РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
2785
гр.Пловдив, 22 . 11 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година,
XXIV състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
разгледа докладваното от съдия Диева ч.к.адм.д. №
2744/2023г. и съобрази следното:
Производство
по реда на глава XIII - чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
И.Р.Я.,*** обжалва Определение № 2474
от 23.10.2023г. по адм.д.№ 2530/2023г., АС – Пловдив, с което счита, че са му
нарушени правата поради прекратяване на случая. Поддържа за посочено по делото,
че зам.началник Кирил Сивков го е наказал несправедливо със седем дни чистота и
спиране от работа без да издаде заповед, поради което счита, че е налице дискриминация
и расизъм, което съдът не е разгледал. Твърди, че е отстранил нередовност на
жалбата по отношение задължението за заплащане на държавна такса и съда се е
произнесъл без да назначи адвокат.
Частната жалба е подадена в срок от
страна с право и интерес от обжалване на съдебен акт от характера на
прекратителните - съобщение за Определение № 2474/23.10.2023г., постановено по
адм.д.№ 2530/2023г. на АС-Пловдив е получено на 26.10.2023г. лично от И.Я.;
частната жалба е подадена на 30.10.2023г. /дата на пощенско клеймо/ – в 7
дн.срок. Същата е допустима и неоснователна.
1. Административно дело № 2530/2023г.,
АС – Пловдив е образувано по тъжба 1 на И.Я. от 09.10.2023г. с вх.номер в
АС-Пловдив от 11.10.2023г., в която е заявено, че е бил наказан със 7 дни
извънредно почистване, без да му се даде заповедта и отделно бил наказан с две
наказания, без да е изслушан. Посочено е, че има дискриминация и искът е в сума
от 3500лв. от ГДИН. Към тъжбата е приложена молба за назначаване на правна
помощ и е представена декларация, в която Я. е отразил доходи на майка си,
посочил е, че не работи, включително „Пенсионер по болест сума 416.86лв.“ с
вписани болести – диабет, артрит.
Във
втора тъжба също от 09.10.2023г., приложена към първата, е посочено, че на
03.10.2023г. Я. бил спрян от работа в 9.45ч. от зам.началник, поради което в
15.30ч. не бил на работа, „а те го тълкуват, че съм бил на работа“. Работният
час на Я. бил от 18 до 19ч. – чистач в столовата. Заявено е съда да се
разпореди да бъде върнат на работа или да му заплатят иск от 3500лв. от ГДИН за
психически тормоз от зам.началник г-н Сивков.
В Определение от 11.10.2023г. АС –
Пловдив приел, че предвид съдържанието на двете тъжби, конкретният случай касае
две различни производства – производство по реда на чл.285 ЗИНЗС с предмет –
искова претенция и производство с предмет контрол върху законосъобразност на
административен акт. По изложените съображения производството по адм.д.№
2530/2023г. е разделено, като делото е продължило по тъжба 2, насочена против
действия на зам.началник К.Сивков, който на 03.10.2023г. е спрял от работа Я..
Тъжба 1 с приложенията към нея са представени за образуване на отделно съдебно
производство.
С разпореждане от 13.10.2023г. жалбата
/тъжба 1/ е оставена без движение с конкретни указания за отстраняване на
констатирани нередовности : внасяне на държавна такса в размер на 10лв. по
сметката на АС-Пловдив в 7 дн.срок от получаване на съобщението и в същия срок
да представи платежния документ за внесената държавна такса в деловодството на
АС-Пловдив; уточняване на искането към съда във вр. със съдържанието на тъжбата.
Указано е в случай на търсена защита по реда на чл.128 ал.1 т.1 АПК чрез
обжалване на административен акт /заповед/, този акт да бъде индивидуализиран с
посочване на органът, който го е издал, номер и дата. В хипотеза на търсена
защита по реда на чл.285 ЗИНЗС с предмет – искова претенция за обезщетения за
вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, да се посочи вид и размер на претенцията и актове,
действия и бездействия на административни органи или длъжностни лица, от които
се твърди да са настъпили вредите. Изрично е указано на жалбоподателя, че при
неотстраняване на нередовностите в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за отстраняване на
нередовностите в жалбата в посочения срок е получено на 13.10.2023г. – лично от
жалбоподателя /л.15, л.23/.
На 18.10.2023г. е постъпила тъжба 2 /
16.10.2023г. във вр. с получено съобщение на 13.10.2023г. за отстраняване на
нередовностите в жалбата. Според съдържанието на тъжба 2, същата е насочена
против действие от зам.началник К.Сивков за психически тормоз – „че
несправедливо ме спря от работа …“ и против причинени вреди – „иска е
55 500лв.”. Към тъжбата е приложена молба за освобождаване от държавна
такса поради болест – посочено е, че жалбоподателят е пенсионер по болест с 85
% инвалидност и с пенсията си купува лекарства. С втора молба е поискано назначаване
на адвокат. В декларация е посочено, че Я. е обявил от 03.10.2023г. гладна
стачка за наказанието от зам.началника – 7 дни чистота.
С определение от 23.10.2023г.
производството по делото отново е разделено, предвид посоченото – претендиране
на обезщетение в размер на 55 500лв. от ГДИН.
2. С определение № 2474 от 23.10.2023г.
/обжалваното/, АС – Пловдив е : оставил без разглеждане тъжба № 2/09.10.2023г.
и тъжба № 2/16.10.2023г. /постъпила в съда на 18.10.2023г./ на И.Я., в която се
излагат възражения срещу действия на зам. началника на Затвор – Пловдив, който
на 03.10.2023г. го е спрял от работа и е прекратено производството по
административно дело № 2530/2023г. на АС – Пловдив; оставено е без уважение
искането на И.Я. за освобождаване от държавна такса за производството и е
оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ.
АС – Пловдив приел, че в тъжбата от
16.10.2023г. не са отстранени нередовностите, посочени в разпореждането от
13.10.2023г., тъй като жалбоподателят е изразил общи възражения, без да посочи
конкретен административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол. По
отношение задължението за заплащане на държавна такса и искането за
освобождаване от същата, както и молба за назначаване на служебен защитник е
посочено, че е представена декларация, в която е отразено получаване на месечна
пенсия в размер от 416,86лв., като оспорващото лице е заявило, че не може да
заплати такса от 10лв., тъй като разходва същата за лекарства, но към
декларацията не са представени медицински документи, удостоверяващи текущ
здравословен статус на Я.. Предвид това, съдът счел, че нередовностите на жалбата
не са отстранени в срок и не са налице основания за освобождаване на
жалбоподателя от заплащане на държавна такса, предвид установеното наличие на
доход, който му позволява да покрие задължението си. Съдът е посочил, че на
основание чл.24 т.2 от Закона за правната помощ, претенцията за назначаване на
служебен защитник е неоснователна.
3. Касационният
състав на АС – Пловдив констатира, че с молба от 23.10.2023г. с вх.номер от
26.10.2023г. в АС – Пловдив е представен документ за внесена държавна такса в
размер на 10 лв. по адм.д.№ 2530/2023г. Както бе посочено по-горе, съобщението
за разпореждането за оставяне на жалбата без движение с конкретни указания за
отстраняване на нередовности – в 7 дн.срок от получаването му от жалбоподателя,
е получено лично от Я. на 13.10.2023г. Седемдневният срок е изтекъл на
20.10.2023г.- петък, присъствен ден. Документът за внасяне на държавна такса е
от 17.10.2023г. – в рамките на 7 дн.срок от получаване на разпореждането, но
представянето му в деловодството на съда е извън този срок. В разпореждането на
АС-Пловдив ясно и точно е указано, че внасянето на държавната такса и
представянето на платежният документ за внасянето й, следва да бъдат извършени
в 7 дн.срок от получаване на съобщението. За внасяне на държавната такса в
указания срок съдът няма възможност да узнае без платежният документ да бъде
представен по делото, тъй като няма задължение по закон да се осведомява
посредством проверка в касата на съда. В тази вр. и указанията към Я. са
изрични – внасяне на държавна такса и представяне на документът за това се
извършват в 7 дн.срок от получаване на съобщението. Следователно, в случая не е
отстранена нередовност в жалбата – не е внесена държавна такса /чл.151 т.3 АПК/
с представяне на документ за внасянето й в съда в 7 дн.срок от получаване на
съобщението. Заплащането на държавната такса в указан срок не опровергава
извода за нередовност на жалбата, тъй като не е осъществено кумулативното
задължение за представяне на платежният документ в съда в същия срок, което в
случая не е осъществено - в тази насока Определение № 10767/07.11.2023г. по
адм.д.№ 10473/2023 г. на ВАС : „…Следователно едва в частното производство на
съда е представен документ, доказващ отстраняване на нередовността в
първоинстанционната жалба, което обстоятелство обаче, не може да санира тази
нередовност. В настоящото частно производство се преценява законосъобразността
и правилността на първоинстанционния съдебен акт, който в случая е правилен,
тъй като съобразно представените пред първостепенния съд доказателства, същият
е извел верен и обоснован извод за неизпълнение на указанието за заплащане в 7
- дневен срок на дължимата държавна такса и за представяне по делото на
документ, удостоверяващ направеното плащане. Дори и да се възприеме тезата на
частния жалбоподател, че е заплатил в срок дължимата държавна такса, същият не
е изпълнил второто кумулативно посочено задължително указание - да бъде
приложен по делото платежен документ, доказващ изпълнение на указанието на
първостепенния съд, което в конкретната хипотеза безспорно не е осъществено.“.
Правилен
е изводът на АС-Пловдив за отсъствие на основания за освобождаване от държавна
такса, предвид посоченото от жалбоподателя наличие на месечна пенсия в размер
на 416,86лв. За твърдяното обстоятелство - разходване на сумата за лекарства,
не са представени медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние
на Я.. Следва да бъде отбелязано, че за представяне на медицински документи към
жалбоподателя не са отправени указания, но това не променя крайният извод на
съда за неотстранени нередовности в жалбата, тъй като в случая не е посочен
административен акт, който се обжалва. По отношение заявените претенции за
обезщетение във вр. с твърденията за психически тормоз – исковите претенции за
отделени за разглеждане в самостоятелни съдебни производства. Предвид
изложеното, неоснователно в частната касационна жалба се твърди нарушение на
права.
АС – Пловдив е отправил конкретни
указания в разпореждането си от 13.10.2023г., но в представените по делото
тъжби не е конкретизиран оспорен административен акт. Съобрази се, че по
отношение твърдението за спиране от работа на Я. от страна на зам.началник
К.Сивков, не би могло да бъде прието основание по см. на чл.128 ал.1 т.4 вр. с
чл.250 АПК, тъй като съгласно специалния закон – ЗИНЗС, чл.175 ал.2 : „Условията
за работа на лишените от свобода се определят от трудовото законодателство.“.
За работата в местата за лишаване от свобода е регламентирано, че „Възможностите
за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни
места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и
комунално-битова дейност на затворническите заведения.“ - чл.164 ал.1 ППЗИНЗС.
Осъществяването на трудова дейност е регламентирано в ЗИНЗС като възможност, а
условията за работа на лишените от свобода се определят от трудовото
законодателство. В реда на изложеното не би могло да бъде възприето, че
спирането от работа е в обхвата на чл.276 ЗИНЗС от част Шеста „Защита срещу
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ вр. с чл.3 от същия
закон /“(1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.; (2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“/.
АС –
Пловдив правилно е съобразил нормата на чл.24 т.2 от Закона за правната помощ,
тъй като при неотстранени нередовности жалбата се оставя без разглеждане, при
което положение правна защита не може да бъде предоставена. В допълнение се
отбелязва, че при редовна жалба искането за предоставяне на правна помощ следва
да бъде разгледано преди произнасянето по основателността на оспорването,
какъвто не е настоящия случай.
Касационният
състав установи, че с молбата от 23.10.2023г. – вх.номер в АС-Пловдив от
26.10.2023г., И.Я. е представил и искане за отмяна на „Акта 2398/23г. на
К.Сивков“, ведно с приложена Заповед № Л-2398/03.10.2023г. Със същата е
наложено на И.Я. дисциплинарно наказание – извънредно дежурство по поддържането
на чистотата и хигиената за срок от седем дни, на основание чл.101 т.2 ЗИНЗС. Предвид
съображенията по отношение приложения документ за внесена държавна такса извън
срока за отстраняване на нередовностите в жабата, следва да бъде прието, че с
представяне на искането от 23.10.2023г. и приложената към него заповед,
нередовността в жалбата относно посочване на обжалван административен акт - не
е отстранена в срок.
Отделно от това, Заповед №
Л-2398/03.10.2023г. подлежи на обжалване не пред АС-Пловдив, а пред главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – чл.110 ал.2 ЗИНЗС. Искането против тази заповед е отправено до АС-Пловдив, поради което
следва да бъде изпратено на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", като не е налице хипотезата на чл.130 АПК, тъй като по това искане не е образувано дело, а образуваното е прекратено
законосъобразно поради неотстранени нередовности в жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221 ал. 2 пр. първо АПК, АС
- Пловдив XXIV състав
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в
сила Определение № 2474/23.10.2023г., постановено по адм.д.№ 2530/2023г. на
АС-Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
Изпраща на Главен директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - искане на И. Р.Я. за отмяна на
Заповед № Л-2398/03.10.2023г., издадена от За Началник на Затвора Пловдив.
Председател
: /П/
Членове : /П/
/П/
Вярно с оригинала!
Деловодител: ДТ