Р
Е Ш Е
Н И Е
№260139
гр.
Перник, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година,
ІІ - ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 01879 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С.И.М. за осъждане на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД да заплати следните суми:
- 1788,08 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение за месец
април 2016 г., сумата от 299,10 лева
– застрахователно обезщетение за неизплатена лихва за забава, считано от
26.05.2016 г. до 01.06.2018 г., сумата от 304,97
лева – лихва за забава, считано от 01.06.2018 г. (датата на подаване на
исковата молба срещу работодателя) до 04.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
- 1885,81 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неизплатеното от работодателя възнаграждение за
ползван през месец май 2016 г, платен годишен отпуск от 19 дни, сумата от 298,09 лева - застрахователно обезщетение
за неизплатена лихва за забава, считано от 26.06.2016 г. до 01.06.2018 г.,
сумата от 321,64 лева – лихва за
забава, считано от 01.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба срещу
работодателя) до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- 113,95 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неизплатеното от работодателя възнаграждение за
ползван през месец юни 2016 г, платен годишен отпуск от 1 ден, сумата от 17,06 лева – застрахователно обезщетение
за неизплатена лихва за забава, считано от 26.07.2016 г. до 01.06.2018 г., сумата
от 19,43 лева - лихва за забава,
считано от 01.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба срещу
работодателя) до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- 350 лева – имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение за консултация и представителство по
извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане;
В исковата молба се посочва, че ищецът и „Електрисите“ ЕООД
се намирали в трудови отношения. Пояснява се, че работодателят е сключил с
ответното дружество договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция
I „Отговорност на работодателя“, за което са съставени застрахователни полици №
****-***-****-**** и № ****-***-****-****.
Постановено било решение по гр. д. № ****/**** г . на Районен
съд – Перник, с което работодателят е осъден да заплати на ищеца вземания за
трудови възнаграждения и обезщетение за забава. По делото застрахователят участвал
като трето лице – помагач. Впоследствие била заведена ликвидационна преписка
при ответното дружество, но било отказано плащането на застрахователно
обезщетение. Твърди се, че били направени разходи за адвокатско възнагражднеие
за консултация и представителство по извънсъдебна процедура за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба. Счита, че застрахователният
договор не се прилагал за работници, които предстоят да бъдат наемани. Не бил
налице покрит застрахователен риск, който е посочен от ищеца. В тази връзка
акцентира, че застрахователното покритие обхващало трудови злополуки, но никъде
в общите или специалните условия не било включен застрахователен риск, свързан
с неизплащането на трудовите възнаграждения. Счита, че дружеството работодател
не изпълнило основни задължения при сключване на застрахователния договор. Не
било приложеното уговореното самоучастие. Уговореният лимит по
застрохавателната полица бил изразходен.
Третото
лице помагач „Електрисите” ЕООД не изразява становище.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява
се, че С.И.М. и „Електрисите” ЕООД сключили трудов договор № 216/01.04.2016 г.,
по силата на който заемал длъжността „---”. Сключено било споразумение от
01.04.2016 г. за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна
ръка във Франция.
Постановено
е влязло в сила решение по гр. д. № ****/**** г
. на Районен съд – Перник (потвърдено с решение по в. гр. д. № 157/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Перник), с което „Електрисите” ЕООД е осъдено да заплати на С.И.М.
следните суми:
- 1788,08
лева, представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2016
г., както и 299,10 лева – обезщетение за забава, считано от 26.05.2016 г. до
01.06.2018 г.;
- 1885,81
лева, представляваща неизплатеното от работодателя възнаграждение за ползван
през месец май 2016 г, платен годишен отпуск от 19 дни, както и 298,09 лева –
обезщетение за забава, считано от 26.06.2016 г. до 01.06.2018 г.;
- 113,95
лева, представляваща неизплатеното от работодателя възнаграждение за ползван
през месец юни 2016 г, платен годишен отпуск от 1 ден, както и 17,06 лева –
обезщетение за забава, считано от 26.07.2016 г. до 01.06.2018 г.;
Решението по гр. д. № ****/**** г . на Районен съд – Перник е постановено
при участието на „ОЗК
– Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на „Електрисите” ЕООД. Втази връзка на основание чл. 223, ал. 1 ГПК
решение има установително действие в отношенията на третото
лице и насрещната страна, т. е. между „ОЗК – Застраховане“ АД и С.М. по
отношение на дължимите вземания за трудово възнаграждение и лихви.
Приложена е
застрахователна полица № 0710-230-2015-00001 от 07.04.2015 г., от която видно,
че между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I
„Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2015 г. до
16.04.2016 г.
Приложени са общи условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”.
Застрахователното покритие включвало сумите, които
застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и
служителите, предсталвяващи вземания на работниците и служителите, които ще
бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна
работа. В полицата е отразен следният повод за предяване на претенция: цялостно
иили частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му
произтичащи по Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия
за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по
чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и служителите,
които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Застрахованети лица
били следните: лицата, заето по трудов договор за временна работа през срока на
застраховката за изпълнение на основна дейност на застрахования. Уговорени са
следните допълнителни условия: лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и
самоучастие на застрахования в размер на 10 %.
Приложена е втора застрахователна
полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г., от която видно, че между „ОЗК –
Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I
„Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2016 г. до
16.04.2017 г.
Застрахователното покритие включвало сумите, които застрахованият
на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите,
представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от
застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. В полицата е
отразен следният повод за предяване на претенция: цялостно иили частично
неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му произтичащи по
Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия за извършване
на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с, ал. 5,
довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат
наемани за осигуряване на временна работа. Застрахованети лица били следните:
лицата, заето по трудов договор за временна работа през срока на застраховката
за изпълнение на основна дейност на застрахования. Уговорени са следните
допълнителни условия: лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и
самоучастие на застрахования в размер на 10 %.
Приложено е уведомление № 139/24.06.2016 г. на „Електрисите” ЕООД за настъпила щета по двете застрахователни полици,
представляващо незаплащане на трудово възнаграждение на работници, сред които е
С.М..
Представено е искане от 14.01.2020 г. (дата на пощенското
клеймо) на С.М., действащ чрез пълномощника си адв. В., адресирано до ответното
дружество застраховател, с което се иска заплащане на застрахователните
обезщетение. В тази връзка е приложен договор за правна защита и съдействие за изготявне
на документи и представителство за извънсъдебно уреждане на спора за заплащане
на застрахователното обезщетение, за което е платено адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева. В тази връзка с писмо от 21.01.2020 г. на застрахователя
са изискани документи от застраховани. Няма спор, че застрахователят е отказал
плащане на претендираното застрахвателно обезщетение.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, с
което се потвърждават размерите на вземанията за трудово възнаграждение, които
са били предмет на решение
по гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – Перник.
Уточнява, че не е изразходван лимитът за отговрността на застрахователя, който
е уговорен в застрахователните полици. Посочват се конкретни размери на
застрахователно обезщетение при взети 10 % за самоучастие.
Съдът
кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обосновано, подробно и
намиращо опора в приложените писмени доказателства.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
Установи
се наличието на застрахователен договор „Обща
гражданска отговорност - отговорност на работодателя“ между „Електрисите“ ЕООД
и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящ се за 2016 г.
В полицата са договорени специалните условия, че застраховани
са лицата, заети по трудов договор за временна
работа през срока на застраховката за изпълнение на основна дейност на
застрахования, т. е. същият се отнася както за действащите трудови договори,
така и за предстоящите, които ще се сключат. Уговорено
е още, че застрахователното покритие обхваща неизпълнените задължения на
работодателя спрямо работниците по трудов договор за осигуряване на временна
работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от цитираната норма предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжно да плаща на работника
или служителя полагащото му се трудово възнаграждение.
Горното води до извод, че ищецът е застраховано лице, тъй
като е сключило споразумение
от 01.04.2016 г. към трудов договор за предоставяне на основание чл. 107с, ал.
2 КТ временна работна ръка във Франция.
Неоснователни са възраженията, че покриетието обхващало
единствено вземанията за вреди от трудова злополука. Действително в общите
условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”, секция I „Отговорност на работодателя“, е отразено, че се
покриват рискове, свързани с трудови злополуки, но в специалните условия,
договрени в застрахователната полица, които има приоритет пред общите условия,
е посочено, че се обхващат неизпълнените задължения на работодателя спрямо
работниците, сред които е незаплащането на трудово възнаграждение, каквото
задължение е предвидено в чл. 107с, ал. 5, т. 2 КТ.
Безспорно
по делото се установи, че работодателят не е заплатил 1788,08 лева - неизплатеното
трудово възнаграждение за месец април 2016 г., 1885,81 лева - неизплатеното от
работодателя възнаграждение за ползван през месец май 2016 г, платен годишен
отпуск от 19 дни и 113,95 лева - неизплатеното от работодателя възнаграждение
за ползван през месец юни 2016 г, платен годишен отпуск от 1 ден. В тази връзка
е настъпило застрахователното събите, при което застрахователят дължи
застрахователно обезщетение за незаплатеното трудово възнаграждение.
Неоснователни
са възражнията за намаляване на застрахователното обезщетение с 10 % поради
уговорено самоучастие в застрахователната полица. Това е така, тъй като на
основание чл. 107р, ал. 7 КТ дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като предприятие, което осигурява
временна работа, осъществява своята дейност след регистрация в Агенцията по
заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.
Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от
Закона за насърчаване на заетостта е предвидена задължителна застраховка за
вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за
осигуряване на временна работа. Именно сключването на подобна застраховка е
предпоставка за регистрацията на
дружеството като предприятие,
което осигурява временна работа. Щом застраховката е задължителна, то на
основание чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ не може да се прави възражение за
самоучастие на застрахования.
Неоснователно
е възражението, че работодателят не е регистриран като предприятие, което
осигурява временна работа. В подкрепа на това възражение не са представени никакви
доказателства. Освен това застрахователното
обезщетение обхваща вземания, произтичащи от трудов договор за осигуряване на
временна работа, което на основание чл. 232, ал. 1 ГПК е установено между
страните по делото с постаноявяване на решението по гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – Перник.
Неоснователно
е възражението, че е изчерпан застрахователният лимит по полицата, доколкото
вещо лице посочва обратното.
Неоснователно
е възражението, че не следва да се изплати застрахователно обезщетение, тъй
като дружеството работодател не е уведомил застрахователя за обстоятелства,
които са от значение за сключване на договора. Това е така, тъй като не се
посочват изрично кои са тези обстоятелства, а дори да се приеме, че се касае за
премълчаване на финансовото състояние, то не се представят никакви
доказателства в това отношение. Следва да се отбележи, че чл. 363, ал. 5 КЗ
изисква знание на работника за премълчаните обстоятелства от работодателя при
сключване на договора, а такива доказателства не са представени.
Претенцията
на застрахования за заплащане на лихви за забава могат да се обособят условно
два периода: 1. такива от съответната датата а изискуемост на трудовото
възнаграждение (26.05.2016 г., 26.06.2016 г., 26.07.2016 г.) до 01.06.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба срещу работодателя; 2. Такива от 01.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба
срещу работодателя) до 04.02.2020г.
Съгласно
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3.
Според
посочената ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
В тази
връзка дружеството работодател е уведомил застрахователя на 24.06.2016 г., а
ищецът го е направил едва на 14.01.2020 г.
Релевантана е по – ранната дата, като същата да се приложи само за първото вземане
(1788,08
лева - трудово възнаграждение за месец април 2016 г.), тъй като е след
претендираната дата (26.05.2016 г.). По отношение на другите претендирани дати
за начало на периода за лихва за забава върху останалите вземания, то същите
следва да се съобразят така както са посочени в исковата молба и направената
конкретизация на исковете в първо съдебно засаедание.
Лихвата за
забава въху сумата от 1788,08 лева за периода от 24.06.2016 г. до 01.06.2018 г.
е в размер на 351,66 лева, което е повече от претендираните 299,10 лева, т. е.
следва да се присъди размера, който се претендира, но да се отхвърли за
частичен период.
Останалите
претендирани размери на лихви за забави са правилно изчислени.
Неоснователна
е исковата претенция за заплащане на 350 лева – имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за консултация и представителство по извънсъдебна
процедура за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В тежест на ищцовата страна е да
установи противопоравно действие/бездействие на ответното дружество, свързано с
неизплащане на застрахователно обезщетение; наличието на имуществени вреди
(заплащане на адвокатски хонорар) и нейният размер, както и причинна връзка
между вредите и противоправното поведение.
В настоящия слуай не е налице причинна връзка между неизплащането
на застрахователното обезщетение и заплащането на адвокатски хонорар. Платеният
хонорар не следствие и пряка причина от поведението на застрахователното
дружество, а е свързано с желанието на застрахования да сключи договор за
правна защита.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 165,51 лева - държавна такса и 1000 лева –– адвокатски хонорар, т. е. общи 1165,51 лева, от които следва да се присъдят 109,94 лева, съответни на уважената част на исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 250 лева, от които следва а се присъдят 16,21 лева, съответни на отхвърлената част на исковете.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7 ДА ЗАПЛАТИ
на С.И.М., ЕГН **********, с адрес ***
следните суми:
- 1788,08 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска
отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна
полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2015 г. и № 0710-230-2016-00001 от
15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД, за
неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение за месец април 2016 г. по
трудов договор № 216/01.04.2016 г. и споразумение от 01.04.2016 г. за
предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка, сумата от 299,10 лева – застрахователно обезщетение
за неизплатена лихва за забава, считано от 24.06.2016 г. до 01.06.2018 г., ,
сумата от 304,97 лева – лихва за
забава, считано от 01.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба срещу
работодателя) до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като се ОТХВЪРЛЯ иска за периода 26.05.2016 г.
до 23.06.2016 г., отнасящ се за лихвата за забава върху главницата.
- 1885,81 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2015 г. и №
0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите”
ЕООД, за неизплатеното от работодателя възнаграждение за ползван през месец май
2016 г., платен годишен отпуск от 19 дни по трудов договор № 216/01.04.2016 г.
и споразумение от 01.04.2016 г. за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ
временна работна ръка, сумата от 298,09
лева - застрахователно обезщетение за неизплатена лихва за забава, считано
от 26.06.2016 г. до 01.06.2018 г., сумата от 321,64 лева – лихва за забава, считано от 01.06.2018 г. (датата на
подаване на исковата молба срещу работодателя) до 04.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
- 113,95 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2015 г. и №
0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите”
ЕООД, за неизплатеното от работодателя възнаграждение за ползван през месец юни
2016 г. по трудов договор № 216/01.04.2016 г. и споразумение от 01.04.2016 г.
за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка, сумата
от 17,06 лева – застрахователно обезщетение
за неизплатена лихва за забава, считано от 26.07.2016 г. до 01.06.2018 г., сумата
от 19,43 лева - лихва за забава,
считано от 01.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба срещу
работодателя) до 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
ОТХВЪРЛЯ
исковата
претенция по чл. 45 ЗЗД, предявена от С.И.М., ЕГН **********, с адрес
*** за осъждане на ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7 да заплати сумата от 350
лева –
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за консултация и
представителство по извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска
отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна
полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2015 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите”
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК –
Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Света
София» № 7 ДА
ЗАПЛАТИ на
С.И.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 1089,94 лева –
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД «ОЗК –
Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Света
София» № 7 сумата от 16,21 лева – разноски по делото.
Решението
постановено при участието на „Електрисите”ЕООД, ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ответната страна ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.