№ 129
гр. Ловеч, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101359 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез адв. В.Г.,
против АНДР. Г. Б., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, в която се
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу АНДР. Г. Б. е образувано ч.гр.д №
744/2021 г. по описа на РС-Ловеч, като против длъжника е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в размер на 448.18 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в
размер на 448.18 лева, от която: 227.16 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и 221.02 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
Посочва се, че между ищеца „Теленор България ЕАД и ответницата АНДР. Г. Б. е сключен
Договор за мобилни услуги от дата 05.03.2019 г., по силата на който ответницата е абонат на
дружеството – доставчик на мобилни услуги с клиентски номер *** и титуляр по
предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Интернет 15.99 лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца – до 05.03.2021 г., като е получила за ползване мобилно
устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка в размер на 241.91 лева,
съгласно т. 7 от договора.
Абонатът подписал приложение към договор за мобилни услуги от дата 05.03.2019 г., за
мобилен номер ***, с предпочетен абонаментен план Тотал 21.99 лв., за срок от 12 месеца –
до 05.03.2020 г.
1
Твърди се, че въз основа на посочения договор, ответницата е ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ***.
Изтъква се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.02.2019 г. до
14.05.2019 г., ищецът е издал следните фактури: фактура № **********/15.03.2019 г. за
отчетен период на потребление 05.03.2019 г.- 14.03.2019 г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 68.21 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.03.2019
г.; фактура № **********/15.04.2019 г. за отчетен период на потребление 15.03.2019 г.-
14.04.2019 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
135.76 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.04.2019 г.; фактура № **********/15.05.2019 г. за
отчетен период на потребление 15.04.2019 г.- 14.05.2019 г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 35.96 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.05.2019
г.
Посочва се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 239.93
лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 03/2019 г., за месец
04/2019 г. и за месец 05/2019 г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Твърди се, че с кредитно известие № **********/15.06.2019 г. за извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на -12.77 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения
баланс в размер на 239.93 лв. за предходните два отчетни периода, при което задължението
за плащане възлязло на сума в размер на 227.16 лева.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на ответницата да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 227.16 лева, на основание чл. 75 във вр. с чл.
19 б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалните
договори с ответницата за ползваните абонаменти и издал крайна фактура №
**********/15.07.2019 г. с начислена обща сума в размер на 503.14 лева, от която ищецът
претендира в настоящото производство следните суми: 221.02 лева – дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 227.16 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 10.06.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Интернет 15.99 лв. за мобилен номер *** до 05.03.2021 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от 05.03.2019 г., както и не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента Тотал 21.99 лв. за мобилен номер *** – до 05.03.2020 г., съгласно
приложение към договор за мобилни услуги от 05.03.2019 г.
2
Изтъква се, че неизпълнението на ответницата е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната й отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Посочва се още, че предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно
прекратяване на договорите е в размер, както следва:
- „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора“;
- „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в
брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора“.
С оглед на изложеното, ищецът посочва, че претендира неустойка съгласно
уговорените правила с Комисията за защита на потребителите и съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно: неустойка в
размер на 221.02 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.03.2019 г.
за мобилен номер ***, от които: 44.28 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, и 176.74 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка от стандартната цена, съгласно
т. 7 от договора за мобилни услуги.
Посочва се също, че ответницата, като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, се е съгласила и приела Общите
условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящият установителен иск и моли
да се признае за установено, че ответницата му дължи сумата в общ размер 448.18 лева, от
която: 227.16 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени посочените по-горе фактури от 15.03.2019 г., от
15.04.2019 г и 15.05.2019 г., за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. и 221.02 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2019 г. за
мобилен номер ***, от които: 44.28 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, и 176.74 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване
3
устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка от стандартната цена, съгласно
т. 7 от договора за мобилни услуги.
Претендира присъждане и на разноските в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адв. И.М., като
особен представител на ответницата, с който е изразено становище, че искът е
неоснователен. Наведени са твърдения, че около една седмица след сключване на договора с
ищеца, ответницата е изгубила телефона си със сим картата или същият е бил откраднат,
поради което посетила офис на ищеца и заявила тези факти, като подала и молба за
временно спиране на договора. След около два месеца отново посетила офис на ищеца и
подала молба за продължаване спирането на изпълнението на договора, като върнала и
лизинговата вещ – таблет.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и не е ангажирал становище по
съществото на спора.
Ответницата АНДР. Г. Б. се представлява от особения си представител адвокат М., който
поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 744/2021 г. на РС-Ловеч, от което се установява, че е
образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.
№ 2290 от 16.04.2021 г., подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против АНДР. Г. Б. за
същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405/16.04.2021 г., с която заявлението е
уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски по делото:
25.00 лева - държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 944/03.06.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 05.03.2019 г., е видно, че същият е
сключен между дружеството – ищец, като оператор, и ответницата АНДР. Г. Б., като
потребител, с избран абонаментен план – Интернет 15.99 лв. на месец, за предпочетен номер
*** с избрана абонаментна програма Интернет 15.99 лв., с уговорен срок на действие 24
месеца – до 05.03.2021 г., като е получила за ползване мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка в размер на 241.91 лева, съгласно т. 7 от договора.
Абонатът АНДР. Г. Б. подписала приложение към договор за мобилни услуги от дата
05.03.2019 г., за предпочетен номер ***, с абонаментен план Тотал 21.99 лв., за срок от 12
4
месеца – до 05.03.2020 г.
В т. 11 от Договора за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на
настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в него, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в определен размер, период и условия, при които се дължи, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
За потребените от ответницата услуги за мобилния й номер за периода от 05.03.2019 г. до
14.05.2019 г., ищецът е издал следните фактури с получател – ответницата, записана с
клиентски номер ***: фактура № **********/15.03.2019 г. за отчетен период на потребление
05.03.2019 г.- 14.03.2019 г., с начислена за периода сума за разговори, данни, съобщения и
месечни абонаменти в размер на 68.21 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.03.2019 г.; фактура
№ **********/15.04.2019 г. за отчетен период на потребление 15.03.2019 г.- 14.04.2019 г., с
начислена за периода сума за разговори, данни съобщения и месечни абонаменти в размер
на 135.76 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.04.2019 г.; фактура № **********/15.05.2019 г.
за отчетен период на потребление 15.04.2019 г.- 14.05.2019 г., с начислена за периода сума за
месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ в размер на 35.96 лв. /с ДДС/,
платима в срок до 30.05.2019 г.
С кредитно известие № **********/15.06.2019 г., издадено за отчетен период 15.05.2019 г. –
14.06.2019 г., е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -12.77
лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 239.93 лв. за предходния отчетен период,
при което задължението за плащане възлязло на сума в размер на 227.16 лева /с ДДС/,
платима в срок до 30.06.2019 г.
Издадена е и фактура № **********/15.07.2019 г. за отчетен период 15.06.2019 г. -
14.07.2019 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 503.14 лева /с ДДС/,
представляваща сбор от незаплатения баланс от предходния период в размер на 227.16 лева
и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилния договор в размер на 275.98
лева, от която неустойка ищецът претендира сума в размер на 221.02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, за установяване на вземане, произтичащо от
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и вземане,
произтичащо от неустойка.
По установителния иск с правно основание на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, за незаплатени мобилни услуги:
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения между тях Договор
за мобилни услуги от 05.03.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя
5
мобилни услуги на ответницата срещу дължима от последната цена съгласно уговорения
абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от
процесния договор, като ответницата е декларирала, че е получила екземпляр от тях, е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми.
Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер с издадените от ищеца
фактури, които доказват предоставените на ответницата услуги и претендираните за тях
цени. Въпреки указаната доказателствена тежест на ответницата, чрез особения й
представител, тя не ангажира доказателства за наличието на факти, които изключват или
погасяват претендираното вземане и по-конкретно доказателства във връзка с твърдението
си за уведомяване на ищеца за загубената или открадната СИМ карта, ползвана към
мобилното й устройство. Съгласно чл. 74 от Общите условия, в случай на кражба или
изгубване на СИМ карта, потребителят е длъжен да уведоми „Теленор“ чрез телефонния
номер, чрез факс номера или чрез електронния адрес по т. 13, възможно най-бързо за това и
в срок от 48 часа да потвърди писмено желанието си за спиране на достъпа на изгубената
или открадната СИМ карта. Потребителят е отговорен за заплащането на всички
повиквания, извършени до момента на уведомяването на „Теленор“. След като ответницата
не е ангажирала доказателства за осъществено от нейна страна уведомяване на „Теленор“ за
изгубената или открадната СИМ карта, включително изразено в писмена форма желание за
спиране на достъпа на СИМ картата, следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на тези факти, като същите следва да се приемат за неосъществили се.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ответницата се явява неизправна страна по
възникналото облигационно правоотношение, от което следва, че предявеният срещу нея
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
за сумата 227.16 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.03.2019 г., за което
са издадени три броя фактури от 15.03.2019 г., 15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, но за период от 05.03.2019 г. до 14.05.2019 г., а за заявения
период от 15.02.2019 г. до 04.03.2019 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху главното вземане се дължи и законната лихва, претендирана със заявлението по чл.
410 от ГПК, считано от датата на подаването му /16.04.2021 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По установителния иск с правно основание на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 92 от ЗЗД, за неустойка:
Съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно вземането
6
си за неустойка. Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Следователно, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който да бъде начислявана неустойката.
В конкретния случай от Общите условия на дружеството - ищец се установява, че
при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право
едностранно да прекрати договора /чл. 19б, „в“ от ОУ/, а в т. 11 от договора се съдържа
уговорка за неустойка, която се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока му по вина или инициатива на потребителя. Ищецът не представи доказателства за
твърдяното едностранно прекратяване на договора от негова страна. Едностранното
прекратяване на договора от ищеца, независимо дали с едномесечно писмено предизвестие в
хипотезите на чл. 19в от ОУ или без предизвестие в хипотезите на чл. 19б от ОУ, е правна
възможност, която във всеки случай следва да бъде упражнена чрез негово волеизявление,
което съгласно общите правила на чл. 14 от ЗЗД, поражда действие с достигането му до
насрещната страна по договора. По делото няма данни по какъв начин ищецът е
обективирал волята си да прекрати едностранно договора, за което ответникът да узнае. Ето
защо, съдът приема, че договорът за мобилни услуги не е бил валидно прекратен
едностранно от ищеца, поради което за последния не е възникнало право на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора съгласно т. 11 от същия и като последица от това,
предявеният установителен иск за дължимост на вземане от неустойка в претендирания
размер от 221.02 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на
претенцията.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 103.90 лева,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 230.62 лева, включващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение, и депозит за особен представител.
На адвокат И.М. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответницата.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на АНДР. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 227.16 лв. /двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.03.2019 г., за периода от 05.03.2019 г.
до 14.05.2019 г., за което са издадени фактури с №№ **********/15.03.2019 г.,
**********/15.04.2019 г. и **********/15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /16.04.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането, а искът за дължимост на посоченото вземане за
период от 15.02.2019 г. до 04.03.2019 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, против АНДР.
Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД, за установяване дължимост на вземане в размер на сумата
221.02 лв. /двеста двадесет и един лева и две стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2019 г. за мобилен номер
***, от които: 44.28 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и
176.74 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за
мобилни услуги.
ОСЪЖДА АНДР. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 103.90
лв. /сто и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 230.62 лв. /двеста и тридесет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от иска.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД: IBAN: ***.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.М. от ЛАК сумата 200.00 лв. /двеста лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на АНДР. Г. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело №
744/2021 г. по описа на ЛРС, за съобразяване.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9