Определение по дело №63/2020 на Софийски градски съд

                                  П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На двадесет и девети януари                                    две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар:  Красимира Динева

Прокурор: В.Кирилов

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№63 по описа за 2020г.

 

На именното повикване в 11,30 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ С.А.Б. - р.пр., се явява лично и с адв.Л.Н. - САК - с пълномощно по делото.

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София - р.пр., не се явява.

Вместо него се явява гл.инспектор Десислав Т. – зам.началник на Затвора - София, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

С.А.Б. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.”*******, женен, със средно образование, с ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Б..

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Считам молбата за неоснователна.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, включително и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на осъдения Б. като основателна и в изпълнение нормите на чл.70, ал.1, т.2 от НК. Към днешна дата лишеният от свобода е изтърпял две трети от наложената му присъда от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, с което формално е изпълнил предпоставките за условно предсрочно освобождаване. От приложения доклад от МП е видно, че спрямо него са налице ниски стойности от риска на рецидив, адаптирането е протекло  безпроблемно, не влиза в никакви конфликти, не е наказван, през цялото време той изявява желание да  работи, като единствената причина да не полога труд е изключително влошеното му здравословно състояние, за което сме приложили по делото съответните епикризи. Считам, че с оглед именно на това здравословно състояние, към настоящия момент не съществува никакъв риск, ако бъде освободен да извърши друго престъпление, още повече е поддържа изключително доби отношения със семейството си, със своите дъщери, които са полагали грижи за него педи да постъпи в затвора и съответно ще полагат същите и след това.

 

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода Б.. Становището на затворническата администрация е, че е налична към този момент само първата от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло две трети от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са налице. Всички доказателства сочат, че оценката на риска от рецидив е непроменена от първоначалните стойности, оценката на риска от вреди също, която е в средни стойности, предвид характера и тежестта на извършеното нарушение. Видно от доклада на експертните лица и конкретно на ИСДВР Апостолов е, че са налице проблемни зони. Има проблеми със зоната отношение към нарушението, не признава вината си за стореното, не осъзнава вредата, която е причинил. Това може да се види в доклада от месец октомври 2019г. Не е награждаван към настоящия момент. Относно доводите на защитата за влошено здравословно състояние, има редица механизми в НПК и в ЗИНЗС, които регламентират лечението на осъдените лица в рамките на пенитенциарното заведение, а и това не е предпоставка, която е легализирана в регистрите на чл.439а от НПК. На база гореизложеното и доказателствата по делото, администрацията на Затвора – София счита, че към настоящия момент лицето не се е поправило и следва да изтърпи остатъка от наложеното му наказание на територията на пенитенциарното заведение, в което е настанен, конкретно ЗО от открит тип – Казичене.   Предвид всичко казано до тук Ви моля да оставите молбата на осъдения Б. без уважение.

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод, че към момента молителят Б. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения. Моля да оставите молбата без уважение.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Многократно см подавал молба за работа, но понеже здравословното ми състояние не е добро, ми се отказва. Исках да започна работа и като метач на отряда, но навсякъде пише, че трябва да  бъда клинично здрав. Жена ми е болна, не работи. Имам две дъщери, които имат семейства. Аз вземам пенсия. Работя като таксиметров шофьор.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен, за да мога да се лекувам и да се прибера при семейството си.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на упълномощения защитник на осъдения С.Б. - адв.Н. – САК за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и защитника му - адв.Н. поддържат молбата. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на Б.. Акцентира се на влошеното здравословно състояние на лишения от свобода, поради което същият не може да полага труд в условията на мястото за лишаване от свобода.

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация. Счита, че спрямо осъденото лице се полагат адекватни грижи за здравословното му състояние.

Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от свобода Б. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Б. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата, подадена до съда. Също обръща внимание на здравословния си статус.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

 

Осъденият С.А.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.”*******, женен, със средно образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият С.Б. *** 29.09.2019г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, наложено му по НОХД№18717/13г. по описа на СРС, НО, 102-ри с-в за извършено престъпление по чл.211, вр. чл.209 от НК. Зачетен е предварителен арест през 2013г.от 4 /четири/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 29.01.2020г., лишеният от свобода С.Б. е търпял фактически 8 /осем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни с остатък от 3 /три/ месеца и 4 /четири/ дни, т.е понастоящем вече е налице и първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание, доколкото това не е било факт към датата на подаване на молбата от защитата, като се има предвид, че престъплението, за което е осъден Б. е извършено при условията на опасен рецидив.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, считано от датата на постъпването му в затвора. От 10.10.2019г. е преразпределен в ЗООТ „Казичене“.

Същият не е извършвал дисциплинарни нарушения, не е награждаван /липсват данни в затворническото досие/. Не е полагал труд, поради влошено здравословно състояние, не е участвал в мероприятия в общността, което според доклада на ИСДВР – Казичане се дължи на липса на желание от негова страна.

С постановление от 08.10.2019г. на осъдения е отказано прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни причини като е констатирана възможност да се полагат медицински грижи за него в затворническата болница. Към затворническото досие се съдържат и множество документи от медицински характер в тази насока – епикризи, решение на ТЕЛК за установена 80 % намалена работоспособност.

По делото е постъпило отрицателно становище на началника на затвора, базиращо се на непроменените стойности на риска от рецидив, наличните проблемни зони, средния риск от вреди към обществото.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпил доклад от служител, работили с осъдения в Затвора - гр.София /в ЗООТ „Казичене“/ по повод молбата му за условно предсрочно освобождаване.

В документа е обективирано влошеното здравословно състояние - сърдечна и бъбречна недостатъчност и ХОББ, явяващи се пречка за извършване на трудова дейност, въпреки че осъденият е изразил желание в тази насока. Отчетен е стабилен психически статус, без прояви на агресивна несдържаност, с добро отношение към другите лишени отсвобода и заторническия персонал. Според първоначалната оценка на риск от рецидив, която е все още актуална, поради краткия престой на осъдения в затвора, са установени ниски стойности на риска от рецидив - 30т.

Като проблемни са отразени зоните: отношение към правонарушението, поради непризнаване вината за извършеното, приемане на присъдата за несправедлива, омаловажаване на деянието и неосъзнава вредата на пострадалата и начин на мислене, заради неразпознаване изцяло на проблемите си, трудностите при решаването им, неосъзнава негативните последици от криминалното поведение. Рискът от вреди е нисък за лишения от свобода, среден за обществото, среден за персонала, главно на база отношението към правонарушението.

 

Прието е, че Б. не се е включил все още адекватно в изпълнението на плана на присъдата, поради което оценката на риск от рецидив и вреди не е променена, което налага корекционната работа с него да продължи до постигането целите по чл.36 от НК, вкл. посредством повишаване на мотивацията му за участие в предлаганата социално - възпитателна работа, свързана с увеличаване способностите му за следване на законосъобразни модели на поведение.

По делото е приложен и плана на присъдата, в който на база на проблемните зони: умения за мислене, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, образование и обучение и съхраняване на социалните контакти, са заложени определени цели и задачи. Отразено е, че при промяна на поведението му, би могло осъденият да се стимулира с промяна на режима – в лек, а също и да бъде поощряван.

Към материалите по делото е наличен и доклад от инспектор „Пробация“. Според съдържание му не са налице достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на осъдения, който извод се базира на неактивното изпълнение на поставените цели и задачи, непроменените стойности на риска от рецидив, макар и в ниските стойности, средния риск от сериозни вреди за обществото, ясно изразените проблемни зони, отнасящи се до отношение към правонарушението и начин на мислене и свързани с непризнаване причинената вреда, считане на присъдата за несправедлива, омаловажаване на деянието и несъзнаване на причинената вреда, неформирани умения за разпознаване и разрешаване на проблеми.

На психологическо ниво, към затворническото досие се съдържа и психологическо заключение на осъдения, датиращо по-близо до датата на постъпването му в затвора, според което при този лишен от свобода липсват лидерски качества, налице е склонност да съблюдава изискванията в пенитенциарното заведение, наблегнато е на влошеното му здравословно състояние, което се отразява и на психологическия му статус. Не са констатирани зависимости към алкохол/наркотични вещества.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока преценка полагането на труд не може да бъде критерий за поправяне на осъденият С.Б., поради влошеното му здравословно състояние. В действителност липсват и наложени дисциплинарни наказания, но същият не е и поощряван, като според доклада на ИСДВР – Казичане Б. не е участвал в мероприятия в общността, поради липса на желание от негова страна.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Б., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, главно предвид краткия му престой в местата за лишаване от свобода, и невисоката мотивация за активно участие от негова страна, при него са констатирани макар и ниски нива за риск от рецидив /30т./, но непроменени от постъпването му, а също и среден риск от вреди към обществото, основно на база отношението към правонарушението. Поради това и в остатъка от време, който Б. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание.

В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата /все още липсва препланиране/ са насочени към намаляване проблемните зони: отношение към правонарушението и начин на мислене, които се явяват такива заради непризнаване вината за извършеното, приемане на присъдата за несправедлива, омаловажаване на деянието и неосъзнава вредата на пострадалата, неразпознаване изцяло на проблемите, трудностите при решаването им, неосъзнава негативните последици от криминалното поведение.

Видно от материалите по делото, Б. продължава да изтърпява наказанието при първоначално определения за това режим – „общ“, поради което и за поправянето му следва законосъобразното му поведение по време на който следва да се утвърди, а видно от доказателствата в затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати в цялост. Поради това и след напредване в изпълнение плана на присъдата, резонно е посочено, че режимът може да бъде заменен с лек, а осъденият да се поощрява, при все че към настоящия момент липсват данни за получени награди. Следва дасе отбележи, че е изтърпян един съвсем кратък период след формално изискуемия за подаване на молба за условно предсрочно освобождаване, който явно все още не е достатъчен за поправяне на осъдения.

Според настоящия съдебен състав, изводимо от материалите в затворническото досие, въпреки отказа на прокурора за прекъсне изпълнението на наказанието, липсват данни, от които да се изведе, че за осъдения не се полагат грижи за здравословното му състояние. Напротив, многократните му хоспитализации в затворническата болница говорят именно за това, извършените прегледи и изследвания.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се игнорират проблемите, произтичащи от зоните, визирани в плана за присъдата при осъдения Б.. Следва осъденият да повиши инициативността си към участие в мероприятия, да осъзнае напълно факторите, довели до постъпването му в затвора и по този начин да бъде пълноценен гражданин след освобождаването му, да преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението си модели, адекватни да обществените очаквания и в крайна сметка това обективно да се отрази при намаляване на риска от рецидив.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са работили с Б. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само ниския риск от рецидив, освен това е и непроменен, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и средния риск за вреди от обществото, наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Б., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

Не може да бъде самостоятелно основание за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения влошеното му здровословно състояние, тъй като механизмите на ЗИНЗС и Правилника по прилагането му позволяват осъществяване на адекватно лечение спрямо Б., каквото и към настоящия момент има данни да е прилагано.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК като нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от влизане в сила на настоящото определение, т.е до изтичане срока на изтърпяване на наказанието, предвид по-малкия му остатък.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.А.Б. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Б.,*** и СГП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,20       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

   СЕКРЕТАР:..........................................