№ 90
гр. София , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503598 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 104 от 30.07.2020 год., постановено по т.д.№ 43/2020 год. по описа на СОС,
ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Е. Г. А.
сумата от общо 60 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
12.05.2017 год., ведно със законната лихва от 18.07.2019 год. до окончателното изплащане,
като исковата претенция за неимуществените вреди е отхвърлена до пълните размери.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД в осъдителните части за разликата
над сумата от 30 000 лева до 60 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение
на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер досежно неимуществените вреди е завишен и
несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Правят се
оплаквания още, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан. Молят съда да отмени решението в обжалваните осъдителни части и постанови ново,
с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца Е. Г. А., чрез процесуален представител в
отхвърлителните части над сумите от 30 000 лева до пълните размери от 80 000 лева по
всяка една от двете застрахователни полици. Твърди се, че в обжалваната част решението е
неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната
1
практика по подобни случаи, както и индивидуално преживените от ищеца болки и
страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до пълните
размери. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водачи на МПС, застраховани по риска „гражданска
отговорност“.
Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - две валидни застраховки по риска „гражданска
отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на които е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка
между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на преките извършители. Не
е спорен и установения механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил счупване
на дясната бедрена кост в областта на диафизата, наложило оперативно лечение на два
етапа, което увреждане е реализирало трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок от 8-9 месеца. В първия етап на операцията е извършена кръвна репозиция и
метална остеосинтеза, а във втория – след приключване на възстановителния процес е
отстранен метала по оперативен път. Възстановителния период е бил до 9 месеца, като
силни спонтанни и при палпация болки пострадалия е изпетвал в първите дни след травмата,
а след това са били налице болки в следващите два-три месеца.след приключване на
възстановителния процес болезнеността може да се наблюдава при физическо натоварване
на крайника или промяна на времето. Дава заключение, че няма данни за наличие на
усложнения от получените увреди, но за в бъдеще ще се наблюдава болезненост при по-
голямо физическо натоварване.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. Г., майка на
ищеца, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че след
оперативните интервенции синът й се налагало да ползва подлога при уриниране, тъй като
2
не могъл да става. Вечер не спял спокойно, будел се, сънувал кошмари и викал, което
налагало ползването на успокоителни. Дава показания, че кракът му още не е възстановен
напълно, често изпитва болки, а понякога му се схваща целия крайник. След катастрофата
станал по-избухлив и нервен, а преди това бил много спокойно дете.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е
търпял болки и страдания за период от около девет месеца, като те са били най-силни след
оперативните намеси, с умерена интензивност до два-три месеца от произшествието. Следва
да бъде взето впредвид също така, че и към момента пострадалия изпитва болки при
физически натоварвания и при промяна на времето. Отделно от това ищеца е преживял и
психически телесните увреди, като съдът кредитира дадените от свидетеля показания в тази
насока, като придобити вследствие на лични впечатления.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, продължителността на периода през
който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП - май 2017 г., лимитите на отговорност, както и
съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 60 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото не се установи, пострадалия да е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, като с това си действие да е
3
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поради изложеното правилни са
изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение при ищеца,
което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, даващи основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/30.07.2020 год. постановено по т.д. № 43/2020 г. на
Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от 09.02.2021 г. пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4