№ 107
гр. Харманли, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20235630200047 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Л. № * против
Наказателно постановление № 22-1253-002032 от 05.12.2022г., издадено от Началник Група
към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 150,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Х. И. Х., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че оспореното НП е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и
недоказано, както и издадено при нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Отрича да е извършил твърдяното нарушение. Твърди, че
неясно и неточно е описано мястото на извършване на нарушението, като било налице
разминаване между описанието в АУАН и НП. На следващо място счита, че описанието на
нарушението също не отговаря на изискванията на ЗАНН и че посоченото като нарушено
правило за поведение не съответства на разпоредбата, въз основа на която е наложено
наказанието. Счита, че е нарушено правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН като не му е оказана
възможността за сключване на споразумение. Неправилно не била приложена и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“
Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
1
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.11.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 63370 от свидетеля Х. М. Т. на длъжност младши
инспектор при ОД на МВР-Хасково, Група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ в присъствието на свидетеля М. Д. М. и на Ж. Й. Р., за това, че на
22.11.2022г. около 19:00 часа на АМ Марица км 67 в посока към АМ Тракия управлявал лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. № СВ****РХ, собственост на „Рентал Груп"
ЕООД – клон София и изхвърлил от превозното средство предмети или вещества,
застрашаващи другите участници.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 22.11.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-1253-002032 от
05.12.2022г. от С. Т. С. на длъжност Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Х. И.
Х. на основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 150,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Х. М. Т., на свидетеля по АУАН М. Д. М. и
свидетеля-очевидец Ж. Й. Р..
В съдебно заседание, провело се на 01.03.2023г. е разпитан свидетеля М. М..
Свидетелката М. разказва, че на 22.11.2022г. заедно с колегата й Т. са получили сигнал от
оперативен дежурен, че жалбоподателят е изхвърлил бутилка вода по водач на товарен
автомобил по време на движение. След взети сведения от двамата водачи бил съставен
процесния АУАН. Свидетелката М. разказва, че първоначално жалбоподателят е отричал да
е извършил процесното административно нарушение, но след тръгването на свидетеля Р.
признал, че действително е хвърлил бутилка с вода. Oт обясненията на двамата участници се
установило, че при предприемане на маневра изпреварване жалбопоподателят изхвърлил
бутилка вода по управлявания от свидетеля Р. автомобил.
В съдебно заседание, проведено на 31.05.2023г., са разпитани и свидетелите Х. Т. и
Ж. Р..
От показанията на свидетеля Р. се разкрива механизма на извършване на деянието.
Свидетелят Р. разказва, че при движението си по автомагистрала Марица в посока
автомагистрала Тракия предприел маневра изпреварване на друг товарен автомобил. При
предприемането на тази маневра свидетелят Р. видял приближаващ се лек автомобил - този
управляван от жалбоподателя, но същият бил далеч и изпреварването не представлявало
опасност за него. Въпреки това лекият автомобил го застигнал изключително бързо и
свидетелят Р. разбрал, че ще го задържи, тъй като не можел толкова бързо да осъществи
предприетата маневра. Поради тази причина преустановил маневрата и се прибрал в лявата
пътна лента. Тогава жалбоподателят го изпреварил и при изпреварването изхвърлил
пластмасова бутилка от минерална вода по каросерията на товарния автомобил. Тогава
свидетелят Р. подал сигнал до 112 и съобразно дадените му указания спрял при свидетелите
Т. и М. за извършване на проверка. При проверката свидетелят Р. посочва, че
жалбоподателят се държал изключително агресивно и арогантно и отправял заплахи.
Показанията на свидетеля Т. са сходни на тези на свидетелката М..
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
2
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 05.01.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 17.01.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските
инспектори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност и направеното възражение в тази насока е
неоснователно.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 22.11.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 05.12.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – единият,
от които едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на
3
съставянето на процесния АУАН, а другия – на установяването на нарушението и
съставянето на АУАН..
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 22.11.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 5, ал. 1. т. 2 от ЗДвП,
съгласно който всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва околната среда,
като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за
отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато
това ги застрашава. Следователно в описанието на нарушението следва да се съдържат
твърдения за изхвърляне или оставяне на пътя на предмети или вещества.
В направеното описание в процесните АУАН и НП не се съдържат конкретни
твърдения за извършеното от жалбоподателя нарушение, а е изписан текстът на съответното
правило за нарушение.
Ясното и точно описание на нарушението гарантира правото на защита на
нарушителя в аспект да разбере в извършването на какво административно нарушение се
обвинява. В настоящия случай това изискване към описанието на нарушението не е спазено.
Посочено е, че жалбоподателят е изхвърлил от превозното средство предмети или вещества.
Недопустимо е в описание на нарушение да се въвежда алтернативност, тъй като по този
начин остава неясно за какво нарушение се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя – за изхвърляне на предмет или за изхвърляне на вещества.
В описанието на нарушението нито е посочено какъв е предмет или веществото, нито
по какъв начин е застрашило останалите участници в движението и то при положение, че
при извършване на проверката безспорно се е установило, че жалбоподателят е изхвърлил
бутилка минерална вода по товарен автомобил, управляван от свидетеля Ж. Й. Р..
Описанието на нарушението освен неясно по отношение на конкретното деяние,
извършено от жалбоподателя съдържа и вътрешнопротиворечие относно мястото и времето
на извършването му. В съдържанието както на процесния АУАН, така и на НП са посочени
различни часове на извършване на нарушението 19:00 часа и 20:00 часа, а различни места -
„път Стара Загора – Хасково, ГКПП Капитан Андреево“; „АМ Марица км 67 в посока към
АМ Тракия“ и „в община Харманли, на път автомагистрала № А-4“
При такава непълнота на административното обвинение нарушителя не знае срещу
4
какви факти се защитава. Ето защо нарушението на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и
съответно е опорочило производство по ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение и по налагане на наказание,
съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно жалбоподателят е имал право на такива, но не е претендирал
присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-002032 от 05.12.2022г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Х.
И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Л. № * на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5