Решение по дело №1327/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260102
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720101327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260102

гр. Перник, 03.02.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, ІІ - ри състав:

 

                                           Районен съдия: Адриан Янев

 

като разгледа гр. дело № 01327 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „Маримекс” ООД за осъждане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати сума в размер на 4 196,29 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, както и сумата от 528,04 лева - обезщетение за забава, считано от 29.11.2018 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е сключило с „ВФС България” ЕООД договор за финасов лизинг на полуремарке с рег. № ****. Лизингодателят „ВФС България” ЕООД сключил с ответното дружество за сметка на ищеца договор за застраховка „Каско на МПС“, отнасящ се за полуремаркето с рег. № ****, който е обективиран в застрахователна полица № 5С082121517071. Договорът за застраховка бил със срок от 5 години, считано от 25.08.2017 г. Твърди се, че на 15.11.2018г., при движение в Италия, област Мантова, водачът на влекач с рег. № ****, към който е прекачено процесното ремарке, при преминаване под тухлен мост закача полуремаркето в моста. За настъпилия инцидент местните органи съставили протокол за ПТП. Ищецът уведомил застрахователя, за което била образувана преписка по щета № 4704181861195, но ответната страна на 28.11.2018 г. отказала плащане, тъй като било налице грубо нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС от неговия водач. Счита за незаконосъобразен отказът за изплащане на застрахователното обезщетение. Пояснява, че ищецът заплатил 5035,55 лева за ремонт на ремаркето, което било свързано с отстраняването на щетите от посоченото ПТП.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Налице било различия между декларираните обстоятелства и фактическата обстановка, поради което се оспорва наличието на застрахователно събитие и на основание т. 7 от общите условия се отказва плащане на застраховатлено обезщетение. Твърди се, че водчът е управлявал камиона по затворен за преминаване път, което представлявало груба небрежност. Въвеждат се твърдения, че вредите са настъпили поради неспазване на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС – то, както и че водчът не е спазил пътните знаци, маркировка и обстановка, с което била допусната груба небрежност, което изключвала отговорността на застрахователя по силата на т.1.4 от раздел 10 на общите условия. Счита за завишен размера на действително претърпените вреди. Оспорва се акцесорния иск и отделно се въвеждат доводи за приложение на чл. 498, ал. 3 КЗ.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че между „ВФС България” ЕООД (лизингодател) и „Маримекс” ООД (лизингополучател) е сключен договор от 09.0,8.2017 г. за финасов лизинг на полуремарке марка „Шварцмюлер”, с рама № VAVJS1339HD396398, с рег. № ****.

От застрахователна полица № 5C082121517071 от 25.08.2017 г. се установява, че лизингодателят „ВФС България” ЕООД сключил с ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за сметка на лизингополучателя „Маримекс” ООД договор за застраховка „Каско Стандарт“, отнасящ се за полуремаркето с рег. № ****, със срок от 25.08.2017 г. до 25.08.2022 г.

Видно от застрахователната полица Клауза пълно каско и приложените Общи условия за застраховане, ответното дружество поело задължение да покрие рискове, сред които е ПТП, възникнало в процеса на движение и предизивикало повреда на превозното средство. В застрахователната полица е отразено, че ремонтът следва да се извърши само в оторизиран сервиз на марката „Шварцмюлер”.  

Съгласно т.1.1.2 в Клауза IX („Предохранителни мерки”) към раздел „Общи положения” от Общите условия застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако повредите по МПС са вследствие на грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС.

Съгласно т. 1.4 в Клауза X („Общи изключения”) към раздел „Общи положения” от Общите условия застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования или упълномощен водач.

Съгласно т. 24, II, в глава Първа (Обект на застраховката, дефиниции) към Раздел „Каско” от Общите условия „груба небрежност” по смисъла на общите условия е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че с предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. Като груба небрежност се квалифицират неизчерпателно следните действия/бездействия: преминаване през железопъте прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаването през железопътен прелез при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерата; движение на ППС с незатворени врати или капаци; движение със свалена хидравлична платформа; необезопасяване на спряло ППС срешу потегляне и други.

Страните по делото не спорят за наличието на процесното ПТП, настъпило на 15.11.2018г. в Италия, област Мантова, изразяващо се в това, че  при движение водачът на влекач с рег. № ****, към който е прекачено процесното ремарке, при преминаване под тухлен мост закача полуремаркето в моста.

В приложения по делото протокол за ПТП, съставен от пътната полиция в Мантуа, Италия, е отбелязано, че водачът на влекача е повредил тухлен мост, като го е ударил с полуремаркето при извършване на маневра за завиване на надясно, за да продължи към местност Кореджоли. Направено е следното изявление от водача: „Много късно забелязах, че няма да успея да мина, тъй като арката на моста беше по – ниска от полуремаркето”. Протоколът е подписан от двама полицаи и водача на влекача.

По делото е налично уведомление от 16.11.2018 г., с което се уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие (ПТП) и наличието на вреди по каросерията на полуремаркето, както и описание на ПТП. Извършен оглед на ремаркето от застрахователя, за което е съставен опис на претенцията по преписка за щета № 59-01600-17160/18, в който са отразени уврежданията.

Приложено е писмо с изх. № 10675 от 28.11.2018 г. на застрахователя, с което уведомява лизингодателя, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по преписка за щета № 59-01600-17160/18, тъй като е налице грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС.

Представена е неоспорена фактура № ********** от 26.07.2019 г. на стойност 5035,55 лева за извършен ремонт на бордово полуремарке от „Шварцмюлер България” ООД.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно автотехниеска - оценителна експертиза. Експертът пояснява механизъма на произшествието. В тази връзка посочва, че товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке, се движила по път SS12 в Италия, който преди мястото на ПТП преминава в улица „Abetone Brennero Est”. Водачът извършил десен завой за навлизане от улицата на път „Via Vignale”. Пояснява се, че поради неправилното движение по пътното платно след навлизането на път „Via Vignale” ремаркето с горната лява част се удря в конструкцията на тухлен мост. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че водачът не е направил правилно завиване на камиона и затова ремаркето се е ударило в моста.

В заключението се посочва, че стойността на ремонта, включващ материали и труд, за възстановяване на повредите  на ремаркето (предна и задна лява колона; челен борд и горна лява греда) е в размер на 4196,29 лева. Уточнява, че представителството на „Шварцмюлер” в Република България не извършва ремонти на ППС, тъй като същите се извършвали от оторизиран сервиз в гр. Сливница. Ремонтът бил извършен в завода на „Шварцмюлер” в Република Унгария. Според експертът стойността на извършения ремонт е по – ниска, отколкото в България, тъй като не включва цената за доставка на части.

Съдът кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обосновано, подробно и намиращо опора в приложените писмени доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 405 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В чл. 384, ал. 2 КЗ пък са изброени хипотези кога лизингополучателят има права на застрахован, като един от случаите  при частични вреди – чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен договор между застрахователя и лизингодателя към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

По делото се установи наличието на сключен застрахователен договор по полица 5C082121517071 от 25.08.2017 г., отнасящ се за процесното полуремарке с рег. № **** към момента на настъпване на застрахователното събитие - 15.11.2018 г. В полицата изрично е посочен лизингополучателя, поради което ищцовото дружество има качеството на застрахован, респ. е легитимиран да претендира застрахователното обезщетение по сключената застраховка Каско между ответника и лизингодателя.

Установи се наличието на ПТП, в резултат на което са причинени увреждания на ремаркето (предна и задна лява колона; челен борд и горна лява греда). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1 КЗ. В тази връзка и с оглед приетото по делото заключение по допуснатата съдебна оценителна експертиза, следва да се приеме, че стойността на ремонта по отстраняване на повредите възлиза на 4 196,29 лева

Срокът за изплашане на застрахователното обезщетение не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По делото се установи, че ищецът е представил всички документи на 16.11.2018 г. и въпреки това на 28.11.2018 г. е направен отказ от плащане на застрахователното обезщетение.

В нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Освен това неизпълнението задължения може да предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение, когато не са налице условията за пълен отказ от изплащането му.

Не са налице условията за намаляване или отказване плащане на застрахователното обезщение.

Неоснователни са възражения за наличието на различия между декларираните обстоятелства и фактическата обстановка. Направеното възражение е бланкетно, доколкото не се посочват различията. Следва да се отбележи, че уведомление от 16.11.2018 г. за настъпилото застрахователно събитие се съдържа кратко описание на урежданията и ПТП, което кореспондира с установеното по делото.

Неоснователни са възраженията на правомерен отказ, основан на това, че водчът не е спазил пътните знаци, маркировка и обстановка, с което била допусната груба небрежност. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до ПТП, е основание за отказ за заплащане на обезщетение, а само умишлените (арг. чл. 408, ал. 1, т. 2 КЗ) и тези при груба небрежност, тъй като е договорно регламентирано в т. 1.4 в Клауза X („Общи изключения”) към раздел „Общи положения” от Общите условия. Касае се за договорни отношения, при които страните са равнопоставени субекти и разполагат с регламентираната от чл. 9 на ЗЗД свобода на договарянето, включваща възможността да уговорят такива права и задължения, каквито считат, че максимално защитават гражданскоправния им материален интерес, то е напълно допустимо с ОУ към застрахователния договор, подписани, т. е. приети от двете страни, да се договорят кои рискове не се покриват от сключения договор за застраховка. В случая е направено точно това в т. 1.4 в Клауза X („Общи изключения”) към раздел „Общи положения” от Общите условия Страните са се съгласили, че причинените щети на застрахованото МПС вследствие на проявена груба небрежност от страна на водача представляват изключен риск.

От важно значение е това, че страните са уговорили в т. 24, II, в глава Първа (Обект на застраховката, дефиниции) към Раздел „Каско” от Общите условия какво следва да се подразбира под  „груба небрежност”, а именно - поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че с предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят.

 

  Понятието “Груба небрежност“ не е дефинирано в КЗ, но пък е направено в договора както се посочи по – горе. С оглед регламентираната в чл. 9 на ЗЗД свобода на договарянето, то при преценката на поведението на водача следва да се вземе предвид дадената дефиниция в договара за “Груба небрежност“, т. е. субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици. Щом е дадено такова определение в договора, то това изключва приложението на установените правила в съдебната практика, според които вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността и условията за извършването ѝ (грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия).

Установи се, че водачът е направил неправилна маневра за завиване, което се дължало на неправилното движение по пътното платно. Подобни действия няма как да доведат до категоричен извод, че водачът е съзнавал последиците от извършването и се  надявал, че с предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. В подкрепа на това е изявлението на водача в неоспорения протокол за ПТП, а именно „Много късно забелязах, че няма да успея да мина, тъй като арката на моста беше по – ниска от полуремаркето”. Това означава, че водачът по време на маневрата водачът не е съзнавал за възможността на сблъсък на горната част на ремаркето с арката на моста. В този смисъл не е налице „груба небрежност” по смисъла даден в договора.

Неоснователно е възражението, че за грубо нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС – то. Налице е общо позоваване, без никаква конкретизация кои технически и технологични правила са нарушени. Най – вероятно се има предвид несъобразяването с височината на ремаркето при преминаване под моста, но това не е правило, а характеристика на ППС, каквито са неговата дължина и широчина. ПТП – то е нестъпило заради неправилната маневра за завиване, а не заради височината на ремаркето. Приемането на тезата на ответника би означавало погрешно да се приеме, че при повечето случаи на ПТП ще е налице нарушение на цитираните правила (напр. да се приеме, че не са спазени правилата при настъпило ПТП при маневра за  за паркиране, когато другите характеристики /широчина и дължина/ на ремаркето са от значение).

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Падежът настъпва от предявяване на искането пред застрахователя (арг. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), т. е. от 16.11.2018 г., но в настоящия случай се претендира от по – късна дата, а именно 29.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. (пощенското клеймо), който размер е 528,04 лева.

Горното води до извод за основателност на исковите претенции.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 217,85 лева - държавна такса, 880 лева –– адвокатски хонорар и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 1247,85 лева.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Маримекс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Йордан Благоев”, № 22 сумата в размер на 4 196,29 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, инкорпориран в застрахователна полица № 5C082121517071 от 25.08.2017 г., за настъпили щети по полуремарке марка „Шварцмюлер”, с рама № VAVJS1339HD396398, с рег. № ****, които са резултат от ПТП на 15.11.2018г., настъпило в Италия, област Мантова, както и сумата от 528,04 лева - обезщетение за забава, считано от 29.11.2018 г. до подаване на исковата молба – 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Маримекс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Йордан Благоев”, № 22 сумата в размер на 1247,85 лева - направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.