№ 86531
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110160253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на заявителя, с която настоява съдът
да допълни заповедта за изпълнение, издадена по делото, като пресъди в полза на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Счита, че
представените писмени доказателства установяват правото на съдебната разноска.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и приложимия
закон, приема молбата за недопустима със следните съображения:
Съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в
частта за разноските. Право на жалба има както заявителя, така и длъжника. Действително,
съдът не се е произнесъл по направеното в заявлението искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Следва да се разграничи хипотезата на допълване на заповедта за
изпълнение по отношение на заявените основни парични вземания, предмет на заповедта за
изпълнение, и допълване на акта по отношение на акцесорната претенция за съдебни
разноски. Съобразно разясненията, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, когато съдът не се е произнесъл по цялата претенция на заявителя за
присъждане на направените разноски, е приложим реда на чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. В конкретния случай при
издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК съдът не е постановил отказ да присъди разноската
на заявителя, при което актът му би подлежал на обжалване по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК,
считано от връчването му на заявителя. Заповедта за изпълнение по действащия
процесуален закон не подлежи на връчване на заявителя. Поради това срокът за подаване
молбата по чл. 248 от ГПК на заявителя тече считано от узнаването за акта. Тази правна
постановка обаче не е приложима, когато заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и
1
подлежи на принудително изпълнение, за което съдът не дължи уведомяване на заявителя и
той сам трябва да следи за постановените в негова полза актове. В този случай срокът по чл.
248, ал. 1 от ГПК се явява едномесечен, считано от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение –арг. от чл. 416, ал. 1 от ГПК, доколкото тя не подлежи на
обжалване в цялост.
Поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, заповедта по чл.
410 от ГПК, издадена по делото, е влязла в законна сила на 28.02.2023 г., (а видно от
Разпореждане №32246/13.03.2023 г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист),
което означава, че едномесечния срок за депозиране на молба за допълването в частта за
разноските е изтекъл на 28.03.2023 г., на осн. чл. 248, ал.1, във вр. чл. 60, ал. 3 от ГПК.
Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена от заявителя на 04.05.2023 г. или след изтичане
на едномесечния срок. Предвид това искането на заявителя за допълване на заповедта за
изпълнение в частта за разноските се явява просрочено, поради което следва да се остави без
разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. №124544/04.05.2023 г. по описа на СРС с правно
основание чл. 248 от ГПК на А.д. "Х. и И.", представлявано от адв. М. Х..
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от разпореждането да се връчи на А.д. "Х. и И.", представлявано от адв. М. Х..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2