Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 2247 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 283757 от 25.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 69193/2018 г. на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от Р.В.К.
срещу Г.Б.С. иск с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, резултат от
действия на ответника, изразяващи се в подадено на 07.02.2018 г. писмено
сведение до ответника И., в което посочил, че ищцата му крещяла, обиждала и го
ударила по лицето с торба, пълна със стъкла, с което му причинила рани по
лицето, поради което му били направени десет медицински шева, както и
предявеният от Р.В.К. срещу Б.Н.И. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, резултат от
действия на ответника, изразяващи се в изготвяне на докладна, в която посочил,
че ищцата е агресивна и спрямо хората в обкръжението и опасна за живота и
здравето както на нейното, така и на другите, поради което има нужда от активно
лечение и предложение преписката да бъде изпратена в СРП с мнение за образуване
на производство по чл.155 от Закона за здравето.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищцата Р.В.К.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения, че
първоинстанционният съд не е извършил обстоен анализ на ангажираните по делото
доказателства и е основал изводите си на превратно тълкуване на свидетелските
показания по делото, като е обсъждал предимно показанията на свидетелката Х.,
но не и тези на свидетелите Ц.и М., дадени пред наказателния съд. Навежда
оплакване, че не е било обсъдено несъответствието между установимата от
медицинската документация дата на получено от ответника С. увреждане и
посочената от него такава. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния
съд за липса на причинно-следствена връзка между действията на ответниците и
претърпените от нея вреди. Поддържа, че ако ответникът И. не беше излъгал, че
всички свидетели твърдят, че ищцата е наранила ответника С. и ако не беше
написал докладна записка с мнение за принудително настаняване на лечение, СРП
нямаше да внесе такова искане в съда. Отправя
искане обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено
друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника Г.Б.С..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника Б.Н.И.. В проведеното на 08.02.2021 г. открито
съдебно заседание пред СГС последният оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК и заявените с въззивната жалба оплаквания, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи
към обсъждане на заявените оплаквания относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.01.2018 г., минавайки от
задния вход на блока, видяла съседа си Г.Б.С., който бил отворил вратата на
караваната си и вадел чували от нея. Напомнила му за негово неплатено
задължение за ремонт към етажната собственост. В този момент ответникът избухнал,
подгонил я, хванал я за коженото палто и започнал да й крещи да не се занимава
с него и че щял да я научи да си затваря устата. Твърди, че крещейки,
ответникът я удрял с юмрук под палтото, опитал се да я хване за гушата и тогава
ищцата започнала да се отбранява и да го отблъсква, без по никакъв начин да го
е наранила. По-късно разбрала, че ответникът е подал писмено сведение до младши
полицейски инспектор в III РУП на СДВР
– Б.Н.И., в което е твърдял, че ищцата го е ударила с торба стъкла по лицето.
Твърди, че последното не отговаря на истината. От своя страна ответникът Б.Н.И.
извършил проверка и изготвил докладна записка, че ищцата е агресивна и опасна
за живота и здравето на съседи, живущи във входа, и други около нея, както и за
нейното собствено здраве. В резултат на тази докладна записка бил изпратен
сигнал до СРП за внасяне на искане в съда ищцата да бъде настанена на
принудително лечение. Такова искане било внесено от СРП в съда, по повод на
което било образувано ЧНД № 7431/2018 г. на СРС, прекратено с определение на
съда от 06.06.2018 г. Ищцата твърди, че в периода от научаване за делото до
прекратяването му с определение на съда е изпитвала силно нервно напрежение, не
е можела да
спи, изпивала е притеснение във връзка с полаганите от нея грижи за нейния
възрастен и болен баща на 90 години, считала е, че всичко е организирано с цел
да й бъде взет апартаментът, изпитвала е чувство за безнадеждност. Твърди, че е
писателка и поетеса с литературни награди, поради което е изживяла допълнително
притеснение от евентуалната реакция на нейните колеги и читатели. Излага
съображения, че посочените неимуществени вреди е претърпяла в причинна връзка с
поведението на ответниците, които, като са знаели, че е психично здрава, са
предприели действия с цел да я изкарат психично болна. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди всеки от ответниците да й заплати по 3000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с виновното им
и противоправно поведение.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Г.Б.С..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Б.Н.И., с който оспорва предявения срещу него иск. Твърди,
че в началото на 2018 г. му било възложено да извърши проверка по преписка с
вх. № 227000-1061/18 г. по описа на III РУП-СДВР, пр.пр. № 1138/2018
г. на СРП за възникнал спор и саморазправа между Р.В.К. и Г.Б.С.. В рамките на
възложената му проверка снел сведение на Г.Б.С. и извършил разпити на
свидетели, като всички тези действия били съгласувани с прекия му ръководител И.П.,
Началник на група ТП „Възраждане“ при III РУП-СДВР и наблюдаващия прокурор по преписката
мл.прокурор И.Й.. Извършвани били периодични доклади на прокурор Й., като
преписката била върната с мнение за образуване на ДП, на основание чл.155 от
Закона за здравето по искане на мл.прокурор Й..
Основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД
предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2)
неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението
на делинквента и 5) вина.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е
претърпял твърдените от него вреди в причинна връзка с противоправното
поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако ответникът
твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори презумпцията. В
тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите съответства на исковата
сума.
В случая ищцата обосновава правния си интерес от
предявяване на процесните искове с твърдения за претърпени неимуществени вреди
в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на двамата ответници,
като деянието на ответника Г.С. се изразява в подаване на писмено сведение до
младши полицейски инспектор в III РУП на СДВР
– Б.Н.И., в което заявил, че ищцата го е ударила с торба стъкла по лицето, а
деянието на ответника Б.И. – в изготвянето на докладна записка, че ищцата е
агресивна и опасна за живота и здравето на съседи, живущи във входа, и други
около нея, както и за нейното собствено здраве, като в причинна връзка с
поведението на двамата ответници ищцата твърди срещу нея да е било образувано
производство по чл.155 от Закона за здравето.
С оглед така наведените твърдения следва да се има
предвид, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя
е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Подаването на жалба
до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена
възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с
право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с
цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес /в посочения смисъл – решение № 53 от 04.04.2018 по гр.д. № 1913/2017
г. на ВКС, III ГО; решение № 758 от 11.02.11 г. по гр.д. №1243/2009 г.,
IV ГО; решение № 245 от 05.11.2014 по гр.д. № 1734/20,14, ІІІ ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
В случая тежестта на доказване се носи от ищцата – тя
следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдението си, че
ответникът С. е подал жалба срещу нея с твърдения, за които е знаел, че не са
верни, с цел да й навреди. Изводите на съда за горните обстоятелства не могат
да почиват на предположения, а следва да се основават на анализ и преценка на
ангажираните по делото доказателства.
На първо място, не се установява ответникът С. да е
подавал жалба срещу ищцата. Видно от преписка № 227000-1061/18 г. на 03
РУП-СДВР, пр.пр. 1138/2018 г. на СРП, приложена към ЧНД
№ 7431/2018 г. на СРС, НО, приложено към гр.д. № 69193/2018 г. на СРС, ГО, 157
състав, на 24.01.2018 г. ищцата е подала
до СРП тъжба срещу Г.С., заявявайки, че на два пъти била нападана от него, като
последното нападение било на 23.01.2018 г. около 14:30 часа, когато се срещнали
зад блока и му напомнила за негови задължения. Наред с изложените от
тъжителката твърдения и неин анализ относно житейската история на ответника, е
изразена и позиция, че същият следва да бъде освидетелстван и вкаран в клиника.
В подаденото от Г.С. сведение от 07.02.2018 г.
последният е заявил, че на 23.01.2018 г. около 14:00 часа е ремонтирал колата
си зад блока, когато към него се приближила Р.К., крещейки му, че трябва да си
плати някакви задължения към блока и обиждайки го, че е циганин инвалид, който
не може да живее на гърба на хората. Сочи, че я помолил да се дръпне от него,
но тя замахнала с торба, в която имало стъкла, и го ударила с нея по лицето, в
резултат на което му потекла кръв, обадил се на жена си и тя го закарала в
„Пирогов“, като свидетел на инцидента станала фризьорката Валя от техния блок.
Сочи и че седмица след това тъжителката го видяла отново и всичко се повторило,
но при втората им среща тя не носела нищо. Сведението на С. е снето във връзка
с подадената срещу него тъжба от ищцата. При подаване на същото ответникът не е
упражнявал правото си на жалби и сигнали, а правото си на защита по подадената
срещу него тъжба от ищцата.
На следващо място, не се установява ответникът да е
заявил неверни обстоятелства с цел да навреди на ответницата, в причинна връзка
с което същата да е претърпяла неимуществени вреди.
От преценката на ангажираните по делото доказателства
– приложеното по делото ЧНД № 7431/2018 г. на СРС, показанията на свидетелката Х.
и обясненията на ответника Г.С. по реда на чл.176 ГПК се установи, че на
23.01.2018 г. между ищцата и ответника е възникнал конфликт във връзка с
претенции на ищцата към ответника за негово неплатено задължение към етажната
собственост. Съдът кредитира показанията на свидетелката Х., доколкото същите
са логични и последователни и се основават на непосредствено възприети от нея
обстоятелства. Свидетелката заявява, че познава страните, с които живеят в един
блок в Зона Б-18, като депозира подробни показания относно възникналия конфликт
помежду им – как ищцата, която не е домоуправител на входа, потърсила сметка на
ответника С. за негово неплатено задължение, докато същият поправял нещо по
колата си зад блока; как той й е казал да го остави на мира и как тя го ударила
с торбичка с боклук, от която се разсипали битови отпадъци, в т.ч. стъкла; как
брадата на ответника С. била разкървавена и как след инцидента го е виждала с
превръзка. По делото не са ангажирани доказателства за евентуална
заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, като изявлението на
процесуалния представител на ищцата в проведеното на 21.10.2019 г. открито
съдебно заседание пред СРС – че свидетелката живее на семейни начала с
ответника С., изрично оспорено от свидетелката, е оттеглено с уточнението, че
не тя, а друго лице живее на семейни начала с ответника.
По отношение на доводите на жалбоподателката, че
показанията на свидетелката не се подкрепят от показанията на свидетелите Ц.Ц.и В. М., следва да се има предвид, че посочените лица не
са разпитвани в качеството им на свидетели пред гражданския съд. Същите са били
разпитани в качеството на свидетели в производството по ЧНД № 7431/2018 г. на
СРС, НО, 105 състав. Съдът може да преценява само доказателства, които са
събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на
доказателства. Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК
при оттегляне на иска. Писмените доказателства по приложени към делото други
дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на
делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които
някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други
органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания.
Протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на
свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти /в посочения смисъл
- решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр.
д. № 703/2011 г. на ВКС, IV ГО; решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. д. №
1952/2016 г. на ВКС, III ГО/. В случая не се касае за извънсъдебни признания на
страна, направени в друго производство, а за депозирани по друго дело свидетелски
показания на лица, които не са били разпитани в качеството на свидетели в
настоящото производство, и на които съдът не би могъл да основе фактическите и
правните си изводи. С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението на
жалбоподателката за необоснованост на изводите на първата инстанция.
От представените по делото медицински документи и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.,
специалист по ортопедия и травматология, се установява, че ответникът е получил
рана в областта на долната челюст, в лявата половина, от порязване със стъкло.
Обстоятелството, че медицинската документация сочи на дата на получаване на
увреждането – 15.01.2018 г., която предхожда с една седмица датата, посочена в
сведението на С. – 23.01.2018 г. не променя изводите на съда. Самата ищца в
тъжбата си е посочила, че на два пъти е имала инциденти с ответника, вторият от
които - на 23.01.2018 г., като сочи, че още след първото нападение той скъсал
торбата с боклук, която носела. В даденото от С. сведение също се споменават
две конфликтни ситуации с период от седмица помежду им. При наличието на данни
за две конфликтни ситуации между страните, при категоричните доказателства за
полученото от ответника увреждане, което отговаря на посочения механизъм, и при
липса на каквито и да било други доказателства за други получени увреждания в
периода 15.01.2018 г. – 23.01.2018 г., не може да се приеме, че при условията
на пълно и главно доказване е установено ответникът да е изнесъл неверни
сведения.
Основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е
предпоставена от кумулативното наличие на елементите от фактическия му състав.
Липсата на който и да е от тях изключва необходимостта от обсъждане на
останалите. В случая обаче за пълнота следва да се посочи, че не се установява
и пряка причинна връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и
поведението на ответника С.. Развилото се производство по Закона за здравето не
се намира в пряка причинна връзка с поведението на ответника С.. Изнесените от
него сведения в защита на подадената срещу него тъжба са били предмет на
изследване и преценка от страна на органите на МВР, след което и на СРП с оглед
извършване на преценката относно необходимостта от внасяне на искане в СРС по
Закона за здравето. Сведението на ответника С. само по себе си не е от естество
да доведе непременно и по необходимост до резултата – образуване на производство
по Закона за здравето срещу ищцата.
С оглед изложеното, не може да приеме, че ответникът С.
е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД.
По отношение на ответника Б.Н.И. с въззивната
жалба е заявено оплакване относно изводите на първоинстанционния съд за лисата
на причинна връзка между неговото поведение и претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Поддържа се, че ако ответникът И. не беше излъгал, че
всички свидетели твърдят, че ищцата е наранила ответника С. и ако не беше
написал докладна записка с мнение за принудително настаняване на лечение, СРП
нямаше да внесе такова искане в съда. Така развитите доводи от страна на
жалбоподателката не могат да бъдат споделени. Ответникът И. изцяло в изпълнение
на служебните си задължения и с оглед опазване на обществения интерес е
предприел действия по извършване на проверка, в рамките на която са събрани
сведения от различни лица, след което е изготвил докладна записка, съгласувана
с непосредствения му ръководител. С последната ответникът в качеството му на
младши инспектор е изложил, че от извършената проверка е установил, че същата е
образувана по повод тъжба до СРП на Р.К. с твърдения за нападение, извършено от
Г.С.; че на последния е снето сведение на 07.02.2018 г., в което е посочил, че
ищцата му е нанесла удар в лицето с плик с боклук, в който е имало стъкла, като
е срязала брадата му; че С. се е явил със срязана брада и десет шева от
„Пирогов“. Посочено е, че са снети сведения от С.Б., домоуправителя Ц.Ц.., В.Х., очевидец на инцидента, дала сведения, че ищцата
е агресивна; че по указание на мл.прокурор при СРП във връзка с допълнително
постановление са снети сведение и от други живущи на процесния адрес; че ищцата
е подавала десетки жалби в Районното управление, като след извършени проверки
не се е установявало да се потвърждава изложеното от нея. Посочва се, че в хода
на извършване на проверката е установено, че ищцата е агресивна и опасна спрямо
хората от обкръжението и че е опасна за живота и здравето, както и за нейното
собствено и има нужда от активно лечение, поради което и с оглед събраните
данни е предложено преписката да бъде изпратена в СРП с мнение за образуване на
ДП, на основание чл.155 от Закона за здравето. Поведението на ответника, който
в изпълнение на служебните си задължения, е извършил проверка, след което е
изготвил докладна, в която е обобщил резултатите от тази проверка и събрани от
него сведения за агресивно и опасно поведение на ищцата, не може да се приеме
за противоправно, а липсата на противоправност изключва необходимостта от
обсъждане на въпроса за причинната връзка. Независимо от посоченото и за
пълнота следва да се посочил, че изготвянето на докладна записка, в която са
обобщени резултатите от проверката, няма за своя непосредствена последица
откриване на производство по Закона за здравето. Съгласно чл.157 от Закон за
здравето задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от
прокурора, а в случаите на чл. 154, ал. 3 - и от ръководителя на лечебното
заведение, по силата на чл.156, ал.1 от Закона за здравето задължителното
настаняване и лечение на лицата по чл. 155 се постановява с решение
от районния съд по настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 - от
районния съд по местонахождението на лечебното заведение.
С оглед изложено следва да се приеме, че в полза на
ищцата не са възникнали вземания към ответниците за обезщетение за
неимуществени вреди от деликт.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба,
жалбоподателката няма право на разноски по делото.
Ответниците по жалбата имат право на разноски, но
доколкото не са ангажирали доказателства да са направили разноски, нито са
заявили искане за присъждане на такива, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
283757 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 69193/2018 г. на СРС, ГО, 157
състав.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.