РЕШЕНИЕ
№ 4032
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110116441 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от М. С. П.,
ЕГН **********, адрес: **, чрез адв. М. В. В., от АК - Варна, личен № **,
адрес: **, адрес за призоваване: **, срещу О. В., адрес: г**, Булстат **,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 07.06.2022г., до окончателното й
заплащане, както и имуществени вреди в размер на 1 943.59 лева, свързани
със заплатеното от ищеца лечение, до момента на предявяване на иска.
Моли, на основание чл.78, ал.1 ГПК да й бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски, в т.ч адвокатски хонорар.
Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
На 07.06.2022г., сутринта около 11 часа в град Варна, в района на
кръстовището на бул."Сливница" и бул."Съборни", претърпява много
неприятен инцидент. Разделяйки се с М. П. И., стъпва в улей между
тротоарните плочки, които се разминават, както по височина, така и
разстоянието между същите не е запълнено качествено и при стъпване има
1
реална опасност кракът да попадне в улея.
Именно поради описаната по-горе ситуация, попада в капан, като първо
левият й крак, а веднага след това и десният крак попадат в улея между
тротоарните плочи.
При падането загубва съзнание за много кратко време. Не може да диша
нормално. Стичат й се на помощ хора, преминаващи оттам, както и М. П. И.
Не могат да я вдигнат от земята. Усеща силна болка в гърдите и в лявата
лакътна става. Един мъж, случайно преминаващ, се обажда на телефон 112.
Помагат й и я пренасят до пейката на близката автобусна спирка. Болката в
гърдите и в ръката е много силна и прогресираща. След около 10 минути
пристига линейка. След като е прегледана от лекарката, от спешния екип,
същата видимо се притеснява от опасността да получи инфаркт, защото има
два стенда и три байпаса. Закарана е в МБАЛ "Света Анна - Варна" АД -
Спешен център. Прегледана е от ортопед - травматолог. При прегледа се
установява, че има фрактура на горния край на лакътната кост, закрито вляво.
Приета е по спешност в МБАЛ "Света Анна - Варна" АД. На
09.06.2022г. я оперират. Слагат й имплант - и гипс на лявата ръка. Престоят й
в болницата продължава до 11.06.2022г. Гипса от ръката й е снет на
06.07.2022г. След свалянето му се налага да прави физиотерапия за срок от 60
дни.
На 28.06.2022г. прави образна диагностика. Установява се, че има
дихателна недостатъчност. Чрез палпатация на гръдния кош се усеща, че на
границата на картилагинерната част на 14-то ребро вдясно, усеща много
силна болка при всяко вдишване и/или издишване на въздух, и/или движение
на тялото.
Лечението на ръката й продължава повече от 4 месеца, поради което й е
необходима чужда помощ.
Вследствие на инцидента претърпява неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и душевни страдания, стрес, социални и битови неудобства.
Травматичното увреждане изцяло нарушава ритъма й на живот, както
физически, така и във финансово отношение. Чувства се непълноценна, не
може да помага на семейството си, а се налага да помагат на нея. Не може да
се обслужва сама, с което създава и дискомфорт на членовете на семейството
си.
Все още изпитва болки при натоварване и ограничен обем на движения.
Изпитва затруднения при шофиране. Изпада в депресия, поради факта, че не
може да се обслужва сама, дори и да поддържа най - елементарната лична
хигиена й е необходима помощ. Не може да спи нормално, което налага да
приема болкоуспокояващи лекарства.
Въпреки дългия възстановителен период, след фрактура на крайника не
настъпва пълно възстановяване на обема на движенията на ръката й. При
промяна на времето усеща болки в мястото на счупване, изпитва дискомфорт
и неразположение.
2
Счита, че за причинените и болки и страдания отговорност носи
ответника. По силата на закона, Община Варна е тази, която урежда
обществените отношения свързани с осигуряването и опазването на
обществения ред, създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на
гражданите, опазване на тяхното здраве.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска
собственост. В чл.31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. По силата на легалните
дефиниции на §6, т.6 и 7 от ДР на ЗДвП, тротоарът е част от пътното платно.
В същото време, нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал.2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на
служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места.
Налице са както действия така и бездействия от страна на ответника,
станали причина за понесените от нея вреди, изразяващи се в нестопанисване
и неподдържане в изправно състояние на тротоара, като поставя
преминаващите граждани в риск.
Вследствие на този инцидент са и причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени изключително силни болки и страдания от
нараняванията и последващите медицински интервенции.
Към настоящия момент също изпитва силни болки. Намира се в
непрекъснато напрежение и стрес от положението в което е, от
невъзможността да се възстанови напълно.
Неимуществените вреди оценява общо на 10 000 лева, поради
счупвания които получава на лявата си ръка и травмата на гръдния кош,
поради болката и стреса които изживява и продължава да изживява.
Понася и немалко имуществени вреди, изразяващи се в: 1800 лева за
имплант; 15.75 лева за фиброзинол ; 5.20 лева за компресна марля; 7.15 лева
за мумио; 7.39 лева за камфоров спирт ; 14.93 лева за фабризонал; 23.17 лева
за цикатрадина;70 лева за преглед.
Общият размер на причинените й имуществени вреди е 1 943.59 лева.
С оглед на горното, за нея се поражда правен интерес от предявяване на
иск и осъждане на О. В., адрес: **, Булстат **, представлявана от кмета , да й
заплати причинените имуществени и неимуществени вреди.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор.
Счита исковата молба за процесуално допустима, но неоснователна и
необоснована по следните доводи и съображения:
3
Настоящото дело е образувано по предявен иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД. Иска се Община Варна да бъде осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от понесени травматични увреждания , в резултат на
инцидент, причинен от спъване в неравни тротоарни плочни. Съобразно чл.
51, ал. 1 от ЗЗД, събраните по делото доказателства следва да обосновават
извод за пряка и непосредствена причинна връзка между процесното
противоправно поведение и процесните по делото вреди. Смята, че
представените доказателства от ищцата не са достатъчни и не го доказват.
Също така, следва да се отбележи , че пешеходната дейност на физически
лица, попадащи във възрастовата група на ищцата, на които способността за
самосъхранение е много по-задълбочена от на малко дете например, не е
рискова дейност, ако е съобразена с условията, при които се е движел
пешеходеца. В депозираната искова молба не са изложени твърдения относно
наличието на други обективни обстоятелства, например: нарушено зрение или
други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на
метеорологичните условия, обуславящи невъзможността да се възприеме
въпросното неравенство, заради, която ищцата твърди, че е настъпил
инцидента. С оглед на изложеното до тук, счита, че ищцата е имала
обективната възможност от дълго разстояние да възприеме процесното пътно
неравенство, ако в действителност е съществувало, респективно да
предотврати настъпването на деликта. В този ред на мисли отбелязва, че
цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите
на пътния участък, както и с правилата визирани в ЗЗД за тъй наречената
„дължима грижа". Счита, че в настоящия случай ищцата с неспазване на
дължимата грижа е улеснила механизма на увреждането, с оглед на което
следва да се приеме, че е налице принос на пострадалата, което от своя страна
обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез
намаляване размера на обезщетението за предявените неимуществени и
имуществени вреди. Чл. 51 , изр. 2 гласи: „Ако, увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали". В конкретния
случай, смята, че инцидента е настъпил, поради невнимание на пешеходеца.
По този начин сам е допринесъл за настъпването му.
Посочените обстоятелства в исковата молба относно здравословното
състояние на ищцата намира за недоказани и необосновани. От приложените
медицински документи е видно, че в резултат на травматичното увреждане не
са настъпили усложнения, опасни за живота. Следва да се акцентира и върху
факта, че не се е наложила оперативна намеса. Също така, не са ангажирани
никакви доказателства потвърждаващи наведените твърдения, че в следствие
на инцидента се е влошило психическото здраве на ищцата.
Относно претендираните неимуществени вреди в настоящият случай,
следва да се вземе предвид факта, че неимуществените вреди подлежат на
доказване, а не се предполагат. Доказателствата предоставени от ищцата са
недостатъчни, за да се направи извод за пряка причинна връзка между
4
настъпилото увреждане на ищцата и осъществено противоправно бездействие
на ответника, обосноваващо реализиране на отговорността, предвидена в чл.
49 от ЗЗД.
При определяне размера на неимуществени вреди трябва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение. Счита, че
претендираното от страна на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 10 000 лв. е прекалено високо. Съгласно чл. 52 от ЗЗД
„Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост". Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет. В конкретния случай, исковата претенция е прекалено
завишена и ако съответната бъде уважена, ще настъпи, неоснователно
обогатяване на правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Оспорва фискалните бонове за лекарства, представени от ищцата. Не
смята, че представляват доказателство по делото, тъй като няма представен с
тях официален документ, че въпросните са издадени именно на ищцата, във
връзка с конкретния инцидент. Не смята, че медикаментите, с които е
посочено, че ищцата се е лекувала са съотносими към травмите, които е
получила. Част от лекарствата, които е приемала ищцата, не са приложими
към инцидента, тъй като са с предназначение да лекуват алергични реакции.
Оспорва изцяло исковата претенция в размер 10 000 лева за причинени
неимуществени вреди, както и 1943.59 лева за причинени имуществени
вреди, също така оспорва и предявените имуществени претенции от ищцата,
ведно с лихвата, която ищцата, претендира да и бъде заплатена.
Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковата молба на М. С. П., като неоснователна и
недоказана. В условията на евентуалност, моли значително да намали размера
на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в
съответствие с преобладаващата съдебна практика, по сходни случаи, като
бъдат взети предвид, всички обстоятелства, които обуславят претендираните
вреди и са в причинна връзка с увреждането.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото, а именно: фиш за
спешна медицинска помощ от 07.06.2022 г., лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/ спешното отделение- 3 листа, талон за
медицинско изделие, фактура № 00000479957 от 08.06.2022 г., епикриза на М.
5
С. П. издадена от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, амбулаторен лист №
22200100ВВ99 от 19.07.2022 г., амбулаторен лист № 22213701СВF7 от
01.08.2022 г., направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури № 2221340CD2C от 0108.2022 г., лист за преглед на пациент в
БДБ/СО № 000141 от 23.08.2022 г., епикриза на М. С. П. изд. От МБАЛ
„Света Марина“ АД- Варна, амбулаторен лист № 22277807786С от 04.10.2022
г., лист за преглед на пациент БДБ/СО № 000161 от 13.10.2022 г., епикриза на
М. С. П. изд. От МБАЛ „Света Марина“ АД- Варна 2009 г. – 2 бр., се
установява, че на 07.06.2022 г. в 11:16ч., екип на спешна помощ посещава
инцидент в гр. Варна, в района на бул. „Съборни“. По данни на анамнезата М.
П. е претърпяла инцидент, спънала се и паднала върху гърди и лакът на лява
ръка. Около 11:40, пациентката била откарана от екипа на спешна помощ в
МБАЛ „Света Анна“ АД гр. Варна, където е била приета в Спешния център и
й е била указана медицинска помощ, изразяваща се в клинични прегледи и
образни изследвания, от които се констатира естеството на причинената
травма– увреждания изразяващи се в контузия на гръдния кош в дясна гръдна
половина и счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост. /л.16/
От заключението на приобщеното като доказателство Медицинско
удостоверение №574/07.06.2022 г./л.15/, се установява, че тези травматични
увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети ,
отговарящи да са получени по указания време и начин.
След проведените прегледи М. П. била хоспитализирана за оперативно
лечение в отделението по ортопедия в МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, като
и е поставена диагноза S52.00- счупване на горния край на лакътната кост,
закрито /л.12/.Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на лява
лакътна става. На 09.06.2022 год. по отношение на ищцата е предприета
оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, поставена е гипсова имобилизация.
Видно от представените на л. 10 и л.11 талон за медицинско изделие и
фактура № **********/08.06.2022 год., М. П. е заплатила към МБАЛ „Св.
Анна“ АД сумата от 1800.00 лв. – стойност на закупено медицинско изделие
„плака със заключващи винтове“.
Видно от представените касови бонове (л. 28 и 29), за предписани
медикаменти, е заплатена сумата от 73,69 лева.
От приобщения на л. 13 амбулаторен лист, се установява, че ищцата е с
умерено ограничени движения в лява лакътна става, в резултат на което и е
предписана и физиотерапия.
От заключението на вещото лице д-р В. С. по изготвената в рамките на
производство съдебно - медицинска експертиза, се установява следното: на
07.06.2022 г. ищцата е получила счупване на лакътния израстък на лакътната
кост на лявата предмишница и контузия на гръдния кош в дясна гръдна
половина. Касае се за травматично увреждане, получено в резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, и отговаря да са получени по време и начин
6
съобщен в исковата молба- при падане и удари в подлежащата повърхност.
Увреждането обуславя затруднение в движенията на левия горен крайник, за
период от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Контузията на гръдния кош обуславя временно разстройство на здравето
неопасно за живота с оздравителен период 15-20 дни.
Травмата на левия горен крайник, за период от 3-4 месеца е наложила
провеждане на оперативна интервенция с поставяне на метален
остеосинтезиращ материал – плака със заключващи винтове. Поставена е била
имобилизираща превръзка, която на 06.07.2022 г. е била свалена. В резултат
на увреждането се е наложило пострадалата двукратно в периода от
23.08.2022 г. до 30.08.2022 г. и от 13.10.2022 г. до 20.10.2022 г. да провежда
физиотерапевтични процедури за подобряване на изхода от оздравителния
процес и травмата.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. И. и А. П..
В показанията си свидетеля Иванова излага, че на 07.06.2022 г. докато
се разхождали с ищцата, в района на „бул. Сливница“ и бул. „Съборни“,
ищцата се спънала на неравност на една от тротоарните плочки и паднала по
лице, върху гърдите си. Не можела да диша, започнала да повръща.
Присъстващите се обадили на спешна помощ. На мястото на инцидента
пристигнала линейка, след което пострадалата била откарана в болница. Била
и направена операция на лявата ръка, след което и бил поставен гипс. След
изписването й, ищцата имала нужда от постоянни грижи, не била в състояние
да се обгрижва сама. Постоянно се оплаквала от болки и усещала дискомфорт
от поставения имплант, което се променило едва след премахването му с
втората операция.
В показанията си св. П., дъщеря на ищцата, излага че за инцидента
узнала от нейния брат. Известно й е, че инцидентът се е осъществил докато
ищцата е вървяла по тротоара, при което се е спънала в неравност на
плочките и паднала. Болничното лечение продължило около седмица, като
интензивните болки в ръката са продължили около месец. През първите дни
ищцата не е била в състояние да си мърда ръката. След злополуката имала
нужда от постоянни грижи. Към настоящия момент ищцата е в състояние да
мърда ръката си, но все още изпитва затруднения и болки. Свидетелката
излага, че ищцата е затворена в себе си и изпитва страх да излиза навън.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. (В този смисъл
Постановление № 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г.,
Пленум на ВС.)
7
В конкретната хипотеза, ищцата твърди наличие на бездействие от
страна на лицата, отговарящи за поддръжката на пътя и пътните
принадлежности.
Както е указано с доклада по делото в тежест на ищцата е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника
неправомерно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което на
ищцата са причинени вреди от посочените вид и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на
ответника, е да установи наведените от него положителни провоизключващи
възражения.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, с влизането на закона в сила,
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
собственост на общините.
Същевременно, в чл. 30, ал. 4 ЗП е предвидено, че изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община.В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок ,
като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят
за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
чрез разпитите на свидетелите ценени като убедителни и житейски логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото,
както и въз основа на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът
приема за установено, че на 07.06.2022 г. поради стъпване върху неравност от
подлежащата повърхност в участъка между бул. „Сливница“ и бул.
„Съборни“, ищцата е претърпяла инцидент, който е довел до счупване на
лакътния израстък на лявата лакътна кост и контузия на гръдния кош, както и
че негативните преживявания на ищцата са именно вследствие на инцидента.
Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното поведение
на лицата, на които Общината е възложила поддържане на настилката в
изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника,
тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен
резултат.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да
установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
поддържане на конкретния пътен участък в изправно състояние, предвид
предназначението му за обществено ползване.
8
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задължението по чл. 167 ЗДвП, а именно - за поддържка на пътя и пътните
принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са
причинени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания, поради
което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за същите.
Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен,
поради което и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да
претендира обезщетение за настъпилите вреди.
По отношение на размера на претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното:
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на инцидента вреда.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
резултат на процесното произшествие, ищцата е претърпяла травматично
увреждане на лявата лакътна кост, за лечението на което е извършила разходи
за медицинско изделие „плака със заключващи винтове“ на стойност 1800 лв.,
за заплатен преглед в размер на 70 лв., заплатила е за медикаменти, свързани
с лечението на крайника сумата от 73,59 лв. Общият размер на дължимото
обезщетение за имуществени вреди е в размер на 1943,59 лв.
(1800+70+73,59=1943,59).
По отношение на размера на претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, като
прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и
периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД), както и икономическите
условия в страната към датата на увреждането, периода на продължилото
увреждане, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и
степента на увреждането, приложеният метод на възстановяване, ако такъв е
приложен, периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни
последици от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност
на болките и страданията в душевния мир на пострадалото лице.
В настоящия случай, след анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че травматичните увреждания при ищцата са обусловили
силни болки и дискомфорт. Имобилизацията на левия горен крайник, е
обусловила и невъзможност за нормално хранене и самостоятелно санитарно
9
обслужване, както и осъществяване на всякакви нормални ежедневни
дейности, за период от няколко месеца, което и неминуемо е причинило
допълнителни неудобства и притеснения за пострадалата. От свидетелските
показания, също така, се установява поява на напрежение и чувство на
тревожност при ищцата. Следва да бъде съобразено и, че лечението не е
еднократно, преминава през няколко етапа, а сама по себе си всяка
оперативна интервенция предполага дискомфорт – неразположение и болки.
Ето защо, съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на
съдилищата, възрастта на пострадалата, периода на възстановяване, характера
и интензитета на претърпените болки и дискомфорт, съдът намира за
справедливо и съобразено с обема и интензитета на претърпените вреди,
претендираното от ищцата обезщетение за причинените и в резултат на
процесния инцидент, неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
На основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД основателна е и
акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху главниците,
считано от датата на деликта – 07.06.2022 год. до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода от настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на
2150 лева, изразяващи се, както следва: държавна такса в размер на 450.00
лв.,вещо лице в размер на 400,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1300,00лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В.а, ЕИК **, с административен адрес: **,
представлявана от Кмета – Б. К. да заплати на М. С. П., ЕГН: **********, с
адрес ** сумите от 1943,59 лева (хиляда деветстотин четиридесет и три
лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, от които 1800.00 лв. – стойност на
закупено медицинско изделие „плака със заключващи винтове“, 70 лв. –
преглед, 73,59 лв. – разходи за медикаменти и 10 000 лева (десет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, всички претърпени, поради травматично увреждане на гръдния
кош в дясна гръдна половина и счупване на лакътния израстък на лакътната
кост на лявата предмишница, причинено на 07.06.2022 год., в резултат на
падане поради стъпване върху неравност от подлежащата повърхност в
участъка между бул. „Сливница“ и бул. „Съборни“, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на деликта – 07.06.2022 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
10
ОСЪЖДА О. В., ЕИК **, с административен адрес: ** да заплати на
М. С. П., ЕГН: **********, с адрес ** сумата от 2150 лева ( две хиляди сто и
петдесет лева), представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11