Решение по дело №6653/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В.,       .01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6653/2016 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от К.П. срещу Д.Д. иск с правно основание чл. 131, ал.1 СК за ограничаване на родителските права на Д.Д., чрез промяна местоживеенето на малолетното дете К. П., като същото бъде настанено при неговия баща на адрес: гр. С., ************ или извън семейството в дома неговите баба и дядо - К. К. П. и М. Г. П. на адрес: ***.

В исковата си молба ищецът К.П. твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д. 5671/2009г. на Районен съд – С., сключеният между него и Д.Д. граждански брак, е прекратен с развод.

С посочения съдебен акт, упражняването на родителските права по отношение на роденото на ***г. от брака дете К. П., е предоставено на неговата майка, а на бащата определен следния режим на личен контакт: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от събота в 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и за Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна година.

Твърди се, че за времето от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. 5671/2009г. на СРС до 04.12.2011г., определеният режим на личен контакт с детето, е спазван и от двамата родители. Предаването на детето на бащата за осъществяване на режима е било съпроводено с множество писмени указания, дадени от Д.Д., а връщането на майката с писмени обяснения за начина, по който е протекъл престоя на К. в дома на ищеца.

За посочения период от време, детето отказало да яде в дома на К.П., да бъде целуван по бузата или погален. За това свое поведение К. обяснил, че неговата майка и баба, наричана мама М., са му внушили, че неговият баща и приятелката му са лоши, че биха могли да го разболеят и да му навредят.

Отношенията между бившите съпрузи се влошили още повече след като Д.Д. узнала, че ищецът живее на семейни начала с друга жена.

На 17 и 18 декември 2011г. режимът на личен контакт между бащата и детето не е осъществен. Бащата получил заповед за незабавна защита, забраняваща му да вижда и общува с детето си.

Така през месец декември 2011г., г – жа Д. инициирала производство по чл. 5 ЗЗДН, по реда на което била издадена и заповед за незабавна защита с твърдения, че бащата е извършил блудствени действия с К., а детето участвало в сексуални игри с ищеца и неговата приятелка.

За времето на действие на заповедта за незабавна защита режимът на личен контакт не е бил осъществяван. През този период, под давление на майката в медиите била изнесена информация за извършените от бащата посегателства, публикувани снимки на детето в пресата, а то водено многократно на психолози и психиатри, без нужната квалификация.

Инициираното производство по ЗЗДН приключило с влязло в законна сила съдебно решение, с което молбата на Д.Д., била отхвърлена. В хода на производство било установено, че детето се намира под въздействие на синдрома на родителско отчуждение, провокиран от поведението на майката.

След влизане в сила на съдебното решение, постановено в производство по чл. 5 ЗЗДН, на 2 март 2013г. бащата е следвало да вземе К., съобразно определения от съда режим на личен контакт. Вместо това, към него били отправени обвинения от г – жа Д., че е извършвал блудствени действия с К., а детето отказало да последва баща си.

Контакт между бащата и детето е бил осъществен в протектирана среда през месец март 2013г. на територията на ОЗД Л., по време на която то е демонстрирало своята привързаност и обич към него. На тази среща между родителите било постигнато съгласие за подновяване на контактите и ползване на социална услуга в продължение на една година. Въпреки постигнатия консенсус, контакти между бащата и К. никога, не са осъществявани, поради нежелание и неоказано от страна на г – жа Д. съдействие.

Всеки опит на бащата да види и вземе сина, съобразно определения от съда режим на личен контакт, бил неуспешен, съпроводен от множество свидетели, медии и полиция, което е травмирирало психиката на К..

Изложеното поведение е заставило бащата да предяви иска по чл. 59, ал. 9 СК за промяна в титулярството при упражняване на родителските права, която молба е уважена от Районен съд – С.. По жалба на другия родител е образувано производство пред Софийски градски съд, което не е приключило с окончателен съдебен акт.

Твърди се, че поведението на майката, изразено, чрез множество действия по възпрепятстване режима на личен контакт с детето, създаване на „изкуствени” спомени у К., че той и неговите близки са осъществили сексуално насилие, са поставили детето под въздействие на „синдрома на родителско отчуждение”, рефлектиращо неблагоприятно и пагубно върху психиката му.

Така описаните действия и бездействия – създаване на пречки за пълноценен контакт и внушение за извършено посегателство от майката Д.Д. съставляват опасност за личността, психичното здраве и възпитанието на К. П., което дава основание на родителя, който не упражнява родителските права да предяви иск по чл. 131 СК за ограничаване на родителските права, чрез отнемане правомощието й да живее с детето, като се промени местоживеенето му и се настани в дома на баща си, евентуално в дома на неговите родители - К. К. П. и М. Г. П..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмено отговор, с който се оспорват всички изложени от К.П. твърдения.

Поддържа се, че за времето от 15.03.2011г. до 20.11.2011г., бащата К.П. и неговата приятелка А.П., са извършили блудствени действия с малолетното дете К. П., в резултат на което то е било заразено многократно с кожно – венерическо заболяване “Molluscum contragiosum”, предадено по полов път.

За посочения период се излагат следните твърдения:

На 15.03.2011г. личният лекар на К. установил обрив по кожата му, за лечението, на който били предписани медикаменти. На 19.03.2011г. в добро общо състояние детето е било предадено в присъствие на свидетел на бащата по повод осъществяване режима на личен контакт.

На 20.03.2011г. /неделя/ при връщането му на неговата майка, отново в присъствие на същия свидетел, К. бил в тежно състояние, неспокоен, изморен и блед. Детето се оплакало, че го боли дупето. При преглед, извършен от майката и свидетеля, бил установено прясно възпаление около ануса и малки червеникави пъпчици около него, документирано със снимков материал. След консултация с личния лекар на детето, същият бил категоричен, че малките червеникави пъпчици около ануса не представляват „атопичен дерматит”. Препоръчал консултация със специалист – венеролог.

На 02.04.2011г. К. бил предаден на баща си с подробни писмени указания за състоянието му. На 16.04.2011г. режимът на личен контакт не е осъществен, поради неявяване на бащата.

След консултация при специалист, извършена на 20.04.2011г., била поставена диагноза „други вирусни инфекции”, резултат от слаба имунна система или детско гърне, датиращо от поне месец преди посещение при венеролог, лекувано чрез кюртаж – основен и евентуално последващ. 

На 26.04.2011г. бил извършен първия кюртаж на пъпчиците и поставена диагноза „заразни молуски”. На 04.05.2011г. последвал втори, след който детето вече било излекувано.

Поддържа се, че за времето от 02.04.2011г. до 07.05.2011г., бащата не е взимал и виждал детето.

На 07.05.2011г. К. бил предаден на баща си напълно изчистен след проведените кюртажи, ведно с подробна устна и писмена информация за заболяването и приложени медикаменти.

Твърди се, че на 07.05.2011г. по време на престоя на детето в дома на ищеца, К. е бил повторно заразен от баща си и неговата приятелка.

Детето било върнато в дома на майката си в тежко състояние, налагащо посещение на екип от спешна помощ и поставяне на диагноза „гнойна ангина”. Появили се нови молуски, последвани от нов кюретаж, извършен на 01.06.2011г.

На 04.06.2011г. детето било предадено напълно изчистено от молуски и върнато с нови такива, включително върху гърба и върху бенка, налагаща консултация с онколог. Последвал нов кюртаж в гр. В., по време на който майката била уведомена, че заболяването е заразно, което споделила и на бащата. Поискала от г – н П. информация с кого и къде К. е прекарал 20 дни с бащата си през лятото на 2011г.

От сина си, г – жа Д. узнала, че през двадесетте дни през лятото на 2011г., прекарани в „Гранд хотел В.”, К., неговият баща и приятелката му, били голи на едно легло, а след консултация със специалисти, че през посочения период от време с детето били извършени особено активни сексуални действия. К. не е бил лекуван от заразните молуски и върнат на майката с нови на брой, налагащи тежък кюртаж, извършен на 21.09.2011г.

На 16.10.2011г. детето е върнато на майката без молуски, но силно отпаднало и с висока температура в изключително тежко състояние. Пред специалист детето е споделило, че е било принуждавано от баща си да извършва „целувки” по половите му органи и тези на неговата приятелка.

Въз основа на състоянието и споделеното, специалистът установил гърлени тикове, свързани с психотравмени ситуации при посещение при баща си.

През есента на 2011г. детето категорично отказало да вижда и посещава дома на баща си. Психическото му състояние силно се влошило. Появило се нощно напикаване, кошмари, безсъние и стряскане на сън „от череп, който говори”.

На 20.11.2011г. К. бил предаден на майка си в тежко физическо и психическо състояние – стресирано, уморено, със силни болки и възпаление около ануса и половия член и с ново заразяване с молуски.

За първи път детето споделило пред своята майка и друг свидетел, че е целувал баща си по носа, устата, гърдите и чурката. Споделил още, че е бил принуждаван да участва в „записи”, в които да говори срещу майка си и баба си и заплашен с „череп” при отказ и „игри”, в които „най – отдолу е татко, после кака Тони и най – отгоре аз”.

С оглед тези изявления майката е потърсила съдействието на специалисти, които установили по категоричен начин, че К. е жертва на сексуално насилие, извършено от бащата и неговата приятелка.

Твърди се, че от 13.06.2013г. до 2016г. бащата не е търсил контакт със своето дете, а осъществените срещи през 2013г. са били съпроводени с периодично повтарящи се травматични преживявания. Посочва, че за преместването си с детето в гр. В. е уведомила надлежно бащата, които не е възразил.

Сочи се, че към настоящия момент г – жа Д. отглежда с помощта на своята майка К. в жилище, находящо се в гр. В., ************. Същият е емоционално стабилен, отглеждан с много внимание и любов, отличен ученик с постижения в различни области, за които е възнаграден с множество грамоти и награди, добре социализиран в училищна и извънучилищна среда.

Ответникът Д.Д. счита, че е създал най – благоприятната среда за отглеждане на К., който е силно привързан към нея и своята баба и с помощта на които е преодолял тежката психическа травма, нанесена му от К.П. и неговата приятелка. Извеждането му от техния дом би било в разрез с интереса на детето, поради което се настоява за отхвърляне на предявения иск.

Заинтересованата страна Районна прокуратура – В. счита предявеният иск за основателен и настоява да бъде уважен.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – В. счита предявения иск с правно по чл. 131, ал.1 СК за основателен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № III – 83 – 148/02.08.2010г., постановено от Районен съд – С. по гр.д. № 5671/2009г., е прекратен с развод по вина и на двамата съпрузи, сключеният между Д.Д. – П. и К.П. граждански брак, за който е съставен акт № 280/05.08.2007г. за граждански брак от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична Община  - Район „Средец”, на осн. чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 3 СК /л. 624/.

Със същия съдебен акт, упражняването на родителските права по отношение на роденото на ***г. от брака дете К. П., е предоставено на майката Д.Д. – П., а на бащата е определен следния режим на личен контакт: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, 20 дни през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна година, като взима и връща детето от дома на майката.

Решението за прекратяване на гражданския брак с развод е влязло в законна сила на 10.12.2010г. /л. 625/. Към този момент, роденото от брака дете К. П., е почти на три години.

Преди сключване на брака с влязло в сила решение, постановено на 18.05.2006г. по НАХД  №5256/2006г. по описа на СРС /л. 164/, К.П. е признат за виновен в това, че на 08.03.2006г. около 01.00 ч. в гр. С., по бул.”Шипченски проход” в посока от зала „Универсиада” към бул.”Ситняково” е управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Джета” с концентрация на алкохол в кръвта на 1, 2 на хиляда, а именно 2.1 на хиляда, установено по надлежния ред, съставляващо престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК.

Обвиняемият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, считано от 08.03.2006г.

Безспорно е, че след фактическата раздяла и последвалия развод, г – жа Д. е отглеждала К. П., заедно със своята майка М. М. в жилище, находящо се в гр. С., ****.

За времето от 10.12.2010г. до деня на постановяване на заповед за незабавна защита в производство по гр. д. № 143/2011г. на СРС по молба на Д.Д., действаща като майка и законен представител на К. П. - 16.12.2011г., определеният с решение по гр.д. № 5671/2009г. на СРС режим на личен контакт между К.П. и детето, е стриктно изпълняван от родителите.

Предаването на детето на неговия баща е извършвано в присъствие на свидетели и съпроводено с подробни писмени указания за здравословното му състояние, необходимите за лечението му медикаменти и грижите, които К.П., е следвало да положи за времето на престоя на К. П. в дома му.

Този факт, освен, че не е спорен между страните се установява и от писмените документи, съставени от г – жа Д., носещи подпис и на свидетели за предстоящите срещи на 02.04. 2011г. /л. 207/, на 16 и 17.04.2011г. /л. 209/, на 04 и 05.06.2011г. /л. 223/, 07 и 08.05. 2011г. /л. 51/, 21 и 22.05.2011г. /л. 204/, 06 и 07.08.2011г. и за двадесетте дни през лятото на 2011г. /л. 217/ и на 05 и 06.11.2011г. /л. 224/.

Връщането на детето в дома на майката Д.Д. е извършвано винаги в присъствие на свидетели.

При преглед, извършен на 28.03.2011г. /л. 191 и л. 192/, д – р М.Г., е констатирал обрив около ануса на детето. Поставена е диагноза „Други дерматити”.

На 20.04.2011г. е извършен преглед на детето от специалист по кожно венерически болести. Поставена е основна диагноза „Други вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците, некласифицирани другаде” /л. 195/. Препоръчан е кюртаж. Констатирани са туморни образувания, разположени перианално, в лява задколянна ямка и дясна предмишница.

На 04.05.2011г. е извършен първи кюртаж от д – р К. във връзка с поставената диагноза „Молускум контагиозум перианалис”. /л. 230/.

За констатираното заболяване и необходимото лечение при престоя на К. в дома на баща му, К.П. е уведомен писмено от г – жа Д. в деня на предаването му - 07.05.2011г. /л. 51/.

В него е посочено още, че обривите по седалищната част, ръчичка, крак и гръб, съставляващи MCV вирус се предава по контактен път при децата и най – вероятно това е станало, чрез детско гърне.

През месец август 2011г. /л. 217/, г – жа Д. е уведомила К.П., че молуските не са излекувани, поради слабата имунна система на детето.

За времето от 04.05.2011г. до 21.09.2011г., са извършени кюртажи за премахване на кожните образувания, видно от удостоверение от 04.02.2013г., издадено от лекуващия лекар д – р К. в ДКЦ „Света С.” /л. 230/.

За периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., детето К. П. е водено на 17 консултация при специалисти от различни области - кожни и венерически, ушно – носно гърлени болести, педиатър и общопрактикуващ лекар, видно от справка № 19 – 01 – 40/20.04.2016г. от Националната здравно – осигурителна каса.

На 16.12.2011г. в производство по гр.д. № 20143/2011г. на Районен съд – С., е издадена заповед за незабавна защита, с която спрямо К.П., са наложени следните мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение: задължаване на бащата да се въздържа от домашно насилие спрямо К. П., забрана да доближава детето, забрана на К. К. П. и М. Г. П., явяващи се баба и дядо на детето по бащина линия да приближават същото, както и жилището и местата за контакти и отдих на разстояние по – малко от 100 м.

Производството по гр.д. № 20143/2011г. на Районен съд – С. е приключило с решение № III – 117 – 52/10.04.2012г. /л. 34/, с което молбата по чл. 5 ЗЗДН, е отхвърлена, потвърдено с решение № 1231/20.02.2013г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. № 6272/2012г. /л. 35/.

Молбата по чл. 5 ЗЗДН, подадена от Д.Д., като майка и законен представител на К. П., е основана на твърдения, че на 19 и 20.03.2011г. при посещение на детето в дома на баща му, то е било бито по главата от неговата баба и дядо по бащина линия, заплашвано с фигура на череп, заставяно да признае, че не иска да живее с майка си и нейната майка, които признания са заснети от бащата. Отделно, спрямо детето е извършен акт на сексуално насилие от К.П. и неговата приятелка А.П..

Въззивната инстанция е приела, че не е установено по безспорен начин, че по отношение на детето е извършен акт на насилие. Ангажираните доказателства са опровергали твърденията за извършено насилие, включително и сексуално такова.

В епикриза от 10.01.2012г. /л. 241/, представена от г – жа Д., е посочено, че в организма на А.П., понастоящем съпруга на К.П. е установено голямо количество „Кандида албиканс”. Не са визуализирани заразни молуски.

Молуски не са установени и при Д.Д. при изследване, извършено на 13.01.2012г. /л. 231/.

На 21.11.2012г. на К. е поставена диагноза „Преходни тикови разстройства” /л. 237/.

За времето на действие на заповедта за незабавна защита – 16.12.2011г. до деня на влизане в сила на решение № 1231/20.02.2013г. по в.гр.д. № 6272/2012г. на СГС – 20.02.2013г., определеният със съдебен акт по гр.д. № 5671/2009г. на СРС режим на личен контакт, не е осъществяван.

В медицинско удостоверение, без дата, съставено на гърба на амбулаторен лист № 1442/07.01.2013г. от д – р В.Н. при първично посещение при СИМП /л. 228 и л. 229/, специалистът дерматолог – венеролог, е изразил становище: „Като се има предвид мястото на възникване на обривите, а именно – перианално, може да се предвижда анален контакт на детето със заразоносител – в случая обривите възникват всеки път след водене на детето при баща му, който живее отделно. Заболяването се предава по полов път, като се има предвид мястото на появяването му – перианално. Не може да бъде предадено по битов път от гърне, тъй като самият вирус не е достатъчно устойчив. След прекратяване на контакта с бащата заболяването, също се излекува. Следователно контактното заразяване е възможно да е от бащата при полов контакт.”

 

На основание ПП № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС, съдът е постановил изслушване на бащата.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2016г. пред съда г – н П. заявява, че към настоящият момент е на 35 години, работи като PR в Министерство на младежта и спорта, женен за А.П.. Г – н П. е баща освен на К. П., понастоящем на девет години и на двегодишно момиченце, родено по брака му.  

К.П. заявява, че през лятото на 2009г. г – жа Д. е напуснала заедно с К. семейното жилище изненадващо. Връщайки се в дома си случайно, г – н П. заварил съпругата си, нейната майка и братовчед й да опаковат багажа й и този на детето.

През лятото на 2009г. г – жа Д. и К. П. се установили на територията на гр. В., за което ищецът не е бил уведомен предварително. Надявал се да скрепи брака си и да заживее отново със съпругата и детето си, но вместо това получил молба за развод.

Със съдействие на социални работници от ДСП – В., г – н П. е съумявал да вижда К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца в гр. В. по три часа във всеки един от дните за три часа, което най – често е прекарвано в Морската градина. Така установеното положение е било спазвано стриктно от страна на майката, макар и съпроводено с думите „Ето, това е биологичният ти баща”.

Определеният със съдебното решение режим на личен контакт между бащата и детето, е изпълняван стриктно до месец декември 2011г., дори „педантично” от страна на майката Д.Д.. Детето е предавано в 10.00 ч. в събота и връщано точно в 18.00 ч. в неделя, независимо, че понякога той и К. са били пред блока, по – рано от уговорения час.

До месец декември 2011г., комуникацията между родителите, се е осъществявала само писмено. В писмен вид с предаване на детето г – н П. е получавал указания за провеждане на медикаментозно лечение, в случаите, в които е било болно.

Въпреки ограниченото време за контакт, г – н П. споделя, че е съумял да изгради силна емоционална връзка с детето си. Времето, прекарано с почти тригодишния К., е изпълнено от игри на детските площадки, посещения на постановки за деца в куклен театър и зоологическата градина.

За това време г – н П. установил, че К. изпитва затруднение в общуването със свои връстници, предпочитайки възрастните пред децата. Бил тромав, когато трябвало да се качва на пързалки и катерушки.  Предпочитал и търсел контакт с жени от приятелския му кръг, с баба си и леля си.

Г – н П. заявява, че от един от писмените документи, съпровождащи детето узнал, че на К. е поставена диагноза „заразни молуски”, най – вероятно получено в детската градина от заразено гърне. В писмената кореспонденция г – жа Д. посочила необходимото лечение – кремове и кюртаж.

Преди да го получи г – н П. забелязал пъпчици по тялото на К., в областта на дупето, ръчичката и крачето, но не им отдал голямо значение. Към този момент К. все още е носил памперси.  

Около Коледните празници на 2010г. г – н П. запознал сина си К. с новата си приятелка и настояща съпруга А. П.. За да бъде въведена плавно в живота му първите им срещи се осъществявали навън, на детските площадки. Окончателно г – жа Петкова се установила да живее в дома на К.П. ранната пролет на 2011г. непосредствено преди К. да започне да споделя какво трябва да каже, когато се прибере при майка си.

К.П. не е уведомявал бившата си съпруга, че има приятелка, която живее в дома му, но предполага, че К., който е изградил добра приятелства връзка с А.П., е споделил това пред майка си.

 

През лятото и късна пролет на 2011г., К. започнал да споделя пред баща си, че не трябва и не иска да го посещава, че трябва да казва, че не е спал и не е ял в дома му и че той е лош. Тези думи, разтревожили бащата, който след консултация с психолог показал на К. с действията си, че това не е така. К. споделял непосредствено преди връщането му в дома на майка си, че „И сега като отида трябва да кажа, че не съм ял, че не съм спал, че съм останал гладен”.

Последната среща между К. и баща му, съобразно определеният със съдебен акт режим, е осъществена на 3 или 4 декември 2011г.

Следващата среща - третата събота и неделя от месец декември 2011г., не се е състояла. За уикенда, г – н П. е планирал да организира тържество за рождения ден на К. – 21.12.2011г. В петък получил съобщение, че К. е болен и срещата през уикенда, няма да се осъществи.

На следващия ден точно в 10.00 ч. г –н П. опитал да вземе К.. В присъствие на бившата му съпруга и братовчед й, служител на полицията връчил на бащата заповедта за незабавна защита.

Едва в понеделник узнал, че е обвинен от нея в блудство.

Преди провеждане на първото заседание по ЗЗДН отговорил на въпроси на журналиста М.М., който бил запознат с молбата. През месец януари 2012г. било излъчено и телевизионно предаване „Неудобните”, във връзка с отправени от страна на майката твърдения за блудствени действия. В него взели участие, както процесуалният представител на майката, така и един „от уж специалистите изготвили изследване на 1 декември 2011г., развил теза за така наречената консултация”. В деня на излъчването му била публикувана и статия във вестник „България днес”, съдържаща преразказ на „така наречената консултация” от специалиста в предаването.

Излъчването на предаването и публикуваната във вестника статия заставили г – н П. да подаде оставка като PR в Министерство на младежта и спорта. „Медийно отмъщение” преценил, че не е необходимо. По – късно от свои приятели журналисти узнал, че бившата му съпруга, „е търсила продължение на тази история”.

След отпадане действието на заповедта за незабавна защита, първата среща между К.П. и К., е осъществена на 02.03.2013г., със съдействие на служители на ОЗД – Л..

Бащата и детето са прекарали заедно няколко часа, през което време г – н П. установил, че контактът с К., е все още запазен.

По време на срещата им в сградата на ОЗД – Л., родителите са постигнали писмено уговорка да ползват, заедно с детето социални услуги за по – плавно възобновяване на контакта баща – дете. Нито една от постигнатите договорености не се е осъществила, вероятно поради нежеланието на Д.Д. детето да вижда и общува с баща си. Социалната услуга е ползвана само от бащата.

По – късно, г – н П. опитал да осъществи няколко срещи с детето, съобразно режима на личен контакт, които били неуспешни.

Г – н П. споделя, че през лятото на 2014г. случайно узнал, че К. и майка му вече са се установили на територията на гр. В.. Дядото на К., чиито три имена са идентична на тези на детето установил в интернет, че детето е записано в първи клас в СОУ „Н.Г.” – гр. В..

Узнавайки това обстоятелства потърсил съдействие от ДСП – В., които потвърдили публикуваната в интернет информация. През месец септември 2014г. получил и официална информация от Д.Д., че тя и детето живеят в гр. В..

Пред съда г – н П. споделя, че обича изключително много сина си, с който не е могъл да общува пълноценно от 2009г. Според него много важно е К. да общува и с двамата си родители, да има весело и безгрижно детство с връстници, под което не разбира само шестици по математика и медали от научни състезания.

Счита, че К. е имал нужда да види и почувства, че майка му и баща му са заедно, независимо, че отношенията им са приключили.

 

На осн. чл. 133, ал. 2 СК, съдът е изслушал в същото съдебно заседание и родителят, чието ограничаване на права се иска.

Пред съда г – жа Д. заявява, че никога не е искала след раздялата със съпруга си детето да няма баща. Счита, че е редно К. да има връзка и с двамата си родители.

Споделя, че К. П. е роден недоносен с изключителни проблеми. Това е изисквало много грижи за него, каквито К.П. никога не е полагал, оставяйки незаинтересован към него. По време на брака им ищецът е злоупотребявал с алкохол, а в последните месеци е проявявал и насилие. За да спаси детето, за да не бъде свидетел на такива прояви, г – жа Д. напуснала семейното жилище и подала молба за прекратяване на брака.

Декларира, че никога не е възпрепятствала контакта между детето и неговия баща до 16.12.2011г. Изключително се е притеснявала от състоянието в което детето е връщано от бащата – болно с ангини, с остри инфекции, с инфекциозни заболявания и с температура от 39 градуса, състояния изискващи и намесата на спешна помощ, с невротични прояви, кошмари и сексуализирано поведение. Всеки опит за комуникация с бащата по телефона във връзка със здравословното му състояние при връщане бил посрещан от скандали. Въпреки това никога не е ограничавала контакта помежду им.

Бащата е идвал да вземе детето, след употреба на алкохол с дядото на К.. Притеснена от поведението на родителя на въпрос към детето „Какво прави с баща си”, отговаряло „Мъжки тайни”.

През 2011г. К. е връщан в дома на майка си в много тежко състояние със силни болки около ануса и половия член. В този момент г – жа Д. не е заподозряла и не е помислила, че е възможно да е упражнено сексуално насилие.

В периода от месец март до месец декември 2011г. К. е връщан от баща си освен с болки и с заболяване, диагностицирано, като „заразни молуски”. След прекратяване на срещите с бащата, К. е излекуван. От тогава до настоящия момент детето е здраво и не е боледувало отново от „заразни молуски”.

За времето, през което режимът на личен контакт не е осъществяван състоянието на К. се е подобрило.

След отпадане действието на заповедта за незабавна защита, въпреки страха за детето и начина по който срещите ще протичат, г – жа Д. подготвяла К. за всяка една от тях.

 Детето категорично е отказвало да се срещне с бащата си. Отказвал да се облече, викал и пищял. Въпреки нежеланието му г – жа Д. винаги го е предавала на бащата.

К.П. винаги идвал със свидетели и социални работници, от които е искал извършване на бързи действия още на първата от тях, състояла се на 27.02.2013г.

Първата среща е проведена в събота на 02.03.2013г. В този ден, детето е плакало, крещяло и викало и въпреки нежеланието му социалните работници са настояли за провеждане на среща в техния отдел, продължила седем часа, в резултат на която К. се разболял от двойна бронхопневмония.

Следващата среща не се е състояла, защото К. постъпил в болница.

Режимът на личен контакт през месец април 2013г. е осъществен, съобразно съдебното решение.

Срещата на 01.05.2013г. /Великден/ не се е състояла, тъй като К. се е барикадирал в стаята си и категорично отказал да вижда баща си.

На 18.05.2013г. и на 01.06.2013г. К. е общувал с баща си, въпреки нежеланието му.

След 01.06.2013г. К.П. преустановил срещите. Едва по – късно в хода на заведено срещу социалните служби дело, г – жа Д. узнала, че социалните работници са препоръчали контактът с К. да бъде преустановен.

В резултат на това травмиране, детето получило и постравматично стресово разстройство, което наложило лечение в болнично заведение, което възпрепятствало г – жа Д. да изпълни плановете за действие на социалните работници.

Именно в този момент, бащата, вкл. и социални работници са завели срещу нея многобройни преписки в прокуратурата. В този момент г – жа Д. била подложена на страшен тормоз, позволявайки си да повдигне тази „тема”.

Г – жа Д. заявява още, че води дела за клевета срещу социални работници от ДСП – Л.. По жалба на г – жа Д. *** е образувано и досъдебно производство срещу Директора на ДСП – В., Началник отдел и социален работник за извършено от тях престъпление по чл. 311 НК – изготвяне на официален документ с неверни данни. За действия на социални работници е сезирана и Комисия за защита от дискриминация.

Отделно, във водено административно дело пред Върховния административен съд представител на Върховна административна прокуратура, се е произнесъл, че „детето се намира в изключителен риск от насилие от бащата и социалните служби в този период, в който го е предавала, не са направили нищо, за да го защитят самото дете.”.

В Районна прокуратура – С. е образувано досъдебно производство за блудствените действия, извършени от К.П..

Категорично заявява, че на 20.03.2011г. К. е върнат от баща си с много силно възпаление и с много миниатюрни обривчета, които са констатирани като „заразни молуски”. Предполага, че заразоносителят е или К.П., или А.П. или друго лице от домакинството на бащата.

Пред съда, г – жа Д. заявява категорично, че от детето е узнала, че спрямо него е извършено насилие. Попитан от какво са провокирани кошмарите, които детето сънува, К. отговорил: „Сънувам един череп, говорящ, от тука му се мърда устата”, „Срам ме е. Много лоши неща ми правеха”. За да обясни случилото се поставил ръчички пред лицето си, свил се на кълбо и така по детски на четири годинки без един месец с негови думички започнал да разказва - „Ами ние сме правили едни много гадни неща, целувки по носа, по устата, по гърдите по чурката”. По късно пред специалисти разказало, че има сетивни усещания, описвайки течностите по половите органи на бащата и на приятелката му и разликите между половете. Имитирал действия като при полов акт, според обясненията на експертите, което г – жа Д. отдала на движения характерни за брейк танц.

Попитан, г – н П. обяснил, че наистина притежава истински череп от куче, който се намира в неговия дом.

Детето е описало действията, в които то също е участвало с помощта на моливи по следния начин: „голи тела, така тука ляга баща ми”, „тука отгоре кака Тони”, „аз съм седнал”, „ние си търкахме дупетата”, оприличено още и като „пързалка”, „люлка”.

Личният лекар е имал съмнения за проникване в ануса на детето, но г – жа Д. не е забелязвала, освен болки да е имало и следи от кръв.

Г – жа Д. заявява категорично, че въз основа на разказите на детето, влошеното му състояние през 2011г., изчетената от нея медицинска литература, в която е посочено, че щом малолетно дете има молуски по ануса и половите органи задължително следва да се провери за сексуално насилие, както и че началото на молуските е поставено със съвместното съжителство на бащата и неговата приятелка, прекратени веднага с прекратяване на контакта с К.П., т.е. „налице е последователност”, то бащата и неговата приятелка са извършили блудствени действия.

Поводът за напускане на гр. С. и установяване на майката и детето в гр. В., е здравословното състояние на К., изискващо и налагащо по – добър климат. Детето е адаптирано в новата среда, заобиколено от приятели, отличник по математика, с множество участия в театрални и други кръжоци.

Отглеждан от майка си, К. е награден с медали от много състезания по математика. Получил е и множество сертификати и грамоти, които наред с медалите бяха представени и на съда.

 С отговора на исковата молба, Д.Д. е представила три снимки на ануса на детето, направени, съответно на 20.03.2011г. /л. 188/, на 01.05.2011г. /л. 197/ и на 21.09.2011г. /л. 223/.

 

По делото е изслушано заключение по допусната съдебно – медицинска експертиза с въпроси, поставени от съда, което се кредитира в цялост. То е изготвено от специалист дермато – венеролог, въз основа на медицинската документация приложена към делото.

От неоспореното заключение и проведения разпит се установява, че през 2011г. К. П. е диагностициран с вируса „Молускум контагиозум”. След месец декември 2011г. е постигнато и клинично излекуване.  

В кърмаческа възраст при детето са установени и лекувани желязодефицитна анемия и атопичен дерматит. Рецидиви на атопичен дерматит са описани през 2008г., 2009г. и 2010г. Епизод с уртикария е описан и през 2008г.

Атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, явяващо се рисков фактор за бактериални и вирусни инфекции. То се характеризира с имунна дисрегулация и нарушени бариерни функции на кожата. Това заболяване в ранна детска възраст протича със силен сърбеж, разчесване и подмокряща екзема по кожата, най – често на гънките – лакътни, задколенни и галутеални.

На 15.03.2011г. лекуващият лекар на детето е установил кожен обрив без уточнена локализация, преценен като алергичен дерматит. Предписана е локална терапия – кортикостероиден крем „Елоком”, улесняващ развитието на вирусни инфекции.  

На 28.03.2011г. същият лекар е поставил диагноза „Други дерматити”, след като е описал обрив около ануса. Препоръчана е консултация с дермато – венеролог.

При извършен на 20.04.2011г. преглед при специалист са установени перианален тумор с размер на оризово зърно, плътен, жълтеникав и подобни по вид образувания в дясна предмишница и лява задколенна ямка. Определена е клинична картина, като други вирусни инфекции с препоръка за кюртаж.

Кюртажи по повод „Молускум контагиозум” с локализация глутеуси – перианално /гънките около ануса, по вътрешната повърхност по седалището/, торс и крайници са извършени неколкократно за периода от месец април до месец декември 2011г. През месец август 2011г. е проведена локална терапия с разтвор – Молутрекс.

 „Молускум контагиозум” /МК/ или молуски е често срещана при децата, доброкачествено протичаща вирусна инфекция. Причинява се от ДНК вирус от групата Вариола Вируси. Идентифицирани са четири типа вируси, без да е доказана връзка между типа вирус и локализацията и морфологията на обривите.

Вирусът се характеризира с поява на единични или множество дискретни, не болезнени полусферични възелчета с цвета на околната кожа или розови с размери 2 – 5 мм., а в някой случаи да пораснат и да достигнат размер на грахово зърно. В редки случаи молуските могат да се разположат в близост или върху други обриви.

Заболяването засяга и деца, и възрастни, като клиничното прогноза и терапия при различни групи пациенти - деца, възрастни и такива с компрометиран имунитет може да покаже различия.

Вирусът лесно се инокулира върху повърхностни кожни разранявания и често се разпространява при разчесване далеч от основното огнище, чрез автоинокулация.

Диагноза може да се постави въз основа на характерния вид на обривите. Разпространяването им е свързано с климатични и социоикономически фактори и превалира в страни с по – топъл климат, но най – често се среща при деца от 1 до 10 годишна възраст, които се заразяват при директен контакт от болен или индиректно, чрез заразени предмети – дрехи, спално бельо, кърпи, ръкавици, принадлежности за баня, спортни екипи, играчки, в басейни. По предметите попадат епидермални частици, които при контакт се пренасят и развиват в епидермиса на кожата. Изисква се по – продължителен контакт с предмета, за да се установи зараза. При възрастни вирусът на МК се предава като полово – предавана инфекция, но и при тях не е изключено индиректно заразяване, чрез заразени предмети.

Локализацията на обривите при възрастните пациенти е в гениталната област, бедрата и корема, а тази при децата по торса, крайниците, лицето и инетертригинозни повърхности – мишници и слабини.

Инкубационния период, т.е. периодът, който преминава от контакта до клиничната проява по кожата или по лигавиците продължава средно от 2 до 7 седмици. След инфектиране може да се установи латентен период до 6 месеца, т.е. период, през който пациентът е носител на съответната зараза, но няма клинична проява. След латентния период започва и появата на обриви.

Обривите преминават спонтанно за период от 6 до 18 месеца, но при някой пациенти този период може да бъде с продължителност до 3 – 4 години, като отделните възелчета и рецидиви рядко се задържат по – дълго от два месец. След първоначално отзвучаване на клиничната картина се наблюдават рецидиви при около 35 % от пациентите, без да е изяснено дали се дължат на реинфекция, изостряне на съществуваща инфекция или поява след удължен латентен период.

Експертът пояснява в съдебно заседание, че отразяването на „Молускум контагиозум” /МК/ в групата на полово предавани инфекции по Наредба № 23 от 25.06.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кожни и венерически болести”, публикувана в Държавен вестник /л. 243/, не изключва заразяване с вируса и по индиректен начин, чрез заразени предмети.

В същата група на полово предаваните болести попада и друго заболяване „Кандида”. То се появява при всяка трета жена, след десетдневен прием на антибиотик.

Лечението на молуските се провежда в зависимост от степента на клинична изява и възрастта на пациента. При деца кюртажът се счита за най – ефикасен, леко болезнен, но и най – бърз. Други методи за лечение са криотерапия, прилагане на локални средства и лазер терапия. Заболяването е с доброкачествен ход. Възможно е самоизлекуване при здрави индивиди с малко на брой възелчета, при които може да се изчака обратно развитие без терапия. При пациенти с намалена имунна защита обривите са по – многобройни, задържат се по – дълго време и по – трудно се ерадикират.

Лечението при К. е проведено, чрез неколкократни кюртажи за премахване на обривите, разположени около ануса, предмишницата и ръката, общо 26 броя, като през месец август е проведено и лечение с разтвор на калиева основа /Молутрекс/.

При извършените през 2012г., 2013г. и 2014г. контролни прегледи не са установени рецидиви и лечението на К. П. е завършило успешно.

В годината, в която е поставена диагнозата „Молускум контагиозум”, К. П. е преглеждан многократно по повод рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища и отити, за лечението на които е наложен прием на антибиотици.

Експертът е категоричен, че наличието на атопичен дерматит, повтарящи се рецидиви на инфекции на горните дихателни пътища и снижения имунитет при К. П., ведно с антибиотична и локална кортикостероидна терапия с „Елоком”, приложен неправилно – три пъти дневно, вместо веднъж за лечение на атопия, са улеснили заразяването с „Молускум контагиозум”, разпространяването на обривите, удължения ход и по – бавното отзвучаване на вируса.

В съдебно заседание, експертът пояснява, че заразяване с молуски при деца е възможно и от памперс, вкл. и при К.. При дете, страдащо от  атопичен дерматит, възпаленията на кожата в областта на ануса в съчетание с носене на памперс, също могат да доведат до заразяване с атопичен дерматит.   Памперсът спарва и при така нар. „памперс дерматит” /перианален дерматит/ се поява обрив около слабините. Всеки дерматит - контактен, пемперсен или атопичен обикновено започва перианално.

Пояснява още, че молуските са популярно детско заболяване. Появата на обриви, вкл. и по перианалната област не е никакво изключение и се наблюдава често при децата, особено при масовата употреба на памперси до по - късна детска възраст.

 

По делото е представена цялата административна преписка по случая К. К. П., състояща се от 12 тома, чието начало е поставено на 01.07.2009г. /том 1, л. 37/ със заявление от К.П., с което е поискано съдействие от ДАЗД, ОЗД „О.”, ОЗД „Л.” и ОЗД „В.” за установяване точното местонахождение на детето и неговата майка.

Към посочената дата родителите на К. се намират във фактическа раздяла.

След отпадане действието на заповедта за незабавна защита – 20.02.2013г., К.П. е депозирал на 27.02.2013г. молба до ОЗД „Л.” /л. 5, том 2/, с която е поискал съдействие за осъществяване предварителна среща с детето и бащата в ОДЗ „Л.” в присъствие на социален работник, „за да се избегнат стресиращи обстоятелства при вземане на детето в събота втори март”.

Молбата съдържа и искане за издаване на направление за работа на детето с независими психолози за преодоляване на стреса от прекъснатия контакт с него и за Д.Д. и М. М. /баба/ за преодоляване конфликта между родителите.

На 01.03.2013г. Директорът на ДСП „Л.” е издал направления за ползване на социална услуга – психологически констатации от Д.Д. и К.П. за възстановяване и укрепване връзката баща – дете, превенция на родителското отчуждение и осъзнаване на травмата от въвличане на детето в производство по ЗЗДН / л. 249 от делото, л. 24 и л. 25, том 2/.

На 02.03.2013г. /събота/ в сградата на ДСП „Л.” е проведена среща между К.П. и детето К. в присъствие на Д.Д., служители на ОЗД, Н.Е. и Х.К. – свидетели, придружаващи майката и Н.Т., придружаващ бащата.

Поводът за осъществяване на срещата в сградата на ДСП „Л.” е невъзможността детето да бъде предадено на бащата на 02.03.2013г., съобразно режима на личен контакт, наложило явяването на социални работници.

От съставения в писмен вид протокол от среща № 1 /л. 14, том 2/ се установява, че по предложение на социални работници К. е свален от автомобила на баща си, а роднините помолени да напуснат. Предложена е обща разходка с родителите, детето и двама социални работници.

К. е пожелал да се прибере, вместо да се разходи. Отразено е, че в началото майката не е положила усилия, а е питала детето дали желае да се разходи. Когато му съобщава, че всички тръгват, то е отговорило с „да”. Постигнато е съгласие срещата с детето и бащата да се осъществи в сградата на ДСП – ОЗД.

В протокола е отразено следното изявление: „По пътя детето бере и подарява на баща си шипка, пита мама лошо ли е направил, а бащата се радва. Докато баща му е в магазина …. пита къде е отишъл… В стаята играе с него. Чупи шоколадово яйце – отново предлага на двамата. На мама повече, защото май повече я обичам.”.

По време на срещата детето и бащата са разговаряли и рисували заедно, а в края г – жа Д. е пожелала К. да бъде прегледан от дежурен психолог.

Протоколът е подписан с особено мнение от г – жа Д.. В него тя посочва, че К. не е пожелал да последва баща си. Бил стресиран и започнал да вика и пищи, опитвайки се да се отскубне от ръцете му и да се върне при нея.

В колата, детето било зачервено, силно психотравмирано и плачещо. В този момент пред дома й са дошли и двама социални работници. През цялото време К. е умолявал майка си да не го дава на баща му, аргументирайки се, че той е лош, независимо от усилията които тя е положила.

В присъствие на четирима свидетели детето е повторило два пъти, „че баща му правил целувки по дупето, чурката, устата…, че баща му е лош и че социалните също са лоши, щом искат от него да отиде при баща си”.

Писмено Д.Д. е изложила следното изявление: „Когато вървеше по улицата и детето само без никой да го е питал отново искаше да разкаже за действия със сексуален характер”, но било възпрепятстван от соц. работник. Все пак споделил, че „не иска да отива там, защото отново ще го карат да прави целувки”. „Не иска да вземе нищо от баща си, отказва храна от него”.

В заключение, г – жа Д. е посочила още и че „ОЗД не пожелаха да изслушат детето. М.Д. /соц. работник/ подцени думите му, омаловажи неговото открито нежелание да отиде. Постепенно детето се успокои в моето присъствие, тъй като аз му бях обяснила, че ще има малка среща, след която то ще се върне при мен в къщи”.

Изразила е личното си мнение, че в цялостното поведение и думите на представители на ОЗД личи „ясна тенденциозност и вземане на страна”.

Своето мнение за срещата в писмен вид са изразили и лицата Х.К. и Н.Т. /л. 19 и л. 20, том 2/.

На тази среща, всеки един от родителите на К. е поел задължение да посети психолог преди следващата среща. Постигнат е консенсус следващата среща на 16 и 17.03.2016г. да протече във всеки един от дните за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч. без приспиване в дома на бащата.

На 11.03.2013г. К.П. е сключил договор за предоставяне на социална услуга № 58 с Център за обществена подкрепа „Бъдеще”, в качеството си на потребител, въз основа на направление от Директора на ДСП „Л.” за ползване на социална услуга за срок от 06.03.2013г. до 05.03.2014г. /вкл./.

Със заповед № ЗД – 19/08.04.2013г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Л. /л. 250/, е наредено на Д.Д. да ползва социална услуга – Психологически консултации в ЦОП „Бъдеще” за срок от една година с цел осъзнаване възможните последици при детето от производство по ЗЗДН, възстановяване и укрепване връзката баща – дете, превенция на родителското отчуждение.

С административният акт г – жа Д. е задължена да води сина си К. П. на индивидуална психологическа работа при същия доставчик на услуга - ЦОП „Бъдеще”.

С решение 10060/17.07.2014г. на ВАС по адм. дело № 5651/2014г. /л. 251/ е отменено решение № 338/20.01.2014г., постановено от Административен съд С. - град по адм. дело № 5674/2013г. и вместо него е постановено друго, с което заповед № ЗД – 19/08.04.2013г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Л., е отменена.

При разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание на 11.06.2014г., представителят на Върховна административна прокуратура, е изразил становище, че „не е извършена преценка дали за детето е съществувал риск от срещи с баща му”. /л. 141/.

На 18.05.2013г. в 10.00 ч. е съставен протокол от посещение на адрес /л. 349 и л. 174, том 3/, подписан от г – жа Д. с възражение, в който е удостоверено, че К., стресиран и изплашен, е отказал да се срещне с баща си.

На така проведената среща са присъствали майката, адвокатът на г – жа Д. и други близки на семейството.

С писмо от 13.06.2013г. до К.П., Директорът на ДСП – Л. е изразил становище, че на този етап ще е в полза „да не се настоява за изпълняване на съдебното решение по отношение на личните контакти с детето”.

Изложени са съображения, че присъствието на адвокат на майката и нейни роднини и такива на бащата, както и представители на медиите – Канал 3 на 01.06.2013г. създават неблагоприятни обстоятелства за осъществяване на режима.

С решение № III – 82 – 115, постановено на 11.08.2014г. по гр.д. № 7245/2013г. по описа на Районен съд – С. /л. 31/, са изменени, на осн. чл. 59, ал. 9 СК постановените по гр.д. № 5671/2009г. на СРС мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето К. П., като те са предоставени на бащата К.П., на майката Д.Д. е определен режим на личен контакт и размер на дължимата от нейна страна месечна издръжка.

По жалба на Д.Д. срещу първоинстанционния акт е образувано в.гр.д. № 17836/2014г. по описа на Софийски градски съд.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2016г. и отложено за 02.02.2017г. за предоставяне възможност на страните доброволно да уредят своя спор /л. 498/.

 Протоколът от проведеното на 16.06.2016г. съдебно заседание, обективира предложение, отправено от Д.Д. до К.П. за осъществяване на срещи на бащата с детето в присъствие само на майката на територията на гр. В. и гр. С. до датата на следващото съдебно заседание – 02.02.2017г.

В хода на разглеждане на настоящия правен спор, г – жа Д. е изпратила нотариална покана от 06.10.2016г., получена от К.П. на 07.10.2016г. /л. 726/, с която бащата е поканен да се яви на 11.11.2016г. и на 12.11.2016г. за срещи с К. за времето от 10.30 ч. до 12.30 ч.

В случай, че бащата би бил възпрепятстван са предложени и датите 18.11.2016г. и 19.11.2016г.

Поканата инкорпорира и предложение до К.П. първата среща с детето да се осъществи в присъствие на нотариус с районен на действие ВРС.

С писмо, изпратено на електронната поща на г – жа Д. /л. 735/ К.П. е посочил, че контактът с К. следва да се осъществи в контролирана среда в присъствие на компетентни специалисти, за което същият е подал молба в ДСП – В..

Отделно, ищецът е посочил, че датата - 11.11.2016г. не е подходяща, тъй като г – жа Д. следва да осигури явяването на К. в 11.00 ч. при определения от съда експерт – детски психиатър във връзка с допусната по настоящото дело експертиза.

В последващо писмо, г – н П. е предложил първата среща с К. да бъде осъществена или на 26.10.2016г., или на 25.11.2016г. от 10.00 ч. до 12.00 ч., последната дата съвпадаща с датата на първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2016г. г – н П. заявява, че между родителите е била постигната уговорка първата среща да се осъществи в посочения ден за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. пред сградата на хотел „Черно море”.

В папка /черен класьор л. 52/ от преписката се съдържат данни, сочещи, че и двамата родители са уведомени, че срещата на К. с неговия баща ще се проведе на 25.11.2016г. от 10.00 ч. до 12.00 ч. в Център за обществена подкрепа, гр. В..

Такава не е била осъществена, нито пред хотел „Черно море”, нито в сградата на ЦОП – В..

На 14.01.2014г. прокурор при Районна прокуратура – С. е отказал образуване на наказателно производство по преписка 59440/2013г. по описа на 09 РУ ”П” – СДВР, пр. пр. 14806/2013г. за деяние, извършено от Д.Д. по чл. 182, ал. 2 НК – неизпълнение или осуетяване изпълняване на съдебно решение относно лични контакти с детето /л. 253/.

С постановление от 16.05.2014г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че в гр. С., ************, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършили 14 – годишна възраст – детето К. П., явяващо се престъпление по чл. 149, ал. 1 НК /л. 246/.

На 16.08.2014г. социалните работници отново са констатирали нежелание на детето да осъществи контакт с баща си /л. 348/. На гърба на съставения протокол, детето вече на почти седем годишна възраст е написало „НЕ ПРИ БАЩА МИ!”.

Считано от 26.06.2014г. К. П. е пациент на д – р Т. в гр. В. /л. 297/.

С писмо, получено на 18.09.2014г. /л. 352/ г – жа Д. е уведомила К.П., че заедно с детето се е установила в гр. В. на адрес: ************. Бащата е поканен да упражнява режима на личен контакт с К., съобразно решение по гр.д. № 5671/2009г. на СРС.

Със заявление, получено на 18.09.2014г. г – жа Д. ***, че адресната регистрация на детето вече е на територията на гр. В., в което населено място то е записано в първи клас в VII СОУ „Н.Г.” /л. 9, том 5/.

На същата дата – 18.09.2014г. с писмо от Директора на ДСП – Л. /л. 3, том 5/ г – н П. е уведомен, че поради липса на съдействие от страна на майката, е обсъдено предприемане на крайна мярка за закрила на детето, а именно извеждането му от дома, в който живее.

Г – н П. е уведомен и, че с оглед промяна местоживеенето на детето, компетентна да работи по случая, е ДСП – В..

 Административната преписка по случая на К. П. ***14г. /л. 1, том 5/.

С присъда от 21.10.2014г. на СРС по НЧХД № 4785/2013г. Д.Д. е призната за невиновна за това, че на 02.03.2013г. в гр. С. при среща между К.П., К. П. и Д.Д. в присъствие на служител на ОЗД – Д. Б., чрез устно изявление, възприето от всички изброени лица приписала на К.П. извършване на престъпление спрямо К. П., чрез израза „Престани да блудстваш с детето” по обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК /л. 266/.

Присъдата е потвърдена с решение от 25.05.2016г., постановено от СГС по ВНОХД № 5292/2014г. поради отсъствие на субективния признак от състава на престъплението /л. 274/.

За времето от 23.09.2014г. до настоящия момент, преписката съдържа документи, установяващи, че на 03.12.2015г. /л. 350/ пред социалните работници К. е написал „НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ПРИ БАЩА МИ! ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ПРИ МАМА И МАМИНКА!

На 11.12.2015г. на детето е поставена диагноза „Постравматично стресово разстройство” /л. 296/.

На 14.12.2015г. е прекратен сключения на 25.08.2015г. от майката договор за предоставяне на услуга „Психологическо консултиране” ЦОП НОВ ЖИВОТ, гр. В. за срок от 6 месеца /л. 6 от папка черен цвят, цялата от 259 страници/.

Като причина за прекратяване действието на договора е посочено системното неспазване на правилника за вътрешния ред и неуведомяване на Директора и психолога от ЦОП „Нов живот” за промяна в здравословното състояние на детето.

Лицата изготвили доклада посочват още, че без тяхно знание и съгласие К. посещава психиатър и приема медикаменти по схема.

На 16.03.2016г. /л. 145 от папка със син цвят, цялата от 490 броя листи/ Директорът на ДСП – В. е издал направление № ЗД – ЗД – ВН15/0182, с което К. П. и неговите родители са насочени към ползване на социална услуга – „Оценка на родителски капацитет”.

Поради невъзможност за осъществяване на връзка с родителя Директорът на ДСП – В. е уведомен на 22.04.2016г. от ЦОП – В., че работата по случая ще бъде преустановена /л. 123 и л. 267 от папка със син цвят, цялата от 490 броя листи/.

На 18.03.2016г. родителите на К. П. са поканени на срещи в сградата на ДСП – В., на която се е явил единствено К.П. /л. 169 от същата папка/.

За времето от 01.07.2009г. до деня на предоставянето й в съда, административната преписка по случая на К. П. във всичките й томове съдържа освен посочените доказателства още и молби, заявления, писма, депозирани от двамата родители до ДАЗД, ДСП – Л., ДСП – О., планове за срещи, подписани с особени мнения от г – жа Д. и възражения от М. М., планове за действия, жалби срещу тях от Д.Д., протоколи от преглед на планове за действия, протоколи от посещения на адреси, социални доклади във връзка с дела между родителите, съдебни решения, жалби срещу съдебни актове, отговори на жалби, прокурорски постановления, вкл. и писмо от Омбудсмана на Република България по жалба на майката, дипломи и сертификати на М. М., баба на К. П..

Отделно, в самостоятелна папка се съдържат жалби, писма и заявления, подадени от Д.Д., както и от нейни близки в периода от 2009г. до 2013г. /вкл./.

Преписката съдържа и заключения на множество експерти /медицински, психиатрични, психологични/, касаещи К. П., изготвени по възлагане на родителя упражняващ родителските права, както и такива допуснати от съд в проведени между страните съдебни производства.

Намиращите се в преписката заключения представляват недопустими доказателствени средства, възложени от други органи и събрани в други производства, които не следва да бъдат коментирани и върху тях съдът не изгражда никакви правни изводи.

 

Ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – Н.Т. и С.С., леля на К.П., преценени при съблюдаване разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват следните релевантни за делото факти:

На 02.03.2013г. Н.Т. придружил К.П. по негова молба до дома на Д.Д. за осъществяване на първата среща между него и К.. К.П. бил придружен още от баща си и леля си. Пред дома на майката присъствали Д.Д., неин братовчед, приятел и, цяла „тълпа” от хора. След „малка режисура”, съпроводена с „перипети” – К. излиза и се връща във входа, все едно не иска да излезе, К. е изведен. Бащата гушнал сина си и вече в обятията му започнал да маха с ръчички и крачето. Поведението на детето било описано от свидетелите на майката по следния начин: „Вижте го как иска да го бие, как ще пищи..”. Въпреки тези жестове, определени от свидетеля като „заучено действие” в този момент К. е гледал баща си и му се усмихвал.

Влизайки в колата с детето, Д.Д. се развикала, изричайки думите „Красимире, престани да блудстващ с детето”, в който момент настанала истерия и „жестока какафония” сред присъстващите. К. се разплакал, а социалните работници предложили детето да не бъде взето от бащата с приспиване, а да се проведе предварителна среща между тях в тяхно присъствие и на майката. Предложили срещата да протече същия ден в съответната служба в кв. ”Л.”.

Родителите и детето били придружавани до сградата на ДСП от Н.Т., приятелят на Д.Д. и нейният братовчед. Тръгвайки от блока, К. хванал ръката на баща си и смеейки двамата започнали да разговарят, при което майката се обърнала към детето със следните думи -„Янче, мама престани да говориш, защото е много студено тук и ще настинеш”.

Поднасяйки на баща си една шипка, взета от земята репликата на майката била - „Шипките са лошо нещо, в тях има червеи”. Думите прекъснали диалога.

Забелязвайки комуникацията и диалога между тях, социалните работници изразили позитивното си мнение, че контактът не е прекъснат, а реакцията на майката била „Вие лъжете. Той просто обича да си играе на криеница, ей това си играе сега. Не говорете глупости.”. Преди влизане в сградата на ОЗД – Л. К. отново подарил на баща си шипка.

Срещата между К. и К.П. е продължила около 3 – 4 часа, през което време разговаряли, смеели се и рисували заедно. Свидетелят направил и кратък запис.

В края на срещата родителите и придружаващите ги лица подписали протокол и декларации. Родителите се съгласили, за да подпомогнат К. в общуването с баща си да се срещнат със социални работници. Според свидетеля поетите ангажименти не са изпълнявани от страна на майката.

Непосредствено след 02.03.2013г. К.П. узнал от учителката в детската градина в телефонен разговор на високоговорител, че детето било щастливо и жизнерадостно след срещата, а майка му обяснила, че е болно.

На Великден през 2013г. г – жа Д. уведомила бащата пред дома си, че детето не желае да се вижда с него.

През 2014г. отново бил помолен да придружи приятеля си за провеждане на изследване, вероятно при психолог за изготвяне на експертиза в гр. С.. В кабинета първоначално влезли родителите и детето. Майката на Д.Д. започнала да подслушва на вратата и на отправената забележка от негова страна, тя започнала да крещи: „Какъв си ти? Мутра…, вижте го! Видяхте ли го? Той ме удари? … Той има нож, има пистолет! Свидетелят започнал да записва. Излизайки от кабинета, бабата на К. се обърнала към него с думите „Виждаш ли го този батко… Той е лош човек! Той е приятел на баща ти! Неговите приятели са лоши хора!”, „Ела да му разкажеш! Кажи му какво ти направи тате! Не, какво ти казва маминка! Не, какво ти казва мама! …”Кажи ти какво мислиш!”. Насълзен К. декламирал: „Слагаше ми чурката! Караше ми да си ям акото. Караше ме да убия мама и маминка!”. Обяснил и, че кака Тони го карала да я целува по дупето, чурката устата, носа и гърдите.

Излизайки от сградата, бабата и майката на детето започнали да му се карат, най – вероятно, защото е споделил с психолога нещо, което не е било „по сценария” и било добро за баща му.

Категоричен е, че К.П. не злоупотребява с алкохол. Употребява такъв при поводи.

Показанията на свидетеля С.С. установяват, че от раждане на К. до фактическата раздяла на родителите, баба му и дядо му по бащина линия са помагали активно в отглеждането му, какво и свидетеля, улеснени от факта, че всички живеят в един вход. Никога не е виждала М. П., нито К. П. да удрят внучето си. Внучето си не са виждали от пет години. Отрича К.П. да е малтретирал сексуално детето си.

Според г – жа С. родителите на К.П. могат успешно да поемат грижите за своя внук. М. П. развива собствен бизнес с детски играчки, а К. П. работи по специалността си. И двамата имат добри финансови възможности. Освен с гарсониера в гр. С. разполагат и с къща в с. Пасарел.

От прекратяване на брака до узнаване за съществуването на приятелката на бащата - А.П., режимът на личен контакт, е изпълняван.

За периода, през който К.П. все още е виждал детето си, времето с него е прекарвано в игри – ритане на топка, дуелиране с мечове. Посещава ли са заедно и театрални представления. Баща му е полагал грижи за К., така както сега се грижи и за дъщеричката си.

На Коледните празници през 2011г., К. бил много щастлив, играел и с баща си, и с неговата приятелка А.П., с която много бързо свикнал и наричал „Т.”.

Детето е предано от Д.Д., нейната майка или от леля й винаги в присъствие на свидетели. Родителите никога не са разговаряли. Комуникацията помежду им се е осъществявал писмено, чрез протоколи.

Непосредствено преди рождения ден на К. – 21.12.2011г., К.П., придружен от леля си опита да вземе детето точно в 10.00 ч. Докато чакат се появили и полицаи, които връчили на бащата протокол за незабавна защита. В понеделник узнал, че го обвиняват в блудство.

Обвиненията в блудство, излъченото телевизионно предаване на М. и публикациите във вестници, съсипали и К.П., и неговите родители.

На 02.03.2013г. К. излязъл от входа на блока и казал „Аз не искам да ходя, защото Т. и тати ми правят разни работи”. После пак излязъл и след увещания бащата го прегърнал и внесъл в автомобила. В този момент г – жа Д. извикала: „Ти, Красимире, недей да блудстващ с детето ми”. Родителите се скарали, а К. се разплакал. По – късно бащата и детето се срещнали в сградата на ОЗД Л.. След нея К. бил щастлив. По – късно от направения клип видяла, че К. е рисувал и играл с баща си, а детето питало майка си защо не може да ходи при него.

На втората или третата среща след 02.03.2013г., пред дома на бившата си съпруга имало журналисти. Детето не е искало да последва баща си. Преценил, че няма да причинява страдание на детето и се отказал от срещите. Сезирал всички социални служби с молба да съдействат и да разговарят с детето и майката, но без успех.

След като узнал, че детето е в гр. В. е записан в първи клас в СОУ „Н.Г.”, бащата изпратил писмо. Два – три месеца по – късно бил уведомен за адреса, на който живее.

От класния му ръководител бащата получава информация за развитието, постиженията на К. и наградите, които е получил. Информация за тези обстоятелства никога не е получавал от Д.Д..

На втория рожден ден К. получил подаръци от баща си и роднините му, но не узнал, че са били от тях. Предполага, че подаръците, носени му в гр. В., са били изхвърляни на боклука.

През лятото на 2015г. г – н П. успял да се свърже с бившата си съпруга, но до уговаряне на конкретна среща не се е стигнало. Всички опити за медиация са били неуспешни. Всичко е започвало и приключвало с подписване на протоколи.

В дома на бащата, К., тога на две години и половина, е играел с череп на куче, притежаван от К.П. от тинейджърската му възраст. По време на игра К. го счупил и черепът бил изхвърлен.

В годината преди връчване на заповедта за незабавна защита, през лятото К.П., неговата приятелка, родителите му и К. са прекарали няколко дни в „Гранд хотел В.”. Според свидетеля детето е споделило с майка си за приятелката на баща си. 

 

По делото е разпитана и М. М., майка на Д.Д..

Себе си, г – жа М. представя, като учен - физик, преподавател по физика и математика, Президент на първата в България Асоциация за нетрадиционна, народна и съвременна медицина, занимаваща се много серизоно с източна медицина. Продължава и дейността си в БАН. Автор на първите книги „по интернет в България”, на публикации в областта на най – голямата интегрална наука – радиестезия на световно признато ниво, без да е дипломиран радиестезист. Автор и на 52 научни публикации в сборници и списания показани и споделени в световни форуми и национални в гр. С., „по които учат много от университети в България”. Автор на детски книжки, поезия и научна поезия.

Отделно, г – жа М. е посветена и на отглеждането и възпитанието на К.. И тримата – майка, баба и внуче живеят заедно в гр. В. от лятото на 2014г.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водения от ответната страна свидетел установяват следните релевантни за делото факти:

За периода от месец март до месец ноември 2011г. К.П. връщал К. в дома на майка му болен с лош вид, не яло, не спало, с инфекции, налагащи оказване на спешна помощ и с болки по дупето.

След последната среща, състояла се през месец ноември 2011г., К. е върнат в изключително лош вид, блед, недоспал с болки, този път и по половия член, и по ануса. Споделил какво е правил в дома на баща си, включително и през лятото, когато е била и кака Тони /мама Тони/, използвайки цели думи и изречения, които трудно били разбрани – „Боли ме много, много ме боли“, „Правиха ми страшни неща маминке, страшни неща“, „Срам ме е да кажа маминке, срам ме е да кажа какви“, „люлки – пързалки”, „Въздух не ми стигаше маминке, въздух не ми стигаше“, „Защото ме караха да целувам чурката на кака Тони“, да слага „чурката на баща си в гърлото“, „Мен ме болеше маминке, болеше ме тука, исках да повръщам, „И отивах да повръщам в тоалета“, „Много записи ми правиха, тежки записи маминке. Ще ми се сърдиш ли, че срещу тебе говоря, срещу мама говоря“. Бил заплашван с черепи и маски.

Освен с цели думи и изречения, за да обясни случвалото се, включително и думите си „люлки – пързалки” и „светофар” К. използвал моливчета, химикали и играчки.

На 20.03.2011г. К. бил върнат с пъпчици по ануса, които били документирани от г – жа М. с лечебна снимка.

През месец април специалист – венеролог, без да каже диагнозата препоръчал кюртаж на пъпчиците и обяснил, че често се случва при малките деца - „детски градини от детско гърне”. На 16.04.2011г. за първи път К.П. не е взел К., но е знаел, че има молуски. Последвал невероятно тежък кюртаж.

Хората, които искат да помогнат и които разбират, вкл. и вещи лица видели снимковия материал, че това съчетание заразни молуски с възпаление или охлузване, са провокирали въпроси за възможен полов контакт.

В резултат на упражненото насилие и неадекватно полагани грижи, К. получил гърлени тикове, актуални и днес, когато трябва да говори за баща си и възпаление на ушите, а след 02.03.2013г. главобилие, посттравматично стресово разстройство и бронхопневмония, прекарана два пъти. Към настоящия момент К. приема специална храна и не се храни с тази в училищния стол.

И по време на брака и след прекратяването му г – на П. е упражнявал „изключително силен психически тормоз” спрямо Д.Д., след злоупотреба с алкохол, която не му е попречила и да шофира. Дъщеря й била подложена на „изключителни скандали, побоища, хвърляния на предмети и изнасилвания”. Свидетелят заплашвал с думите „Ти ще видиш, аз като изпратя затворниците от квартала, какво ще те направят“.

Споделила с майка си  „как я заразил по време на брака” с венерическо заболяване „Кандида Албиканс”, в резултат на което Д.Д. претърпяла тежко раждане „с каквото заболяване е и приятелката, настоящата му жена, с която е бил през цялото време, когато са били с детето” през лятото на 2011г.

Именно страхът, актуален и днес е продиктувал необходимостта от присъствие на свидетели при предаване и приемане на детето. Майката винаги е уведомявала бащата и дядото на К. устно и писмено, винаги добронамерено и възпитано.

Здравословното състояние на К., упражняваният и след развода психически тормоз, чрез опити за извеждане на детето и следене от страна на техни съседи в продължение на две години, по настояване на К.П., са провокирали напускането на гр. С. и установяването им в гр. В.. Изключителни заплахи г – н П. е изпращал и по ел. пощата на бившата си съпруга.

През есента на 2011г., К. случайно в дома на майка си и баба си видял във вестник снимка на жена, „без бикини и без горното” и казал „Ето, така ходи кака Тони…“, „Така ходят голи, татито и кака Тони“, след което често споменавал нейното име.

След като майка и баба узнали какво е правило детето с тази жена, разбрали, че „тази как играе друга роля”.

Заболяването на К. е преустановено след последната среща между К. и К.П., осъществена на 20.12.2011г. 

След отпадане действието на заповедта за незабавна защита, г – жа Д. изхождайки от разбирането, рядко срещано при съвременна майка от нейния тип, че детето все пак трябва да се среща с баща си го подготвяла за всяка една от тях. Това разбиране е актуално и днес.

На 02.03.2013г. К. не искал да се вижда с баща си, впечатления добити от терасата на жилището си на шестия етаж в кв. „Л.”, плачел, пищял, съпротивлявал се на опитите на баща му да го отведе с автомобила си. Всички чули думите на К. - „Не искам, защото не искам повече целувките на кака Тони и на баща ми“.

След срещата К. споделил с баба си, че отново е бил сниман, а в коридорите баща му го питал „Ти защо издаде нашите тайни”.

След 02.03.2013г. К. се е срещал с баща си 5 – 6 пъти, след което отказал категорично да се вижда с него. Отказът му датира още от лятото на 2011г. На 06.08.2013г. К.П. ***, за да вземе детето за 20 дни.

След месец септември 2013г. са предприети по настояване на бащата активни действия от страна на социалните за извеждане на детето.

Г – жа М. споделя, че Н.Т., приятел на К.П. я заплашил, по време на среща на К. с вещото лице К.. Свидетелят се доближил до вратата на помещението, в което се провежда изследването, за да прочете надписа, когато г – н Тодоров започнал да я бута с нещо увито във вестник - пистолет.

След изследването К. бил много разстроен и споделил с маминка „…Не ми повярва /вещото лице/, каза, че си правя фантастики“.

От месец септември 2014 г. до настоящия момент, между бащата и детето, не е имало срещи, поради категоричния отказ на К. да го види или да му се обади по телефона.

Освен да общува с баща си, К. категорично отказва да изпише собственото си име, както и да напише думата „баща”. Отказът да напише името си му попречил да спечели състезание. В обществото детето се представя с името К., а баба му го нарича Ян.

За родителите на баща си К. споделил на баба си, че го плашили с голям череп на куче, че са пили „всички там” и ползвали прахчета. Свидетелят не е виждал черепа, но е факт, че той е истински. Настройван е срещу майка си и баба си с думите, споделени от детето - „Може да има много майки, но само един баща“.

 

От показанията на водения от ответната страна свидетел Ж.С. се установява, че в периода от 2009г. до 2011г. в нейно присъствие се е осъществявало предаването на детето на баща му или връщането му в дома на майката. Необходимостта от присъствието й е наложено от притеснението на г – жа Д. за конфликтни ситуации, поради по – арогантното и скандално поведение на К.П., изразено с подхвърлени думи, викове, подмятания, крясъци, скандални ситуации. Не е в състояние да посочи конкретни думи. Един или два пъти бащата е лъхал на алкохол. Имало е разправии на улицата, арогантно отношение, крясъци, които са били неприятни. К.П. е бил с баща си. Понякога К. е връщан болен, с подпухнали очи, в непривично състояние, трудно съумяващ да се съвземе, налагащо намесата на спешна помощ.

Доста преди есента на 2011г. през топлите месеци на годината К. за първи път се оплаквал, че го боли и сърби ануса. Изпитвал дискомфорт и болка от последващите кюртажи. Около ануса К. имал образувания, пъпчици, петна в чието съществуване свидетелят се уверил лично, виждайки го два пъти след връщането му. Подобни образувания на други места, свидетелят не си спомня да е имал.

Г – жа Д. имала „съмнения”, предвид по – особеното му поведение – триене на бузите от целувки, но тогава К. нищо не е споделил.

През месец ноември 2011г. К. отново бил върнат със зачервени очи и демонстрирал по – особено поведение. И тогава К. споделил, че се страхува, че е плашен при баща си с черепи и скелети, че с него са правени записи. И малко – по късно, след няколко срещи разказал, че е удрян по главата, не по дупето, че се страхува, че баща му е правил записи в присъствие на баба му М. и „ние се притеснихме” – свидетелят, майка му и баба му.

На следващата среща, К. споделил шокиращи и притеснителни неща със свидетеля, с който е изградил доверие, а именно, че кака Тони, а понякога мама Тони ходи гола вкъщи, че е имало целувки към и от него и взаимни целувки. Целувал по устата, по гърдите и по чурката. Бил въвлечен в игрите от „татито и мама Тони”. Споделил още, че играят на игри, като „светофар” и „люлка пързалка”. Цитирал думите „светофар” и „люлка пързалка”. За играта на „светофар” свидетелят заявява: „Той се опитваше да обясни по някакъв начин неща, които за него са непривични, неясни и неточни”.

Опитал се да обясни и визуализира играта на „люлка - пързалка” с играчки – палячовци и с други най – различни неща, че „татито” е отдолу, че „кака Тони” е отгоре, а той зад нея. Какви точно неща К. е използвал, за да обясни играта, свидетелят не си спомня. Рисувал и рисунки, но какво детето е изобразило не си спомня, но е „наподобявало абсолютно това, което говори”. Споделял „Аз се срамувам. Това са срамни неща. Не искам да говоря. Страх ме е. Срам ме е.”.

И трите били шокирани, стресирани, супер притеснени. Първото нещо, което г – жа Д. направила е да заведе К. при психолог.

В годините на притеснителните ситуации К. споделял, че „Тате кара пиян, не искам да ходя при тате”. И към настоящия момент К. отказва да се среща с баща си. Започва да трепери, изпада в нервни състояния, дърпа се, отказва провеждането на среща, дори и само да се говори за такава.

И тогава, и сега продължава да е много близка с К., неговата майка и баба, които го отглеждат. Гордее се с постиженията на К., които определя за „уникални” за едно малко детенце.

Никога не е била свидетел някой, включително и майка му да са настройвали К. срещу баща му. Г – жа Д. никога не е спирала детето и не е говорила против К.П.. Тя не е отказвала среща, ако е имала възможност. Не е чувала бабата на К. да забранява срещи с баща му или да се храни в дома му.

К. споделял още, че и баба му, и дядо му са лоши, че не трябва да живее при тях, че е имало скандали помежду им и че се е крил под одеалото.

Г – жа Стефанова споделя, че тя, г – жа Д. и г – жа М. очаквали срещата да се осъществи на 25.11.2016г. „Ние се надявахме, че днес сутринта в 10.00 ч. ще се случи срещата на хотел „Черно море”.

 

Въпросът за психичното здраве на родителите не е бил поставян в нито едно от съдебните производства, водени между страните.

За първи път е поставен при разглеждане на настоящото производство.

Съдът е допуснал служебно комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещи лица – психиатър и клиничен психолог.

Експертът – психиатър е категоричен, че освидетелстваното лице Д.Д. страда от „Налудно разстройство, код F 22.0, десета ревизия от Международната класификация на болестите с по – старо наименование - „Параноя”, извод направен от анализа на резултатите от изследванията и данните по делото.

Налудното разстройство се характеризира с бавно развиващи се налудности, трудно определени времево, които имат връзка с реалността и осъществили се събития за разлика от други подобни състояния. Началото е поставено със свръхценно мислене, което е хиперболизирано, емоционално свързано с даден факт или с личност мислене, свойствено за всеки човек. Постепенно, свръхценното мислене излиза извън рамките на нормалното мислене и при определена провокация в конкретен момент се появяват и налудните изживявания. Бавно и постепенно налудностите се обогатяват и разширяват, но винаги се запазва основната тема /монотематична/, ядрото на преживяванията. Характерна е борбеността и кверулантната дейност /писане на жалби, сигнали и др./, която лицето извършва за постигане на целта - справедливост и защита на свои права.

Житейските факти, които са частично свързани с реалността са неадекватно и нереалистично тълкувани по един единствен начин. Характерно за лицето страдащо от такова разстройство е, че то предава своите мисли и чувства и проецира несъзнавано или полусъзнавано своите мисли върху всички, които не мислят като него. По този начин то приписва на другите качества, мисли и емоции, които преживява той самият. По този начин се търси злонамереност, провокация и борба за достигане на целта.

От друга страна, при това налудно разстройство, личността е изключително съхранена в сравнение с други подобни състояние, съпътствани с налудности. Тя е успешно вградена в обществото и извън налудната система, тя функционира нормално, ако монотематичната тема, въз основа на която е изградена цялата налудност, не бъде засегната.

Налудното разстройство е трайно състояние, настъпващо в течение на години, с възможност за диагностициране на по – зряла възраст между 27 и 35 годишна възраст. То се повлиява успешно след медикаментозно лечение, провеждане на психотерапия и промяна на житейската ситуация.

В подкрепа на тази диагноза е установената при освидетелстваното лице емоционална хладност, стеничност и активна свръхпродуктивна кверулантна дейност /писане на жалби/ за доказване на идеите. Стуктурирани и изводими една от друга параноидни идеи за отношение, злонамереност, манипулация, психологично повлияване, монотематични като съдържание, фокусирана само върху темата за контактите на детето с бившия й съпруг, съчетани с хиперболизирани идеи за собствено призвание и дълг и мегаломанни, изобретателски идеи за близкото обкръжение, вкл. и това на нейната майка М. М. и липсва на коригируемост на тези идеи при опит да бъдат разубедени.

Най – вероятно появата на свръхценните идеи при освидетелстваното лице датира от момента на подаване на молбата за защита от ЗЗДН. Провокация за появата на налудни изживявания е присъствието на новата приятелка на К.П., възприемана, като застрашаваща личност, с поведение увреждащо детето. Така постепенно, свръхценните идеи са прерастнали в налудни изживявания.

С течение на времето ядрото на преживяванията се разширява с борбеност, кверулантна дейност /писане на жалби и др./, с цел защита и доказване на правата на освидетелстваното лице.

Кръгът на „недоброжелателите” постепенно се разширява към него се включват социални служби, психолози, администрация, съд и вещи лица.

Монотематичната идея е една и тя е свързана с личността на бащата и неговото вредно поведение, която се застъпва непоколебимо и твърдо с тенденция за устойчивост, не поддаваща се на корекция. По – конкретно основната тема е, че бащата е блудствал с К. и че неговата цел е, да прикрие посегателството възстановявайки контакта си с него. Завишена е критичността към персонажите към които лицето е фиксирано, измежду които и бащата. Демонстрирана е на моменти формална неистинска критичност.  

В съжденията на лицето са набелязани субкултурни магически, паранормални елементи – „заравяне на пластелиново човече”, „психоповлияване”, „психопрограмиране”, „истински черепи”, вероятно връзка със заниманията на нейната майка, представена като безспорен и неподвалстен на съмнение авторитет. В очите на освидетелстваното лице майката се откроява от другите лица със своята грандиозност – „… с висока морална ценностна система и изключителен интелектуален капацитет, достойнство и чест”, „Тя е много креативна личност, може би сте чували името й. Майка ми имаше клинични изследвания с лекари, които са издадени, научни изследвания, има издадена поезия, пише музика, композира, има издадени няколко албума. Тя е много морален човек” - цитат от интервюто на освидетелстваното лице.

Същевременно, личността е зависима от чуждо мнение подкрепящо нейни мисловни концепции, което допълнително занижава възможностите за критично отношение към последиците в житейски аспект, особено проецирано във връзката със собствената й майка.

Експертът е обсъдил и диагнозата „индуцирано налудно разстройство”, предвид периода на възникване на идеите, непрекъснатия контакт с майката на осв. лице и „магическата оцветеност на мисленето й”, характерна за някои субкултури, общности занимаващи се с окултна дейност и парапсихология. Потвърждаване или отхвърляне на такава диагноза изисква психиатрично освидетелстване на майката на Д.Д., което не е извършено и е извън предмета на поставената задача. Изисква наблюдение и евентуално разделяне на двете лица.

В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че „индуцирано налудно разстройство” е съпроводено с налудни идеи, възникнали между две лица, които живеят заедно, обичайно роднини, чиито отношения са симбиотични. Възможно е другото лице да страда от налудно разстройство, а здравото да приеме тези преживявания като свои и истински. Твърденията и на двете лица са идентични.

Средата, в която живее г – жа Д., начина на комуникация и възприемане на явления, са повлияни от широката дейност, с която се занимава нейната майка М. М..

Експертът е категоричен, че установеното разстройство при освидетелстваното лице задължително изисква медикаментозно лечение, психотерапевтично лечение и промяна на мисленето, ситуацията и отделяне от дома на своята майка за създаване на семейство.

Към настоящия момент, в личностовия профил на освидетелстваното лице Д.Д. се наблюдава от една страна много добро интелектуално развитие с формирана непоколебима ценностна система. Акцентите в нея са изграждане и развиване макар и хиперболизирано /преувеличено/ само положителен набор качества на характера и поведение на детето във всичко посоки. Отдадена е към образованието и социалния опит на детето. Свръхобгрижва физическото и психическо развитие на К..

От друга страна, този тип майчинство, в основата на който стои свърхобгрижването крие и следните рискове за детето: свръхценно преработения личен проблем между Д.Д. и бившият й съпруг да бъде съзнателно вменяван в детските представи и нагласи или несъзнателно проециран върху него, което поведение разрушава емоционалната връзка „баща – дете” и пресъздава единият родител като нежелан образ в живота на детето.

Детето е обгрижвано и възпитавано в свръхизпълнимост и търсене на положителни ценности и стимулиране на социално желателно поведение, което се очаква от него и което преобладаващо следва да съвпада с това на неговите близки.

Към настоящия момент, освидетелстваното лице Д.Д. е с нарушени родителски годности и не е в състояние да взема самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на К. П.. Психичното му състояние представлява риск за личността и възпитанието на детето, поради проявените дезадаптивни и неадекватни модели на поведение и се явява пречка за самостоятелни решения за отглеждането му.

В юношеската възраст, ако детето не бъде отделено от тази среда, е възможно да развие личностово разстройство, да прояви протестно или девиантно поведение с асоциални елементи и би развило същия вид параноидно отношение към обществото, средата, хората, които имат различно мнение.

Въз основа на анализ на направените психично и психологично изследване експертите – д – Т.А. и Н.С. дават заключение, че К.П. е психично здрав с добра адаптивност и адаптираност в семейна, професионална и социална среда. Ценностно ориентиран към бащинство, изпълващ критериите за родителска годност, което е предпоставка за полагане на адекватни грижи за детето си. К.П. може да взема самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на К. П.. Изследването обобщено от профила на личността не дава основание на експерта - психиатър за диагностициране на тип личностно разстройство.

Профилът и психичното функциониране на личността носи и белезите на хронична фрустрация, резултат от лишаване от позицията на бащинство, което е предизвикало траен психичен дискомфорт. С поведението си освидетелстваното лице показва съобразяване с общоприети социално – обществени норми, спазване на правила и поети отговорности.

Освидетелстваните лица М. П. /59 годишна/ и К. П. /62 годишен/, баба и дядо по бащина линия на детето са психично здрави, без данни за психични разстройства и неблагоприятни акценти в профила на личността им. Физическото и цялостното психично състояние, като актуален, емоционален и социален капацитет, дават възможност за пълноценна и адекватна грижа и отношение към техния внук К. П.. Соматичните заболявания на К. П. – хипертонична болест на сърцето сърдечно – съдова форма и захарен диабет неинсулиново зависим тип, контролирани с медикаменти, не се явяват пречка нито за семейно, професионално и социално функциониране, нито за полагане на грижи за детето.

Актуално, в психичното състояние на освидетелстваното лице М. П., е налице хронична фрустрация, довела до затвърдена тревожност – ситуативна и личностова, по – ниска самооценка свързана с чувство за вина от неуспеха да има връзка с К. П. и в очакване решението на проблема за цялото семейство. В този смисъл е налице притеснение и страх от неблагоприятното структуриране на характерови и поведенчески особености у детето понастоящем и в бъдеще в семейството на майката. Тревожността е свързана с риска от отчуждението на детето и задълбочаващи деформации в характера и мисленето му и липсата на емпатична връзка.  

Прекъснатата фактическа и емоционална връзка с внука на К. П. са довели до стрес, понастоящем трансформиран в хронична тревожност и страх от отчуждаването на детето от семейството му.

Съдът кредитира заключението, изготвено от лица с нужната компетентност, въз основа на проведени психични и психологични изследвания и доказателствата по делото. Обстоятелството, че към заключението не са представени попълнените тестове и въпросници, които са конфиденциални, не се отразява на обосноваността му.

 

Към настоящия момент детето К. е деветгодишен. Няма спор между страните, че от лятото на 2013г. до началото на 2017г., К. не е общувал с баща си, нито с баба си и дядо си по бащина линия.

През учебната 2016/2017г. детето е записано в III клас в VII СОУ „Н.Г.” в гр. В..

К. е носител на 9 медала от състезания по математика. За участия в различни състезания по математика, правопис, театрални и музикални спектакли, детето е получило 39 грамоти и дипломи.

Съдът е допуснал и комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, със служебно поставена задача, чието заключение е изготвено от експертите В.Б. – клиничен психолог и доц. д – р П.П. – детски.

Според детския психиатър К. е психично здрав. По време на интервюто без да е задаван въпрос след известно мълчание пред детския психиатър без никакъв емоционален заряд, определено от експерта като „рецитиране на стихотворение”, К. е казал – „Баща ми и Т. ме караха да им лапам дупето, чурката и гърдите и аз ги лъжех и ходех до тоалетната да повръщам”. Емоция пред експерта детето е изразило едва, когато е показало своите медали и грамоти от състезания.

Към момента на изследването, К. категорично е отказал да говори за баща си, баба си и дядо си. Категорично е и нежеланието му да общува с тях.

По време на изследването, извършено от детския психиатър, К. е демонстрирал поведение на възрастен. Сътрудничил е на формално ниво, чрез даване на отговори, без никакво притеснение и без нужда от родителска подкрепа, вероятно умения, придобити от многобройните интервюта, които е провел за единица време за последните 5 години от крехките си 9.

И двамата експерти са категорични, че К. не е бил обект нито на физическо, нито на сексуално насилие, защото на първо място не прави разлика между «мъжа» и «жената» и разлика между половете. Единственото различие, което той открива е, че момчетата харесват – едно, а момичетата – друго - „Момичето харесва неща, които момчето не харесва”.

Когато се споменава баща му, К. започва да рецитира различни действия със сексуално съдържание без никаква емоция, които се „докладват” с впечатляващи подробности за половите органи на баща му и приятелката му, напомнящи рецитиране. Дете, което е било обект на сексуално посегателство на толкова малка възраст трудно намира думи да опише какво се е случило с него, защото неговата интимност е съсипана. Заливането с факти, свързани със сексуално насилие и подробности за половите органи на баща му и неговата приятелка, изречени декларативно, без никаква емоция, не са признак за преживяно насилие. К. повтаря обвиненията, изказани със същите думи, с които говори и майката.

Детето е имало жива и емоционална връзка с баща си, която е прекъсната през 2013г. и към настоящия момент е налице отчуждение. Към момента на интервюто с клиничния психолог, К. или не иска да говори за баща си и казва, че му е „гадно”, или изрежда сексуални посегателства с равен и монотонен глас. Отрича да има спомени за баща си и споделя, че не иска и да си спомня за него. Обяснява понятието „лош човек” теоретично, без да дава примери и без да се сеща за баща си. Не е в състояние да даде смислено и логически свързано обяснение защо не иска да вижда баба си и дядо си и да говори за тях.

Сривът в имунитета на К. П. през 2011г. може да е бил проява  на психично страдание при едно малко дете, чиято среда на живот рязко се променя и някои от значимите за него възрастни изчезнат от живота му.

К. е само силно емоционално привързан към майка си, психически слят с нея. Той се тревожи, чувства се „гадно”, когато пътува, загрижен е за нея. Обяснява емоционалните си състояния и действията й /развода/ със себе си и своите желание и обратно.  

Начина по който К. изразява емоциите си и възприема собственото си тяло и невъзможността да направи разлика между половете, дават основание на вещото лице В.Б. да заключи, че актуалната му афективна възраст е съответна на тази на дете до три годишна възраст.

На психично ниво К. е абсолютно слят и едно цяло с майка си, а майка му с нейната собствена майка /”маминка”/ и майка си. Тримата са неразривно свързани и изпълват, наред с домашните и разходките целия му детски свят. Чувствата и желанията на детето са чувства и желания на неговата баба. Слятостта на психично ниво не позволява да се разпознаят автентичните чувства на детето и стремежите на майка му и тези най – вече на баба му М. М., с която прекарва повечето време извън училище, на чиито детски книжки е коректор, с която извършва съвместно всички дейности, касаещи учене, игра и разходки в Морската градина.

В този затворен, малък и подреден свят К. не функционира самостоятелно и отделно от майка си и баба си. Не разграничава себе си от „маминка” и „мама”. На деветгодишна възраст К. не може да каже от какво се радва той и от какво се радва майка му по отделно, кога е тъжен единия и кога е тъжен другия.

Централно място в ценностната система на К. заемат домашните, притеснението, «зловещо» и работата на баба му за разлика от игрите например и общуването с връстници, които по-скоро той е описал ситуативно в интервюто. Ключов за дискурса на К. е да прави нещата „както трябва”. Първата част от отговорите на детето са социално желателни, след което има малка спонтанна част, която казва кое е важно за него, но в същото време се застрахова да не каже нещо, което не е „както трябва”.

Когато е разказвал собствената си история, той се е обърквал в обясненията, бъркал е използваните времена и не е конструирал изреченията си правилно. Социално желателните отговори, според експерта биха удовлетворили неговата майка и баба.

„Слятостта” с майка си и баба си, К. е изразил и вербално. Вместо да отговори на въпросите в първо лице единствено число, както правят децата още на 2 години, преимуществено детето отговаря в първо лице, но в множествено число с „Ние”. В този случай той има предвид или себе си и маминка, или себе си и майка си. Употребата на първо лице множествено число /”Ние”/, включващо винаги и М. М., е характерна и за изказа на Д.Д..

Експертът е категоричен, че К. прави всичко възможно да удовлетвори всички очаквания на баба си и майка си, които безусловно обича, като поддържа у себе си вярването, че баща му, е преминал границите и блудствал с него, свеждайки го до един анус. Майка му е прехвърлила отговорността за неосъществените срещи с баща му върху него, който непрекъснат товар, се явява твърде мъчителен за К.. Мисли и обмисля това, което казва, за да не нарани или разтревожи майка си и баба си по най – безкористния детски начин.

Според клиничния психолог К. е лишен от детство. Не проявява никаква детска спонтанност и в живота му няма спонтанни занимания, като разходките с мама и маминка са част от задълженията му, а времето за почивка се запълва от писането на домашни за „по – следващия ден”. Почти нищо спонтанно не се появява в ежедневието му.

К. не изпитва чувство за срам, което се формира при децата под тригодишна възраст, когато имат ясно изградена идентичност и разбиране за собственото си тяло като отделно от това на майката, което е лично и неприкосновено.

Очевидно намесва себе си като основна причина за решенията на майка си, което по-нататък се потвърждава от отговора му, че не се е замислял, че родителите могат да се разделят защото са мъж и жена, а мъжът и жената понякога може и да не се разбират, независимо, че са същевременно майка и баща.

Резултатът от методите на майката съставляват според експерта насилие, защото на въпроса „Какво знаеш за историята на Вашето семейство – твоята на майка ти и на баща ти. Какво се е случило, защо не живеете заедно”, отговорът е „Защото аз не искам да е така”, „Според мен е било това, че мама е разбрала какво ще се случи”, отнасяйки миналото към настоящето.

В случая, К. не е пораснал и не е достигнал адекватната за възрастта му в емоционален и афективен план възраст. Фиксиран е в ролята на малко дете. Причината е не здравата привързаност към майка му и не започналия и приключил процес на отделяне от нея.

Под „отделяне” следва да се разбира отваряне на тясната граница на живота на едно дете, в случая този на К. с майка му и баба му, за да се появят помежду им и други връстници и други възрастни. Раздялата или отделянето не включват нито физическото отпадане на родителя, нито изключването му от живота на детето.

Да порасне едно дете означава до третата година да е осъзнало, че частите на тялото му са обедини в едно тяло, което е лично и неприкосновено, отделено от това на майката. В този момент възниква и чувството за срам, което отсъства при К.. Думата срам за него не се свързва с интимността и неприкосновеността на личното пространство и тялото.

Обичайно и в същия този момент децата опознават тялото си, като играят  и опипват частите му, част от психосексуалното им развитие, изключение, от което не прави и К.. Голямото отделяне от майката, което за К. тепърва предстои, ще настъпва в юношеството, когато децата се бунтуват срещу родителските авторитети, за да могат да бъдат самостоятелни и да продължат след това сами своя живот.  

В живота на К. отсъства лице, което да осъществява бащината функция, да отвори вратите на света, да му даде възможност да се проваля, да експериментира, да има различни преживявания и в същото време да бъде гарант, че нищо лошо няма да му се случи.

Здравото отделяне, без негативни последици, е успешно, когато майката е опора за детето и привързаността към нея не носи вреда. Майката е опора, когато детето се чувства свободно и спокойно в непозната обстановка, без да има нужда от нейното физическо присъствие. В този смисъл К. страда за своята майка, тревожи се за нея, става му „гадно”, когато тя отсъства.

Ако К. продължава да живее в този малък и затворен женски кръг, подчинен на разбиранията и желанията на неговата баба и майка, разделен и лишен от общуване с баща си, той не би пораснал и не би узрял психически. Трудно би понесъл промените в юношеството и пубертета, период през който детето напуска света на детството, за да се отдели от родителите си и да направи сексуален избор на съзнавано и несъзнавано ниво. Промените през пубертета засягат, както тялото, така и промените в него. Тези промени са предизвикателство, както за детето, така и за неговите близки, които приемат, осмислят, назовават и биват опора за това „ново”, което се случва в юношеството. От тяло на дете, което е невинно и асексуално, в юношеството то става тяло на мъж.

В юношеството К. трудно би успял да пренесе възбудата в адекватен език, в адекватна игра и адекватни взаимоотношения с връстници, което според експерта крие огромен риск тя да се превърне в агресия, насочена към него, към неговата баба и майка или към други жени.

Страданието съпътства порастването на всяко дете, изключение от което не прави и К.. Условие, той да порасне е да има шанса да преживее адекватно раздялата с майка си, която да продължи да му бъде опора, като допусне появата и на други хора.

Задържан в позицията на малко дете, слят с майка си и баба си К. не може да порасне. Но, ако промени средата би имал такъв шанс. Шанс за друга среда, в която между него и един друг човек – майка или баба се появят много и различни възрастни, връстници и хора, които стават равностойна част от неговата психика и вътрешен живот. Това ще му позволи да разбере, че може да бъде ценен и интересен по най – различни начини, а не само с домашни и медали.  

Така би се открила и възможност за детска спонтанност и за изживяване на детство от дете в пълния смисъл и значение на тази дума, което не е единствено огледален образ и отражение на желанията на своята майка и баба.

Експертът е категоричен още, че рано или късно К. трябва да порасне, като преживее загуба или раздяла, след което ще има нормални и реални условия да върви по пътя на своята мъжка идентичност. Функцията, която осигурява присъствието на бащата ще позволи на К. да разбере, че извън света – неговият и този на майка му функционират други правила и закони, които той никак не разбира, които регулират човешките взаимоотношения. По – добрият вариант от двата, според вещото лице, е К. да бъде отглеждан от баба си и дядо си, за да има време да намести и осъзнае в главата си какво се случва с него.

Всяка промяна, включително и на средата ще провокира страдание. Възможно е К. да страда по – дълго, да се затвори в себе си, да не учи уроците си и да не играе или да стане нападателен словесно или по друг начин, но може да страда и по – кратък период. От значение е във всички случаи К. да бъде подкрепен от майка си.

Абсолютно задължително е К., неговата майка и баба да провеждат дългосрочно терапия с психотерапевт и /или психолог за преодоляване на отчуждението с баща му. Ако майката и бабата продължават да са така категорични във всички свои мнения и да не си задават въпроси за правотата си, рискове за детето ще съществуват независимо с кого живее то – с Д.Д. или с К.П.. Връзката на К. с бащата му и дядо му е необходима за изграждане на нормална полова идентичност, особено в периода на пубертета и юношеството. 

В интервюто както с К., така и с Д.Д. липсва история, липсва субективизиране на срещата й с К.П., на желанието за дете, неговата поява, раздялата и развода им. Липсва разказ за игрите на детето. То е протекло в низ от диагнози, прегледи и лекари, като водещо в разказа е, че още преди раждането си детето има проблеми и те са причинени от бащата, който я „заразява” /”Бременността е патологична, баща му ме зарази и имах вътрематочна инфекция”/.

Според експерта начинът по който г – жа Д. разбира най – добрия интерес на детето е силно повлияна от собствената й майка, лишен от гъвкавост, в чиито съждения липсват нормалните за всеки родител колебания и въпроси за правилността на взетите решения.

Г – жа Д. изпитва истински ужас от две неща, които са споделени в интервюто. Тя не може да си обясни заболяването „заразни молуски” по друг начин освен, чрез сексуално насилие. Изпитва истински ужас от извеждане на детето от семейството й, недопускайки възможността К. да живее пълноценно и да се развива под грижите на баща си и неговите родители.

Пред експерта г – жа Д. е споделила, че специалистът, с който работи в гр. В. е казал, че за детето има риск, ако то бъде изведено от средата на майката и бабата, в който случай, би могъл да посегне на живота си.

Според В.Б., ако г – жа Д. истински повярва, че детето може да посегне на живота си, К. би могъл да направи всичко възможно на несъзнавано ниво да отговори на нейните очаквания.

Докато г – жа Д. не допуска в живота на К. участието на К.П., то за К.П. майката винаги присъства, като основен фактор, т.е. отглеждането от бащата не е алтернатива без майката.

В разказите на бащата има история. Според експерта той си задава въпроси и се старае да щади детето и не желае да му причини страдание. Не го третира като болно същество, което трябва непрекъснато да се лекува, а като здраво малко дете.

Експертът е категоричен, че бабата и дядото на К. са адекватни и чувствителни към потребностите му. Разбират предизвикателствата в отглеждането му и последиците от една промяна в средата, с които биха се сблъскали, ако той бъде изведен от семейството на майка си и са готови за нужните промени и в техния живот, и в тези на К..

С решение, което не е влязло в законна сила, постановено по гр.д. № 11847/2015г. на ВРС, е отхвърлен предявения от Д.Д. срещу К.П. иск по чл. 131 СК за промяна правото на лични контакти на бащата с детето К. П., определени с решение по гр.д. № 5671/2009г. на СРС, като същите бъдат ограничени от 1 до 2 часа, два пъти месечно, както и да се провеждат в контролирана среда – в присъствие на майката и детски психолог.

 

Материалноправните предпоставки по чл. 131, ал.1 СК, при кумулативно наличие на които, съдът постановява ограничаване на родителя от конкретно родителско правомощие са: 1./ конкретно поведение на родителя /действие или бездействие/; 2./ създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, посочени алтернативно, като юридически факти от към визирания резултат – създаване на опасност за детето; 3./ причинно – следствена връзка между поведението и опасността; 4./ вина на родителя и 5./ случаят да не е особено тежък.

В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето, които не изключват, а изискват наличието на всички кумулативно предпоставки на чл. 131, ал.1 СК за съдебно решение, с което се ограничава конкретно родителско правомощие. Игнорирането и незачитането и на една от материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 131 СК, при постановяване на решение за ограничаване от родителски права, би създало неоправдана /незаконна/ намеса в правната сфера и на детето, и на родителя.

Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на всички въведени в процеса твърдения за извършено от родителя поведение, поставящо в опасност личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна.

В конкретния случай, като поведение /действие и бездействие/ на майката, което представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, ищецът К.П. сочи настъпило отчуждение между него и К. П., в резултат на внушения за извършени от него и приятелката му блудствени действия и възпрепятстване осъществяване режима на личен контакт за времето от 2013г. до настоящия момент.

От своя страна, ответникът Д.Д. противопоставя твърдения, че в периода от месец март до месец ноември 2011г. бащата и неговата приятелка са извършили блудствени действия, заразявайки детето по полов път с кожно – венерическо заболяване „Молускум контагиозум”. Отрича да е възпрепятствала режима на личен контакт между К. и неговия баща. Поддържа, че е осигурявала възможност за осъществяване на срещи, от която г – н П., не се е възползвал.

Конкретното родителско правомощие, което се цели да бъде ограничено, е правото на родителя, на когото е предоставено упражняване на родителски права, да живее заедно с детето.

Въз основа на действително осъществили се факти, а именно: решение по НАХД № 5256/2006г. на СРС, диагностицирано през 2011г. при К. П. заболяване „заразни молуски”, чието начало е поставено със съвместното съжителство на бащата с друга жена, клиничното му оздравяване, съвпадащо по време с прекратяване на контакта помежду им през месец декември 2011г., съществуването на истински череп на куче в дома на К.П., водят до единствено възможната за г – жа Д. теза за извършени от К.П. - алкохолик и А.П. /П./ блудствени действия и внушение за страх.

Непоколебимо поддържаната теза се крепи единствено на медицинско удостоверение, издадено на 07.01.2013г. от д – р В.Н. - специалист дерматолог – венеролог, в което е направен извод, че „след прекратяване на контакта с бащата заболяването, също се излекува. Следователно контактното заразяване е възможно да е от бащата при полов контакт” и становище на Прокурор при Върховна административна прокуратура по адм. дело № 5651/2014г. по описа на ВАС, че „не е извършена преценка дали за детето е съществувал риск от срещи с баща му”.

Така ангажираните доказателства не установяват твърденията за извършени блудствени действия. На първо място, вирусът „заразни молуски” не се предава единствено и само по полов път, а и чрез директен контакт с болен или индиректно, чрез заразени предмети, на второ, извън компетентността на лекар от която и да е специалност, е да прави конкретен извод по какъв начин един пациент, в случая К. П. се е заразил с инфекцията при съществуващи многобройни и посочени от експерта по СМЕ възможности, на трето, обстоятелството, че специфичните възелчета са се появили освен по ануса, но и по дясна предмишница и лява задколянна ямка, не сочи по категоричен начин за заразяване по полов път.

Изявлението на прокурор при ВАП също не може да подкрепи поддържаните твърдения за блудство. Съобразно своята компетентност представителят на прокуратурата е изразил становище относно валидността и законосъобразността на административен акт – заповед на Директора на ДСП – Л., в производство, чиито рамки са очертани от жалбоподателя Д.Д. и не е в състояние да ангажира нито един орган на съдебната власт.

Решението на наказателния съд не установява, че К.П. е алкохолик. То доказва единствено, че на конкретна дата – 08.03.2006г., обвиняемият е управлявал МПС с количество алкохол в кръвта над допустимото по закон, за което нарушение, е санкциониран с налагане на административно наказание.

Твърденията за упражнено насилие съдът приема за опровергани от заключението на КСППЕ, изготвено от вещите лица В.Б. и доц. П. П., което кредитира като компетентно и обективно дадено.

Съдът приема, че детето не е жертва на физическо и сексуално насилие. Актуалната в емоционален и афективен аспект възраст на К., съответна на дете до 3 години, не кореспондира с „декламираните”, като стихотворение множество подробности за половите органи на баща му и приятелката му и на разбирането му за разликата между момичето и момчето.

В резултат на свръхценно мислене, емоционално свързано с личността на К.П., характерно за психичното заболяване „Налудно разстройство” /Параноя/ и „слятост” със собствената си майка, г – жа Д. не допуска след месец декември 2011г. съществуването на друга причина за появата на заразните молуски.

Данните по делото сочат категорично, че до месец декември 2011г. г – жа Д. е била запозната със снижената имунна система на К., допринесла за бавното отшумяване на заболяването.

Възможността К. да се е заразил в детската градина от детско гърне или на всяко друго място, което е посещавал и е бил контакт с болен или със заразен предмет, е изцяло изключена и не би могла да бъде възприета.

Твърдения за блудство, извършено в периода от месец март до месец ноември 2011г., които продължават и сега, съвпадат с появата на нова жена в живота на К.П., обстоятелство, което се признава от ответника.

Именно, присъствието на новата жена и в живота на К., възприета като застрашаваща личност, с поведение увреждащо собственото й дете, е провокирала изявата на налудните идеи, характерни за установеното по делото психично заболяване на майката.

За да подхранва убеждението в другите и за да постигне „справедливостта”, Д.Д. е използвала детето, на което заедно с майка си М. М., живеещи в пълна психична „слятост”, са внушили на К. думи за преживявания, накърнили половата му неприкосновеност, които не са се състояли в живота му и не са извършени нито от бащата К.П., нито от настоящата му съпруга А. П., нито от което и да е друго лице.

Отделно, към месец януари 2012г., когато се разглежда молбата по ЗЗДН, а молуските са почти излекувани при К., изследванията на г – жа Петкова сочат, че тя не е носител на този вирус.

Думите на К. пред двамата експерти и особено пред доц. П.П., свързани отново с блудствени действия, водят и до категоричен извод, че при всяко посещение при специалист, дори и без да бъде попитан, детето има само една цел и тя е да „възпроизведе” подробно всичко, което е „заучил”, така „както трябва” и се очаква от него.

Ангажираните доказателства сочат, че освен внушенията за осъществени блудствени действия, двете жени – майка и баба, са продължили да ги натрапват и „обогатяват” от 2011г. до настоящия момент с нови твърдения, които детето продължава да „докладва” и „рецитира” без никаква емоция пред множеството специалисти работили с К. извън рамките на производствата между родителите.

Съдът не кредитира показанията на водените от ответната страна свидетели - М. М. и Ж.С. и намира, че те не установяват твърденията за блудство и физическо насилие.

Показанията на г – жа М. са вътрешно противоречиви, заинтересовани от изхода на спора, неподкрепени от други доказателства и опровергани от заключението на вещите лица В.Б. и доц. П..

От една страна, г – жа М. пресъздава с изключителна прецизност всичко споделено от К., използвал „цели думи и изречения” през 2011г. и цитирано от съда, а от друга, споделя, че първоначално тя и майка му, не са разбрали какво иска да им каже той. Показанията на свидетеля съдържат и нови твърдения за „охлузване и зачервяване” на ануса, за плашене със „скелети”, които майката никога не е заявявала, а други, звучат абсурдно - „Караше ме да си ям акото”.

Недостоверни са и показанията на същия свидетел, в частта в която сочи, че в резултат на упражненото насилие и неадекватно полагани грижи, К. получил гърлени тикове, актуални и днес, главобилие, посттравматично стресово разстройство, поставено едва в края на 2015г., когато контакт с бащата не е осъществяван изобщо, бронхопневмония, прекарана два пъти, възпаление на ушите и заразяване на Д.Д. с „Кандида Албиканс”, довело до тежко раждане.

Ниската възраст на К., раздялата със значим за него човек, тревожността да отговори на очакванията на „мама” и „маминка”, също могат да бъдат причина за снижения му имунитет през 2011г. Главоболието,  бронхопневмонията и възпалението на ушите са заболявания, които съпътстват живота на всеки човек, изключение от което не прави и К., а „кандида” - всяка жена след употреба на антибиотик.

Показанията на Ж.С., в частта за споделените думи за блудство с детето, също не намират опора в доказателствата по делото и са също вътрешно противоречиви. Веднъж свидетеля заявява, че К. почти четири годишен, се е опитал да обясни „по някакъв начин неща, които за него са непривични, неясни и неточни”, а след това заявява, че с лекота е пояснил с подробности същността на игрите „люлки – пързалки”.

Дори и да се приеме, че пред свидетеля К. е изказал посочените думи, то те от една страна са били плод на внушения от майка му и баба му, а от друга, не са били и осъзнати от детето, дете, което и на 9 години, не е в състояние да свърже чувството за срам с интимността и неприкосновенността на тялото си.

Свидетелят не е в състояние да спомене нито една дума, действие на К.П. по време на предаване и приемане на детето, с която да е показал неуважение към майката на своето дете или случка, в която да е демонстрирана „арогантност”, „скандално поведение, изразено с подхвърлени думи, викове, подмятания, крясъци, скандални ситуации”.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.С. и Н.Т., плод на преки и непосредствени впечатления от срещата между бащата и детето на 02.03.2013г., подкрепени от съставения на същата дата протокол. Отделно, съдът кредитира показанията на г – на Тодоров и в частта за поведението на К. през 2014г. след излизането му от кабинета на експерта.

Съдът приема за недоказани и твърденията на Д.Д., че тя е осигурила възможност на К.П. да вижда и взема сина си, а неговото бездействие, е довело до неосъществяването им.

На първо място, тези твърдения противоречат на твърдата убеденост в извършване на посегателство върху половата неприкосновеност на К..

На второ, декларираната и изразена готовност за срещи е несъответна на извършените от нейна страна действия от месец февруари 2013г. до настоящия момент.

Данните по делото водят до категоричен извод, че след отпадане действието на заповедта за незабавна защита по ЗЗДН – 20.02.2013г. до настоящия момент, Д.Д. е препятствала всеки опит за среща на бащата с детето. Цялото й същество и действия са били насочени към „саботиране” на всеки опит за среща, придружен от свидетели, адвокати, представители на медии, манипулативно поведение спрямо детето, с цел то да се разстрои и да откаже да последва баща си, което наред с внушенията за блудство, е довело и до отчуждение.

Поканата за осъществяване на среща в деня на първото съдебно заседание – 25.11.2016г., е опит да се убеди съда в желанието на майката да възстанови контакта „баща – дете”, а не желана и осъзната нагласа.

За времето от 13.06.2013г. до лятото на 2014г., К.П. се е дистанцирал и не е настоял за осъществяване на среща, съобразявайки се с препоръката, дадена му от Директора на ДСП – Л. на този етап режимът на личен контакт да не се осъществява.

В нито един момент ищецът К.П. не се е дезинтересирал от живота на детето си. Във всеки един от томовете от преписката се съдържат молби и заявления, подадени от него, целящи да установят точното местонахождение на детето или такива, с които е търсел съдействие за среща с К. или за предаване на подаръците за рождения му ден.

Внушенията за извършени спрямо детето блудствени действия, „обогатяването им” през годините с нови „факти” и настъпилото отчуждение, е довело до унищожаване на връзката „баща – дете” и до опасност за правилното развитие и психичното здраве на К..

Натоварен с отговорността да поддържа у себе си вярването, че баща му е блудствал с него, да предпази по един безкористен начин баба си и майка си, да удовлетвори всички техни желания и изисквания, са го лишили от детство, от изконното му право да общува с баща си, попречили са му да порасне, за да премине адекватно през юношеството и да се превърне в човек, способен да живее самостоятелно и да взима сам решенията в живота си.

Запазването на съществуващото статукво на пълна „слятост” с майка му и баба му крие рискове от самонараняване в юношеската му възраст, агресия към майка му и баба му или към други жени, от личностово разстройство, протестно или девиантно поведение с асоциални елементи и проява на същия вид параноидно отношение към обществото, средата, хората, които имат различно мнение от неговото, в което се състои и опасността, намираща се в причинно – следствена връзка с поведението на майка му и баба му.

Съществена опасност крие и евентуално безкритичното приемане на внушението от специалист – психолог от гр. В., че ако бъде отделен от семейството й, К. може да посегне на живота си. Такова мислене и изказване на г – жа Д. предпоставя голям риск за К., който се старае да отгатне и удовлетвори желанията на майка си и баба си.

Родителят, упражняващ родителските права, е останал безкритичен към своето опустошително поведение, това на своята майка и към последиците, които вече са настъпили и тези, които предстои да настъпят в живота на К..

Поведението на майката, съставляващо емоционално насилие, не е резултат единствено и само от установеното психично заболяване. Като се е подчинила на своята майка, вярвайки й безрезервно, Д.Д. е позволила да изгуби мястото си на родителя, упражняващ родителските права, а родителската функция да се осъществява от М. М., което на този етап я права негодна да взима самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на К..

Изготвянето на снимки на ануса на детето, когато то е било на три години, е също проява на насилие, насочено към неприкосновеността на тялото му. Твърденията за поява на възелчета, характерни за вируса около ануса на детето, са доказани от многобройната медицинска документация и необходимост за документирането им, с цел доказване, не е съществувала.

Въпросът за етичните и морални правила на множеството експерти, обследвали детето от 2010г. до настоящия момент по възлагане от г – жа Д., остава извън рамките на настоящото изложение.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 131, ал.1 СК, следва да бъде уважен, като се ограничат родителските права на Д.Д., чрез отнеме правомощието на майката да живее съвместно с детето.

 

Интересът на детето налага и изисква то да живее при своите баба и дядо по бащина линия - К. П. и М. П., при които следва да бъде определено и местоживеенето му.

На този етап те са единственият гарант за възстановяване на унищожената връзка баща – дете и за нормализиране отношенията между К. с неговата майка Д.Д.. Те следва да осигурят на К. и дългосрочна терапевтична работа с терапевт и /или психолог.

Пред съда К. П. и М. П. декларират желание и съгласие да отглеждат К. в своето семейство, за който са полагали грижи до фактическата раздяла между родителите му. Отделно, те са изразили желанието си и писмено пред ДСП – В. /л. 130 и л. 131 син класьор, целият от 490 л./.

Ангажираните доказателства сочат категорично, че бабата и дядото разполагат с капацитет да отглеждат и възпитават своя внук К.. Те разполагат със собствено жилище и доходи, позволяващи им да положат адекватни грижи за детето, с оглед отразеното в социален доклад, изготвен от ДСП – О. /л. 633/.

С родителски капацитет и възможности да отглежда и възпитава К., разполага и К.П.. Доколкото към настоящия момент, К. е възприел изцяло чуждата представа за баща си, като човек, който е „лош” и иска да му навреди, не би било в интерес на детето, то да живее при този родител.

Съдът намира за необходимо да посочи, че като всяко дете и К. ще има нужда от своята майка през целия си живот и винаги ще  я обича. За да изгради с нея здрава връзка и да бъде тя негова опора в живота е необходимо Д.Д. да се погрижи първо за себе си, като положи усилия да се отдели от собствената си майка и проведе нужното медикаментозно и терапевтично лечение, което зависи единствено и само от нейната воля и желание. Това се явява и единственият начин да възстанови родителските си годности.

В случай, че г – жа Д. положи необходимите усилия и докаже родителските си годности, тя би могла да възстанови родителските си права в пълен обем.

С постановяване на настоящото съдебно решение, К. П. и М. П., в качеството им на лица, на които са възложени грижи за детето К. П., не придобиват родителски права и задължения, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 СК, а само такива правомощия, неизчерпателно посочени в Семейния кодекс, включително и задължения по чл. 33, ал.1 ЗЗакрД.

На осн. чл. 134, т. 1 и т. 2 СК, при ограничаване на родителските права чрез настаняване на детето извън семейството, съдът следва да определи издръжка, която всеки един от родителите ще заплаща и мерки относно личните отношения с всеки от тях.

Съдът намира, че в изключителен интерес на детето е то да общува и с двамата си родители в защитена среда и в присъствие на психолог, с цел да се избегне всеки опит за въздействие.

На майката следва да бъде определен следния режим на личен контакт, както следва: през първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, след изтичане на шестте месеца, както следва: ако детето е втора смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всяка сряда от всяка седмица за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всяка сряда от всяка седмица за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение: всяка първа и трета събота и неделя без преспиване за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. във всеки един от дните, на рождения ден на детето за времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на майката – деветнадесети юли за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.

 

На бащата следва да бъде определен следния режим на личен контакт, както следва: през първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, след изтичане на шестте месеца, както следва: ако детето е втора смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всеки четвъртък от всяка седмица за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всеки четвъртък от всяка седмица за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, както и на рождения ден на бащата – двадесет и девети март за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и двадесет дни през лятото.

Във всички случай, лицата, осъществяващи заместваща грижа, следва да осигурят явяването на К. в сградата на ДСП – О. за осъществяване режима на личен контакт на детето с родителите му.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.3 СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството, по чиито размер съдът следва да се произнесе служебно в настоящото производство.

Съблюдавайки посочената норма, съдът приема, че всеки един от родителите следва да заплаща за отглеждането на К. месечна издръжка на лицата, осъществяващи заместваща грижа, считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи от по 140 лв. всеки един от тях, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Сумата от общо 280 лв. би обезпечила отглеждането на детето, чиито размер съдът намира и за съобразен с възможностите на задължените лица.

 

По молбата за привременни мерки по чл. 133, ал. 3 СК

 

В заседанието, в което делото е обявено за решаване, ищецът К.П., е поискал постановяване на подходящи привременни мерки до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложените съображения и ръководейки се от интереса на детето съдът намира, че до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт местоживеенето на детето К. П. следва да бъде определено при неговата баба и дядо М. П. и К. П. на адрес: ***.

Съдът намира, че лицата Д. М. – К. и К.Г. /ляла и чичо на Д.Д./ не са подходящи да отглеждат К. в своето семейство до приключване на детето с влязло в сила съдебно решение. Те са част от средата, която г – жа Д., е препоръчително да напусне. Присъствали са като свидетели при предаване на К. и в знак на лоялност към своите близки не биха допринесли за възстановяване на контакта между детето и неговия баща.

На майката следва да бъде определен следния режим на личен контакт до влизане в сила на настоящия съдебен акт, както следва: всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, когато детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог.

На бащата следва да бъде определен следния режим на личен контакт до влизане в сила на настоящия съдебен акт, както следва: всеки вторник и петък от всяка седмица от месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, ако детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог.

Всеки един от родителите следва да заплаща за отглеждането на К. месечна издръжка на лицата, осъществяващи заместваща грижа с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи в размер на от по 140 лв. всеки един от тях, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до влизане в сила на съдебното решение по настоящото дело.

Всеки един от родителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – В. държавна такса възлизаща на 201, 60 лв. върху определения размер на месечна издръжка, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца К.П. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 2 425, 66 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОГРАНИЧАВА родителските права на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** по отношение на детето К. К. П., ЕГН **********, КАТО ОТНЕМА правомощието на майката да живее с детето К. К. П. по предявения от К.К.П., ЕГН **********,*** срещу Д.Д.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К. К. П., ЕГН ********** при неговата баба и дядо М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** на адрес: ***, на осн. чл. 131, ал. 1 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** с детето К. К. П., ЕГН ********** при задължение на лицата, осъществяващи заместваща грижа М. Г. П. и К. К. П., да осигурят явяването на детето, както следва: през първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, след изтичане на шестте месеца, както следва: ако детето е втора смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всяка сряда от всяка седмица за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всяка сряда от всяка седмица за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение: всяка първа и трета събота и неделя без преспиване за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. във всеки един от дните, на рождения ден на детето за времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на майката – деветнадесети юли за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч., на осн. чл. 134, т. 2 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на К.К.П., ЕГН **********,*** с детето К. К. П., ЕГН ********** при задължение на лицата, осъществяващи заместваща грижа М. Г. П. и К. К. П., да осигурят явяването на детето, както следва: през първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, след изтичане на шестте месеца, както следва: ако детето е втора смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всеки четвъртък от всяка седмица за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, както и всеки четвъртък от всяка седмица за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в присъствие на неговите баба или дядо, след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, както и на рождения ден на бащата – двадесет и девети март за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и двадесет дни през лятото, на осн. чл. 134, т. 2 СК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К. К. П., ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. 134, т. 1 СК вр. чл. 143, ал. 3 СК.

 

ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К. К. П., ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. 134, т. 1 СК вр. чл. 143, ал. 3 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К. К. П., ЕГН ********** при неговата баба и дядо М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** на адрес: *** до приключване на производството по гр.д. № 6653/2016г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, на осн. чл. 133, ал. 3 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** с детето К. К. П., ЕГН ********** до приключване на производството по гр.д. № 6653/2016г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, при задължение на лицата, осъществяващи заместваща грижа М. Г. П. и К. К. П., да осигурят явяването на детето, както следва: всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, ако детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна на училище всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, на осн. чл. 133, ал. 3 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на К.К.П., ЕГН **********,***  с детето К. К. П., ЕГН ********** до приключване на производството по гр.д. № 6653/2016г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, при задължение на лицата, осъществяващи заместваща грижа М. Г. П. и К. К. П., да осигурят явяването на детето, както следва: всеки вторник и петък от всяка седмица от месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, ако детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна на училище всеки вторник и петък от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – О. в присъствие на психолог, на осн. чл. 133, ал. 3 СК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К. К. П., ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща месечна издръжка, с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до приключване на производството по гр.д. № 6653/2016г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, на осн. чл. 133, ал. 3 вр. чл. 134, т. 1 СК вр. чл. 143, ал. 3 СК.

 

ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К. К. П., ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа М. Г. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща месечна издръжка, с падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до приключване на производството по гр.д. № 6653/2016г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, на осн. чл. 133, ал. 3 вр. чл. 134, т. 1 СК вр. чл. 143, ал. 3 СК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.П., ЕГН **********,***  сумата от 2 425, 66 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 201, 60 лв. /двеста и един лева и шестдесет ст./, представляваща дължима държавна такса върху определения размер на месечна издръжка, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 201, 60 лв. /двеста и един лева и шестдесет ст./, представляваща дължима държавна такса върху определения размер на месечна издръжка, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните, а в частта имаща характер на определение по чл. 133, ал. 3 СК не подлежи на обжалване, но може да се измени от същия съд.

 

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Община В. за вписване, съобразно разпоредбата на чл. 136 СК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: