Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260549
гр. Пловдив, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева гр.д.№2190 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№262679/24.09.2020г. депозирана от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез
процесуалния представител адв. Н.Ш. против Решение №2786 от 03.08.2020г.
постановено по гр.д.№17929/2019г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с, в
частта с която е отхвърлен иска
на „Теленор България” ЕАД против Р.С.Р.
с ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че Р.С.Р.
с ЕГН **********, дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, разликата
над уважения размер от 8.97лв до пълния
претендиран такъв от 59.80лв, представляващи неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг сключен
на 26.10.2016г, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5679 от 21.06.2019г. по частно гр. дело №
10289/2019 г. на ПРС. Решението в горепосочената
част, се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение
на материалния закон. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният
акт, в обжалваната част като вместо
това постанови друг, с който
да уважи предявения иск като основателен. Претендират
се разноски пред първата инстанция и заповедното
производство, съобразно уважената част от иска и разноски в настоящото
производство, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна
Р.С.Р. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Е. Б.,
преупълномощена от адв. С.Б. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната
част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски,
съобразно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника
множество договори за предоставяне на мобилни услуги, по които са останали непогасени задължения, в това
число и сумата от 59.80 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 26.10.2016г.
Предвид липсата на изпълнение на задължението
от страна на ответникът, ищецът се е снабдил за претендираната сума със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5679 от 21.06.2019г. по частно гр. дело № 10289/2019 г. на ПРС. Доколкото е постъпилото възражение от страна на
длъжника, за ищцовото дружество е налице правен интерес
от предявяване на настоящия
иск.
Ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен.
Първоинстанционният съд
е приел, че от представения договор за лизинг се установява, че между
страните в възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставянето за
ползване на устройство Philips S309
Red за срок от 24 месеца, при вноска в
размер на 2.99 лева с ДДС. Плащане на вноските за периода от 10.02.2017г. до
09.04.2017г. не се
установява, поради което се дължи сумата
от 8.97 лева за три лизингови
вноски. Доколкото обаче, от съдържанието на договора не се установява да е
постигната уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост, районният съд е
приел, че не се дължи разликата до 59.80
лева за предсрочно изискуеми вноски,
поради което е отхвърлил иска до пълния
претендиран размер от 59.80лв..
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът намира,
че същото в обжалваната част,
е валидно
и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението в обжалваната част, единствено по
изложените във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са
събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им,
настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че едновременно със сключване на договори за предоставяне на
мобилни услуги, страните са сключили, съответно са обвързани от договор за придобиване от ответника на
устройство мобилен апарат на изплащане. Разпоредбата на чл.342 ал.1 ТЗ дава
легално определение на договора за
оперативен лизинг, съгласно което
лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на
производството доказателства, обуславят
извода, че страните са обвързани от договора за оперативен лизинг, като
лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си да предостави
за ползване лизинговата вещ за процесния период. По делото липсват
доказателства лизингополучателят да е
върнал предсрочно предоставеното му по договора мобилно устройство, както и доказателства да е заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
макар да липсват доказателства за предсрочната изискуемост на вземанията за лизинговите вноски за периода от април 2017г. до септември
2018г.- когато е настъпил падежа на
задълженията, същите безспорно са били изискуеми към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК респ. към датата на подаване на исковата молба, с която е
предявен иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.9 от ТК №4
от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите настъпили след
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основана
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Настоящият състав приема, че след като съдът е длъжен на
основание чл.235 ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили преди
подаване на заявлението имащи отношение към
изискуемостта на вземането, то при наличие на доказателства за настъпила
изискуемост на вземането съгласно условията на договора, независимо от липсата
на доказателства за предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за доказан
факта на настъпване на падежа на всяка една от претендираните лизингови вноски към
датата на подаване на заявлението, поради което предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния претендиран размер .
Като е достигнал до различни правни изводи,
парвоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който в частта с която е отхвърлен иска на „Теленор България” ЕАД против Р.С.Р. с ЕГН **********
за признаване на установено в отношенията между страните, че Р.С.Р. с ЕГН **********,
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, разликата над уважения размер от 8.97лв до пълния
претендиран такъв от 59.80лв, представляващи неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг сключен
на 26.10.2016г, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5679 от 21.06.2019г. по частно гр. дело №
10289/2019 г. на ПРС, следва да бъде отменено като вместо това искът бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателат се дължат разноски в настоящото
производство в размер на 25.00лв
държавна такса, 50 държавна такса пред първата инстанция, адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 90.00лв и адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция в размер на 75.00лв, съобразно уважената част от иска. Пред
настоящата инстанция се претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв, но доколкото липсват доказателства за направени
такива, разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2786 от 03.08.2020г. постановено по гр.д.№17929/2019г.
по описа на ПРС, четиринадесети
гр.с, в частта с която е отхвърлен иска на „Теленор България” ЕАД против Р.С.Р. с ЕГН **********
за признаване на установено в отношенията между страните, че Р.С.Р. с ЕГН **********,
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, разликата над уважения размер от
8.97лв до пълния претендиран такъв от 59.80лв, представляващи
неизплатени лизингови вноски по договор
за лизинг сключен на 26.10.2016г, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5679 от 21.06.2019г. по частно гр.
дело № 10289/2019 г. на ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.Р. с ЕГН **********, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
50.83лв / петдесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разликата над
уважения размер от 8.97лв до пълния претендиран такъв от 59.80лв, неизплатени
лизингови вноски по договор за лизинг сключен на 26.10.2016г, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5679 от 21.06.2019г. по частно гр. дело №
10289/2019 г. на ПРС
ОСЪЖДА
Р.С.Р.
с ЕГН **********,***
да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата
в размер на 75.00лв / седемдесет и пет лева/
държавни такси и сумата в размер на 165.00лв / сто шестдесет и пет лева/
за адвокатски възнаграждения в първоинстанционното производство и по частно гр. дело № 10289/2019
г. на ПРС, съразмерно на уважения иск.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: