, че същите не следва да бъдат
обезщетявани без да съобрази, че са били ремонтирани в сервиза и заплатени от
ищеца. За обосноваване на този извод ищецът сочи, че вещото лице по САТЕ е
констатирало, че подобна повреда не би могла да се установи при обикновен
преглед, а единствено при разоборудване на автомобила. Отправя искане за отмяна
на решението в посочената част и уважаване на исковете в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „ОЗК-З.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Заявява, че в производството не са представени
доказателства, че е извършен допълнителен преглед на автомобила увреден от ПТП,
от който да се констатира повредата на кондензатор. Излага доводи, че сервиза е
подменил кондензатора без да има нужда от това, след като не е описана
повредата на кондензатора при първоначалния преглед. Моли постановеното решение
да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и обосновано и претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел, че на 14.07.2017 г. в гр. София, между МПС,
марка „Форд“, модел „Транзит с рег. № ******* и МПС марка „Рено“, модел „Флуанс“, рег. № *******
е реализирано ПТП. Към датата на реализиране на процесното ПТП /14.07.2017 г./
за МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Флуанс“, е била сключена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 17-0300/360/5000089 и гражданската
отговорност на водачите на МПС за лекия автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, е била застрахована при ответното дружество. Приел е, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в
размер на 5163,58 лева, както и че направените ликвидационни разноски от ищеца
по процесната щета са в размер на 15,00 лева. Въз основа на заключението на
САТЕ към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на лек автомобил „Рено“, модел „Флуанс, на база средни пазарни цени, без
подмяна на кондензатора на климатика са били необходими 4 616,76 лв. /като
сумата необходима за подмяна на кондензатора на климатика е изчислена на база
средни пазарни цени, след като е бил годен за експлоатация
и технически изправен/.
Решението на
СРС е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
По делото са
приети пред първата инстанция САТЕ- основна, две допълнителни и една тройна
експертиза, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, от които се
установява, че повредите в лек автомобил „Рено“, модел „Флуанс“ са в предна
дясна част. Както са посочили експертите, кондензаторът на климатичната
инсталация се намира в предна дясна част на автомобила, но не е установено с
категоричност, че удар директно в него е имало, както и че същият е бил увреден
от ПТП до степен да бъде негоден. Както са посочили експертите, налице са леки
застъргвания на питата на кондензатора, минимални, като не е установен теч на
фреон. Въпреки леките увреждания, кондензаторът е бил изправен и годен за
експлоатация. В о.с.з. на 21.11.2019 г. вещите лица посочват, че от направения
оглед от снимките, не се констатира увреждане по кондензатора, като при ПТП не
се виждат течове. Доколкото при огледа на автомобила не е посочена тази част
като увредена, а и полицейските органи не са записали да е налице теч на фреон
на платното, то, експертите дават становище, че кондензатора е изправен и годен
за експлоатация. Посочват, че кондензаторът е видима част и лесно се забелязват
увреждания по него, а след като такива
не са забелязани от експертите на застрахователя, то, такива не е имало. На
следващо място отбелязват, че е възможно да е налице увреждане на тръбичката
към кондензатора, но не може да се установи със сигурност.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на З. по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител
на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", са изрично определени в закона - чл. 411 от КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Встъпването в права
по чл. 411 от КЗ предпоставя съществуването на две самостоятелни правоотношения -
правоотношение между застраховател и застраховано лице, породено от договор за
имуществена застраховка и правоотношение между застраховател и застраховано
лице, възникнало от договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Правото на застрахователя по имуществената застраховка да встъпи в правата на
застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител или срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" възниква по
силата на закона при осъществяване на определен юридически факт - изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено З..
Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и
то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената
в договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на
ищцовото действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до
размера на изплатеното обезщетение.
За да
възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено З.
срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при
или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност
да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
З. да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
В случая по делото са представени описи
от 18.07.2017 г. на щетите по автомобила, изготвени от З. „А.Б.“ АД, в които действително при извършения преглед
след процесното ПТП не е отбелязано да е налице повреда по кондензатора на
автомобила настъпила в резултат на произшествието. Това обстоятелство не се
установява с категоричност /при пълно и
главно доказване/ и чрез заключенията на САТЕ, приети пред първата инстанция.
Напротив, както бе посочено експертите са категорични, за това че кондензатора
на увредения от ПТП автомобил е бил годен за експлоатация. С оглед това,
настоящия състав намира доводите на въззивника за неоснователни и недоказани. Правилно
и законосъобразни са изводите на СРС, че за тази подменена част на автомобила
не се следва застрахователно обезщетение от ответника, тъй като не е доказано,
че същата е увредена до степен на негодност в резултат на настъпилото ПТП.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 187443 от 31.08.2020 г. по гр. д. № 88779/2017 г. по описа на
СРС, 160 с-в, в частта, с която е охвърлен като неоснователен предявения от З.
„А.Б.“ АД, ЕИК******* срещу З. „О.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ за заплащане на сумата 748.04 лв. /над сумата 4631,76 лв.
до пълния предявен размер 5379.80 лв./, която сума представлява заплатеното от З.
„А.Б.“ АД застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №
0300/17/777/505077, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ на
увреден лек автомобил „Рено“, модел „Флуанс“, рег.№ ******* от пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 14.07.2017 г., в гр.София, причинено виновно от водача на МПС,
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *******, застрахован при З. „О.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК******* да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100.00 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.