Р Е Ш
Е Н И Е
№ 615
06.12.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 630 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 210, ал. 3, вр. с чл. 215, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба, депозирана от Р.Д.С., ЕГН : ********** и Н.Д.С., ЕГН : **********,***, против Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед № 1731/21.11.2018 г. по Протокол № 7/29.01.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон. Посочват, че първият от тях бил собственик на ПИ с идентификатор с № 77195.313.7 по КККР на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК - София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.05.2020 г., с адрес на поземления имот: *** с площ от 17 283 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята – пета, при съседи на имота - № 77195.313.16; 77195.313.2; 77195.319.55 и 77195.313.1, като вторият от жалбоподателите бил със запазено право на безвъзмездно ползване на имота, за срок до 31.12.2025 г., съгласно НА № 91, том 2, рег.№ 4371, дело 205/01.05.2020 г. на нотариус № 353 К.Г., вписан в Службата по вписванията Акт № 155, том VII, дело № 1072 /01.06.2020 г.
Сочат, че определеното обезщетение било определено в нарушение на разпоредбата на чл. 65 от ЗЕ. Комисията не посочила при определяне на обезщетението нито площта на сервитутната зона, нито срока и вида на ограничението за ползване. Липсвали мотиви и критерии, на база на които Комисията определила размера на обезщетението. Така определеното обезщетение било несправедливо и не било съобразено с продажните цени на земеделска земя в землището на *.
Сервитутът, учреден в полза на енергийното предприятие, представлявал законово ограничение на правото на собственост, като съответно забранявал извършването на определени действия на собственика. От друга страна, в чл. 63, ал. 3 от ЗЕ било предвидено, че не може във сервитутната зона да се извършва застрояване и трайни насаждения. В същото време нямало спор, че към датата на решението бил променен статутът на процесния имот, като същият бил отреден за овощна градина. С оглед на вече създадената овощна градина, учредяването на сервитут имало тежки последици, изразяващи се в освобождаване на площ от 4,743 дка от засадените овощни дръвчета, както и от бъдещия добив от тях.
Предвид горното, жалбоподателите оспорват размера на определеното от Комисията обезщетение за учредяване на сервитутно право в имот № 77195.313.7 по КККР на гр.Хасково, находящ се в местност „Балакли“ в землището на *, като изключително занижен, а решението на Комисията – като постановено в противоречие на материалния закон.
С оглед на така изложеното, молят съда да измени Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед № 1731/21.11.2018 г. по Протокол № 7/29.01.2019 г. на Кмета на Община Хасково в частта му, касаеща имот № 77195.313.7 в землището на *, като бъде определено справедливо обезщетение.
Ответникът по жалбата - ОБЩИНА ХАСКОВО, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Алтернативно навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателите.
Заинтересованата страна - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД гр.София, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том 02, рег.№ 4371, дело № 205 от 2020 г. по описа на нотариус К. Г., вписана под № 353 в регистъра на НК на РБългария, е, че жалбоподателят Н.Д.С. е дарил на брат си Р.Д.С. поземлен имот с идентификатор № 77195.313.7 по КККР на *, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес на поземления имот: ***, в местността „Балакли“ с площ от 17 283.00 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина, категория на земята: пета, като дарителят си е запазил правото на безвъзмездно ползване върху дарения имот за срок до 31.12.2025 г.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землището на * (ЕКАТТЕ 77195), общ.Хасково, обл.Хасково, от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 313.7, представляващ друг вид трайно насаждение, категория V, в местността „Балакли“, с обща площ 17.283 дка, е 4.738 дка, а площта, заета от стъпката на стълба, е 0.063 дка.
Установен бе и фактът на прието от Министерски съвет на Република България решение за обявяване на линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, за национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед № 240/17.02.2011 г., с оглед ефективната работа на Община Хасково, на основание Решение № 276/06.03.2009 г. на Министерски съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване и преминаване в полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за електронните съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, чл. 196, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство на територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със Заповед № 104/13.01.2014 г. Кметът на Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията, а със Заповед № 1387/12.11.2015 г. е извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол № 7/29.01.2019 г., назначената със Заповед № 240/17.02.2011 г., Заповед № 104/13.01.2014 г. и Заповед № 1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково, комисия е заседавала на 29.01.2019 г., като с решение по т. 11 от дневния ред е определен размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV, в това число и трайно заета площ от стъпките на ел.стълбове върху поземлени имоти в земеделска територия в землището на *, през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“, на територията на община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти е и горепосоченият поземлен имот. Комисията посочва, че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на *, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018 г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията е приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Елена Ангелова Ковачева (рег.№ ********* от 11.02.2015г.), като по т. 11 от дневния ред, за поземлен имот № 313.7 (под № 7 в списъка), собственост на Р.Д.С. и Н.Д.С., с площ на сервитута от 4.738 дка и площ на стъпката на стълба 0.063 дка, е определила стойност на обезщетението в размер на 2 983.00 лева.
Това решение е съобщено на жалбоподателя Р.Д.С. на 04.06.2021 г. видно от Известие за доставяне № 53 Е-450-2 на ПС: Ц.Хасково/ИД PS 6300 012U2Y N. Известие за доставяне № 53 Е-450-2 на ПС: Ц.Хасково/ИД PS 6300 012U45 W до Н.Д.С. е върнато като непотърсено на 29.04. Жалбата на Р.Д.С. и Н.Д.С. срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег.инд. 94 Р-1963-1 на 11.06.2021 г.
По делото е приложена използваната от Комисията Експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А. К. с предмет на оценка: „Справедлива пазарна стойност на безсрочни сервитути, в това число трайно заета площ от стъпките на стълбове върху поземлени имоти, засегнати от обект: „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“ на територията на Община Хасково, област Хасково“. В доклада е посочено, че са приложени Български стандарти за оценяване 2018 г. и че справедливата пазарна стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с конкретна действителна или потенциална реализация на оценявания обект/актив между идентифицирани страни. Справедливата пазарна стойност на сервитутната част от имот 313.7 е определена в табличен вид в приложение към доклада, където в позиция „7“ е отразено обезщетение в размер на 4 738 лева.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа и правна страна бе назначена съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение вещото лице посочва, че пазарната стойност на размера на еднократното обезщетение относно сервитута на имот, засегнат от ПУП - ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400KV П/СТ „Марица изток“ (Република България) - п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“, в землището на *, общ.Хасково, е, както следва:
Поземлен имот с идентификатор № 77195.313.7 по кадастралната карта на *, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес: * м.“Балакли“, целият с площ 17 283 кв.м, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: овощна градина, категория: 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 313007, при граници: поземлени имоти с идентификатори: № 77195.313.16, 77195.313.2, 77195.319.55 и 77195.313.1, със сервитут 4,738 дка, площ на стъпката на стълб - 0,063 дка, както и стойността на подобренията и трайните насаждения, попадащи в сервитутната зона е общо 19 967.09 лв., която сума включва оценка на обезщетението за земята - 5 521.15 лв., стойност на подобренията в сервитутната зона на имота 1 203.64 лв., стойност на трайните насаждения в сервитутната зона на имота - 13 242.30 лв.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал. 3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. Обжалването се извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3. В тази връзка съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, пред компетентния съд по местонахождение на имота -предмет на оценка, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен
със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на
правомощията му и в предвидената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното решение е издадено от
нарочно формирана със заповед на Кмета на Общината комисия, която след
проведено заседание, обективирано в приложения протокол, е взела своето
решение, въз основа на изготвено от независим експерт-оценител заключение.
По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.
Според даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна, чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция) предвижда, че сервитутите, съгласно закона са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на справедливата пазарна оценка, по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът счита, че вещото лице по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза подробно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението, чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени, поради което заключението следва да бъде кредитирано. В случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право. Действително процесуалният представител на ответника изрази становище в съдебно заседание, че оспорва заключението като немотивирано, но в тази връзка възраженията му не бяха обосновани с относими аргументи, респективно с доказателствени искания, за да бъдат проверени и останаха неоснователни и недоказани.
В случая комисията, назначена от ответника, е приела оценка, изготвена въз основа следните методи на оценка: нормативна оценка съгласно Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, метода на пазарните множители и метода на пряката капитализация на дохода/поземлената рента. При определяне размера на паричното обезщетение са взети предвид площта на поземления имот, в който е учреден сервитута; видовете ограничения на ползването на имота и срокът на ограничението. Размерът на обезщетението е определен в зависимост от пазарната стойност на земята, коригирана с коефициенти, компенсиращи неудобствата при ползване на имота в бъдеще, както следва: коефициент, отчитащ срока, за който е учреден сервитута - 0,9, поради неограничения срок, за който се учредява сервитута и експертно определен коефициент от 0,5 до 1,0, отчитащ вида на ограниченията на сервитута, като в случая е приет коефициент 0,85.
В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи, че при определяне на пазарната стойност на процесния имот, нормативният метод по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/1998 г., който е използвал лицензираният оценител в административното производство не следва да участва в съотношението на методите, използвани за оценка. Съдът прави този извод, като взе предвид разпоредбата на чл. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, съгласно който текст с наредбата се уреждат условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на: 1. паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), 2. цената на земята по § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ; 4. цената на земята от Държавния поземлен фонд (ДПФ) при оземляване чрез прехвърляне правото на собственост; равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост, в които четири хипотези на Наредбата не попада настоящият случай. Единствено в т. 3 на чл. 1 е предвидено, че Наредбата се прилага и в случаите на определяне на паричната равностойност на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или юридически лица. Но в този случай и съобразно чл. 24, ал. 13 от ЗСПЗЗ, оценка по реда на Наредбата се извършва единствено на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд, не и върху земи на частни лица, каквато е настоящата. Затова Наредбата е неприложима и в хипотезата на чл. 1, т. 3 по отношение на земеделски земи, собственост на други лица извън ДПФ.
Коефициентът за срок на сервитута, който в случая е за вечни времена, е определен и от оценителя в административното производство, и от вещото лице в настоящото производство, в размер на 0. 9, поради което съдът възприема за относим този коефициент за срок.
Коефициентът за вида на сервитута обаче се различава - оценителят в административното производство е дал коефициент 0. 85, а вещото лице в настоящото производство е дало коефициент 1. 0. Съдът кредитира коефициента за вид на сервитута, който участва във формулата за определяне на пазарната стойност на сервитутното право, от 1. 0, по следните съображения: по своята правна същност сервитутните права, които възникват в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект по силата на ЗЕ, върху имоти - частна собственост на физически и юридически лица, представляват едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЕ, при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица. В чл. 13 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия, титулярят на сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения. Нормата на чл. 14, ал. 1 от посочената Наредба регламентира допълнителни ограничения, сред които и забрана в сервитутната зона на енергийните обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия да се извършва всякакъв вид застрояване и засаждане на трайни дървесни насаждения. С оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения във връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Ето защо при отчитане площта на имота, попадаща в границите на сервитута, безсрочността на налагания ограничителен режим и нормативно въведените ограничения за ползването на служещия имот от неговия собственик, определените от вещото лице максимални стойности на коефициента за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право (Кс - отчитащ срока, за който се учредява сервитута - 0. 9 и Ксп – отчитащ ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване – 1. 00), са обосновани от гледна точка на критериите по чл. 65, т. 1 – т. 3 от ЗЕ.
Съдът намира за неоснователно и становището на процесуалния представител на ответника, че съществуващите трайни насаждения в сервитутната зона и извършените подобрения в тази зона под формата на поставени бетонови блокове, поцинкова мрежа и изградена система за капково напояване не следва да бъдат взети предвид при определяне на пазарната оценка на вещното право, доколкото собственикът има правото да иска обезщетение за нанесената вреда по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ. Така лансираната теза не се споделя от настоящия състав. Според нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, сервитутите възникват, когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и титулярът на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на разположение на собственика. Тоест от момента на възникване на сервитута за титуляра на вещното право възниква задължение да обезщети собственика на засегнатия имот. Обезщетението не е обвързано от причинени вреди на имота, а се дължи единствено поради наличието на вещното право, което ограничава правото на собственост върху имота. Именно поради това размерът на обезщетението следва да се определи, като се отчита действителното състояние на имота. Следвайки логиката на ответника, би се стигнало до извод, че обезщетение ще се дължи едва след фактическите действия по реализиране на проекта, свързани с физическо въздействие върху засегнатите имоти, тъй като до тогава не е налице каквото и да е засягане. Това тълкуване противоречи на материалния закон, поради което се приема за неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че при определяне на размера на дължимото еднократно обезщетение следва да бъде отчетено наличието на трайни насаждения и подобрения в сервитутната зона и тяхната стойност да се отчете при определяне на действителната пазарна стойност на възникналия сервитут, тъй като в рамките на ограниченията на ползването на имотите попадат и те, а съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗЕ при определяне на пазарната цена следва да се отчетат и видовете ограничение на ползването.
Предвид горепосоченото съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде определено в размер на 19 967.09 лева.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Хасково следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Н.Д.С. разноски общо в размер на 210 лева, както следва – 10 лева държавна такса и 200 лева - договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат, а на жалбоподателя Р.Д.С. - разноски общо в размер на 410 лева, както следва – 10 лева държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 200 лева - договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото списък за разноски. Възражението на ответника досежно прекомерния размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на Р.Д.С., ЕГН : ********** и Н.Д.С., ЕГН : **********, Решение на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 11 от Протокол №
7/29.01.2019 г., в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение
относно сервитутно право по отношение на
поземлен имот № 313.7 (под № 7 в списъка), с площ на сервитута от 4.738
дка и площ на стъпката на стълба 0.063 дка, в размер на 2 983.00 лева, като
УВЕЛИЧАВА определената стойност на обезщетението от 2 983.00 лева на 19 967.09 лева (деветнадесет хиляди деветстотин
шестдесет и седем лева и 09 ст.).
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да
заплати на Р.Д.С., ЕГН : ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева).
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да
заплати на Н.Д.С., ЕГН : ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 210 лв. (двеста и десет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: