РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Бургас, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202482 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба от „СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от А. Т. П., с посочен адрес: гр.София, бул. „Околовръстен път“
№251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ет.2, срещу Наказателно постановление № 689901-
F691968/10.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение
на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС
и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Не се оспорва фактическата обстановка, но се твърди, че в
случая жалбоподателят правилно е определил ставката за ДДС на 0 %, а процесното
нарушение е следвало да бъде квалифицирано по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ.
В открито съдебно заседание „СИТИ ПУЛС“ ООД, нередовно призовано /призовка
за съдебно заседание е изпратена на посочения в жалбата адрес на дружеството, но се е
върнала с отбелязване, че не е установено лице, което да получи призовката/, не
изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.7 - НП е връчено
1
на представител на жалбоподателя на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана
посредством куриерска услуга на 20.06.2023г. – установимо от разписка на л.12 от
делото и справка по номера на пратката в сайта на куриерска фирма Еконт). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС фитнес Пулс, находящ се в гр.Бургас, бул.”Янко
Комитов”.
На 13.12.2022г. в 11,10 часа била извършена проверка в обекта от св. М.–инспектор
по приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на еднократен
вход за двама във фитнеса, а в последствие били закупени и 2бр. протеинови шейкове,
за което били издадени фискали бонове от монтираното в обекта и функциониращо
регистрирано в НАП фискално устройство модел Datecs DP-150 с индивидуален номер
на ФУ: DT936107 и номер на фискалната памет 02936107.
При извършена проверка на фискална касова бележка № 0006990/06.11.2022г. на
обща стойност 25лв., издадена от ФУ на клиент по регистрационен формуляр с ПИН
№20000823/22.09.2022г. е регистрирано плащане в данъчна група „А“ - за стоки и
услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС. От разпечатан КЛЕН и представен регистрационен формуляр с ПИН
№20000823/22.09.2022г., е установено, че продажбата е регистрирана с наименование
на артикул „месечна вноска“. След извършен анализ на предоставените писмени
обяснения и документи, във връзка с регистрираното плащане с фискална касова
бележка № 0006990/06.11.2022г. е установено, че същото е неустойка за закъснение по
плащане на месечна вноска и с обезщетителен характер и не се смятат за
възнаграждение по доставка съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС.
С оглед така установената фактическа обстановка, административно-наказващият
орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,
във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F691968 от
12.01.2023г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис
от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във
връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор по делото е
правен и той се съсредоточава около това дали в конкретния случай се касае за
регистрирано плащане с наименование на артикул „месечна вноска“ в данъчна група
„А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
2
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, което е следвало да се
регистрира с наименование „неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска“.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна
следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС,
министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е
издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата
Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28,
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0
% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3.
група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната
стойност. В конкретния случай безспорно се установи, че при извършената проверка
било установено, че плащания са регистрирани в група „А“ - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 0 % ДДС, са регистрирани с наименование на артикул „месечна
вноска“ вместо „неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска“.
Съдът намира в тази връзка за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
случая е следвало да бъде наказан за нарушение по чл.26, ал.1, т.7, а не по чл.27, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В тази насока са дадени разяснения в Решение
№7913/2017г. по адм.д. №5615/2016г. на ВАС и Решение №122/15.10.2020г. на
АдмС - Търговище по к.а.н.д. №94/2020г., които настоящата съдебна инстанция
напълно споделя.
Действително, към реда за издаване на документ са относими задълженията по
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства с оглед систематичното
3
място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното
задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба
на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по
приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл.26, ал.1 от нея.
Разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.27, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. обаче
предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на
фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително изискване само по
отношения на посочените в разпоредбата видове стоки, да се програмират и
регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули. Нарушаването
на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл.26 и чл.27 от
Наредбата осъществява отделен състав на административно нарушение, като няма
законово основание да се приеме друго.
В светлината на горното, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя, че в случая приложение е следвало да намери чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. Настоящият съд приема, че разпоредбата на чл.27, ал.3 от
Наредбата не изключва изискванията на чл.26, ал.1 от същата за задължителни
реквизити на фискалната касова бележка. Систематично, чл.26, ал.1 от Наредбата е
разположен преди чл.27, ал.3, което сочи, че първата разпоредба задава общите
изисквания към задължителното съдържание на фискалния бон. Разпоредбата на чл.27
от Наредбата регламентира допълнителни правила - задължението за регистриране на
стоките по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените субекти за това. В
този смисъл и правилно АНО е определил нарушената в случая разпоредба от
Наредбата.
БРС обаче намира, че самото вменени на дружеството – жалбоподател нарушение
не е описано словестно достатъчно ясно. АНО се е задоволил /след като е описал
детайлно фактическите си констатации при извършване на проверката/, единствено да
пресъздаде в текста на НП разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., посочвайки, че: „задълженото лице СИТИ ПУЛС ООД с ЕИК
********* не е регистрирало с наименование и единична цена като отделен артикул
плащането за неустойка по абонамент, регистрирано в данъчна група „А“ с фискална
касова бележка №0004457/26.09.2022г.“ Буквалното пресъздаване на съответната
разпоредба обаче в случая се явява недостатъчно, тъй като същата касае няколко
задължения на търговците: 1/ да регистрират с наименование, 2/ с единична цена и 3/
като отделни артикули стоките или услугите. От така описаното може да се заключи,
че АНО приема, че в случая не са налице и трите изисквания по чл.27, ал.3, т.1 от
Наредбата, което обаче противоречи на възприетата по – горе в НП фактическа
обстановка. Видно е, че процесната „месечна вноска“ /неустойката по абонамент/ е
4
регистриран с единична цена и като отделен артикул т.е. би следвало да се приеме, че е
налице единствено нарушение на предл.1 на чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата, а именно
търговецът да регистрират с наименование съответния артикул /доколкото същият е
посочил неправилно наименованието му/. Изложеното безспорно нарушава
възможността на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява
респ. на съда да извърши съдебен контрол на издаденото НП. Това е така, доколкото
както беше посочено по – горе, в случая е налице нарушение единствено на предл.1 на
чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата, но не и на предл.2 и 3 от тази разпоредба, а ако
жалбоподателят се наказва за нарушение именно на последните съдът следва да отмени
издаденото НП.
Отделно от горното съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира
като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен
съставът на нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., това не е
довело до ощетяване на фиска, доколкото стоката/услугата правилно е била включена
в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък/ т.е. които се облагат с 0 % ДДС/. От една страна за процесната неустойката
ставката по ДДС е 0%, а от друга страна и тя правилно е включена в група „А“. В
същото време приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в
хода на проверката да установи характера на процесното плащане, поради което и не са
настъпили каквито и да е неблагоприятни последици от допуснатото нарушение. На
следващо място, съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и
лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а
същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този
смисъл, по отношение на сумите за неустойката е приет и един по – облекчен ред за
тяхното документиране и осчетоводяване, доколкото същите имат единствено
облигационен характер и държавата не ги облага с данък.
На лице са и редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства,
очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като
незначителни. На първо място, това нарушение /макар и мултиплицирано в няколко
издадени наказателни постановления/ се явява първо за дружеството жалбоподател, от
което следва извода, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си
задължения. Независимо, че нарушението не е свързано с неотразяване на приходи,
следва да се посочи, че стойността на плащането е изключително ниска - 10лв., а
дружеството – жалбоподател е съдействало изцяло на приходната администрация, като
е представило всички относими към случая документи. На последно място, освен
непосочването в него на конкретно наименование на стоката са изпълнение всички
останали изисквания по чл.27, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от
5
ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС размер на административното наказание имуществена санкция от 500 лв.,
се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на
извършителя. Преценката на административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53,
ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния
закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се
изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не
претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 689901-F691968/10.03.2023г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя -
„СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от А. Т. П., с посочен адрес:
гр.София, бул. „Околовръстен път“ №251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ет.2, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН „СИТИ ПУЛС“ ООД,
ЕИК: *********, представлявано от А. Т. П., с посочен адрес: гр.София, бул.
„Околовръстен път“ №251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ет.2, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6