Определение по дело №570/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 45 / 18.06.2009 г. ,постановено по гр.д. № 168/2009 г., К. районен съд е признал за установено, че ответниците Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. , дължат на ищеца М. Р. Х., към 10.07.2008 г., сумата в размер на 24 000 лв.,ведно със законна лихва за забава, считано от 10.07.2008 г. до окончателното й изплащане, на основание устен договор за заем, която сума представлява част от сумата от 42 000 лв., за която е издадена разписка без дата от Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. в полза на М. Р. Х., с уговорен срок на изпълнение на задължението до месец юни 2007 г. Първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца и сумата в размер на 1 415 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволните от първоинстанционното решение, ответници Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. , въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В същата се излагат множество доводи, формулирани в няколко аспекта: първият от тях е, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че заведеният от ищеца иск е основателен и доказан, като достигнал до извода, че щом е налице подписана от ответниците разписка е и налице договор за паричен заем, който според съда не бил точно договор за паричен заем, но доказвал сключването на такъв. Излагат се съображения, че договорът за заем е реален договор, и че той следва да се счита сключен от момента на предаване на заемната сума – обстоятелство, с което първоинстанционният съд не бил установил. Също така жалбодателите излагат довод в аспекта на това, че неправилно първоинстанционният съд изложил и приел, че сумата, посочена в платежно нареждане от 17.02.2006 г. в размер на 60 330 лева, била от значение само за вътрешните отношения между страните, както и че в противоречие с това съдът бил приели за установено и обстоятелството,че приложената преписка действително била подписана през м.януари на 2006 г. Който пък извод водел до резултата, че приетият за съществуващ устен договор за заем противоречи на морала и добрите нрави,тъй като цели привидно съгласие от страна на ответниците. В жалбата се твърди, че това е обстоятелство, за което решаващият съд е следвало служебно за следи. Излага се също доводът, че съдът не извлякъл действителната воля на страните, съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД. И след като съдът не е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност, и последователност по дати писмените доказателства по делото, както и не разкрил действителната воля на страните при подписването на разписката без дата, като приел, че същата не е договор за заем, но доказвал сключването на такъв, бил постановил неправилно решение. С въззивната си жалба, жалбодателите молят настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което реши делото по същество, като отхвърли предявените искове Претендират и разноски за двете инстанции.

В подадения по делото отговор на въззивната жалба, ответникът по същата, М. Р. Х., твърди, че не били налице сочените от жалбодателите отменителни основания. Моли въззивната инстанция да остави в сила първоинстационното решение като правилно. Претендира и направените по делото разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателите Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю., чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба. Ангажират гласни доказателства.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, М. Р. Х., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата изцяло. Ангажира гласни доказателства.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца Х., искова претенция, с която цели да бъде установено по отношение на ответниците, че те му дължат сумата 24 000 лв., съставляваща част от установена в разписка без дата обща сума в размер на 42 000 лв., дадена от ищеца на ответниците по силата на устен договор в заем , със задължение същата да бъде върната в срок до м.юни 2007 г. Ищецът търси и законна лихва върху сумата от 24 000 лв., считано от завеждане на иска - 10.07.2008 г.и до окончателното й плащане.

В своя отговор на исковата молба ответниците отричат да са сключвали с ищеца договор за заем и да са получавали от него посочената сума в заем, а твърдят, че написаната от ответника М. Ю. и подписана и от двамата ответници, разписка, е за поето от тях задължение към ищеца за закупено от тях жилище, негова собственост, представляващо ап.№ 1, находящо се в гр. К., У. К. № 5, вх. „А”,.2. В открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2009 г. ответниците Ю., чрез процесуалния си представител, навеждат нови обстоятелства, а именно, че сумата от 42 000 лв., посочена в процесната разписка, била нещо като предварително дадена сума за това, че жилището ще бъде купено от ответниците. Твърдят, че процесната разписка е подписана на дата – 05.01.2006 г. Същите уточняват, че така посочената сума от 42 000 лв. и сумата за закупуване на жилището изплатили на ищеца на 17.02.2006 г.,по банков път . Ответницата Н. изрично посочва, че договорената продажна цена на жилището била в размер на 110 000 лв.

В открито съдебно заседание от 12.05.2009 г., ищецът пък е уточнил, че процесната разписка била подписана в периода след 24.05.2006 г. и до края на месец май същата година, както и че посочената в нея сума дал в заем при подписването й.

Ограничен от така изложените обстоятелства по делото, и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и пред настоящата инстанция, въззивният съд изгради своето становище :

Предявеният пред първоинстанционния съд, иск е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД. Предпоставките за неговото завеждане в производството са налице : депозирано е на 10.07.2008 г., от ищеца Х., заявление по чл.410 от ГПК, издадена е заповед № 303/14.07.2008 г. за изпълнение на парично задължение за търсената и в настоящото производство главница от 24 000 лв. , депозирани са срещу издадената заповед възражения от длъжниците с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

Не съществува спор между страните досежно обстоятелството, че на 10.02.2006 г., „Българска пощенска банка” , гр. София, чрез подразделението си в гр. К., е предоставила на ответниците в производството, банков кредит в размер на 60 330 лв. / № 7485 на договора/, от която сумата 54 780 лв. за покупка на ап.1, находящ се в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр. К. ул. „С. К. № х, .х, със застроена площ 118.08 кв.м., и сумата 5 550 лв. за други разплащания. Предвиденото в договора условие за усвояване на кредита, а именно изповядване и представяне на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2006 г.,с № 61,т.І,рег.№ 1173,н.д. № 56/06 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК и Нотариален акт за учредена договорна ипотека от 15.02.2006 г., с № 62,т.І, рег.№ 1174, н.д. № 57/06 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК, е изпълнено на същата дата - 15.02.2006 г. Предвиденото в цитирания договор за кредит,условие кредитополучателят Ю., първият ответник в производството, да извърши разплащането на имота чрез нареждане за превод по сметка на продавача Х., е изпълнено на 17.02.2006 г., когато с платежно нареждане от тази дата е преведена кредитната сума от 60 330 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че ответникът Ю. е написал, а заедно с ответницата Ш. и са подписали процесната разписка, със следното съдържание: „…с настоящата декларация че дължиме сумата 42000 лв. на М. Р. Х.. Срок до 06.2007 год./юни две хиляди и седма година/.” Подписите, които не са оспорени в производството, са положени от ответника Н.Ш. срещу словесния израз „получил 1 :…”, и от ответника М. Ю. срещу словесния израз „получил 2 :…”. Разписката е подписана и от М. Р. ,ищец в производството, който е положил подписа си срещу словесния израз „предал сумата :… ”.

По делото бяха събрани свидетелски показания на две групи свидетели, тези на жалбодателите, ответници в първоинстанционното производство, св. Н. Ш., сестра на ответницата Н. Ш., и св. Г. Д., сестра на ответника М. Ю.. И втората група на ответника по жалбата, ищец в първоинстанционното производство, св. Г. М., негова дъщеря, и св. Ф. С., негов личен приятел. Условно наречената първа група установява, че процесната разписка е била съставена през месец януари, след 10.01.2006 г. А условно наречената втора група установява, че процесната разписка е била съставена в дните след 08.03.2006 г.В аспекта на изложеното, и предвид обстоятелството, че разпитаните свидетели, се намират в близки роднински или приятелски отношения /които определено не изключва заинтересоваността им/, се налага извода, че дадените показания са подчинени не на установяване на обективната по делото, истина, а с оглед желания изход на самото дело. Този извод налага некредитирането на същите в настоящото производство. И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че така снетите свидетелски показания, не само, че не подкрепят твърденията на ответниците, респ. на ищеца за посочените от тях дати, а именно на 05.01.2006 г./за ответниците/ и след 24.05.2006 г. / за ищеца/ , но дори безспорно и последователно ги оборват.

И така основният спорен в производството въпрос се свежда до това има ли сключен между страните устен договор за заем, поетите по който задължения да са обективирани в находящата се по делото разписка без дата. Правната регламентация на този договор намира своята формулировка в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем по нашето право е реален договор, факта на предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Настоящата инстанция следвайки доводите на страните в производството, че истинската воля на страните, подписали процесната разписка може и следва да бъде разкрита чрез тълкуването й, съобразно правилата , установени в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, счита, че същата отразява постигнато между страните съглашение за заем. И това е така защото както беше посочено договорът за заем е реален такъв и се счита сключен в момента, в който въз основа на постигнато за това съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. В казуса изрично страните, в частност ответникът М.Ю. е изписал и подписал, а ответницата Н.Ш. и ищецът М. Р. са положили своите подписи срещу изричното словесно изписване на израза „получил „, респ. „предалсумата”. Единственият извод, произтичащ от тълкуването на тези изрази, който настоящата инстанция може да направи в производството е , че при подписване на процесната записка, ищецът е „предал сумата”, а ответниците / и двамата / са получили същата. А сумата изписана и цифром, и словом, е в размер на 42 000 лв., и съответства на общата сума, част от която е процесната сума. Анализът на събраните по делото доказателства, в частност и гласните такива, които и взаимно се изключват, както и писмените такива, в частност приетите по делото два броя удостоверения № № 14649/15.12.08 г. и № 14650/15.12.2008 г. на Обл.Д на МВР, гр. К., поотделно и в тяхната съвкупност, не водят до друг извод. Нещо повече в производството определено не се доказа твърдяното от ответниците обстоятелството, че търсената сума от 24 000 лв. е поето „задължение” към продавача- ищец , и че тази сума съставлява част от продажната цена на закупеното от ответниците, жилище - ап.№ 1, собственост на ищеца. В производството е безспорно установено с надлежни писмени доказателства, че стойността на жилището, посочена в приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2006 г.,с № 61,т.І,рег.№ 1173,н.д. № 56/06 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК, в размер на 54 780 лв., е била изплатена по банков път. На фона на изложеното съвсем неоснователни и изолирани звучат твърденията на ответниците, в частност на ответницата Н. Ш., че продажната цена е в размер на 110 000 лв., както и че дължимият сбор от поетото от тях задължение към продавача –ищец в размер на 42 000 лв., и продажната цена на ап.№ 1, е преведен по банков път на 17.02.06 г., и е в общ размер от 60 330 лв. Чисто математически този твърдян сбор не излиза. А ако поетото задължение в размер на 42 000 лв., следва да се третира както твърди ответницата Н. Ш., като разлика до пълната продажна стойност от 110 000 лв., то установяването и разрешаването на това взаимоотношение между страните, определено излиза извън обхвата на настоящото производство.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото са изрично поискани се следват разноски на ответника по жалбата, в доказания размер от 900 лв.

Ето зÓщо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/ 18.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 168/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Н. Ш. Р. от с. М., общ. К., с ЕГН *, и М. Ю. Ю. от с. Р. Л. , общ. К., с ЕГН *, да заплатят на М. Р. Х. от гр. К., ул. „С. К. № х, вх.”х”, .х, ап., с ЕГН *, сумата в размер на 900 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.