Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 17.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04871/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Г.И.
*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 912,25 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г.
до 30.04.2009 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ап. 69 и сумата от 940,02 лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 12.10.2009 г., както
и разноските по делото в размер от 215,57 лв., за които суми по ч. гр. дело №
3592/2009 г. по описа на Районен съд –
Перник е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20187530400632/2018 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен
съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
Ищецът твърди, с изпълнителен лист, издаден по
ч. гр. дело № 3592/2009 г. по описа на Районен съд – Перник бил осъден за
заплати на ответното дружество сумата от 3 912,25 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Рашо
Димитров“ бл. 80, вх. В, ап. 69, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 940,02 лв., представляваща лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 12.10.2009 г.,
заедно със сторените разноски по делото в размер на сумата от 215,57 лв. Посочва,
че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия
вземания, по молба на кредитора „Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца било
образувано изпълнително дело № 598/2010 г., по което последното изпълнително
дело е от 13.10.2010 г. Същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Поддържа, че от този момент до 22.03.2018 г., когато по молба на
ответното дружество, в качеството му на взискател и за принудително събиране на
сумите по процесния изпълнителен лист било образувано второ изпълнително дело №
632/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, ответникът не е предприел действия
по събиране на вземанията си. Намира, че към настоящия момент последните са
погасени по давност, поради което и недължими от ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва същите с твърдението, че процесните
вземания не са погасени по давност, тъй като са извършвани изпълнителни
действия, довели до прекъсването на давностния срок, който в случая е
петгодишен, предвид стабилизирането на изпълнителното основание – заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3592/2009 г. по описа
на Районен съд – Перник в полза на ответното дружество „Топлофикация – Перник“
АД и срещу ищеца И.Г.И. е издадена Заповед от 19.10.2009 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от сумата от 3 912,25
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г. до топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Рашо
Димитров“ бл. 80, вх. В, ап. 69, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 940,02 лв., представляваща лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 12.10.2009 г.,
както и сторените разноски по делото в размер на сумата от 215,57 лв. Изяснява
се, че по разпореждане на съда от 19.07.2010 г., след като е прието, че
заповедта е влязла в сила, за сумите, присъдени със същата, е издаден
изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– Перник“ АД с вх. № 4202/13.10.2010
г. с разпореждане на съдебния изпълнител било образувано изпълнително дело № 201081330400598/2010
г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 и с район на действие Окръжен
съд – Перник. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие
на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да
бъде извършена справка за установяване размера на получаваните от длъжника И.И.
пенсия или трудово възнаграждение и при налични такива да бъде наложен запор
върху вземането, извършване на справка за налично недвижимо имущество, върху
което да бъде вписана възбрана, както и за съществуването на декларирани от
длъжника собствени МПС-та, които да бъдат спрени от движение за срок от три
месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от него на
13.12.2010 г.
С
молба с вх. № 8259/30.07.2014 г. взискателят е поискал да бъдат извършени
справки за установяване наличието на получавана от длъжника лична пенсия за прослужено
време и старост или регистриран трудов договор и в случай на наличието на
такива да бъде наложен запор върху вземанията над гарантирания минимален доход.
Със
запорно съобщение от 01.08.2017 г. на ЧСИ Василева, адресирано до ТП на НОИ
– гр. Перник е наложен запор
върху пенсията, получавана от длъжника И.И. до размера на дължимите суми по
изпълнителното дело. Запорното съобщение е получено от адресата на 07.08.2014
г. С писмо с вх. № 8758/12.08.2014 г. от началника на отдел „Пенсии“ към ТП на
НОИ – гр. Перник съдебният изпълнител е уведомен, че запорът не може да бъде
изпълнен, предвид вече наложени такива по друго изпълнително дело и липсата на
остатък от пенсията на длъжника, към който да бъде насочено изпълнението.
Изяснява
се също, че с нова молба – искане с вх. № 6431/31.03.2016 г. взискателят
„Топлофикация – Перник“ АД е поискал да бъде извършена нова справка и в случай
на наличен секвестируем трудов или приравнен на него доход, както и пенсия да
бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението по делото. С ново
запорно съобщение на ЧСИ от 22.07.2016 г., адресирано до ТП на НОИ – гр. Перник
е наложен запор върху получаваната от длъжника И.И. пенсия с определена месечна
удръжка в размер от 200 лв. Съобщението е получено от адресата на 25.07.2016 г.
С писмо с вх. № 12088/27.07.2016 г. ТП на НОИ – гр. Перник уведомява
съдебния изпълнител, че този запор не може да бъде изпълнен, доколкото вече е
наложен запор по друго изпълнително дело и след превеждане на сумите по него
няма остатък, към който да бъде насочено изпълнението по настоящото. Посочено е
също, че след погасяване на сумата по това друго изпълнително дело ще бъде
наложена удръжка върху пенсията на длъжника за задължението му по още едно дело
и едва след нейното погасяване – за задълженията му по изпълнително дело №
598/2010 г.
Установява
се, че с Постановление от 14.01.2017 г. на ЧСИ Анелия Василева производството
по изпълнително дело № 20108130400598/2010 г. е била прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискани от взискателя изпълнителни
действия, които да бъдат извършени, в продължение на две години.
От
материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от
изпълнително дело № 00632/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев следва, че
същото е образувано по молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. №
6775/22.03.2018 г. и разпореждане на органа по принудителното изпълнение от
23.03.2018 г. за събиране на вземанията срещу длъжника И.И. по процесния
изпълнителен лист от 19.07.2010 г. Изяснява се, че с молбата взискателят е
поискал да бъдат извършени справки за открити банкови сметки на длъжника и
секвестируем трудов/приравнен на него доход, респ. пенсия и при установяване на
такива да бъде наложен запор върху вземанията до погасяване на дълга.
В
хода но производството по това изпълнително дело до длъжника И.И. е изпратено
съобщение с покана за доброволно изпълнение, получено от същия на 16.04.2018 г.
Изпратени са и: запорно съобщение от 28.03.2018 г., адресирано до трето за
процеса лице – СБАЛК „Свети Георги“ – гр. Перник, в качеството му на
работодател на длъжника, с което е наложен запор върху получаваното от същия
трудово възнаграждение, запорно съобщение от 28.03.2018 г. до РУСО – гр. Перник
за налагане на запор върху получавана от длъжника пенсия, запорно съобщение от 28.03.2018
г. до „Инвестбанк“ АД и запорно съобщение от 28.03.2018 г. до „УниКредит
Булбанк“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по откритите
банкови сметки. В отговор на тези запори до ЧСИ са изпратени съобщения за
невъзможност такива да бъдат наложени върху трудовото възнаграждение на И.,
съответно върху вземанията по банковата му сметка при „УниКредит Булбанк“ АД,
нито върху пенсията му.
С
писмо с вх. № 12185/30.05.2018 г. „Инвестбанк“ АД е уведомило съдебния
изпълнител, че е получило запорното съобщение на 13.04.2018 г., както и, че И.
има открити сметки в търговската банка и върху вземанията му е наложен запор.
Приложено е платежно нареждане от 20.04.2018 г. за удържана и внесена по сметка
на ЧСИ сума в размер от 74,90 лв.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в хода на производството
по изпълнително дело № 632/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев общо събраните
суми възлизат на сумата от 218,04 лв., От така събраната сума по банков път на
взискателя „Топлофикация – Перник“ АД е била преведена сума в общ размер от 214,04
лв., а с останалата част в размер от 4 лв. били погасени такси на съдебния
изпълнител. Отразено е, че последното постъпление е от 17.01.2019 г. в размер
на сумата от 54,04 лв., от които 53,04 лв. са преведени на топлофикационното
дружество на 22.01.2019 г. При самия превод на сумите към взискателя от
съдебния изпълнител не е посочено кое задължение се погасява. При „Топлофикация
– Перник“ АД с тези суми е погасяван общият размер на дълга, осчетоводен по
сметка 445
„Присъдени вземания“ на 22.03.2018 г. и възлизащ на сумата от 5 114,80
лв., включваща вземанията по изпълнителния лист с изключение на законната лихва
за забава, считано от 16.10.2009 г. до 17.01.2019 г. /датата, на която е
осъществено последното плащане/ и възлизаща на 3 650,15 лв. В експертизата
е описано, че след приспадане на преведените суми, задължението по
изпълнителното дело, осчетоводено при взискателя, възлиза на сумата от 4 852,27
лв., а според изчисленията на експерта в размер от 8 764,95 лв., предвид
присъдената с листа законна лихва за забава, считано от 16.10.2009 г. до
окончателното плащане. Този извод съвпада независимо от поредността в
погасяването на останалите задължения, конкретно без значение дали първо ще
бъде погасена лихвата за забава по изпълнителния лист в размер от 940,02 лв.
или лихвата за забава, представляваща законна последица, считано от подаване на
заявлението до датата на последно извършеното плащане – 17.01.2019 г. в размер
от 3 650,15 лв. При изслушването си пред съда вещото лице уточни, че с
извършените плащания в размер от 214,04 лв. към взискателя не е погасена сума
по процесния изпълнителен лист, а единствено разходи по изпълнителното дело,
които не се осчетоводяват при ЧСИ Бадев, а са осчетоводени при ответното
дружество като съдебни разходи. Сумата от 53,04 лв. също представлява такъв
разход – за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство и е
част от общо погасената от 214,04 лв. Съдът кредитира заключението като
компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, в
частност на тези, съдържащи се в приобщените копия от изпълнителните дела и след
извършена проверка на място при ответното дружество, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да
бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането, а в тежест на ответника е
да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
Перник“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца И.И., както и проведеното
оспорване на исковата претенция, релевирано от ответната страна свидетелства за
правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове и
за неговата активна материалноправна легитимация в процеса.
В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден
ищеца по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които
са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с
ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното
производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима
форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл.
439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищеца вземания, за които по ч. гр. дело № 3592/2009 г. по описа на
Районен съд – Перник е издадена Заповед от 19.10.2009 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416,
ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По
делото няма данни в кой момент процесната заповед е влязла в законна сила, но
предвид отбелязването, направено върху същата за издаване на изпълнителен лист
на 19.07.2010 г., то следва да се приеме, че това е най-късният момент, към
който изпълнителното основание се е стабилизирало. Предвид това, считано от
този момент петгодишната давност за удостоверените в същото вземания поначало
изтича на 19.07.2015 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 13.10.2010 г. е образувано изпълнително
дело № 598/2010
г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Установи се, че с молбата взискателят
„Топлофикация – Перник“ АД е посочил различни изпълнителни действия, които да
бъдат извършени за събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и
задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази
молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния
лист, обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и
която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава,
е първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал.
2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 14.10.2010 г.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че след този момент изпълнителното
производство е било прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 598/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева се установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ
подаването на молбата за образуването му или от 14.10.2010 г. в хода на същото
не са извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни
изпълнителни действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между
частния съдебен изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена
единствено към проучване на имущественото състояние на длъжника и по характера
си не представлява същинско действие по принудително изпълнение, доколкото не
са последвали изпълнителни действия – налагане на запор, насрочване и
извършване на опис и т.н. Няма такова действие и връчването на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника И.. Първото действие с такъв характер е
депозирането на молбата от 30.07.2014 г., но същото е станало след прекратяване
на делото.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 14.10.2012 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това / в случая на 14.01.2017 г./, тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на
действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 14.10.2012 г., с оглед на
което действията, извършени след 14.10.2012 г. по първото изпълнително дело, в
частност подаването от страна на взискателя на молбите от 30.07.2014 г. и от
31.03.2016 г. с искане за прилагане на конкретно изпълнително действие, не
могат да бъдат взети предвид, тъй като са извършени в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително производство, т. е. по липсващ срещу ищеца и
длъжник изпълнителен процес, с оглед на което съдът приема, че с тях не е
прекъсната давността относно вземанията.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше
изяснено, е започнала да тече от 14.10.2010 г. /денят, следващ първото и
последно активно действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния
процес – подаването на молбата от 13.10.2010 г. за образуване на производството
с конкретни искания/, то същата е изтекла на 14.10.2015 г., а с това и преди
образуване на производството по второто изпълнително дело № 00632/2018 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев с молбата от 22.03.2018 г. и на настоящото производство с
исковата молба от 11.07.2018 г. Същевременно от заключението по съдебносчетоводната
експертиза се изясни, че със събраната и преведена на взискателя сума от 214,04
лв. не са погасени суми по изпълнителния лист, а разноски по изпълнителното
дело. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му характер следва да се счита за погасено по давност
и вземането за лихва за забава в размер на сумата от 940,02 лв., удостоверено в
издадените по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на Районен съд – Перник
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава по процесния
изпълнителен лист поради погасяването им по давност, се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същия следва да бъде присъдената сумата от 791,05 лв., включваща 197,05
лв. държавна такса с такса превод, сумата от 24 лв. платена такса за издаване
на копие от изпълнителното дело /съгласно квитанция към ПКО № 11801/25.10.2018 г. –
л. 42 от копието на изп. дело/ и 570 лв. за адвокатско възнаграждение. Реалното
заплащане на последното съдът намира за доказано, предвид отразеното в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. /л.
27 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Същевременно ответникът не е релевирал възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера му, поради което съдът не дължи да
обсъжда това обстоятелство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от И.Г.И., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино обективно
съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И.Г.И. не дължи
на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 3
912,25 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден имот,
находящ се в гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ап. 69 и сумата от 940,02 лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 12.10.2009 г., както
и разноските по делото в размер от 215,57 лв., за които суми по ч. гр. дело №
3592/2009 г. по описа на Районен съд –
Перник е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20187530400632/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.Г.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, вх. В, ап. 69 сумата от 791,05 лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч.
гр. дело № 3592/2009 г. по описа на Районен съд – Перник /Заповед от 19.10.2009
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ да се върне в Служба
„Архив“ на РС – Перник, като по делото се приложи заверен препис от същата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: