Р Е Ш
Е Н И Е
(при признание на иска)
№…………………
гр. К., 20.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на седми май две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1676 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, законен представител – Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез процесуалния си представител твърди, че на 25.02.2016 г. между „И.А.М.“ АД (заемодател) и А.Д.Я. (заемател) бил сключен Договор за паричен заем с № ****, в съответствие е разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1191.84 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 191.84 лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.02.2017 г. на 26 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 45.84 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била на 10.03.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска - на 23.02.2017 г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 913.90 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 35.15 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 80.99 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 17.06.2016 г. до датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Общият размер на начислената лихва бил 87.53 лева, съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена, била в размер на 1439.66 лева, с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 280.12 лева, такса разходи: 45.00 лева, договорна лихва: 191.84 лева, главница: 922.70 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 23.02.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.03.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № ****/25.02.2016 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ****, била правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ****. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/****/02.03.2017г. от страна на „И.А.М.“ АД, изпратено с известие за доставяне, получено на дата 09.03.2017 г. В тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №1003/2018 г. била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение в срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А.Д.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, законен представител – Н.Т.С.и М.Д.Д.
сумата от 77.30
лева (седемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща главница,
дължима по договор за паричен заем, сключен на 26.02.2016г. с номер: **** между
„И.А.М.“ АД и А.Д.Я. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора
е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК **** (правоприемник
на който е „А.з.с.н.в.“ АД - понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****) по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); сумата от 633.78 лева
(шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължения за периода от 16.06.2016 г.
до 23.02.2017г.; сумата от 87.53 лева (осемдесет и седем лева и петдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за забава считано от 17.06.2016 г. до
01.07.2018г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 02.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 561 от 04.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1003/2018 г. по описа на Районен съд К..
Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът А.Д.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** си представител признава иска изцяло и моли за разсрочено плащане.
В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно правото на задълженията си, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, искът н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД з. признаване за установено по отношение на А.Д.Я. на вземането по оспорената заповед за изпълнение, следва да бъде уважен като на основание член 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Следва ответницата да бъде осъдена да понесе разноските по исковото производство в размер на 325 лева за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
че А.Д.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, законен
представител – Н.Т.С.: сумата от 77.30 лева (седемдесет и седем лева и тридесет
стотинки), представляваща главница, дължима по договор за паричен заем, сключен
на 26.02.2016г. с номер: **** между „И.А.М.“ АД и А.Д.Я. (заемополучател), като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК **** (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД -
понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****) по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия); сумата от 633.78 лева (шестстотин тридесет и
три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължения за периода от 16.06.2016 г. до
23.02.2017г.; сумата от 87.53 лева (осемдесет и седем лева и петдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за забава считано от 17.06.2016 г. до
01.07.2018г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 02.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 561 от 04.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1003/2018 г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА А.Д.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по ЧГрД № 1003/2018 г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.