№ 27
гр. П., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20233520200152 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****, със седалище и адрес на управление – гр. Г.О., ул. ***,
представлявано от С.С.Ш. и К.А.А.в, ПРОТИВ Наказателно постановление № *** г.,
издадено от Е.С.С. – председател на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) - гр. С., с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите му
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща предсатвител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище по делото, в което се оспорва жалбата и се
излагат доводи и съображения в подкрепа на издаденото НП. Моли се същото да бъде
потвърдено.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - П., редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 04.10.2022 г. свидетелят Р. К. Р. – главен инспектор в РО НЯСС „Североизточна
България“ при ДАМТН, извършил проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията
към нея, както и на документацията за експлоатация на язовир „З.“, находящ се в имот с
идентификатор 30332.71.568 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., общ.
П., обл. Търговище. Язовирът е собственост на „*** гр. Г.О., съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот № ** г.
Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания, дадени с
Констативен протокол № *** г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“. С предписание от цитирания протокол, собственикът на язовира бил
задължен да почисти от храстовидна и дървесна растителност отводящия канал от бързотока
на преливника до дерето след язовирната стена. Даденият краен срок за изпълнение на
1
предписанието бил 23.12.2021 г.
Контролните органи установили, че това предписание не е изпълнено от
жалбоподателя в срок.
На 04.10.2022 г., при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея,
било констатирано наличие на храстовидна и дървесна растителност по отводящия канал,
което намалява неговата проводимост и създава предпоставки за аварии.
По този повод на 05.12.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 0*** г. по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите, а именно за неизпълнение на задължително предписание в посочения срок. АУАН
е връчен на управителите на „***, който е подал възражение.
На 01.06.2023 г. наказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление №
*** г., с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на „***, за
извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Р. Р. и Реджеб Юсуфов Синапов, на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на
административно нарушение от 05.12.2022 г.; Констативен протокол № *** г.; Констативен
протокол № *** г.; Постановление за възлагане на недвижим имот № ** г., както и другите
приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
С обжалваното наказателно постановление на „***, гр. Г.О., е наложено
административно наказание за нарушение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите (ЗВ). Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3. Текстът на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ съответно предвижда, че председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН) или оправомощените от него длъжностни лица
по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или
на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141,
ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Също така, имат право
да определят срок за тяхното изпълнение.
Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
ЗВ, който предвижда наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000
лв. за физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява
в неизпълнение на задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В случая на „***,
гр. Г.О., е било дадено предписание относно язовир „З.“, находящ се в имот с идентификатор
30332.71.568 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., общ. П., да се
почисти отводящият канал от бързотока на преливника до дерето след язовирната стена.
Дружеството като собственик на язовира и адресат на предписанието не е изпълнило това
задължение в определения срок до 23.12.2021 г.
Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение, извършено
на 24.12.2021 г., тъй като към тази дата, а и след това, отводящият канал не е бил почистен
от храстовидна и дървесна растителност, като по този начин не е изпълнено даденото
предписание.
Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност
по аргумент от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, не се изисква доказване на
субективния елемент (вина). При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е
спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в минималния предвиден от
закона размер от 1000 лв..
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
2
на атакуваното наказателно постановление. АУАН № 0*** г. и Наказателно постановление
№ *** г. са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган. Те съдържат
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
като са посочени датата – 24.12.2021 г., мястото – язовир „З.“, находящ се в имот с
идентификатор 30332.71.568, и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Посочени са и доказателствата, които го подкрепят. Нарушителят – „*** е
индивидуализиран.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация.
По никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво е
санкциониран, респективно не е било ограничено правото му на защита.
Дружеството „*** е наказано за това, че в качеството си на собственик на язовир „З.“
не е изпълнило в срок задължително предписание, дадено от органите на ДАМТН с
Констативен протокол № *** г. Квалификацията по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите е законосъобразна и съответна на извършеното деяние и установената
фактическа обстановка.
Жалбоподателят твърди, че АУАН № 0*** г. е незаконосъобразен, тъй като е връчен
само на единия от управителите на дружеството – С.С.Ш., а не и на другия управител –
К.А.А.в. Това възражение съдът приема за неоснователно, предвид следните съображения:
Действително, „*** се представлява съвместно от двамата управители, но това не
означава, че всички действия по връчване на административни актове задължително следва
да бъдат адресирани и връчени на всеки един от тях поотделно. Законодателството не
предвижда задължение АУАН да се връчва на всички лица, които представляват
юридическото лице, когато представляващите са повече от един. Достатъчно е актът да бъде
връчен на един от тях, за да се счита връчването за законосъобразно. В практиката на
съдилищата е утвърдено разбирането, че връчването на АУАН на един от законните
представители се счита за редовно, стига същият да не оспорва своята представителна власт.
В случая е установено, че АУАН е връчен на С.С.Ш., който е един от двамата
управители на „***. Липсват данни този управител да е оспорил своята представителна
власт или да е отказал да получи документа. Следователно, връчването е осъществено в
съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 от ЗАН.
Основната цел на връчването е да се осигури уведомяване на адресата за започналото
административнонаказателно производство и да се гарантира правото му на защита. След
като АУАН е връчен на един от управителите, дружеството е било надлежно уведомено и е
имало възможност да упражни правата си, включително да подаде възражение срещу акта.
Този факт се потвърждава от постъпилото писмено възражение, което показва, че
дружеството е било наясно с производството.
Не са налице доказателства, че с връчването на АУАН само на единия управител са
нарушени правата на дружеството или че това е довело до неяснота относно предмета на
административното обвинение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно това, че Наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на едномесечния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Този срок обаче
е инструктивен, а не преклузивен. Неговото неспазване не води автоматично до
недействителност на издаденото наказателно постановление или до отпадане на
отговорността на нарушителя. Целта на този срок е да дисциплинира административния
орган, като осигури своевременно приключване на производството, но неспазването му не е
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
Законът предвижда преклузивен срок за издаване на наказателно постановление в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, според който „Образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.“ В конкретния случай АУАН № 0*** г. е съставен на 05.12.2022 г., а
Наказателно постановление № *** г. е издадено на 01.06.2023 г., тоест в рамките на
шестмесечния преклузивен срок и няма основание за неговата отмяна на това основание.
3
Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на
обществена опасност от типичните случаи на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2
вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Обществените отношения, които се защитават с посочената
разпоредба, са особено значими и неспазването им създава сериозни рискове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63,
ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в позла на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - П., сумата от 15.20 лв. - разноски за разпит на свидетел.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Е.С.С. –
председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, гр. С., с което за
нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на ****, със седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. ***, представлявано от С.С.Ш. и К.А.А.в, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. ***, представлявано
от С.С.Ш. и К.А.А.в, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор , със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от Е.С.С. –
председател, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. ***, представлявано
от С.С.Ш. и К.А.А.в, ДА ЗАПЛАТИ в позла на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
- П., сумата от 15.20 лв. /петнадесет лева и двадесет стотинки/- разноски за разпит на
свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4