Определение по дело №387/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2012 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20111200900387
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 838

Номер

838

Година

25.09.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.25

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Васка Динкова Халачева

мл. съдия Даниела Радева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно частно гражданско дело

номер

20145100500180

по описа за

2014

година

Производството е по чл.248 от ГПК.

В срока за касационно обжалване е постъпило от процесуалния представител на жалбодателя в настоящото въззивно частно производство, М. Д. А. -Н., искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение размера на присъдените с постановеното по делото определение № 607/26.06.2014 г.,разноски. В искането се твърди, че определението в частта му за разноските е неправилно. От контекста на искането се извлича доводът,че присъдените на ответника по частната жалба разноски не му се следват, тъй като съгласно чл.130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той следвало да върне исковата молба, като препис от депозираната срещу връщането частна жалба не следвало да се връчва.

В дадения на ответника Е. С. в С., находяща се в Г., Б.Р.” №, вх.””, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, е постъпил отговор, в който се излагат съображения, че искането се явявало неоснователно.

За да изгради своето становище съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд е депозирана от М. Д. А. –Н. искова молба с вх. № 2681/03.04.2014 г. По повод предявената искова молба е образувано гр.д. № 350/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като са конституирани и страните в производството, а именно: депозиралата исковата молба Николова като ищец и като ответник, посочената в исковата молба - Е. С. в С., находяща се в Г., Б.Р.” №, вх.”". По реда и при условията на чл.131, чл.132 и чл.133 от ГПК, с разпореждане № 156/ 07.04.2014 г., първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на ответника, който се е възползвал от правото по чл.131 от ГПК и е депозирал отговор на исковата молба. Видно от отговора, ответникът е организирал и процесуалната си защита срещу предявения иск, като е ангажирал адвокат.

В хода на производството,след извършената размяна на книжа, първоинстанционният съд като е съобразил изискването на разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1 от ГПК и е преценил предявеният иск като недопустим, е прекратил първоинстанционното производство, като за изчерпателност е върнал и исковата молба.

По повод на депозирана срещу първоинстанционното определение от ищцата Николова частна жалба, е образувано това в.ч.гр.д. № 180/2014 г. Настоящата въззивна инстанция е постановила определение №607/26.06.2014 г., с което е оставила без уважение депозираната частна жалба против прекратителното определение № 229/16.05.2014 г., постановено по гр.д. № 350/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд. С оглед изхода на делото с въззивното определение е била осъдена жалбодателката Николова да заплати на ответника по частната жалба сумата в размер на 150 лв., съставляваща направени от него във възивното производство разноски.

Съобразно разпоредбата на чл.248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В този смисъл стоящата в основата на настоящото производство частна жалба с правно основание чл.248 от ГПК, е допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна. Присъдените с обжалваното определение разноски са правилно определени и се следват на ответника по частната въззивна жалба, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед обстоятелството, че депозираната от ищцата Николова срещу прекратителното определение частна жалба е била оставена без уважение. Всъщност единственият изложен в искането довод е този, че в казуса приложима била разпоредбата на чл.130 от ГПК. Този довод е неоснователен. И това е така защото, първоинстанционното определение №229/16.05.2014 г. е постановено по реда и при условията на чл.140 от ГПК ,т.е. съдът след надлежната размяна на книжа в образуваното пред него гражданско производство и след съобразяване на изложените от страните доводи, е преценил недопустимостта на предявените искове и е постановил своя прекратителен акт. Предписаната от съда процедура за обжалване на това определение, с което е преградено понататъшното развитие на делото, е тази по чл.274 и сл. от ГПК, която процедура правилно е била приложена.

С оглед изложеното съдът намира направеното в настоящото производство искане с правно основание чл.248 от ГПК за неоснователно, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното от М. Д. А., чрез процесуален представител, искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на определение № 607/ 26.06.2014 г.,постановено по в.ч.гр.д. № 180/2014 г. по описа на КОС, в частта му за разноските.

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, настоящото определение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

A6D729EF0F37DBC8C2257D5E004CC744