Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 10.04.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 8 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 137 от
07.09.2018г., постановено по гражданско дело № 113/2017г. по описа на РС- гр. С.,
е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 4, изречение първо от ГПК на Л.К.Д. срещу О.С. и Е.К.Т. за установяване на неистинност на официален удостоверителен
документ – скица № 686/20.04.1995 г., издадена от техническата служба на О.С.
изразяваща се в невярно отразяване на тази скица на източната външна
регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. С.
от 1978 г. към улица с о.т. 681 и в липса на цифрово и графично отразяване
на скицата, че част от имота с площ 114 кв. м., попада в улица с о.т. 681
– публична общинска собственост.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанцонното
производство Л.Д.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че необосновано първоинстанционният съд не е възприел заключението по
съдебно- техническата експертиза, което е в смисъл, че на тази скица източната
регулационна граница на процесния имот (откъм
улицата) била неправилно нанесена, както и че, в резултат от неправилното
нанасяне, действителната площ на имота би била по- голяма отколкото
отбелязаната в скицата. Счита, че изводите на съда по този въпрос не
съответстват на събраните по делото доказателства и са необосновани, като
почиват изцяло на предположения. Позовава се на конкретни писмени доказателства
по делото. Претендира допуснати нарушения на чл. 200, 201 и 202 от ГПК. Прави доказателствено искане. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което уважава предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия
О.С. който оспорва жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Твърди, че жалбата е бланкетна
и че в нея липсва конкретна аргументация. Споделя мотивите на районния съд. Поддържа
твърденията си за недопустимост на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемата
Е.Т., с който жалбата се оспорва. Процесуалният й представител споделя мотивите
на районния съд, както и крайния му извод за отбелязването върху скицата,
отразяващо регулационната граница на процесния парцел
(понастоящем – УПИ) откъм улицата. Изразява становище за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес от предявяването му, основано на твърдения, че
ищецът не притежава право на собственост нито върху поземления имот, нито върху
построените в него обекти на допълващото застрояване. Моли съда да остави
жалбата без уважение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. С., която поддържа жалбата и моли съда да
я уважи по изложените в нея съображения, като отмени
атакуваното решение на РС- С.. Счита, че заключенията на вещите лица в първоинстанционното и във въззивното
производство не се разминават. Прави извод, че в процесната
скица не са отразени регулационната и кадастралната граница на имота, а двата
гаража са построени върху уширение, предвидено за
улица. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на адв. В.. Представя писмени бележки, в които възпроизвежда
доводите от въззивната жалба и обосновава
допустимостта на иска, като анализира процедурата по узаконяването на гаража и стопанската
постройка.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемата Е.Т. не се явява. Представлява се от
адв. В., която
оспорва жалбата, поддържа отговора, и счита, че предявеният иск е недопустим
поради липса на правен интерес. Мотивира се с това, че процесният документ (скица с виза) не касае притежавано от ищеца
имущество а и не е документ за собственост, поради което не може да обоснове
евентуални негови собственически претенции. Счита, че верността на документа
има отношение само към законността на постройките, но не засяга правото на
собственост върху тях. Оспорва твърденията на жалбоподателя за наследствено правоприемство в негова полза по отношение на поземления
имот и построените в него гаражи, като изтъква, че, към момента на смъртта на
общия наследодател на страните, процесният имотът е
принадлежал изцяло на доверителката й. Моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представя писмени бележки, в които
обосновава тезата си за недопустимост на иска поради факта, че процесната скица не е документ за собственост, както и
поради липса на наследствено правоприемство в полза
на ищеца по отношение на гаража и стопанската постройка. Изтъква също така, че
ПУП на гр. С. понастоящем е отменен в частта му, касаеща
улица с о.т. 681 и о.т. 682. При условията на евентуалност, счита жалбата за
неоснователна. Прави изводи от факта, че скицата е представена единствено в
монохромно копие.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемият О.С. се представлява от юрк. Л.,
който оспорва жалбата. Споделя казаното от адв. В.
по въпроса за допустимостта на иска. Счита, че в случая липсва правен интерес,
който да я обуславя. Счита, че приетото от въззивния
съд заключение по СТЕ е в смисъл, че данните в скицата не противоречат на ПУП.
Прави извод, че площите по документи и графична част са един и същи, и че няма
разминаване, а другите граници на имота са идентични, поради което било без
значение, дали източната регулационна граница е отразена или не. Моли съда да
остави без разглеждане въззивната жалба или да
потвърди решението на районния съд. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в
които поддържа довода си за недопустимост на предявения иск, като анализира
наследствените правоотношения между останалите две страни в производството и
прави извод, че ищецът не би могъл да придобие права, независимо от (не)истинността
на процесната скица. Счита, че искът по отношение на
общ. С. е недопустим и поради това, че между общината и ищеца няма правен спор,
чието разрешаване би било обусловено от изхода на настоящото дело.
Алтернативно, счита жалбата за неоснователна, като се позовава на заключението
на в.л. Г. в частта му, според която скицата не противоречи на сега действащия
ПУП, а само графичната й част е непълна. Счита, че непълнотата на графичната
част на скицата не може да се приравни на неистнност
на скицата.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната
инстанция е прието заключение по СТЕ, изготвено от в.л. арх. Г.Г.. Съгласно това заключение, източната регулационна
граница на процесния УПИ V-2574
по плана от 1978 г. не е отразена на процесната скица
№ 686/1995 год., а пред източното лице на имота има нанесена линия, която,
според вещото лице, е реална настояща кадастрална граница на пътното платно,
вкл. неговия западен тротоар. Съответно, петната за узаконяване на двете
едноетажни постройки (гараж и стопанска такава) са разположени почти изцяло
извън източната регулационна линия на процесния УПИ и
попадат върху нереализираното улично уширение. Направен
е извод, че графичното изображение и текстовата част на процесната
скица не противоречат на сега действащия ПУП-КР, но на скицата не е отразена
източната регулационна линия на процесния парцел
(понастоящем – УПИ), т.е. графичната част на скицата е непълна.
В отговор на втория поставен въпрос,
вещото лице е описало площта и начина на формиране на зоната, заключена между
източната кадастрална граница на процесния имот и
западната граница на пътното платно (с тротоара). Посочило е, че тази зона
включва 12 кв.м. общинска придаваема част и 92 кв.м.
от нереализираното пътно уширение, но в скицата не е
отразен нейният статут. Урегулираната площ на УПИ V-2574
е 475 кв.м., а площта на неурегулирания имот пл. № 2574 е 453 кв.м., като
разликата е се формира от придаваеми 10 кв.м. от имот
№ 2572 и 12 кв.м. от общински имот по източното лице на парцела. За придобиването
тези площи по регулация бил съставен нотариален акт през 1986г.
Към заключението е изготвена комбинирана
скица, която онагледява текстовата му част.
Разпитана в открито съдебно заседание пред въззивния
съд, арх. Г. е заявила, че източната регулационна граница на УПИ V-2574 по плана от 1978 г. не е отразена на процесната скица № 686/1995 год., като въобще няма нанесена
източна регулационна граница. Вместо това, като източна граница с черен контур
е отразена кадастралната граница на имот пл. № 2574 по кадастралната основа на
плана от 1978 г. Съгласно този план, регулационната граница минава източно от
кадастралната граница, но не е отразена. При това гаражът и стопанската
постройка частично излизат извън регулация и извън кадастър, като цифровите
данни за тях отговарят на действащия план. Според вещото лице, графичната част
на скицата е непълна, но квадратурата отговаря на действащия план. Описва
значението на различните цветове, използвани в скицата. Прави уговорка, че
приложеното по делото копие на процесната скица е
черно-бяло (монохромно), а заключението е формирано въз основа на сравнение между
него и предоставеното й от общината копие, но без запознаване с оригинала.
Прави извод, че уличната регулационна линия между парцел V и уширението на улица „П.“
или въобще не е нанесено, или не е излязло на копието, което е възможно, с
оглед нейния цвят. Сочи, че площта от 114 кв.м., означена като публична
общинска собственост, се състои от 92 кв.м. нереализирано улично уширение, 10 кв.м. придаваема
площ от УПИ III-2572 и 12 кв.м придаваема
площ от общински имот. Много малка част от гаража и стопанската постройка откъм
запад попада в зоната по нотариалния акт. Заявява, че няма разминаване между
графична и текстова част на скицата, т.е. като квадратура на имота отговаря, но
парцелната линия не е изобразена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалваните съдебни актове, а по
допустимостта - в обжалваните им части, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбите.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана, макар и оскъдно мотивирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
Неоснователни са доводите на въззиваемите
за недопустимост на предявения иск, а оттам – и на постановения по него съдебен
акт. По този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение съдът отбелязва, че допустимостта на иска се преценява въз
основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. В случая те
обуславят потенциална възможност за ищеца да придобие права, ако успее да обори
истинността на процесната скица. Дали тази възможност
ще бъде реализирана, респ. дали възраженията на ответниците
(изложени и във въззивното производство) ще се окажат
основателни и ще осуетят ищцовата претенция, е въпрос
по съществото на бъдещ правен спор и, евентуално, на бъдещо съдебно
производство, в което ще се изследва правото на собственост върху земята и
постройките от допълващото застрояване. Този въпрос, обаче, не е предмет на
настоящото дело, поради което съдът няма правомощие да се произнася по него и
да анализира по същество изложените във връзка с това твърдения на страните.
Обратното би означавало, настоящият съдебен състав да предрешава изхода на този
бъдещ спор, и, в зависимост от него, да формира извод за допустимост или
недопустимост на разглеждания в настоящото производство иск по чл. 124, ал. 4
от ГПК.
Също така следва да се отбележи, че доводите на процесуалния
представител на Е.Т. за разлика между право на собственост върху сградите и
тяхната законност са по принцип правилни. Те, обаче, не обосновават липса на
правен интерес за ищеца от предявяване на иска, а с това – и недопустимост на
последния. Видно от текста на исковата молба, ищецът твърди, че незаконно
построените сгради били узаконени само на името на ответницата Т., въпреки че
били изградени от нея и от родителите им. Следователно, ако се установи, че не
са съществували предпоставки за узаконяване на тези постройки на името на Т.
като техен едноличен собственик (вкл. поради използване на неистинска скица), делбеният съд, по реда на косвения съдебен контрол, би
следвало да не зачете акта за узаконяването им и да ги третира като незаконни
строежи, в който случай се поставя въпрос за тяхната търпимост и годността им
да бъдат обект на собственост или делба. Освен това, ако останалите твърдения в
исковата молба се окажат верни, тези сгради са били в съсобственост между съсобствениците
на поземления имот, а, след смъртта на част от тях, не е изключено ищецът да е придобил
идеални части от правото на собственост по наследство. Дали тези сгради действително
са били част от имуществото на наследодателя към момента на откриване на
наследството, и дали Д. е бил негов наследник и е можел да придобие идеални
части от тях в качеството си на такъв, е въпрос по съществото на бъдещ правен
спор, който не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Неоснователен е доводът на общ. С. за недопустимост на иска
поради липса на правен спор между общината и ищеца, чието разрешаване би било
обусловено от изхода на настоящото дело. Наистина, няма данни за такъв съпътстващ или бъдещ правен спор,
но самото настоящо дело е породено от правен спор между оспорващото скицата
лице и общината в качеството й на орган, който я е издал. Поради това съдът
намира, че общината също е надлежен ответник по предявения иск.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав не споделя крайния
извод, до който е достигнал първоинстанционният съд.
Наистина, този съд правилно не е ценил
заключението на в.л. П., доколкото съдържащият се в него извод за разполагане
на източната регулационна граница на УПИ V-2574 върху източните стени на гаража и стопанската
постройка почива изцяло на предположения.
Също така правилен е и изводът на първоинстнационния съд, че скицата отразява вярно площите
на процесния имот/парцел преди и след регулацията.
Неправилен, обаче, е изводът, че полудиагоналната отсечка, преминаваща през западните части
на гаража и стопанската постройка, представлява източната регулационна граница
на този парцел. Както от заключението на в.л. П., така и от заключението на
в.л. Г., се установява, че действителната регулационна граница (ненанесена на
скицата) е успоредна на осовата линия на улицата и не
е разположена под ъгъл (т.е. полудиагонално) спрямо
нея. Тъй като такава успоредна линия не се открива на процесната
скица, съдът не споделя извода на първоинстанционния
съд, че полудиагоналната отсечка съвпадала по
местоположението си точно с червената линия, обозначаваща уличната регулационна
граница на процесния УПИ. Освен това, на извадките от
плана тази разположена под ъгъл отсечка е отбелязана с черен, а не с червен
цвят, т.е. тя обозначава кадастрална граница на имот, а не регулационна граница
на парцел. Поради това и с оглед заключението на в.л. Г., съдът намира, че тази
отсечка съответства на източната кадастрална граница на имот пл. № 2574, а
действителната регулационна граница на УПИ V-2574 е разположена източно от нея и е успоредна на осовата линия на улицата, но не е отбелязана на скицата.
Между тези две граници (кадастралната и регулационната) е заключена придаваема по регулация към имот № 2574 трапецовидна част
за формиране на УПИ V-2574, която, според в.л. Г., е с
площ 12 кв.м. При тези данни, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че скицата отразява (и то – вярно)
регулационната граница на процесния парцел
(понастоящем – УПИ). Следователно, основателни са претенциите на ищеца за
неистинност на процесната скица № 686/20.04.1995 г.,
която неистинност се изразява в невярно отбелязване (на практика –
неотбелязване) на източната регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по
регулационния план на гр. С. от 1978 г. към улица „П.“ между о.т. 681 и
о.т. 682.
Въззиваемите навеждат довод, че липсата на отбелязана източна
регулационна линия на парцела в процесната скица може
да се дължи на недобро качество на направеното копие, което е представено по
делото. Този довод е основан на изявленията на в.л. Г., че копието е монохромно,
а, доколкото уличната регулация се отбелязва с червен цвят, е възможно, тя или
да не е нанесена на скицата, или да не се е отбелязала при копирането на
последната. Настоящият съдебен състав намира довода за неоснователен поради
следните съображения. Видно от представените извадки от действащия ПУП, в него с
червен цвят са отбелязани не само страничните граници на улицата, но и нейната осова (пунктирна) линия с осови точки, а също и западният край на северната граница
на парцела (със специфична чупка). Всички тези линии и точки са ясно обозначени
на процесната скица, което означава, че представянето
й във вид на копие не се е отразило неблагоприятно върху означенията с червен
цвят, които оригиналът съдържа. Следователно, не може да се приеме, че в
оригинала на скицата е съществувала и източната регулационна граница на процесния парцел, а липсата й в копието се дължи на
несъвършенства на самото копие. Точно обратното: щом наличното копие на скицата
съдържа отбелязана с червено улична осова линия и и осови точки, но не съдържа източна регулационна граница на процесния парцел в същия цвят, следва да се приеме, че такава
липсва и в оригинала.
С оглед изложените в горния абзац
съображения, неоснователен се явява и доводът
на процесуалния представител на общината, че заключението на в.л. Г. е
необосновано, тъй като не бил изследван оригиналът на скицата. Нещо повече:
дори неизследването на оригинала да е обусловило някакви недостатъци на
заключението, няма основание, те да се тълкуват във вреда на ищеца, тъй като от
него не може да се очаква да разполага с оригинал на процесната
скица, а двамата ответници (единият от които я е
издал, а другият се ползва от нея) са заявили, че не могат да представят такъв.
Неоснователно въззиваемите
се позовават на изявлението на в.л. Г., че изследваната скица не противоречи на
сега действащия ПУП. На първо място, това изявление следва да бъде тълкувано не
изолирано, а във връзка с формирания изричен извод на вещото лице, че „…липсва
отразяване на източната улична регулационна линия на процесния
парцел …. т.е. графичната част на скицата е непълна“, който недвусмислено сочи
на несъответствие между скицата и плана. Освен това, изявлението за
непротиворечие на стр. 9 от заключението е направено непосредствено след
обсъждане на факта, че предвижданията на регулационния план не са били
реализирани, а с Решение № 917 по Протокол № 25/27.04.2017г. Общинският съвет
го е отменил в частта му, касаеща улица между о.т.
681 и о.т.682 и е допуснал негово изменение съгласно скица- предложение по чл.
135 от ЗУТ. Поради това, съдът намира, че цитираното изявление на в.л. Г. отразява
мнението й към настоящия момент в контекста на актуалното състояние на плана
(т.е. след частичната му отмяна от Общинския съвет), но то не може да заличи
или омаловажи факта на безспорно установената липса на спорната регулационна
граница на парцела към момента на изготвяне на скицата. Поради това и доколкото
предмет на изследване в настоящото производство е съответствието или
несъответствието на скицата с плана към момента на нейното издаване
(20.04.1995г.), съдът намира, че комплексното и систематично тълкуване на цялото
заключение на в.л. Г. налага извод за неистинност на съдържанието на скицата в
неговата графична част към момента на издаването й.
Не обосновава обратен извод фактът (на който
се позовават въззиваемите), че текстовата част на
скицата е вярна, както и че площите на процесния
имот/парцел са посочени коректно. Според настоящия съдебен състав, вярното
посочване на площта на един поземлен имот в скица не е достатъчно нито за
определяне на точното му пространствено разположение върху земната повърхност,
нито за съобразяването на тази скица с действащия към момента на издаването й
план. Именно тези, обаче, са спорните между страните въпроси в настоящото
производство, като от техния отговор зависи, дали скицата е с вярно или с
невярно съдържание. Освен това, съгласно трайната съдебна практика, площта не е
съществен индивидуализиращ белег на имота. Поради това съдът намира, че вярното
посочване на площта на имота, придаваемите части и
площта на предвидения по регулация парцел не е решаващо за преценката, дали процесната скица е с вярно съдържание или не.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва,
че, отделно от посочените от ищеца пороци, скицата отразява съществено невярно
действалия към момента на нейното издаване ПУП и в частите й, касаещи преходите
на уличната регулация между процесния парцел/имот и
съседните му от север и от юг парцели/имоти, както и в частта й, касаеща западния край на северната граница на процесния парцел/имот – както кадастрална, така и
регулационна.
Същевременно,
неоснователно е твърдението на ищеца, че скицата е с невярно съдържание поради липса на цифрово и
графично отразяване на нея, че част от имота с площ 114 кв. м. попада в
улица – публична общинска собственост. Както се обоснова по- горе, не може да
се приеме, че на скицата процесният УПИ е разположен
върху предвиденото по ПУП улично уширение. Освен
това, площта на уширението не е 114 кв.м., както
твърди ищецът, а 92 кв.м. Поради това отсъствието на тези претендирани
от ищеца обстоятелства в скицата не я правят невярна. Точно обратното: ако те
биха били отбелязани по посочения от ищеца начин, те биха допринесли
допълнително за нейната невярност.
С оглед
гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважава.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
25лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице и 450 лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
Отмяната на обжалваното решение налага промяна и на отговорността
за разноските, присъдени от първоинстанционния съд,
като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените от последния разноски пред С.ския
районен съд, а именно: 600 лв. – адвокатски хонорар, 50 лв. – държавна такса, и
130 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 137 от
07.09.2018г., постановено по гражданско дело № 113/2017г. по описа на РС- гр. С.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.К.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, и О.С. с
адрес ***, че скица № 686/20.04.1995 г., издадена от техническата служба на О.С. е
документ с невярно съдържание поради неотразяване на източната регулационна граница
на парцел V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. С. от 1978 г. към
улица „П.“ в частта й между о.т. 681 и о.т. 682.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ЕГН **********
и адрес ***, и О.С. с адрес ***, да заплатят на Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес
***, разноски във въззивното производство в размер на
725 лв.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ЕГН **********
и адрес ***, и О.С. с адрес *** да заплатят на Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
разноски в първоинстанционното производство в размер
на 780 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.