Р Е Ш
Е Н И Е
№ II- 49 10.03.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
секретаря ………….Т.Стоянова …………като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 243 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Главна
дирекция „Национална полиция“ –МВР,чрез гл.юрисконсулт Румена Стоичкова, с
адрес на призоваване : гр.София, бул.“Александър Малинов“ №1 против решение №
3175/22.11.2019г по гр.д.№5751/2019г на
Районен съд –Бургас, с което е осъдена
главната дирекция да заплати на Н.Д.Б.
сумата 1763,21лв ,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
258,40часа извънреден труд, представляваща разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 19.07.2016г -19.07.2019г и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 и сумата 214,91лв ,представляваща мораторна лихва за периода
от 30.10.2016г до 18.07.2019г ,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.07.2019г до окончателното изплащане и разноски в размер на 350лв.
В нея се оспорва атакуваното решение като неправилно.Оспорва се изводът на
съда,че след като в Наредба № 8121з-407/11.08.2014г е предвиден коефициент за
преобразуване на нощния труд 0,143,а в следващите наредби такъв коефициент
липсва, е налице празнота, като се твърди, че не е налице хипотеза на непълен
нормативен акт и липсва необходимост
такава празнота да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на нормите на КТ.
За служителите на МВР е налице специална
уредба – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,издадена на основание
чл.187,ал.9,вр.с ал.8,чл.187а,ал.4 и
чл.188,ал.1 от ЗМВР.Счита,че неправилно съдът е приложил чл.9 от
НСОРЗ,тя е неприложима ,тъй като
не са налице две от предпоставките за това – продължителност на нощното
работно време по –малка от дневното и
трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Правоотношенията на служителите на МВР се регламентират от общия ЗДСл и специален ЗМВР,които регламентират една и съща материя
,а и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не се
предвижда механизъм за превръщане на нощните часове в дневни.Освен това
чл.187,ал.3 от ЗМВР предвижда ,че продължителността на нощния труд е до 8 часа,
а не 7 часа, каквото е ограничението на КТ –чл.140,ал.1.При тази продължителност коефициента на корекция би бил 1, а не 1,143.
Оспорен е изводът на съда, че неприлагането на разпоредбите на КТ и НСОРЗ ще
постави в неблагоприятно положение служителите на МВР в сравнение с другите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение. Поддържа, че е
налице специална уредба на допълнителните възнаграждения на държавните
служители ,която изключва общата такава. Налице е позоваване на чл.46,ал.1 ЗНА, като се сочи ,че нормите
на цитираната по-горе Наредба са ясни и
не възниква необходимост да се тълкуват.Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на ответника, наведени
в отговора на исковата молба и писмената защита.Счита предявения иск за неоснователен и моли да се отмени атакуваното решение и той да бъде изцяло
отхвърлен.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Н.Д.Б..В съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът като
съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано
пред първоинстанционния съд по предявен от Н. Д.Б.
против Главна дирекция „Национална полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 738
лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 123 часа, за периода от 19.07.2016г до 19.07.2019 година, получени
при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 , сумата 90лв, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми от момента ,в който те
са станали изискуеми ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска-19.07.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на
12-часови смени като старши полицай, младши инспектор в група 1 ППД към сектор „Охрана на обществения ред, железопътен
транспорт в Зонално жандармерийско управление гр. Бургас. Същото е звено към
дирекция „Жандармерия“, на структурно подчинение на ГД „Национална полиция“ към МВР. Същият е със
статут на държавен служител. За положения извънреден нощен труд от 123 часа ,получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.В хода на производството, искът за главница е увеличен на 1763,21лв, дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 258,40часа за същия период , а искът за мораторни лихви е увеличен
на 214,90лв ,с молба от 25.10.2019г.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата,
в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период.Оспорен е доводът ,че е налице празнота в уредбата и
следва да се приложи НСОРЗ.Счита ,че по аналогия се прилага нормативен акт,само
ако даден въпрос не е уреден,а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният
труд е уреден подробно.ЗМВР и издадените
по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните
работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи
трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по
аналогия.Освен това ,ако се прилага нормативен акт по аналогия ,би трябвало да
ЗДСл,но не и КТ,а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.Счита ,че
искът би бил основателен само за периода от 29.07.2016г до
02.08.2016г ,когато е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г,поради
отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г от ВАС и то само, ако след
преизчисление се получи като резултат извънреден труд ,който не е заплатен.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността старши полицай в група 1 ППД
към сектор „Охрана на обществения ред,железопътен транспорт в Зонално
жандармерийско управление гр. Бургас.
Безспорно е също така,че за периода от 19.07.2016г до 19.07.2019г той е
полагал труд на 12-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа
до 6 часа ,като нощният труд е 1807 часа,за
който му е изплатено възнаграждение по 0,25лв на час,или общо 451,75 лв/в този
смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения
нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 2065,40 часа.Разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 258,40 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението
е в размер на 1763,21лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или
24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата извън
редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите
,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на
нормативен акт, която да бъде преодоляна
чрез прилагане на НСОРЗ.
Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а също и спрямо
работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г
от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра
на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.Възражението
във въззивната жалба ,че чл.46,ал.1 ЗНА предвижда ,че при неяснота нормативните
актове се тълкуват в смисъла ,който
отговаря на други разпоредби,на целта на търкувания акт и на основните начала
на правото на РБ.В случая не се касае за неяснота ,а за непълнота на подзаконов
нормативен акт. В тази връзка, следва да се има предвид
разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
По възражението,че
чл.187 ,ал.3 ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа, за разлика от
чл.140,ал.1 КТ ,където нощния труд е ограничен до 7 часа и прилагайки механизма
на чл.9 от НСОРЗ, коефициента на корекция би бил 1 ,съдът намира следното: ЗМВР
и ЗДСл не регламентират нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта, при 5-дневна работна седмица ,както и нормалната продължителност
на работното време през нощта ,както това е сторено в чл.140,ал.1 КТ
–нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следва да е приложима и за
смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при
работа на 12 часови смени, каквито са били тези на въззиваемия. Те не регламентират и обратното, т. е. че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, чл. 49, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). Следва да се приеме, че в чл. 187, ал. 1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от
видовете работно време ( нормално, удължено, намалено и непълно), като
продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от
деня, аналогично на уредбата в КТ. Не
може да се приеме, че в чл. 187, ал. 1
и 3, изр. 4 ЗМВР
е установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на
тази категория държавни служители в МВР: обща и еднаква продължителност на
работното време през деня и през нощта от 8 часа. Не е използван израза "8
часа в денонощието", а "8 часа дневно", което следва да се
приеме за синоним на "8 часа през деня". В трудовото право
"дневно" е работното време, при което трудът се полага през дневната
част на денонощието. Относно тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че "при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", следва да се приеме, по своята правна същност то представлява
ограничение на средното работно време за тази категория служители, които
полагат нощен труд, на 8 часа за всеки период от 24 часа.Въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната
продължителност на работното време за работа при нормални условия на
труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните
служители-полицейски органи, поради което не е изключена трансформацията на положени часове
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи коефициент 1
(8: 8). В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време. Ето защо при подобна непълнота в специалния закон
следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората
величина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7
часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1, 143.По същите съображения съдът не възприема възражението
в жалбата,че липсват представките по чл.9 НСОРЗ,а именно продължителността на
нощното работно време да е по-малка от дневното:липсва уредба, съобразно която
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица да е определено на 40 часа, или нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
8 часа.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските :
С оглед на изхода от въззивното
обжалване на въззиваемия се дължат разноски в размер на 300лв, за които има
доказателства ,че са реално направени-договор за правна защита и съдействие на
л.23 от делото,имащ характер на разписка.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3175 от
22.11.2019г., постановено по гражданско дело № 5751/2019г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Александър Малинов“ №1 да заплати на Н.Д.Б., ЕГН **********,със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №11, ет.2 ,чрез адв.Ели Димова сумата
300 лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: