Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/18.2.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 885 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба от В.А.Б., с ЕГН **********,***, представляван
от адвокат П., с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 5000
лева срещу ОДМВР гр. Пазарджик, представлявано от своя директор. Твърди, че
неимуществените вреди са предизвикани от отменена по съдебен ред Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017г.
на началник на група в РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която е отнето
свидетелството му за управление. Неимуществените вреди се изразяват в
отрицателни емоции, напрежение, разстройство на психиката, негативна промяна на
поведението; промяна в обичайния начин на живот досежно придвижване с личен
автомобил като шофьор, което е довело до стрес, загуба на време, пари и
неудобства. Затруднено било виждането с приятелката му и излизането на дискотека
вечер. Вътрешното напрежение, напрегнатост, раздразнителност, душевни терзания,
предизвикани от незаконосъобразния административен акт и отнемане на СУМПС са
довели ищеца до влошено здравословно психическо състояние, което е наложило
преглед, след което и 10-дневно лечение в Държавна психиатрична болница – гр.
Пазарджик. Периодът на търпените вреди се сочи да е от 27.09.2017г. до
22.06.2018г. Претендира се законната лихва от датата на отменителното решение
на Административен съд Пазарджик до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна – ОДМВР Пазарджик, оспорва иска, представя относими към
правния спор писмени доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция за неимуществени вреди. Счита,
че предвид заведения иск срещу Прокуратурата на Република България също за
неимуществени вреди от прекратено досъдебно производство, образувано във връзка с установеното управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, не може да се направи разграничение от
кои действия са неимуществените вреди, които са претендирани по еднакъв начин в
гражданското дело и в настоящото. В случай, че съдът установи, че е налице
основание да ангажира отговорността на ответника, то счита, че не се доказва
претендираният размер от 5 000 лева.
Административен съд Пазарджик, като
прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че
исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че с влязло в сила на 22.06.2018 г. решение №
345/06.06.2018 г. по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд Пазарджик,
е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0367-000287/27.09.2017г. на началник на група в РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е
отнето СУМПС № *********.
Заповедта е незаконосъобразният акт, в резултат на който се твърди, че са
настъпили неимуществените вреди.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства.
През
февруари 2018г. от д-р Д. А. и психолог Е. Т. е изготвена психиатрична и
психологична оценка на В.А.Б. след преглед на 19.02.2018г. Обсъдени са отрицателните
емоции, които пациентът е споделил, че са следствие на задържането и
извършването на полеви тест за наркотици, което е отречено с отрицателни
резултати от други тестове. Заключението на медицинските специалисти е, че Б. е
без значими нарушения в когнитивната и интелектуалната сфера. Установени са
количествени нарушения на емоционалната сфера, смесено тревожно депресивно
разстройство, изводимо от психотравменото събитие. Диагнозата е Смесено
тревожно депресивно разстройство.
Представена
по делото е епикриза на В.А.Б. за лечението му от 02.04.2018г. до 12.04.2018г.
в Държавна психиатрична болница - Пазарджик. Поставена е диагноза Смесено
тревожно-депресивно разстройство. Като история на заболяването в медицинския
документ е посочено, че на 27.09.2017г. след проверка от органите е задържан за
наличие на наркотични вещества, установено с полеви тест. Направените от него
веднага след това кръвен и уринен тест показват отрицателен резултат. За
направената проверка лицето описва сомато-вегетативни оплаквания – изпотяване,
треперене, сърцебиене, сухото в устата, дискомфорт в областта на стомаха,
непълноценен нощен сън, завишена тревожност. Проведено е лечение, като не се е
приложило психофармакотерапия. Изписан е в добро общо състояние с редукция на
тревожността, както и на придружаващите го астенизация и соматизация.
Настроението се е разведрило до ниво синтимия. Препоръките са да продължи
индивидуалната психотерапевтична работа при амбулаторни условия.
За
доказване на твърденията си ищецът е поискал събиране на гласни доказателства.
Разпитани са двама свидетели. Свидетелят Д.Л.К. е без родство с ищеца, негов
приятел повече от 10 години. Твърди в своите показания, че от преди 10 години
В.Б. е с шофьорска книжка и си управлява автомобила всекидневно. Родом е от с.
Ракитово, но живее в Пазарджик и си пътува ежедневно, тъй като има
кафе-ресторант. Научил е за обвинението от медиите. Споделя, че знае, че В. е
бил задържан за 24 часа; че във връзка с отнетата книжка е водил дела, на чиито
заседания не е присъствал, защото му е било тежко. Описва ежедневието му като
постоянно свързано с колата, като животът му се е сринал след отнемане на
книжката. Родителите му са помагали с пътуванията, като се налагало и
приятелите да се включват срещу заплащане. Казва, че липсата на книжка е
повлияло на отношенията на В. с приятелката му, с околните, познатите. Лепнат
му бил етикет „наркоман“ от познати, което му се е отразило ужасно. Според
свидетеля приятелят му Б. е станал сприхав, затворил се, не контактувал с
никого, чувствал се като мижитурка. Знае, че ищецът е ходил в психиатрична
клиника, защото положението му е било много тежко.
Другият
свидетел, поискан и допуснат на ищеца, е неговата майка М.Й.Б.. Тя споделя, че
ден преди рождения му ден синът й е бил задържан след проверка, на която са му
направили тест за наркотици, който е показал положителен резултат за кокаин и
амфетамини. Лично тя го е прибрала след 24-часовия арест. Казва, че е бил зле,
защото се страхувал и не знаел дали те му вярват, че не е употребявал наркотици.
Отишли са в Пловдив, където в частна лаборатория са пуснали изследвания за кръв
и урина, които са били отрицателни. Такива са направили и в Медицинска академия
в София, като пак са били отрицателни. Споделя, че животът му е бил организиран
с автомобил. Отнемане на книжката го е ограничило рязко. Тя и баща му са го
превозвали, като са помагали и приятели. Казва, че не употребява алкохол, не
пуши, дори кафе не пие. След събитието се е затворил. Срамувал се е, защото още
на следващия ден в сайта на МВР е излязло съобщение за поредния дрогиран
шофьор, като са били посочени неговите инициали, години и кола. Споделя, че още
от следващия ден всички са знаели, в Ракитово също, като хората са спрели да
ходят в заведението му, защото се смятало, че може и да се разпространяват
наркотици там. Било е много тежко на сина й. Тя е видяла, че напрежението е
станало видимо – в нервни тикове на ръцете, свиване на стомаха, изпотяване на
ръце, треперене, безсъние. По нейно голямо настояване са потърсили медицинска
помощ и синът й е приет в Психиатрична болница Пазарджик.
Във
връзка с уважено доказателствено искане на Окръжна прокуратура Пазарджик, по
делото е представено копие на ДП№ ЗМ 579/2017 по описа на РУ Велинград и
преписка № 1717/2017г. на Районна прокуратура Велинград, които са приложени по
гр. Д. № 2810/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. Делото е образувано по
искова молба на В.Б. срещу Прокуратура на Република България за осъждане на 10
000 лева, представляващи неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно
производство.
Въз
основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът
счита иска за допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай е
отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017г. на началник на
група в РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Настоящият
съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, писмените
доказателства и медицинската документация, че в процесния период ищецът не е
бил добре емоционално, напрегнат, негативните емоции от това, че е с отнета
книжка поради употреба на наркотици, са се отразили зле на нервната му система,
поради което е било необходима професионална помощ и настаняването му в лечебно
заведение – Държавна психиатрична болница. Представеният амбулаторен лист дава
данни за едно състояние у ищеца, което е вследствие на психотравма. Предвид
показанията на майката на ищеца, съдът счита, че същата е следствие на отнемане
на книжката въз основа на установеното от длъжностните лица чрез тест употреба
на наркотици. Впоследствие кръвните изследвания са дали отрицателен резултат.
Майката на ищеца е близка родственица, но пък тя е била със сина си в неговото
ежедневие, която е наблюдавала
поведението му, познава го преди това, и има преки впечатления какво е било
емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна
отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не следва да
компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му. Съдът
кредитира нейните показания. Показанията на приятеля му К. също се кредитират
от съда в частта им за емоционалното му състояние, тъй като той е свидетел на
емоционалното му състояние.
С оглед на изложеното установява се
засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства,
изнервеност, безпокойство, срам и емоционална нестабилност вследствие на
несправедливото лишаването от правото да управлява МПС за периода от издаване
на заповедта за ПАМ до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта и
връщането на СУМПС. Очевидно е, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт,
то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.
Съдът
счита за недоказани твърдените неимуществени вреди по отношение причинените неудобства и
дискомфорт при пътувания до София, Ракитово, Пазарджик, както и излизането по
лични срещи и вечерни мероприятия, за които е ползвал личен транспорт.
Пазарджик е областен град, съответно е налице градски и междуградски транспорт,
който също е начин на придвижване, който редица хора използват. Не са
представени доказателства, че той е студент, че му се налага
ежедневно/ежеседмично пътуване до София, съответно придвижването му да е било
така затруднено, че да е допринесло до негативни емоции, причинили
неимуществени вреди. Влошените лични отношения и загубата на приятели съдът не
счита, че са били пряка и непосредствена последица от отменената заповед, а
въпрос на междуличностни отношения.
Съдът
счита, че представените по делото доказателства за заведен иск срещу
Прокуратурата на Република България не съвпада като предмет с настоящия. Налице
е комплексно възприятие на настъпилите събития от страна на В.Б.. Същият е
преживял емоции явно и със задържането му, воденото досъдебно производство,
неимущестевите вреди от които следва да бъдат преценявани от гражданския съд.
Това обаче не изключва преживените негативни емоции и причинените неимуществени
вреди да са и от отменената заповед за отнемане на СУМПС, която е постановена,
след установяване на нарушението с АУАН след извършената проверка с полеви тест
за наркотици. Безспорно съдът отчита, че негативните емоции са резултата от
комплицираната ситуация, като това ще бъде отчетено в определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Размерът
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде
оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира, претендиратият
размер за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативни изживявания и
психотравма, с оглед на установената дълбочина и сериозност на травмата и
изживяванията, отразили се на здравето на ищеца. Данните са от свидетелските
показания на майката и данните от медицинските документи от консултацията и
след това престоя в Държавна психиатрична болница Пазарджик. Обемът и
дълбочината на тези емоции са изисквали намесата на специалисти в областта,
като тези емоции са овладени чрез психотерапия, без медикаментозно лечение.
Дълбочината на негативните емоциите на Б. са овладени през април 2018г., като е
отчетено настъпило подобрение.
При
това положение и във връзка с горепосоченото предявеният иск следва да бъде
уважен частично, като Областна дирекция на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца В.А.Б. обезщетение за причинените от отменена по съдебен
ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка неимуществени
вреди, които съдът оценява по справедливост на 1 000 (хиляда) лева.
Ищецът
претендира и законната лихва върху тази сума от 27.09.2017г. до окончателното й
изплащане, което искане има акцесорен характер и следва главното, поради което
следва да се уважи съобразно уважената част от предявения иск по ЗОДОВ.
С
оглед уважената част в размер на 1000 лева, съдът следва да отхвърли иска в
останалата част до 5000 лева като недоказан.
Разноски
са претендирани от ищеца, чрез процесуалния си представител – адвокат П..
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за
един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съобразно този изход на
процеса, при материален интерес на иска в размер на 5 000 лв., уважената част на иска в
размер на 1000лв., направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат присъдени в размер на 160 (сто и шестдесет) лева в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Размерът от 160 лева е съобразно уважената част на иска на В.Б..
Воден от горното и на
основание чл. 172,
ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик, представлявана от своя
директор, да заплати на В.А.Б., с ЕГН **********,***, сума в размер на
1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017г. на началник на група в РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.09.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
над 1000 лева, тоест за сумата от 1000лв. до 5 000 лева искът се отхвърля
като недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик, представлявана от своя
директор, да заплати на В.А.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 160 (сто и
шестдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лева разноски за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15996 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 4125/2019 г. на ВАС- Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/
18.02.2019 г. по адм. дело № 885/ 2018г. на Административен съд– Пазарджик в обжалваната
му част.
Решението не подлежи на обжалване.