Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София, 02.01.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Милена Кюркчиева
като разгледа докладваното от съдията Георгиева
гражд.дело №
6578
по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
С исковата си молба Г.Ц.И.
п р о т и в П.на Р.Б.твърди, че с постановление на СГП от 25.10.2010 г. срещу нея
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.20, ал.2 и ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода
от 18.08.2004 г. до 17.03.2005 г. в гр.София, в качеството й на длъжностно лице
по см. на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК, като член на СД на „С.И.“ ЕАД в съучастие
като съизвършител с други лица, не е упражнила
достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението на
обществено имущество по сключени предварителни договори за покупко-продажба на
недвижими имоти, като не е инициирала свикване на СД на дружеството, с оглед
вземане на решения за упражняване на контрол досежно
цената имотите, собственост на посоченото дружество, за които са сключени
предварителни договори за покупко-продажба на цена, по-ниска от пазарната, в
следствие на което са сключени четири окончателни договора, от което за „С.И.“
ЕАД са последвали значителни вреди в
размер на 1 924 307 лв., като деянието е в особено големи размери и
представлява тежък случай и не е изпълнила задълженията си по чл.237, ал.2 от ТЗ и Устава на „С.И.“ЕАД по планиране, организиране, ръководене на цялостната
дейност на управление на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.И.“,
извършени при условията на продължавано престъпление. С влязла в сила присъда
по НОХД № 3414/2010 г. по описа на СГС, НО 17 състав ищцата била изцяло
оправдана по повдигнатите й обвинения. Наказателното производство продължило
извън рамките на разумния срок, поради което тя подала и заявление до
Инспектората към ВСС и на основание чл.60е, ал.2 от ЗСВ й било определено
обезщетение и предложено споразумение, което тя не приела, считайки определения
размер на обезщетението за занижен.
С исковата молба се поддържа, че с действията
си по повдигане, предявяване и поддържане на обвинение срещу ищцата, ответникът
е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
което са пряка и непосредствена последица от посочените действия на ответника.
В резултат от незаконното обвинение, за периода от
повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2016
г., ищцата претърпяла болки и страдания,
изразяващи се в притеснение, страх от обстоятелството, че макар знаейки, че
е невинна няма да може да
докаже невинността си и съществува възможност да бъде
осъдена несправедливо. Затворила се в себе си и силно
ограничила социалните си контакти, била
несигурна и емоционално нестабилна. Твърди, че изпитвала чести
паник атаки, свързани със страх, че
ще бъде лишена
от свободата си и дори е направила опит за самоубийство,
водена от мисълта, че така
всичко ще приключи и повече няма да бъде
подложена на този стрес. Приемала
успокоителни лекарства, а силният стрес на
който била подложена бил подчертано
протипоказен за развитие на заболяванията, от
които страдала – хипертонична болест на сърцето и артериална
хипертония II степен, захарен диабет II, и била преосвидетелствана
с ЕР №2241/28.09.2012г. на ТЕЛК със
72 % неработоспособност. Силно се влошило общото й здравословно състояние. Ищцата твърди, че в резултат на
действията на ответника са накърнени честта
и достойнството й и е уронена професионалната
й репутация, тъй като тя имала
чисто съдебно минало и била ценена в своята професионална сфера.
С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иск за
обезщетение на настъпилите вреди от незаконното обвинение и иска съдът да
постанови съдебно решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 30 000
лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от описаните действия на ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане, разноски
по водене на делото и възнаграждение на адвокат. Сочи
доказателства.
П.на РБ оспорва
иска с доводи, че от претендираните
вреди следва да се изключат
вреди за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, относно които е сключено споразумение по реда на глава
Трета „а“ от ЗСВ, че липсва пряка
причинно следствена връзка между претендираните
вреди и незаконното обвинение и не е доказано влошаването
на здравословното състояние на ищцата
и при евентуалност – оспорва същия по
размер.
Съдът, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
От представените с
исковата молба и приложени по делото с писмо изх.№ 33440/02.10.2018
на СГС по гр.д.№12155/2017 г., ГО, I-3 състав писмени доказателства и присъда №328 от 05.12.2016 г. по НОХД № 3414
по описа за 2010 г. на СГС, НО, 25 състав е видно, че ищцата е била
привлечена в качеството на обвиняем и е било повдигнато обвинение в
престъпление по чл.219,
ал.4, вр. с ал.3, вр. с
ал.2, вр. с чл.20, ал.2 и ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК по ДП № 5397/2008 г. на СДВР –София и пр.пр.№
6649/2008 г. на СГП на 25.05.2010 г.,
бил внесен обвинителен акт и образувано съдебно
производство пред СГС. Безспорно е, че с разпореждане от 20.12.2010 г. производството
е било прекратено и делото върнато на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, но с определение от 11.04.2011 г. по ВЧНД № 321/2011 г. същото
е било отменено от съдебен състав на САС. След връщане на делото за
разглеждането му от СГС, съдебното производство е продължило с участието на
друг съдия-докладчик, поради отвод. В
последствие делото е било преразпределено на друг съдия-докладчик,
поради отстраняване от длъжност на съдия М.Петрова и в съответствие с
разпоредбите на НПК, разглеждането му е започнало отначало (вж. протокол от
1.03.2014 г., л.145). Също така се установява, че съдебното производство по
НОХД № 3414 по описа за 2010 г. на СГС, НО, 25 състав е било
спряно на основание чл.25, ал.3 от НПК и възобновено на 18.02.2015 г.
Насрочените за 27.03.2015 г., 17.06.2015 г. открити съдебни заседания са били отложени
по молба на защитниците на подсъдимите, а съдебните заседания на 06.06.2016 г., 26.09.2016 г., 29.11.2016 г. - по молба на вещи лица и поради искания
на подсъдими за назначаване на служебен защитник. С присъда №328 от 05.12.2016
г. по НОХД № 3414 по описа за 2010 г. на СГС, НО, 25 състав
ищцата е била оправдана по повдигнатите й обвинения. Присъдата не е обжалвана
или протестирана и е влязла законна сила на 21.12.2016 г. По време на
наказателното производство спрямо ищцата е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“, която е отменена с определение от съдебно заседание на 05.12.2016
г.
След приключване на
наказателното производство ищцата е подала заявление с вх.№ 1538/14.03.2017 г.
до Инспектората при ЗСВ за констатиране нарушаването на правото й за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като в административната процедура
по чл.60е, ал.2 от ЗСВ й е било определено обезщетение в размер на 1900 лв.
Страните не спорят, че ищцата не е приела и не й е било изплатено обезщетение в
рамките на процедурата по Глава Трета „а“ от ЗСВ.
От представената
медицинска документация и заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза, се установява, че
здравословното състояние на ищцата е силно увредено в резултат на съществуващи
и еволюирали през периода на поддържане на обвинението заболявания. Поради общи
заболявания Хипертонично сърце със застой на С.Н.Артериална хипертония – втора
степен.Диастолна дисфункция
на ЛК.Пролапс на МК.МР- I степен и ТР I степен.Централен отоневрологичен синдром-субкомпенсирана
вестибуларна функция.Захарен диабет тип 2 с КДС Диабетна полиневропатия.Тотален
вагинален пролапс.Инконтиненция
на урина.Шийна и лумбална спондолоза, с ЕР на ТЕЛК 2241/153 от 26.09.2012 г. на
ищцата е била определена намалена работоспособност. С ЕР № 2928/199 от
23.11.2018 г. й е призната 52 % намалена работоспособност и доказана
неблагоприятна еволюция на захарен диабет тип 2 и сърдечна диастолна
дисфункция, които са усложнения от диабета. Това
заболяване на ищцата е установено през 2008 г. и е провеждано медикаментозно
лечение. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че ищцата страда от
метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 с множествени и неуточнени усложнения
и проява на характерни и типични за заболяванията признаци, описани в
заключението на вещото лице– подпухналост, акантоза, меланодермия и др. От заключението на вещото специалист ендокринолог и заключението на съдебно –психологичната експертиза,
по делото се установява, че развитието на заболяванията и влошаващите здравето
болестни процеси са предиспозирани генетично, но без
данни за генетична обремененост при ищцата, в
съчетание с продължителни психо-емоционални
пренапрежения. От заключението на вещото лице психолог и епикриза
ИЗ № 31899/2016 г. от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, Клиника по токсикология и постановление
на прокурор от СРП по пр.пр.№ 34017/2016 г., водено
за престъпление по чл.127, ал.1 от НК, се установява, че преживяното психотравмено събитие за ищцата, в този период от развитие
и формиране на личностната й представа и самооценка и на способността за
общуване и партниране с другите е повлияло негативно на нейната психика за
продължителен период, довело е до суицидни мисли и действия (опит за
самоотравяне), както и невъзможността да преодолява последици от психическо
натоварване в други ситуации. След като срещу ищцата е било повдигнато процесното обвинение и до оправдаването й, са настъпили
негативни промени в психическото и емоционалното й състояние- затваряне в себе
си, нежелание да излиза, силен и продължителен стрес, нервно разстройство и
притъпяване на емоции и радости от случващото се в света около нея, психично
напрежение и чувство на обърканост, безнадежност и изчерпаност. В тази насока са и показанията на свид. В., преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК,
от които се установява, че след повдигането на обвинението ищцата се затворила
в къщи, не общувала дори със съседите си, страдала от безсъние. Тя станала
мрачна и затворена, била постоянно обзета от негативни мисли и чувство за
обреченост.
От заключенията на
допуснатите съдебно медицинска и съдебно психологическа експертиза, които съдът
прецени поотделно и в съвкупност със свидетелските показания, се установява, че
влошаването на психическото и емоционално състояние на ищцата са допринесли и
за обостряне на заболяванията й и влошаване на общото й здравословно състояние,
което налага и комплексното им съвместно лечение. От заключението на
съдебно–медицинската експертиза и показанията на свид.К.се
установява, че ищцата е със силно увредено общо здравословно състояние и дори и
към момента, след като наказателното производство вече е приключило, тя е видимо
напрегната, тъжна и апатична. От заключението на вещото лице психолог е видно, че
оправдаването й е повлияло успокояващо, но не е довело до пълното й психическо
и емоционално възстановяване. Емоционално наранената й психика се възстановява
бавно, нуждае се от терапевтична намеса за достигане на психично равновесие.
От показанията на разпитаните свидетели, се установи че по време и след
наказателното производство,
като пряко следствие от тях,
ищцата е
претърпяла и неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в стрес, притеснения от явяването й в съдебно заседание и
чувство за предрешеност и очаквания за неблагоприятно
развитие на делото, притеснения от това, че несправедливо обвинена в такова
тежко престъпление. С показанията си свид.К.сочи, че
с повдигане на обвинението и придобиването на известност на случая, името на ищцата
на професионалист с дългогодишна безупречна професионална работа е било
опетнено и впоследствие е било невъзможно да продължи професионалния си път.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на неимуществени вреди за основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на п.в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, която хипотеза е налице в настоящия случай, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъплени, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.
2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат
само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
В случая е образувано и проведено наказателно производство и ищцата
е била обвинена в престъпление и в последствие оправдана, поради
което са налице законовите предпоставки за възникване отговорността на
държавата за вреди. С действията си П.по предявяване
и повдигане на обвинение, по което ищцата е била
оправдана, на същата са причинени и е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство и чест, негативни психически изживявания и
притеснения, чувство на безпокойство, че
е обвинена и може да бъде осъдена,
страх и несигурност за
изхода от делото. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства. С оглед на задължителната съдебна практика,
изразена в постановеното по чл.290 от ГПК решение № 480/ 23.04.2013г. на ВКС на Република България, Гражданска колегия, ІV отделение, по гр.дело № 85/2012
г., според която такива вреди следва да
се приемат за настъпили и без формални външни
доказателства, както и като взе предвид гласните доказателства събрани по делото, съдът
приема че за ищцата са
настъпили описаните в исковата молба вреди, които обичайно засягат по негативен начин
психическото и физическото състояние на човека
и настъпват у всекиго, както и причинно следствената им връзка с незаконното обвинение.
Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди
причинени от действията на нейните
органи, когато между двете да
съществува причинно следствена връзка, което следва и от общата разпоредба
на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, и тя не може да се
предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва
да бъде доказана
от ищеца, извън случаите, когато се претендират
вреди в рамките на обичайните такива, което също бе установено по делото. В резултат на повдигнатото и
поддържано обвинение здравословното състояние на ищцата се е влошило и въпреки
провежданото лечение, заболяването от което е страдала - захарен диабет тип 2 се
е развило изключително неблагоприятно с тежки усложнения и са настъпили
необратими увреждания за здравето й. Влошило се е и общото й здравословно
състояние. Особено тежко се е отразило обвинението върху психическото здраве на
ищцата и емоционалното й състояние, което дори след оправдаването й не е
възстановено и състоянието й изисква терапевтична намеса. Съдът, като взе
предвид заключенията на съдебните експертизи намира, че тези вреди са настъпили
в пряка причинно следствена връзка с действията на П.и в периода на повдигане и
поддържане на незаконното обвинение.
Размерът на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя с оглед критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД. Той включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. При определяне на обезщетението в случая на фактическия състав на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата, този критерий включва преценка на обстоятелства и относно продължителността на периода, през който е провеждано наказателното преследване, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение и процесуална принуда, разгласяването му и свързаните с това последици. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено "по справедливост" обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда е налице задължителна съдебна практика - т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на ВКС, която настоящият съдебен състав съобрази. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент П.на РБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди в хипотезите по чл. 2 ЗОДОВ, за размера на обезщетението е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато обвинението е било повдигнато за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице, следва да се прецени как то се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист. В тези случаи справедливостта изисква определяне на обезщетение за търпените неимуществени вреди в по-голям размер.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че продължителността на воденото наказателно производство във всичките му фази следва да се вземе предвид при определяне на глобалния размер на обезщетението. В случая е установено, че производството е продължило извън рамките на разумните срокове по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. От значение за квалифицирането му като такова, е не само продължителността на делото като изминал период от време, а и извършените през този период действия от органите на разследването, респ. съда и страните. При преценката си за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на лицето и поведение на компетентните органи. За определяне на сложността на делото са от значение естеството на фактите, които следва да бъдат установени, съответно-броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса.
В случая наказателното
производство се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като е за умишлено
престъпление, съставляващо особен тежък
случай, водено е срещу повече от десет лица и по обвинения за множество
престъпления. Разглеждането на делото с участие на подсъдими и защитниците им,
както и необходимостта да се осигури процесуална възможност за това и да се гарантира
правото на защита (в т.ч. чрез осигуряване на независим и безпристрастен съд) е
станало причина за забавяне на разглеждането на делото и за отлагането му от
открити съдебни заседания. Спирането на делото е било обусловено от обективни
обстоятелства. Събирането на доказателства и извършването на процесуалните
действия са били извършени в законовите срокове и делото не е било отлагано по
причини, настъпили поради действия или бездействия на п.или съда.
Предвид всички тези, установени
по делото обстоятелства, и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 420 лв. и средна работна заплата от 990 лв.
месечно по данни от НОИ за 2016 г.), настоящият
съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпяни от ищцата
(доколкото те изобщо могат да
се оценят в пари и да се
овъзмездят с парично обезщетение), което да е достатъчно
по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – 30 000
лв.
Този размер на обезщетението
съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида
на упражнената спрямо ищцата процесуална принуда
– взета е била най-леката мярка за неотклонение, приключването
на делото в първа инстанция, което сочи на по-нисък интензитет на търпените
вреди, така и на продължителността на
воденото наказателно производство, което от своя страна е довело до по-големи
вреди. Също така съдът съобрази, че повдигнатото обвинение е във връзка с
професионалната дейност на ищцата, което е причинило вреди върху професионалния
й авторитет и невъзможността да се реализира в бъдеще, въпреки дългогодишния си
опит и стаж. Това обстоятелство обуславя по-висок размер на обезщетението, тъй
като обвинението е за деяния, извършени
в сферата на професионалната й
реализация, като п.неоснователно е поддържала висящността на наказателното преследване за престъпления, извършени при осъществяване
на ръководните й
длъжностни функции. Това е накърнило невъзвратимо професионалната репутация на ищцата и й е причинило повече страдания в сравнение с общия случай на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, което обуславя присъждане на обезщетение
над средния обичаен размер. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази и съдебната
практика на ВКС обективирана в Решение №
214 от 11.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 171/2017 г., IV
г. о., ГК; Решение № 79
от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г.
о., ГК.
Поради
изложеното, съдът намира, че искът е основателен и доказан в предявения размер и
следва да се постанови решение, с което да бъде изцяло уважен.
На основание чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от делото,
ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските
за дължима и внесена държавна такса в размер на 10 лв. Следва на основание чл.38 от ЗАдв да бъде осъден
ответника да заплати и адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004 г. в размер на 1430 лв. Следва ответникът да бъде осъден да
заплати на СГС разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 440 лв.
Водим от изложеното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.-
гр.София 1000, бул.”******да з а п л а т и на Г.Ц.И. с ЕГН ********** сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание по чл.2, ал.1, т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в резултат на обвинение в престъпление, по което е оправдана с влязла в
сила присъда №328 от 05.12.2016 г. по НОХД № 3414 по описа за 2010 г. на СГС,
НО,
25 състав, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 21.12.2016 г. г. до окончателното й
изплащане, както и 10 лв. разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.-
гр.София 1000, бул.”******да з а п л а т и на адвокат М.И.П. от САК сумата от 1430 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.-
гр.София 1000, бул.”******да заплати на Софийски градски съд 420 лв. разноски по делото, на основание
чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕПИС
от решението да се връчи
на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: